Определение по дело №1741/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2288
Дата: 23 ноември 2018 г.
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20182100501741
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер VІ - 2288                                                     Година 2018, 23.11                        град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,VІ-ти въззивен  състав

На двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 1741  по описа за 2018 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№4514/17.09.2018г., подадена от Г.С.К., ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв.Н.,   срещу  решение №153 от 12.07.2018г., постановено от КРС по гр.д.№476/2017г. по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Г.С.К. ***, представлявана от кмета  инж. Васил Панделиев Панделиев, следните суми : 1.  парична сума  в размер на 47719, 53   лв. – главница представляваща   причинена вреда  на Община Сунгурларе от  страна на Г.С.К.  вследствие на незаконосъобразно  изразходвани  и отчетени от Г.С.К. суми  по служебни аванси  през периода от 28.12.2012 година до месец юли 2015 година ,  както и 2. паричната сума от  12 398  лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на причиняването на вредата- 28.12.2012 година  до 06.10.2016 година, както и законна лихва   върху главницата начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа  на КРС – 25.01.2017 година до окончателното изплащане на горепосочената главница,  които суми са  установени с акт  за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 година  и заключение към акта за начет  от 16.11.2016 година  на Агенция  за държавна финансова инспекция и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  № 42 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат, както и законната лихва върху главницата, считано от датата  25.01.2017 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  по ч.гр.д. № 78 / 2017 година в Районен съд Карнобат до окончателното им изплащане.Ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба, тъй като няма фактически обстоятелства относно коя конкретна разходвана сума се претендира, нито  по кой РКО или авансов отчет, нито за кои разходи за алкохол и за материали и услуги.Направените в тази посока възражения са били оставени без уважение от съда и едва със съдебното решение сумите са конкретизирани.Поради тази причина жалбоподателят счита, че има произнасяне „свръх петитум“.На следващо място се посочва, че решението не е мотивирано, а представлява препис на акта за начет, неговите констатации и и правни изводи като не са обсадени ангажираните от ответника доказателства, вкл. заключението по ангажираната съдебно-икономическа експертиза.Твърди се, че съдът не е дал възможност за бъде допуснат до разпит свидетел, за когото са представени доказателства, че се е разболял.В тази връзка е поискано да бъде разпитан пред въззивната инстанция.

На последно място са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с  материалния закон и по-специално не е съобразена концепцията на законодателя във връзка с местното самоуправление , намерила израз в ЗМСМА.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ответника, на 21.08.2018г.

Въззивната жалба, подадена на 17.09.2018г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена  в предвидения от закона срок и  от надлежно упълномощен представител и е  допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 25.10.2018г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.

Във връзка с доказателствените искания:

Твърди се допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с допуснат до разпит свидетел-чл.266, ал.3 ГПК.

С определение от 30.11.2017г. съдът е допуснал поисканите с отговора на исковата молба гласни доказателства.В с.з проведено на 17.01.2018г. съдът е дал възможност на ответника да доведе четирима свидетели в с.з., насрочено за 21.02.2018г.Постъпила е молба от пълномощника на ответника с приложен болничен лист за заболяване на последния и е поискано да бъде дадена възможност свидетелите да бъдат доведени в следващо с.з.Видно от протокола на с.з. не е приключено събирането на доказателства и делото е отложено за29.03.2018г., когато страната е довела, респ. допуснати и разпитани са трима свидетели, а за четвъртия е посочено, че е служебно възпрепятстван.Отново е дадена възможност на страната и е проведено още от едно с.з., на което не се е явила и не е била представлявана.По делото няма доказателства за наличие на уважителна причина за това и производството е приключило.

При така изложените факти съдът намира, че не е налице твърдяното процесуално нарушение.Поисканите доказателства са допуснати от първоинстанционния съд-свидетели при режим на довежднае.Обстоятелството, че страната не е довело четвъртия свидетел, не е процесуално нарушение, а е резултат от нейното процесуално поведение. Ето защо искането за допускане на гласни доказателства пред въззивната инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 НЕ ДОПУСКА   поисканите с въззивната жалба гласни доказателства.

ВНАСЯ  в.гр.д.№1741/2018г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 14.01.2019г. от 09,30 ч. ., за която дата и част на страните са изпратени призовки.

                 С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

  На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.                            Определението е окончателно.

                   Определението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: