Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28.6.2016
г. град Велико Търново
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря В.М.
като разгледа докладваното от
съдия Георгиев гражданско дело № 773
по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 С
Образувано е по повод искова молба на Х.Х. К., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на малолетната М. В. В., ЕГН **********, срещу
В.Б.В., ЕГН **********, с която се
претендира изменение на присъдената по гр. д. № ****/2012 г. на ВТРС издръжка за малолетната
М. В. В., ЕГН **********, като същата бъде
увеличена от 100.00 лв. на 200.00 лв.,
считано от подаване на исковата
молба до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане.
В молбата се сочи, че от горепосоченото съдебно решение са изминали
около три години, период в който
потребностите на детето значително са се повишили. Твърди се, че М. посещава детска градина, за
която за пълен месец на посещение майката заплаща такса в размер на 57.00 лева,
както и че детето често боледува освен от обичайните респираторни заболявания,
още и от възпаления на горните дихателни пътища. Сочи се, че във връзка с тези
заболявания майката прави разходи за съответното лечение, както и че в детската
градина, която детето посещава, се организират допълнителни занимания, свързани
с допълнително заплащане, на които детето е заявило желание да посещава. Твърди
се, че след развода с ответника майката и детето остават да живеят в дома на
бабата на М., поради липса на средства за заплащане на самостоятелна квартира,
като майката се чувства отговорна да отделя средства за отопление и други
консумативи, свързани с домакинството. Заявява се, че за създаване условия за
отглеждане на детето майката е изтеглила кредит от Взаимоспомагателната каса на
МВР, по повод на което ежемесечно и се правят удръжки в размер на 187.00 лева.
В предоставения срок за отговор по
чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция, но оспорва същата
по размер. Заявява, че същият не съответства на нуждите на
детето и не е съобразен с възможностите на бащата.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, като
поддържа исковата молба и моли претенцията й да бъде уважена.
Ответникът
се явява лично и с упълномощен представител, като по същество не оспорва
претенцията, но счита същата за завишена по размер.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното към исковата молба
удостоверение за раждане № 110516/17.8.2011 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0516/17.8.2011 г., детето М. В. В. е родено на *** г., с родители:
майка – Х.Х.В. и баща – В.Б.В..
Между страните не се спори, а и се
установява от приложеното по делото Решение № 82/21.1.2013 г., постановено по
гр.д. № ****/2012 г. на ВТРС, че детето е родено от на брака между ищцата и
ответника, който е прекратен с посоченото съдебно решение, а В.В. се е задължил
да заплаща месечна издръжка за малолетната си дъщеря в размер на 100.00 лева. Не
спори и че понастоящем детето живее заедно с майка си Х. К., която полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
По делото
е приета служебна бележка за получените от майката Х. К. трудови възнаграждения
за периода от м. февруари
От
представената служебна бележка изх. № 59/12.1.2016 г. се установява, че за
периода м. декември
От
наличните по делото медицински рецепти се установява, че за период от около две
години детето е посещавало многократно специалист по детски болести, като в
тази връзка са му били предписвани различни медикаменти.
По делото
е представена заповед от 15.4.2016 г., с която се прекратява служебното
правоотношение на ответника В.В. с МВР. Във въпросната заповед е отразено, че
правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по желание на ответника, както и че на същия следва да се изплати
дължимо обезщетение по ЗМВР.
Представени
са още служебна бележка изх. № 366000-9309/4.5.2016 г., в която е посочено, че
към 28.4.2016 г. на ответника не изплатено дължимото обезщетение по ЗМВР, както
и служебна бележка от 4.5.2016 г., в която е посочено, че ответникът няма
задължения към ВСК към ОД на МВР, гр. Велико Търново.
По делото
е налична и справка на ТД на НАП, гр. Велико Търново от 3.5.2016 г. за
действащи трудови договори на ответника за периода 15.4.2016 г. - 3.5.2016 г.,
в която е отбелязано, че на 14.4.2016 г. ответникът е сключил трудов договор
със „С.” ЕООД при основно трудово възнаграждение от 1 200 лева. В тази връзка в
първото редовно съдебно заседание по делото ответникът представи регистрационна
карта от Дирекция „Бюро по труда”, гр. Велико Търново № 10028675/6.6.2016 г. и
заяви, че действително е имал сключен договор със „С.” ЕООД, но същият е бил
прекратен. Изрази готовност да представи заповедта за прекратяване на
въпросното трудово правоотношение, което съдът отхвърли предвид липсата на
оспорване на това обстоятелство от ищцовата
страна.
