Р Е Ш E Н И Е
№ 42
гр. Перник, 30.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря В. Х. и в присъствието на прокурор Н. Ц. като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 552 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.
203, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „***“ ЕООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от
управителя С. С. П.***, подадена чрез пълномощник-адв. Я.С.,***
срещу Агенция Митници, със седалище гр. С.***. С исковата молба се претендира
обезщетение в размер на 740.00лева, представляващо нанесени имуществени вреди
причинени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № **04.05.2017г.,
издадено от заместник-началник на Митница
Столична. Претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 740.00
лева се основава на разходите, които
направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на
съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Заявена е й претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-22.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Я.С.,***, поддържа исковите претенции. Пледира същите да се уважат. Претендира присъждане на
направените в настоящото производство разноски и представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Агенция Митници,
редовно призован, за представител изпраща гл. юк. Б. С.. Оспорва предявения
иск. Поддържа изцяло депозирания по делото писмен отговор. Пледира, че искът е
неоснователен и като такъв да се отхвърли. Алтернативно излага аргументи за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и прави искане същото да
се приведе до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник намира искът за основателен и доказан, поради което
предлага исковите претенции да се уважат изцяло.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С
наказателно постановление № **/04.05.2017г.,
издадено от заместник-началник на Митница
Столична е ангажирана административно наказателната отговорност на „***“ЕООД за
нарушение по чл.
123, ал. 2 от ЗАДС и му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000.00лв., както и е постановено "Отнемане в полза на
държавата", на двадесет кутии цигари без бандерол.
Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца и е образувано АНД № ***/2017г. по описа на
районен съд-Перник. В съдебното производство пред районен съд-Перник ищецът е
представляван от адвокат К. С., от АК-П., видно от представено по делото
пълномощно от 15.06.2017г.. В кориците на делото няма договор за правна защита
и съдействие. С решение № *** от 08.01.2018г.,
постановено по АНД №***/2017г. съдът е отменил като незаконосъобразно процесното
наказателно постановление, в частта, с която е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. и го е потвърдил, в
останалата част.
Постановеният
от районен съд-П. съдебен акт е влязъл в законна сила на 30.04.2018г., след
оставянето му в сила с Решение №***/30.04.2018г. по КАНД № ***/2018г. по описа
на Административен съд-П.. В съдебното производство по КАНД №***/2018г. на
Административен съд-П., ищецът е бил представляван от адвокат К. С.. В материалите по КАНД № ***/2018г. е приложен договор
за правна защита и съдействие от 05.04.2018г., от който се установява, че
настоящият ищец е заплатил за оказаната правна помощ и съдействие сумата от 370.
00 лева. В материалите по КАНД№***/2018г. е
приложен и договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017г., по
силата на който страните са се договорили да се окаже правна защита и
съдействие във връзка с обжалване на наказателното постановление, за което е
заплатено възнаграждение в размер на 370лв., в брой в момента на подписване на
договора.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите по делото
писмени доказателства, както и в съдържащите се такива в приложеното по делото АНД
№ ***/2018г. по описа на районен съд-П. и КАНД № ***/2018г. на Административен
съд-П..
Въз
основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление №***/04.05.2017г., издадено от заместник-началник на Митница Столична. Претенцията е заявена срещу
процесуално легитимиран на основание чл. 205
от АПК ответник по иска–Агенция Митници. Незаконосъобразният акт е издаден от
орган на ответника Агенция "Митници", която е юридическо лице,
съгласно чл.
7, ал. 1 от Закона за митниците и същата
е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205
от АПК. Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна.
Съображенията
за това са следните:
Ищецът
претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Основателността на исковете с
правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, в този случай предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на
административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установена
с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейния размер;
4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения
ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за
обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява
от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца
Наказателно постановление №***/2017 от 04.05.2017г., издадено от заместник–началникът
на Митница Столична, е отменено, частично
с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление
да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава
от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание
е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията.
Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/2014г. от 19.05.2015г. на Върховния касационен съд и
Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Издаването на НП е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно
налице е първата предпоставка, а именно наличие на административен акт.
В
процесния случай се доказа издаване на НП № ***/04.05.2017г., издадено от
заместник-началник на Митница Столична, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Установи се също, че наказателното постановление, в частта с която е наложено административно
наказание е отменено с влязло в сила
съдебно решение. Необходимо и достатъчно условие при преценка за наличие на втората
предпоставка от фактическия състав на чл.
1, ал. 1 е да бъде установена
незаконосъобразността на наказателното поставовление с влязло в сила съдебно
решение. Наличието на подобно съдебно решение обвързва съда, разглеждащ иска за
непозволено увреждане, като основанията за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно за ирелевантни в настоящото производство. Следователно налице е втората предпоставка, а именно:
незаконосъобразност на административния акт, установена с влязло в сила съдебно
решение.
Предвид
отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско
възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС
по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По
отношение наличието на
причинена имуществена вреда и нейния размер съдът
намира, че на ищеца са причинени имуществени вреди. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие по образуваното във връзка с обжалването по
съдебен ред на посоченият санкционен акт по КАНД № **/2018г. по описа на
Административен съд-П.. В договора за правна защита и съдействие от
05.04.2018г., който е приложен в касационно производство, изрично е вписано, че
уговорената между страните сума за заплащане в размер на 370.00лева е заплатена
в брой при подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на
ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно
за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част
има характер на разписка. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че на
ищеца е причинена имуществена вреда, изразяваща се в направен разход в размер 370 лева за заплатено от него адвокатско възнаграждение
по КАНД № 158/2018г. по описа на Административен съд-Перник.
По
отношение на наличие
на причинена вреда, заявена в исковата молба като такава във връзка с договор
за правна защита и съдействие от 15.06.2017г., съдът намира, че такава вреда не
е доказана. В случая от доказателствата по НАХД № ***/2017г.
по описа на районен съд П. се приема, че не е доказано от ищеца, да е налице
реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 370.00лв. във
въззивното производство. Доказателствената тежест е на ищеца. По делото,
приключило с частична отмяна на обжалваното наказателно постановление от
районен съд-Перник, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича
от представено по делото пълномощно. В това производство не е представен
изискуемия се от чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
договор между адвоката и клиента,
основаващ възмездността на положения от адвоката
труд. По
цялото НАХД № ***по описа за 2017г. на районен съд-П. не е представено доказателство за размер и
заплащане на адвокатско възнаграждение. Представянето
на такъв извън рамките на това производство не обуславя наличие на реално
причинена вреда от отменения с това решение акт. По въпроса за доказването на
разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният
договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017г., с които твърди, че е получена сумата от 370 лева в
брой, по НАХД №***/2017г. е ирелевантно, тъй като същият не се намира в
кориците на разглежданото от районен съд-Перник
дело. Имущественият
разход на ищеца за възнаграждение на адвокат във възивното производство,
образувано в районен съд-П., не може да се счете за доказан. Договорът за
правна помощ от 15.06.2017г., не е бил представен в производството по НАХД № ***/2017г.
по описа на районен съд-П.. Такъв документ без достоверна дата е бил представен
едва след образуване на касационното производство пред Административния
съд-Перник. Следователно искът за имуществени вреди в размер на 370.00лв.,
представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди във връзка с протеклото пред районен съд-П. производство е недоказан
поради липсата на доказателства за реалното им настъпване. В тази връзка е Решение
№ 627 от 16.01.2018г. на ВАС по АД № 11350/2016г..
По
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
този изход на спора същото е изцяло неоснователно.
Въз основа на изложеното се приема, че предявеният иск
е основателен. Същият е доказан в размер на 370.00лева. Представлява
обезщетение, съответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е
обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по КАНД №***/2018г.
по описа на Административен съд-П.. Налице е доказана
пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение
в размер на 370.00лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
За разликата от 370лева до пълния претендиран
размер-740лева, искът като недоказан следва да се отхвърли.
С оглед изложеното предявеният иск се явява
основателен и доказан и ще бъде уважен,
като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 370 лв., представляваща
вреди от отменения по съответен ред акт. При този изход на спора основателна е
и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска-22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход от делото е основателна претенцията на ищеца за присъждане на
разноски.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 200.00лв.
/двеста лева/, представляващи заплатена държавна такса-/50.00лв./ и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска /150.00лв./.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция Митници,
със седалище гр. С.*** да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. П. представлявано от управителя С. С. П.*** сумата от 370.00(триста и седемдесет) лева,
представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно
издадено Наказателно постановление №***/04.05.2017г., издадено от
заместник-началник на Митница Столична,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
370.00(триста и седемдесет) лева до пълния
предявен размер от 740.00 (седемстотин и
четирдесет) лева..
ОСЪЖДА
Агенция Митници,
със седалище гр. С. да заплати на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от
управителя С. С. П.*** съдебни разноски по АД № 552/2018г. в
размер на 200. 00 (двеста) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/