|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 192 |
|||||||||||
|
гр. Видин,
30.10.2020 г. |
|||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Административен
съд Видин, |
Шести административен състав |
||||||||||
|
в публично заседание на |
първи октомври |
||||||||||
|
през две хиляди и двадесета година в състав: |
|||||||||||
|
Председател: |
Борис Борисов |
||||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
|
от съдия |
Борис Борисов |
|
|||||||||
|
Административно дело № |
136 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
|||||||||||
|
Образувано е по жалба на Д.Я.К.
срещу PA № Р-04000518005373 - 091-001/21.01.2020г., потвърден
с Решение № 60/21.04.2020г. на директора на Дирекция ОДОП В.Търново в обжалваната
и потвърдена част по ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 885,00
лв. и лихви в размер на 1 287.71 лв., 2013 г. в размер на 1 602,00 лв. и лихви
в размер на 931.62 лв., за 2014 г. в размер на 33 317.00 лв. и лихви в размер
на 15 989,68 лв., за 2015 г. в размер на 1 598,00 лв. и лихви в размер на 603,32
лв. и за 2016 г. в размер на 595,00 лв, и лихви в размер на 164.30 лв. Жалбоподателят оспорва РА относно допълнително
определените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2012 г.. 2013 г.. 2014 г.. 2015 г. и 2016 г., като иска да бъде отменен с мотиви,
че същият е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение
на закона и при съществено нарушение на административно производствените правила
на ДОПК. Претендират
се разноски по делото. Ответникът в
производството – Директор Дирекция "ОДОП "- Велико Търново при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна
и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора
на Д "ОДОП" . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното: Началото на ревизионното
производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000518005373-020-001/05.09.2018 г., връчена
на 30.10.2018 г., изменена с Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000518005373-020-
002/01.11.2018 г., ЗИЗВР № Р-04000518005373-020-003/24.01.2019 г. и ЗИЗВР № Р-
04000518005373-020-004/19.03.2019 г., последната издадена на основание на чл. 114, ал. 4 от ДОПК и във връзка със Заповед № Р-04000518005373-ЗИД-001/19.03.2019
г. на ИД на НАП с
обхват: данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. На ревизираното лице е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-04000518005373-113-001/03.04.2019
г., с което същото е уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДЦФЛ
за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. ще бъдат определени по
реда на чл.122-124 от ДОПК. Едновременно с уведомлението на лицето е връчено и
ИПДПОЗЛ изх. № Р- 04000518005373-040-003/03.04.2019 г., с което е изискано представяне
на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. В срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК
е издаден Ревизионен доклад № Р-04000518005373-092-001/07.11.2019г.
Срещу него е постъпило възражение с вх № 55/03.01.2020г. в срока по чл. 117 ал. 5 ДОПК.
В срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК е издаден оспореният Ревизионен акт. Ревизионният
акт е бил обжалван по административен ред пред директора на дирекция "ОДОП"
– Велико Търново, който с Решение го е потвърдил в обжалваната част. Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред
за административно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира,
че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно
производствените правила. При издаването
на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното: "... Ревизията
е извършена по реда на чл. 122 ал. 1 т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК, а именно налице са
данни за укрити приходи и доходи, документите, необходими за установяване на основата
за облагане с данъци, липсват и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период. На основание чл. 124 ал. 1 ДОПК на лицето
е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-04000518005373-113-001/03.04.2019
г., с което същото е уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДЦФЛ
за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. ще бъдат определени по
реда на чл.122-124 от ДОПК. Едновременно с уведомлението на лицето е връчено и
ИПДПОЗЛ изх. № Р- 04000518005373-040-003/03.04.2019 г., с което е изискано представяне
на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. Уведомлението е връчено на
ЗЛ на 12.04.2019 г. заедно с образец на декларация по чл. 124 ал. 3 ДОПК с определен
14- дневен срок за вземане на становище и представяне на доказателства. От направения
анализ и изложените факти е установено, че Ревизията обхваща периодите от 01.01.
2012 г. до 31.12.2016 г. Ревизираното лице
по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ
за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години. Органите
по приходите са установили, че К. е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като за периода
е декларирал доходи от трудови и извън трудови правоотношения и заеми с непогасени
остатъци по тях. Ревизираното лице е предоставило обяснения, в което е заявило
разходи за издръжка за живот около 500лв. месечно. Извършени са множество насрещни
проверки, подробно отразени в РД. С оглед установяване наличие на недекларирани
облагаеми доходи от лицето е извършена съпоставка на получените от задълженото
лице доходи и направените разходи през периода. С Протокол обр. Кд 73 са присъединени
доказателства, представени в хода на извършената проверка за установяване на факти
и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в РД. В хода на ревизията
са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване
на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи, установяване
на всички източници на доходи, съпоставка на притежаваното имущество и направените
разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи и определяне на
дължимите данъци., подробно описани в РД, който е неразделна част от РА.“ В резултат
на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето
и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият екип е установил, наличие
на предпоставките, визирани в чл. 122 ал. 1 т.2,5 и 7 ДОПК. Установено, че ревизираното
лице има източник на доход, послужил за нарастване на финансовото и имуществено
му състояние, който източник не е деклариран от лицето, не е деклариран и реализирания
доход, като в тази връзка косвено се предполага и наличието на хипотезата на данни
за укрити приходи/доходи. На основание
чл. 122 ал. 2, след като са взети предвид всяко от относимите към задълженото
лице обстоятелства, подробно описани в РД, и събраните в хода на ревизията по
реда на ДОПК доказателства, и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените
разходи, е констатирано несъотвествие в имущественото състояние на лицето, което
с ревизията е определено като доход с неустановен произход както следва: допълнително
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г.
в размер на 1 885,00 лв. и лихви в размер на 1 287,71 лв., 2013 г. в размер на
1 602,00 лв. и лихви в размер на 931,62 лв., за 2014 г. в размер на 33 317,00
лв. и лихви в размер на 15 989,68 лв., за 2015 г. в размер на 1 598,00 лв. и лихви
в размер на 603,32 лв. и за 2016 г. в размер на 595,00 лв. и лихви в размер на
164,30 лв., както е потвърдено и в Решението на директора. За да потвърди
РА в оспорената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
Прието по делото без възражения от страните е заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. ВЛ е дало заключение, че „ за процесните периоди К. е получавал доходи
и съответно има разходи превишаващи наличните средства, което е установено и от
органите по приходите“ При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Доказателствата, събрани при извършване на проверка на лицето за имущественото
и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и впоследствие при извършване
на ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира състава на чл. 122 ал. 1 т.2, 5 и 7 ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната
основа и данъка по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 ДОПК. Действията на органите по приходите в
тази насока са правилни и обосновани. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката
на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните
такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия
на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят
е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа
по приходите. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане
на критериите, установени в ал. 2, но без да е задължително да се приложат всички
те. След установяване на основания по чл. 122 ал. 1 т.2,5 и 7 ДОПК е спазена процедурата
като лицето е уведомено, че основата му за облагане с данъци ще се определи по
реда на ал. 2 на чл. 122, дадена е възможност за представяне на обяснения и доказателства.
С оглед изложеното по-горе, доказателствената тежест за оборване на фактическите
констатации в РА е изцяло върху ревизираното лице. Твърденията на лицето в насока
опровергаване на направените констатации липсват или остават недоказани. Въобще
от К. не са представени доказателства в хода на ревизията. Следва да се посочи
също, че заключението на ВЛ подкрепя направените от ревизиращите органи изводи.
При наличие на обстоятелство по чл. 122 органите по приходите законосъобразно
са провели ревизията по особения ред за облагане по аналог, при който съгласно
чл. 124 ДОПК фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна материална
доказателствена сила. Тяхната вярност не е опровергана и в хода на съдебното производство. Правилен
е извода за облагаемият доход като сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от трети лица, че това са други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци, каквато е
редакцията на чл. 36 т. 6 ЗДДФЛ. Във връзка
с възраженията относно сумата от 50 000лв. по договор, то такъв не е представен.
Именно в тежест на лицето е да посочи основанието за получаването й, респ.
представи този договор, което не е сторено. Приобщени и взети предвид са
факти и доказателства от извършената ревизия на Ромелия Недкова Кирилова -
бивша съпруга на К.. При установените превишения на разходваните над получените
от лицето на годишна база е налице основанието по чл. 122 ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред. Неговата приложимост придава материална доказателствена
сила на констатациите в ревизионния акт до доказване на противното, като разпоредбата
на чл. 124 ал. 2 ДОПК възлага оправергаването им в тежест на ревизирания. Както
в хода на ревизионното, така и на съдебното производство обаче, не са представени
доказателства, които да разколебаят констатацията, че за процесните данъчни периоди
получените средства не покриват разходваните. Неустановеността на получаването
им обуславя и законосъобразността на извода за точно определяне на релевантните
превишения на разходваните над получените средства, а от там и на съответните
за ревизирания данъчен период данъчни основи. Съобразно същите правилно са определени
и размерите на допълнително дължимия данък по ЗДДФЛ, ведно със следващите се лихви.
Относно определените лихви върху деклариран и невнесен данък върху годишна данъчна
основа за периода 2012 г. -2016 г. и с оглед липсата на възражения от РЛ, нито
представени доказателства в тази посока, оборващи изводите на административния
орган, настоящият състав намира, че изводите на ревизиращия екип са правилни,
а обжалваният РА в тази му част като законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При извършване на ревизия органите по приходите могат да установят осигурителен
доход, различен от дохода, заявен от лицето в декларацията по чл. 50 ДОПК. След
преглед на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и извършен
анализ на същите от органите по приходите е установено несъотвествие между стойността
на имуществото на К. и направените от него разходи и декларираните и/или получените
приходи/доходи за всяка една от ревизираните години. От органите по приходите
е направена констатация, че жалбоподателя е придобил доходи, които не е декларирал
и които са послужили за покриване на извършените
разходи през периода. Установено е наличие на данни за реализирани доходи, недекларирани
по надлежния ред, т. е. укрити доходи, конкретният източник на които не е установен,
което е обстоятелство по чл. 122 ДОПК. Задълженото лице не е представило валидни
доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените
разходи. Относно възражението за изтекла погасителна давност за 2012г. следва
да се каже, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 5
от ЗДДФЛ, дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се внася до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода. Следователно срокът по чл. 171, ал.
1 от ДОПК за данъка чл. 48, ал. 1 от ЗДЦФЛ започва да тече съответно за 2012 г.
на 01.01.2014 г. т. е давността не е изтекла и настоящия състав приема доводите
в тази насока, изложени в Решението. Въз основа на
изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен
акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода
на ревизионно производство, възложено и осъществено в съответствие с правилата
на ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на ревизионен акт,
който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения
на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен
при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта
на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци
и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България.
Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна
и недоказана.При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2269,20 лв. (две хиляди двеста шестдесет и девет лева
и 20 ст.). Воден от горното,
на основание чл. 160 ДОПК, съдът РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Я.К. ***-04000518005373- 091-001/21.01.2020 г., потвърден с Решение № 60/21.04.2020г.
на директора на Дирекция ОДОП В.Търново в обжалвана и потвърдена част по ЗДДФЛ,
в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 885,00 лв. и лихви в размер на 1 287.71
лв., 2013 г. в размер на 1 602,00 лв. и лихви в размер на 931.62 лв., за 2014
г. в размер на 33 317.00 лв. и лихви в размер на 15 989,68 лв., за 2015 г. в размер
на 1 598,00 лв. и лихви в размер на 603,32 лв. и за 2016 г. в размер на 595,00
лв, и лихви в размер на 164.30 лв. ОСЪЖДА Д.Я.К.
*** да заплати
на Дирекция "ОДОП "- Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 2269,20
лв. (две хиляди двеста шестдесет и девет лева и 20 ст.), съставляваща равностойността
на осъществената юрисконсултска защита. Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България. Административен съдия: |
|||||||||||