От
наличния по делото погасителен план към договор за кредит от 19.8.2014 г. се
установява, че към настоящия момент ответникът следва да погасява сумата от 148.41
лева месечно по посочения кредит.
От
наличната по делото справка от Служба по вписванията, гр. Велико Търново се
установява, че понастоящем ответникът притежава в съсобственост със С. Б.В.
самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „O. № 42, ет. 1, с площ от 48.36 кв.м., ведно с изба с площ от 5
кв.м., както и поземлен имот с площ от 1 265.00 кв.м., находящ се в с. Б.,
ведно с построените в имота селскостопанска постройка, сграда и навес. От
посочената справка се установява още, че ответникът притежава също и
самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „О.” № 73,
с площ от 39.24 кв.м., 1/3 ид. ч. от втори жилищен
етаж в имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „О.” № 42, както и лозе от
0.973 дка, находящо се в землището на с. Самоводене.
От
приложения по делото социален доклад се установява, че понастоящем детето се
отглежда от майката, подпомагана от бабата по майчина линия Катерина К., като
за малолетната са създадени много добри жилищни условия.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се
допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след
определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на
детето и във възможностите на родителите. От постановяване на съдебното решение
по гр. д. № ****/2012 г. на ВТРС, с което е определен размерът на дължимата
месечна издръжка, до настоящия момент са изминали повече от две години, през
който период от време с възрастта на детето безспорно са се увеличили и
неговите нужди, като са изменени и икономическите условия в страната. Не без
значение е и обстоятелството, че през този период от време е променен и
минималният размер на издръжката за едно дете, който съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 СК е определен в размер на една четвърт от минималната работна
заплата за страната, като присъдената на детето месечна издръжка попада под
законовия минимум. Ето защо, съдът счита, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
По
отношение размера на дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбите на чл. 142
и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за
страната, която към момента е в размер на 420.00 лева, т.е. минималният размер
на издръжка е 105.00 лева за едно дете. С
оглед горепосочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно
значение при определяне размера
на дължимата издръжка, но служи и като ориентир за конкретните
икономически условия в страна.
С оглед възрастта на детето и представените
по делото доказателства за необходими месечни разходи, съдът намира, че за
месечната издръжка на детето са необходими около 240.00 лева, в която сума
съдът отчита месечните разходи за храна, облекло, лекарства, такса за детска
градина, допълнителни занимания и пр., съобразявайки, че понастоящем детето няма
навършени пет години и все още не е навлязло в ученическа възраст, с
настъпването на която неминуемо биха се увеличили и разходите по неговото
отглеждане.
При преценка на възможността на всеки
родител да осигурява посочения размер на издръжката, съдът преценя
реализираните от родителите доходи и имущество. Понастоящем ответникът е
безработен, като по делото няма данни същият да получава доходи от други
правоотношения. Въпросното обстоятелство действително има значителна тежест при
определяне възможността на бащата да предоставя дължимата издръжка, но същото
не следва да се абсолютизира. Това е така, тъй като
не следва да се оставя без внимание фактът, че бащата е в активна трудоспособна
възраст, позволяваща му да полага труд и да реализира доходи, част от които да
отделя за издръжката на малолетната си дъщеря. Не без значение е и обстоятелството,
че служебното правоотношение на ответника е прекратено по негово собствено желание
с молба, депозирана в ОД на МВР, гр. Велико Търново след завеждане на настоящото
дело, т.е. самият ответник е решил да не полага труд, а това не е било
продиктувано от независещи от него причини или от невъзможността да си намери
работа. Следва да се отчете и обстоятелството, че макар към датата на
приключване на устните състезания да няма данни за изплатено на ответника
обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР, то в заповедта за прекратяване на
служебното му правоотношение е разпоредено такова обезщетение да му се изплати,
като в съдебно заседание неговият процесуален представител заяви, че самото
изплащане на обезщетението е свързано с издаването на съответната заповед, т.е.
