№ 20340
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110110374 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 61242 от 23.02.2024
г., с която от името на „*======*“ КД, ЕИК *======* против З. Е. В., ЕГН
**********, са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.
45 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80
стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.
В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №
124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от
15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и
четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени
умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението
на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена
в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на
повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с
рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария
/Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на
повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника в производството.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.06.2024 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 140634/19.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Е. В., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80
стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.
В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №
124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от
15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и
четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени
умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението
на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена
в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на
повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с
рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария
/Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на
повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. На 01.06.2023 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок
същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 23.01.2024 г.
Исковата молба е подадена на 23.02.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 15.07.2020г. между него и
ответника З. В. е сключен трудов договор, в който страните са се уговорили,
2
работникът да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“, срещу което работодателят дължи заплащане на основно месечно
възнаграждение в размер на 900 лева — т.2.1 от договора. Според същата точка от
договора, страните са уговорили заплащането на допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% върху основното
възнаграждение за всяка година придобит стаж. Уговорено е, възнаграждението
да се заплаща до 10 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи същото.
Поддържа, че на 08.11.2022г. е издадена заповед №124/08.11.2022г., с
която на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и считано
от датата на връчване на заповедта е прекратено правоотношението на работника.
Поддържа се, че същата била получена от ответника В. на 05.12.2022г. и не е
оспорена в предвидения в закона срок. В тази връзка се сочи, че съгласно т. 3.4 от
процесния трудов договор, срокът за прекратяване на договора с предизвестие от
страна на работника е 61 календарни дни.
Поддържа се, че доколкото в случая предизвестието на работника е 61 дни,
то същият дължи на ищеца сумата от 1810,80 лева.
Отделно се излагат съображения, че по време на действие на трудовото
правоотношение, работникът е нанесъл имуществени вреди на работодателя, за
което същия следва да го обезщети в пълен размер. В тази връзка се твърди, че на
08.04.2022 г., при проверка от органите на полицията в Швейцария /Шафхаузен/ е
установено, че ответникът В. е управлявал повереният му товарен автомобил с
рег.№ *======* и ремарке с рег.№ *======* в нарушение на нормативните
актове, като е управлявал същото със сериозни дефекти/неизправности.
Наложената му глоба, в размер на 832,52 евро (в левова равностойност 1540.78
лева) била заплатена от ищеца на същата дата, на която е наложена - 08.04.2022г.
Плащането било извършено с платежна карта на дружеството, на място.
Предвид изложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът З. Е. В. дължи на ищеца „*======*“ КД,
ЕИК *======* суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин
и десет лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.
В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №
124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от
15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и
четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени
умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението
на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена
в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на
повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с
рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария
/Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на
3
повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми на 01.06.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се,
че процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, проведена от
ищеца, е незаконосъобразна. В тази връзка се сочи, че ищецът не е връчил
прекратителната заповед на ответника, че не е поискал от ответника да представи
писмени обяснения във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, за което
му е ангажирана дисциплинарна отговорност. Сочи се, че поради
незаконосъобразно проведената процедура, трудовото правоотношение не е
прекратено към настоящия момент, което от своя страна обуславя и
неоснователността на предявените искове.
На следващо място се оспорва твърдението на ищеца за наличието на
умисъл в поведението му във връзка с претенцията за представляваща
обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В.,
във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.
45 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80
стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.
В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №
124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от
15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и
четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени
умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението
на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена
от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на повереният
му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с рег. №
*======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за
извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното му
превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва
4
върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е полагал труд по действително трудово
правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на
работодателя; виновно /умишлено/ и противоправно поведение на работника или
служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на
работодателя; имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя
имуществени загуби и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на работника и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя
имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от
умишленото противоправно деяние, извършено от работника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба
размер.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ КТ ищецът следва да докаже,
че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и размерът на уговореното брутно трудово възнаграждение на
работника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение, за което обстоятелство, съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответника, че не сочи доказателства в
производството.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и отговора документи.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
5
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
6
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Страните, чрез процесуалните им представители в производството, да се
уведомят за датата и часа на насроченото по делото открито съдебно заседание, на
посочените в исковата молба и отговора на исковата молба телефонни номера.
Препис от настоящото производство да се изпрати на посочените в в
исковата молба и отговора на исковата молба електронни адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7