Решение по дело №11/2010 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         18.10.2010г.        гр.Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградски районен съд                                                                   гражданска колегия

на   шести октомври                                                                                  две хиляди и десета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                                 Районен съдия: Ива Димитрова

секретар: Н.С.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Димитрова гражданско дело №11 по описа на РС-Свиленград за 2010г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:

 

                  Предявен е иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР във вр. чл.124, ал.1 ГПК, както и насрещен иск по чл.59 от ЗЗД.

 

             Производството по делото е образувано по искова молба на Н.А.И., ЕГН:********** и А.О.И., ЕГН:**********,*** против М.Х.А., ЕГН:********** и Н.Х.А., ЕГН:**********,*** в която се сочи, че ищците, като съпрузи, по силата на покупко-продажба били собственици на дворно място, съставляващо имот,  за който бил отреден Парцел III в кв.308 по плана на гр.Харманли, утв. със заповед №130/1984 г. По регулационния план на гр.Харманли, утв.със заповеди №130/1984 г. и №935/2002 г. от гореописания поземлен   имот  244   кв.м. били  поземлен   имот  с идентификатор 77181.20.377 по кадастралния план на града от 2006 г., записани като собственост на ищците и 270 кв.м. били част от имот с идентификатор 77181.20.374 по кадастралния план на града, записани   като   собственост   на   ответниците. Ищците владеели тази   част   от   имот   с идентификатор 77181.20.374, с площ 270 кв.м., които на скица №288/14.05.2009 г. на Община Харманли представлявала частта заключена между оцветена в синьо регулационната линия между УПИ II  и УПИ III, кв.308 и имоти с идентификатори 777181.20.374, 7181.20.377, 77181.20.281 и 77181.20.378. Молят за постановяване на решение, с което бъде признато по отношение на ответниците, че границата между имоти с идентификатори 77181.20.374 и 77181.20.377 минава по оцветената в синьо регулационната линия между УПИ II и УПИ III кв.308 и че ищците са собственици на частта от имот с идентификатор 77181.20.374, включена в УПИ III в кв.308 по рег.план на гр.Харманли, утв.със заповеди №132/84 г. и №935/2002 г.,с площ 270 кв.м., която на скица №288/14.05.2009 г. на Община Харманли представлявала частта заключена между оцветена в синьо регулационна линия между УПИ II и УПИ III кв.308 и имоти с идентификатори 777181.20.374 , 7181.20.377, 77181.20,281 и 77181.20.378. Претендират се и разноските по делото.

 

               В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.А., в който излагат съображения за неоснователност на иска, тъй като спорният имот не бил собственост на ищците. Сочи, че с Решение на РС-Харманли от 29.03.2006г. ищците били осъдени да им върнат владението върху имота, като заявяват, че бил отменен и нотариален акт №150 от 27.10.1999г.

 

               В срока за отговор ответниците Н. и М. Антонови предявяват насрещен иск против ищците, с който желаят Н. и А. Иванови да бъдат осъдени да им предадат владението върху спорните 270 кв.м. от имот с идентификатор №77181.20.374 по кадастралния план на град Харманли от 2006г., както и да им заплатят обезщетение за ползването, от което са лишени в размер на 7000 лв. за периода от 01.01.2004г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане. Излагат подробни съображения в тази насока, като сочат, че Иванови владеели половината от имота, поради което те били лишени от ползването му, както и че били собственици по давностно владение и наследство. Молят и за разноски.  

 

            В хода на производството пред първата инстанция с определение от 15.06.2010г. е закичена като страна по делото ответницата Н.Х.А., починала на 16.05.2010г. и на нейно място като страна по делото са конституирани наследниците й Р.М.А., А.М.А., Д.М.А. и М.М.А.,***.

 

            В съдебно заседание ответниците Антонови чрез пълномощника си заявяват, че желаят единствено осъждане на ищците Иванови да им заплатят сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което са лишени за периода от 01.01.2004г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, като се отказват от искането си за осъждане на Иванови да им върбнат владението върху имота.

 

              По насрещния иск е постъпил писмен отговор от ищците по делото Иванови, в който излагат съображения за неоснователност на иска. Оспорват правото на собственост на Антонови, като сочат, че собственик на имот №3338 бил Мустафа Кязим, от когото те закупили УПИ III-3338 в кв.3338.

 

              В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане предявеният от ответниците Антонови срещу ищците Иванови насрещен иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ищците Иванови да им заплатят сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което са лишени за периода от 01.01.2004г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане.  

 

              Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                 С договор за покупко-продажба от 25.08.1999г., обективиран в нотариален акт №112, т.2, рег. №3272, дело №1037/1999г. на Нотариус Здравко Златев, с рег. №038 и район на действие района на РС-Харманли, Мустафа Кязим Кязим е продал на ищцата А.И. следния свой недвижим имот – дворно място, цялото от 413 кв.м., находящо се в гр.Харманли, съставляващо имот с пл. №3338, за който е отреден парцел III, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, в кв.308 по регулационния план на гр.Харманли, утвърден със Заповед №130/1984г., при граници: улица, М.А., Н.А. и Акиф Мустафов, за сумата от 3 000 лв.

              С влязло в сила Решение №88/29.03.2006г. на РС-Харманли по гр.д. №94/2005г. е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на А. и Н. Иванови, че М. и Н. Антонови са собственици на недвижим имот, целият с площ от 790 кв.м. и представляващ УПИ II-3337, в кв.308 по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №132/1984г. на Кмета на Община Харманли, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и търговски обект, находящи се в западната част на имота, при граници: УПИ I-2830, УПИ XI-3336, УПИ XIV-3340, УПИ III-3338, улица, като ответниците Иванови са осъдени да предадат владението върху имота на ищците. Със същото решение е отменен нотариален акт  №150/27.10.1999г., т.4, рег. №4052, н.д. №1138/1999г. на Нотариус Здравко Златев, с който Иванови са признати за собственици по давностно владение на процесния недвижим имот.

              Със Заповед №935 от 27.06.2002г. на Кмета на Община Харманли е одобрено изменение на ПУП за регулация на УПИ III-3338 в кв.308 в гр.Харманли, като е постановено новите дворищно регулационни линии с УПИ IV, УПИ XIV, УПИ II да останат по съществуващите кадастрални граници на поземления имот, съгласно скица-проект.

              Не е спорно между страните, че процесните 270 кв. – част от имот с идентификатор №77181.20.374 се владеят от ищците Иванови, които са съпрузи.

              Приета и изслушана е и съдебно-техническа експертиза, като вещото лице инж.Н.Д. е изготвил комбинирана скица с нанесени границите на спорния имот и по сега действащия и по предходните планове на града от 1984г., 2002г. и 2006г. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния имот съществуват три кадастрални и регулационни плана – първият от 1984г., одобрен със Заповед № 132/1984г., като до този момент не е имало изработена регулация, а са съществували само кадастрални граници и имоти -  пл. №3338 с площ от 604 кв.м. и пл. №3337 с площ от 596 кв.м. Вещото лице сочи още, че с втория план от 2002г. е урегулиран имота в УПИ III, кв.308, като имот с пл. №3338 става ПИ – 377 с площ 247 кв.м., а имот с пл. №3337 става ПИ 374 с площ от 745 кв.м. В заключението е констатирано, че създадения УПИ III, кв.308 по КРП на града е с площ от 578 кв.м., като в него са включени имот №377, с площ от 247 кв.м. и част от имот №374 с площ от 270 кв.м., 1 кв.м. от имот №378 и 60 кв.м. от улицата – общинска собственост. За УПИ II – на ответниците остават 511 кв.м. с неуточнена западна дворищно-регулационна линия. Третият план на гр.Харманли вещото лице лице заявява, че е кадастралната карта на града, одобрен със Заповед       №РД-18-9/23.03.2006г. на изпълн.директор на АГКК-София, който според експерта е копие на предишните два плана, но с направените промени, като разликата се състояла в изправената граница на имот №374 по плана от 2006г.

              В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че в сравнение със стария и новия план конфигурацията на имот с пл. №3338 и имот с пл. №3337 е променена съществено, както и че няма приемственост между картата от 1984г. и новата карта и съответно границите на двата имота. Съгласно вещото лице спорните 270 кв.м. по стария план са били в имот с пл. №3337, а по новия имот с пл. №3338 се разделя на три части – едната част остава в имот с  №377, а останалите две части в имот №374 и имот №378.

              Приета по делото е и съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че цената на средния пазарен наем в гр.Харманли за процесния недвижим имот за периода от 01.04.2006г. до 09.07.2009г. се равнява общо на 4 243,35 лв., или средномесечно по 108 лв.

              За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелите на ищците Роса Асенова Сашева и Христина Асенова И. заявяват, че имотът се владее от ищците, че имало изградена ограда между имота на ищците и този на ответниците. Свидетелят на ответниците Николай Метев Манолов сочи, че имотът бил на бащата на ответника М.А., като ищците се настанили в имота без основание и ползват същия около 10-15 години.

             

                 При така установената фактическа обстановка и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                 Предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР съдът намира за неоснователен.

                 Предявеният иск е установителен и цели установяване на право на собственост и отразяването й по кадастралната план на гр.Харманли към 2006г., когато е одобрен кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК.

                  Разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗКИР посочва, че непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, когато са свързани със спор за материално право, следва да се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В настоящия случай е налице именно такъв спор, касаещ неправилно заснемане на част от имот с пл.№3338, представляващ парцел III в кв.308 в гр.Харманли при одобряване на кадастралния план на града със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК, а именно част от 270 кв.м., включени по новия план в имот с идентификатор №77181.20.374 съгласно твърденията на ищците. В този случай на изследване подлежи факта на собственост към момента на одобряване на кадастралния и регулационния план на града от 2006г.

                  Ищеците Иванови се легитимират като собственици на дворно място, цялото от 413 кв.м., находящо се в гр.Харманли, съставляващо имот с пл. №3338, за който е отреден парцел III, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, в кв.308 по регулационния план на гр.Харманли, утвърден със Заповед №130/1984г., при граници: улица, М.А., Н.А. и Акиф Мустафов, въз основа на договор за покупко-продажба от 25.08.1999г., обективиран в нотариален акт №112, т.2, рег. №3272, дело №1037/1999г. на Нотариус Здравко Златев, с рег. №038 и район на действие района на РС-Харманли.

                 От своя страна за установяване на своето право на собственост ответниците представят влязло в сила Решение №88/29.03.2006г. на РС-Харманли по гр.д. №94/2005г., с което е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на А. и Н. Иванови, че М. и Н. Антонови са собственици на недвижим имот, целият с площ от 790 кв.м. и представляващ УПИ II-3337, в кв.308 по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №132/1984г. на Кмета на Община Харманли, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и търговски обект, находящи се в западната част на имота, при граници: УПИ I-2830, УПИ XI-3336, УПИ XIV-3340, УПИ III-3338, като ответниците Иванови са осъдени да им предадат владението върху имота.

                 При тези данни за собствеността РС-Свиленград намира, че правилно е отразена имотната граница между имот с идентификационен №77181.20.374 и имот с идентификационен №77181.20.377 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК чрез законосъобразно включване в имот с идентификационен №77181.20.374 по плана от 2006г. на спорните 270 кв.м., за които със сила на присъдено нещо с посоченото по-горе съдебно решение е установено, че са собственост на ответниците Антонови. А съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. В това отношение пълномощникът на ищците адв.И. сочи, че предмет на настоящото дело е УПИ III  в кв.308, а не УПИ II в кв.308, по отношение на който имало постановено съдебно решение. Действително настоящият спор по чл.53, ал.2 от ЗКИР касае различен предмет – установяване на несъответствие между предишните планове от 1984. и 2002г. и сега действащия план на града от 2006г. и отразяването в тези планове на границите между УПИ III  в кв.308 и УПИ II в кв.308, но при тази проверка се изследва и подлежи на доказване и правото на собственост върху съответните имоти, площта им и границите на същите към един минал момент - одобряването на новия план на града от 2006г.  Така, че не е без значение наличието на влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС, касаещо единия от двата гранични имота, границата на който също се изследва в производството по настоящото дело, а именно УПИ II в кв.308, собственост на ответниците Антонови.