изплащането на въпросното обезщетение очевидно е въпрос на формална
административна процедура. Важно е да се отбележи и че бащата е освободен от
полагането на лична грижа за детето, поемане на ежедневните му разходи и от
поддържане на домакинството, в което то живее, а ангажиментът за това е поеман
изцяло от майката. Тук следва да се има в предвид също, че от горепосочената
справка от СВп, гр. В. Търново е видно, че ответникът
притежава няколко недвижими имота, включително селскостопански такъв, от които
би могъл да реализира и съответните доходи, респ. същият е жилищно устроен и
няма разходи по заплащането на квартира. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на децата си,
т.е. основно и безусловно задължение на родителите е да издържат и да се грижат
за своите ненавършили пълнолетие деца, което
означава, че е необходимо родителите да престират такива
грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и развитие на
децата, съобразени с техните нужди. Ето защо, ответникът не може да бъде
освободен от задълженията му на родител, като не без значение е и фактът, че
същият не твърди и не ангажира доказателства към настоящия момент да има
задължения към друго свое ненавършило пълнолетие
дете.
При
определяне размера на издръжката, съдът отчита и наличието
на изплащани от ответника вноски
по изтеглен банков кредит, но
също така и обстоятелството, че в самия договор не е посочена целта, по повод на
която е предоставен кредита.
От
своя страна, майката реализира доходи от служебното си правоотношение с МВР в нетен размер
около
741.63 лева, които след приспадане на
заема, изтеглен от ВКС към МВР, са в размер под средната работна заплата за
страната, като по делото не се ангажираха доказателства Х. К.
да притежава имущество, от
което да реализира допълнителни доходи. Освен това следва да се
отчете обстоятелството, че детето живее
при майката, която полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, които на
свой ред неминуемо са свързани
с отделянето на допълнителни средства.
При тези
констатации съдът намира, че от необходимата издръжка в размер от 240.00 лева
месечно 140.00 лева следва да заплаща бащата, а остатъка майката. Съдът
определя по-малък размер на дължимата от майката издръжка, тъй като, както вече
бе посочено, същата е пряко ангажирана с ежедневните грижи за детето, което
безспорно е свързано с ежедневни разходи и полагане на непосредствена грижа за
малолетната М.. В останалата си част до предявения размер от 200.00 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена, тъй като в противен случай и въз основа на събраните
доказателства изплащането на дължимата издръжка, поне понастоящем, би се
превърнало в сериозна тежест за ответника.
Тук е
важно да се има в предвид, че при настъпване на нови промени в нуждите на
детето (навлизане в ученическа възраст, обостряне на
дадено заболяване и пр.), както и във възможностите и на двамата родители (започване
на нова работа, респ. продължително оставане без работа и пр.) няма пречка да
се поиска ново преразглеждане размера на дължимата издръжка от всяка една от
страните.
С оглед
частичната основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 120.00 лева - част от заплатения адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлена част от иска, а именно
на сума в размер от 180.00 лева - част от
заплатения адвокатски хонорар. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищците по
исковете за издръжка са освободени от заплащане на такси и разноски, като
според настоящия състав под „разноски по производството на делата”
законодателят е имал предвид необходимите разноски за самото производство (депозити за свидетели, за
вещи лица и пр.), но не и съответната на
отхвърлената част от исковете част от направените от ответника разноски.
Ответникът
следва да заплати дължимата в производството държавна такса съобразно уважената
част от иска в размер на 57.60 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
съдебното решение в частта, с която е уважен иска за увеличение на издръжка.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 150 СК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената с Решение № 82/21.1.2013 г., постановено по гражданско дело № ****/2012
г. на ВТРС, месечна издръжка на малолетното дете М. В. В., ЕГН ********** от 100.00 (сто) на 140.00 (сто и четиридесет)
лева, като:
ОСЪЖДА В.Б.В., ЕГН **********
да заплаща на малолетното си дете М. В. В., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Х.Х. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 140.00 (сто и четиридесет) лева,
считано от подаване на исковата молба – 17.3.2016 г. до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран
размер от 200.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта, в която искът за издръжка е уважен.
ОСЪЖДА В.Б.В., ЕГН ********** да заплати на Х.Х. К., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на М. В. В., ЕГН **********, сумата
от 120.00 (сто и двадесет) лева,
представляваща направените разходи за съдебното производство съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Х.Х. К., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на М. В. В., ЕГН
**********, да заплати на В.Б.В., ЕГН ********** сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща направените разходи
за съдебното производство съобразно отхвърлена част на иска.
ОСЪЖДА В.Б.В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 57.60
(петдесет и седем лева и шестдесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: