Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........18.11........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................десети...ноември.……….........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 302
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана
въззивна жалба вх.№ 5327/4.09.2017 г. от Б.Я.М. *** срещу решение № 713/29.12.2015 г. по
гр.д. № 3177/2013 г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, с които се иска да бъда
признато за незаконно уволнението на ищеца Б.Я.М. и да бъде отменена заповедта
за прекратяване на трудовото му правоотношение, като същият бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „лекар в кабинет за неотложна помощ“.
Счита се, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
процесуално недопустимо. Твърди се, че клаузата за срок за изпитване в
процесния трудов договор е недействителна на основание чл.74 ал.1 КТ и чл.75
ал.2 КТ. След изтичане на шестмесечния изпитателен срок трудовия договор е
станал безсрочен, поради което прекратяването му на основание "срок за
изпитване" е незаконосъобразно. Недопустимо е при втори безсрочен трудов
договор за същата работа да се уговаря "срок на изпитване". Иска се прогласяване
нищожността на клаузата за изпитване в трудовия договор, отмяна на атакуваното
решение, включително в частта за разноските.
Към настоящото
производство е присъединено това по възз.гр.д.№ 352/2017 г. по описа на ЯОС,
образувано по въззивна жалба вх.№ 6133/13.10.2017 г. на М. против решение №
350/21.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 3177/2013 г. по описа на ЯРС, с което
районният съд е оставил без уважение молбата на М. за допълване по реда на
чл.250 от ГПК на решението по делото с произнасяне по иска за недействителност
на клаузата за срок на изпитване в процесния трудов договор и за изменение по
чл.248 от ГПК в частта за разноските.
В срока по чл. 263
ал.1 ГПК не е постъпил е отговор по жалбата от въззиваемата страна МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД гр.Ямбол.
Производството по
делото бе спряно с определение № 406/5.12.2017 г. до приключване на
производството по гр.д.№ 374/2016 г. по описа на ЯРС поради преюдициалност на
спора по това дело спрямо спора за законност на уволнението по настоящото дело,
тъй като е разглеждан въпроса относно действителността на клаузата за изпитване
в трудовия договор. След окончателното приключване на гр.д.№ 374/2016 г. по
описа на ЯРС, настоящото производство бе възобновено.
В съдебно заседание
въззивника М., редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна МЦ
„Дианамед 2001“ ЕООД също редовно призована чрез своя пълномощник оспорва
жалбата и желае решението на ЯРС да бъде потвърдено.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Гр.д.№
3177/2013 г. е образувано пред ЯРС по искова молба на Б.Я.М. *** против Медицински център “Дианамед 2001” ЕООД с ЕИК
********* гр. Ямбол, с която се претендира съдът да постанови решение, с което М.
бъде възстановен на заеманата длъжност “лекар в кабинет за неотложна помощ”, след като
клаузата за изпитване в трудовия му договор № 158/18.10.2012 г. бъде обявена за
недействителна и заповедта за уволнението му № 04/12.02.2013 г. – отменена като
незаконосъобразна. Ищецът твърди, че въз основа на трудово правоотношение е заемал длъжността „лекар” в неоложна
медицинска помощ, считано от
01.04.2011 г. по граждански договор, който бил прикрит трудов договор. За
същото правоотношение и за същата работа впоследствие ищецът сключил трудов
договор на 18.10.2012 г., с клауза за изпитване за срок от 6 месеца в полза на
работодателя. Тази клауза ищецът счита за недействителна на основание чл.70,
ал.5 от КТ. Правоотношението му било прекратено със
заповед с посочена от ищеца дата 13.02.2013 г. едностранно от работодателя, в
срока за изпитване. Според ищеца уволнението е незаконно поради недействителност на клаузата за
изпитване и претендира неговата отмяна и възстановяване на работа, тъй като
работодателят му не можел да изпитва пригодността и качествата му за една и
съща работа два пъти.
В срока за отговор ответникът е
депозирал такъв като оспорва предявените искове. Според ответника исковете са погасени по давност
съгласно чл. 358 от КТ, тъй като исковата молба е заведена в съда на 25.11.2013
г., а ищецът е уведомен за заповедта за уволнение на 13.02.2013 г. По същество се твърди, че
правоотношението е прекратено законосъобразно преди изтичането на срока за
изпитване, както и че клаузата за изпитване не е недействителна, тъй като между
страните е имало сключен само един трудов договор и само веднъж е била
уговаряна клауза за изпитване.
За установяване отношенията между
страните ответникът е представил пред районния съд граждански договор №
40/1.04.2011 г. и граждански договор № 16/1.01.2012 г., сключени между МЦ “Дианамед 2001” ЕООД, възложител и д-р Б.Я.М., изпълнител, по
който М. е приел да извършва прегледи на ЗЗОЛ над две годишна възраст в кабинет
по неотложна помощ към възложителя с възнаграждение 7 лв. на работен час. Срокът
на двата граждански договора е уговорен по следния начин: договорът се сключва
за периода на действие на НРД-2011 г., съответно НРД-2012 г. и срока на
сключените договори между изпълнители на ПИМП и МЦ “Дианамед 2001” ЕООД. Впоследствие
е сключен трудов договор № 158/18.10.2012 г. на основание чл.114 от КТ във
връзка с чл.70 ал.1 от КТ в полза на работодателя, между същите страни като
дружеството вече е работодател, а М. работник на длъжността „лекар“ в кабинет
за неотложна помощ, за неопределено време, при непълно работно време – до 40
часа месечно. Този трудов договор е прекратен с атакуваната с исковата молба
заповед № 04/12.02.2013 г., считано от 13.02.2013 г. на основание чл.71 ал.1 от КТ /до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен може
да прекрати договора без предизвестие/, като причини за прекратяване на
трудовия договор е посочено – „в срок на изпитване“. Върху заповедта е отразено
връчване при отказ на Б.М., извършено в присъствието на свидетели м.с. И. М. и м.с. М. С. и това обстоятелство не
е оспорено от ищеца.
Въз основа на тези писмени
доказателства ЯРС е постановил обжалваното решение, с което отхвърля исковете
на М. като погасени по давност съгласно чл.358 от КТ. Присъдени са и разноски
на ответника в размер 300 лв. адвокатски хонорар.
С решение № 350/21.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 3177/2013 г., обжалвано от М. по присъединеното
възз.гр.д.№ 352/2017 г. по
описа на ЯОС, районният съд не е
уважил молбата на ищеца за допълване на решение № 713/29.12.2015 г., както и да измени
същото в частта за разноските на ответното дружество. Ищецът е твърдял, че
съдът е пропуснал да се произнесе по действителността на клаузата за срок на
изпитване, какъвто иск е предявен от него. Искал изменение на присъдените на
ответника разноски в размер 300 лв., тъй като е предявил четири иска, от които
един е отхвърлен, а останалите са висящи и ответникът има право на 1/4 от
направените разноски, а именно 75 лв.
Както
се посочи настоящото въззивно производство бе спряно до окончателното
приключване на производството по гр.д.№ 374/2016 г. по описа на ЯРС, по което е
бил отделен за разглеждане искът на Б.М. за обявяване на клаузата от тредовия
договор за срок на изпитване на недействителна. По делото е постановено влязло
в сила на 10.08.2020 г. решение № 586/3.09.2019 г., с което ЯРС е обявил на
основание чл.74 ал.4 от КТ клаузата за изпитване в трудов договор №
158/18.10.2012 г.
При
така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивните жалби
са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран
и има правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира
въззивните жалби за неоснователни.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваните
решения, въззивният съд прецени, че последните са валидни и допустими. При преценка
по същество – атакуваните решения прецени за правилни.
От Б.М. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно, извършеното уволнение със заповед №
04/12.02.2013 г., неговата
отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “лекар” в кабинет за
неотложна помощ. Производството се развива по реда на Глава 18 от
КТ, Трудови спорове, съгласно чл.357 ал.1. Исковете по трудови спорове,
съгласно чл.358 ал.1 т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение се
предявяват в 2-месечен срок, който в ал.2 т.1 предл.последно е посочено, че започва
да тече от деня на прекратяването.
Безспорно е в
случая, че трудовото правоотношение на М. с ответното дружество е било прекратено
на 13.02.2013 г., когато заповед № 04/12.02.2013 г. му е била връчена “при отказ”. Двумесечният срок да бъде предявен иск против
прекратяването на трудовото правоотношение е изтекъл на 13.04.2013 г., а
исковата молба е депозирана пред ЯРС на 25.11.2013 г., повече от 7 месеца след изтичане на давностния
срок. Както и районният съд е изложил в мотивите си, давностният срок за
предявяване на иска не се прилагат от съда служебно, а само при направено
възражение от ответника. Такова възражение ответникът е направил с писмения
отговор на исковата молба и същото следва да бъде взето предвид, а с оглед
неговата основателност предявеният след изтичане на давностния срок иск следва
да бъде отхвърлен само на това основание.
Тъй като
претенцията по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ правилно е отхвърлена като
несвоевременно предявена, съдът не дължи произнасяне по останалите оплаквания на
ищеца по същество на уволнението. В тази връзка е без значение постановеното по гр.д.№ 374/2016
г. по описа на ЯРС влязло в сила решение относно прогласената недействителност
на клаузата за изпитване в прекратения трудов договор след като самото уволнение
не е атакувано в предвидения двумесечен срок и не се разглежда по същество.
Достигайки до същите правни изводи, решението на ЯРС, с което са отхвърлени
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ следва да бъде потвърдено.
Неоснователни въззивният съд преценя доводите на жалбоподателя, с които
атакува решение №
350/21.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 3177/2013 г.
Районният съд не е уважил искането за допълване на решение № 713/29.12.2015 г. с произнасяне по
иска за недействителност на клауза от трудовия договор, тъй като същият е бил
отделен за разглеждане в отделно производство. Видно от приложеното гр.д. №
374/2016 г. по описа на ЯРС вече има произнасяне по този иск, което води до
неоснователност на искането за допълване на първоначалното решение по гр.д.№ 3177/2013
г.
Правилно не е уважено искането на Б.М. по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските на ответника като същите бъдат намалени от 300
лв. на 75 лв. Разгледаните по гр.д.№ 3177/2013 г. искове действително са два от
предявените първоначално четири. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в
редакцията относима към завеждане на делото и към момента за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа– не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ.
Представеният от ответника договор за правна помощ е от 15.07.2015 г., когато
МРЗ е 380 лв., т.е. договорения, платен и присъден като разноски на ответника
размер от 300 лв. адвокатско възнаграждение не е прекомерен и не следва да бъде
намаляван. Съдът не е осъдил без
основание ищецът-работник да заплати разноски на ответника-работодател, тъй
като съгласно чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите, но тази безплатност се отнася до задълженията за
разноски към съда, а не и до тези на ответната страна.
Въззивната жалба е неоснователна и по отношение на решение № 350/21.06.2017
г.,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
713/29.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3177/2013 г. по описа на ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 350/21.06.2017
г.,
постановено
по гр.д. № 3177/2013 г. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.