                С влязлото в сила на 23.04.2006г. Решение №88/29.03.2006г. на РС-Харманли по гр.д. №94/2005г. е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на настоящите ищци А. и Н. Иванови, че М. и Н. Антонови са собственици на недвижим имот, целият с площ от 790 кв.м. и представляващ УПИ II-3337, в кв.308 по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №132/1984г. на Кмета на Община Харманли, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и търговски обект, находящи се в западната част на имота, при граници: УПИ I-2830, УПИ XI-3336, УПИ XIV-3340, УПИ III-3338, улица, като ответниците Иванови са осъдени да им предадат владението върху имота. Очевидно с посоченото съдебно решение със сила на присъдено нещо е установено, че тези 790 кв.м., представляващи УПИ II-3337 и включващи и спорните 270 кв.м. са собственост към момента на приключване на устните състезания по делото (15.03.2006г.) на ответниците Антонови, а не на ищците Иванови. Съдът счита, че макар и решението да касае УПИ II, то в площта на това УПИ II са включени съгласно решението на ХРС и спорните 270 кв.м., имайки предвид посочените в този съдебен акт площ на УПИ  II-3337, а именно 790 кв.м., при това включващи не само масивната жилищна сграда, но и второстепенна постройка и търговски обект, находящи се западната част на имота, както и с оглед границите на тези 790 кв.м., представляващи УПИ II-3337, а именно: УПИ I-2830, УПИ XI-3336, УПИ XIV-3340, УПИ III-3338, улица по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №132/1984г. на Кмета на Община Харманли. Имайки предвид така посочените граници на УПИ II и площта на същия и съобразно приложената по делото скица №288/14.05.09г. по плана на града от 1984г., 2002г. и скица №395/01.07.09г. на Община Харманли по плана от 1979г., 2002г. и изхождайки от изводите на вещото лице Д. в изготвената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза, съдът счита, че процесните 270 кв.м. са признати за собственост на ответниците Антонови.

                 По тези съображения съдът намира за доказано по категоричен начин, че собственик на процесните 270 кв.м., включени по новата кадастрална карта на града  от 2006г. в имот с идентификатор №77181.20.374 са именно ответниците Антонови, а не ищците Иванови, които не ангажираха надлежни доказателства, установяващи по безспорен начин собствеността им върху тези 270 кв.м. към 2006г., опровергавайки по този начин правото на собственост на ответниците Антонови, при това установено със сила на присъдено нещо. Соченият от тяхна страна нотариален акт №112, т.2, рег. №3272, дело №1037/1999г. на Нотариус Здравко Златев, с рег. №038 и район на действие района на РС-Харманли, по силата на който чрез покупко-продажба от 1999г. са станали собственици на дворно място, цялото от 413 кв.м., находящо се в гр.Харманли, съставляващо имот с пл. №3338, за който е отреден парцел III, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, в кв.308 по регулационния план на гр.Харманли, утвърден със Заповед №130/1984г., при граници: улица, М.А., Н.А. и Акиф Мустафов, не ги легитимира като собственици именно на тези 270 кв.м., при положение че с влязлото в сила решение на РС-Харманли е установено противното. А това се потвърждава и от приетата и изслушана съдебно – техническа експертиза и устното изложение на вещото лице Н.Д. в съдебно заседание, от което се установява, че спорните 270 кв.м. по стария план от 1984г., или според съда част от тях (съгласно комбинираната скица и писменото заключение), са били част от имот с пл. №3337, собственост на ответниците. При това положение след като собственици на процесните 270 кв.м. част от имот с идентификатор №77181.20.374 са ответниците Антонови, то законосъобразно и правилно е нанесена и имотната граница между имот с идентификатор №77181.20.374, собственост на ответниците, и имот с идентификатор №77181.20.377, собственост на ищците с приемането на кадастралната карта на гр.Харманли, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК.

                 За пълнота следва да се отбележи, че действително е имало погрешно нанасяне на границите между парцел III-3338 и парцел II-3337 от плана от 1984г. по новия кадастрален план от 2006г., доколкото част от тези 270 кв.м. са погрешно включени в новия имот с идентификатор №77181.20.374, собственост на ответниците, а именно частта, заключена между улицата, представляваща очертаната със зелена линия част от северната граница на стария имот с пл. идентификатор №3338 по плана на града от 1984г., жълто-синята регулационна линия на УПИ II, започваща от пресечната й точка с улицата и продължаваща до пресечната й точка със зелената линия, очертаваща границите на стария имот с пл. идентификатор №3338 по плана на града от 1984г., част от граничната зеления линия на стария имот с пл. идентификатор №3338 по плана на града от 1984г., пресичаща се със синята регулационна линия на УПИ II и черната линия, очертаваща границите на имот с идентификатор №77181.20.377 по плана от 2006г., западната граница на имот с идентификатор №77181.20.374, очертана с черна линия, продължаваща до пресечната й точка с улицата, съгласно комбинираната скица на вещото лице Н.Д., приложена към експертното заключение. Но макар и тази част от 270-те кв.м. да не е трябвало да се включват в имот с идентификатор №77181.20.374, това не може да обуслови извод за основателност на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, с оглед установяването към момента на одобряване на новата кадастрална карта на града със сила на присъдено нещо с решението на РС-Харманли по гр.д. №94/2005г. на правото на собственост на ответниците Антонови върху цялото спорно място от 270 кв.м., включително и тази част, която при това положение се явява правилно включена в имот с идентификатор №77181.20.374.

                 С оглед изложеното дотук и недоказаността на правото на собственост върху процесния имот в полза на ишците Иванови, съдът намира, че следва да отхвърли искът по чл.53, ал.2 ЗКИР, вр. чл.124 от ГПК като неоснователен.

  

                 Доказан и основателен е искът по чл.59 от ЗЗД, предявен като насрещен от ответниците Антонови против ищците Иванови за присъждане на обезщетение за ползването на процесния имот, от което са лишени.

                    Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването му. При изложени твърдения за понесени имуществени вреди, в резултат на създадена невъзможност за упражняване на правомощието ползване, поради ползване на вещта от лице, което не е носител на вещно или облигационно право по отношение на същата вещ, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД - вземане за неоснователно обогатяване. Невъзможността, титулярът на едно вещно право да получи гарантираното му от закона материално благо, сочи, че е налице обедняване - намаляване на активите от имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от ползването на имота и невъзможност за защита по друг начин чрез друг иск.

              Видно от законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки: 1) обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; 2) обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; 3) връзка между обогатяването и обедняването - те следва да произтичат от един факт или от група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването и обедняването; 5) липса на друга възможност за правна защита на обеднелия - чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

              Безспорно по делото е обстоятелството, че ищците Иванови владеят, като упражняват фактическа власт върху процесните 270 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор №77181.20.374, за които със сила на присъдено нещо с решението на РС-Харманли по гр.д. №94/2005г. е установено, че са собственост на ответниците Антонови. Това се потвърди и от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Роса Асенова Сашева, Николай Манолов и Христина Асенова И..

                При неоснователно обогатяване чрез използване на чужд недвижим имот без правно основание лицето, което го ползва, се обогатява чрез спестяване на разходи, които би направило за възмездно ползване на недвижимия имот. Лицето, в случая ответниците Антонови, което е имало право да ползва имота, но не е имало тази възможност поради това, че в определен периода имотът е използван от друго лице – от ищците Иванови, се обеднява със средствата, които би получило от отдаването на имота за временно възмездно ползване, както и с разходите, които е направило, за да осигури ползването на недвижим имот за себе си през този период. Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза тази сума на обогатяване на ищците и съответно обедняване на ответниците е в размер на 7 159,35 лв., изчислена на базата на цената на средния пазарен наем в гр.Харманли за процесния имот за периода от 01.01.2004г. до предявяване на иска на 09.06.2009г.  Вещото лице е изчислило обезщетението за периода от 01.04.2006г. до 09.07.2009г., вместо от 01.01.2004г. до предявяване на иска на 09.06.2009г., какъвто е и процесният период, поради което цялата дължима сума за търсения период възлиза на 7 159,35 лв., изчислена на базата на дължимото се обезщетение за един месец в размер на 108 лв. съгласно експертизата. Налице е връзка между обогатяването и обедняването на страните по делото, защото ползването на процесния имот от Иванови е лишило Антонови от възможността самите те да извличат ползите от този имот, на които са имали право като негови собственици. От страна на Иванови не се ангажираха доказателства за ползване на имота на правно основание и за ответниците Антонови не съществува друг иск за защита, освен настоящия, поради което и съобразно изложеното до тук, искът по чл.59 от ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7 000  лв., за колкото е и предявен иска, доколкото не е поискано увеличение размера на същия.

 

                 На основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно изхода на делото, в полза на ответниците Антонови  следва да се присъдят разноските по делото в размер на 498,87 лв. за държавни такси и вещо лице.

 

                   Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците Н.А.И., ЕГН:********** и А.О.И., ЕГН:**********,*** против ответниците М.Х.А., ЕГН:********** *** и Р.М.А., ЕГН:**********, А.М.А., ЕГН:**********, Д.М.А., ЕГН:********** и М.М.А., ЕГН:**********,***, конституирани като страни на мястото на починалата на 16.05.2010г. ответница Н.Х.А., ЕГН:**********,***, иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците М.Х.А. и Р.М.А., А.М.А., Д.М.А., М.М.А., конституирани като страни на мястото на починалата на Н.Х.А., че границата между имоти с идентификатори 77181.20.374 и 77181.20.377 по кадастралната карта на гр.Харманли, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК, минава по оцветената в синьо регулационната линия между УПИ II и УПИ III кв.308 и че ищците Н.А.И. и А.О.И. са собственици на основание покупко-продажба на частта от имот с идентификатор 77181.20.374, с площ от 270 кв.м., включена в УПИ III в кв.308 по регулационния план на гр.Харманли, утвърден със Заповеди №132/1984 г. и №935/2002 г. на Кмета на Община Харманли,  заключена между оцветена в синьо регулационна линия между УПИ II и УПИ III кв.308 и имоти с идентификатори №№777181.20.374, 7181.20.377, 77181.20.281 и 77181.20.378 и линията, минаваща през имот с идентификатор №777181.20.374, започваща  по границата с ул. „Акация”, отстояща на 4 метра от най-северната точка на имота, продължаваща покрай западния ъгъл на сграда с идентификатор №77181.20.374.3, западната стена на сграда с идентификатор №77181.20.374.2 и свършваща в пресечната точка между имоти с идентификатори № №777181.20.374,  777181.20.281 и 777181.20.286 по скица №288/14.05.2009 г. на Община Харманли, като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА ищците Н.А.И., ЕГН:********** и А.О.И., ЕГН:**********,*** на основание чл.59 от ЗЗД да заплатят общо на ответниците М.Х.А., ЕГН:********** *** и Р.М.А., ЕГН:**********, А.М.А., ЕГН:**********, Д.М.А., ЕГН:********** и М.М.А., ЕГН:**********,***, конституирани като страни на мястото на починалата на 16.05.2010г. ответница Н.Х.А., ЕГН:**********,***, сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваша обезщетение за лишаването им от ползване без основание на собствената им част с площ от 270 кв.м. от имот с идентификатор №77181.20.374 по кадастралната карта на гр.Харманли, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпл.директор на АК, за периода от 01.01.2004г. до предявяване на иска на 09.06.2009г.

 

              ОСЪЖДА ищците Н.А.И., ЕГН:********** и А.О.И., ЕГН:**********,*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответниците М.Х.А., ЕГН:********** *** и Р.М.А., ЕГН:**********, А.М.А., ЕГН:**********, Д.М.А., ЕГН:********** и М.М.А., ЕГН:**********,***, конституирани като страни на мястото на починалата на 16.05.2010г. ответница Н.Х.А., ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 498,87 лв. за държавни такси и депозит за вещо лице.

 

             Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: