М О Т И В И
към въззивна присъда от 25. 11. 2019 год., постановена по в.н.о.х.д. № 450/2019 год. по описа на
СОС - н.о., първи въззивен състав
С присъда № 55 от 08. 05. 2019 год.,
постановена по н.о.х.д. № 86 / 2018 год. по описа на Районен съд - И., първи състав признал подсъдимият Х.П.М. с
установена по делото самоличност за виновен, в това, че на 14.
11. 2015 год. около 13 : 30 часа, в гр. К.., обл. С., на ул. А. С.” на
пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка
„Пежо”, модел „306” с рег. № .е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”,
като по непредпазливост е причинил на М. Й. Л. от с. М., обл. С.а, средна
телесна повреда - трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни, изразяваща се в открито счупване на кости от лявата
подбедрица и голямопищялна кост с разместване, поради което и на основание чл. 343,
ал. 3, б. „а”, пр. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца и оправдан по повдигнатото му
обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК,
състава на районния съд отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години, а на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишил подс. М. от правото да
управлява МПС за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и
разноските по делото.
В жалбата на защитника и допълнението към нея
по същество се твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила.
Навеждат се доводи за липса на достатъчно доказателства
касателно авторството на деянието и извършен неправилен доказателствен анализ.
Към въззивната инстанция е
отправено искане за упражняване правомощията по чл. 334, т. 2 във вр. с чл.
336, ал. 1, т. 3 от НПК, алтернативно, делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционният съд.
Жалбата се поддържа и в съдебно
заседание пред настоящата инстанция от защитниците на подсъдимия - адв. Б.П. от
САК и адв. С.С. ***.
Районна
прокуратура - И. не е депозирала
становище по жалбата.
В съдебно заседание представителят на СОП
намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира, същата да
бъде потвърдена.
С.ият окръжен
съд, след като обсъди изложените във въззивната жалба съображения, както и наведените от страните доводи и след
като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 314 НПК, намира следното:
Въз основа на доказателствените материали, проверени
в хода на първоинстанционното съдебно следствие, за да постанови обжалваната
присъда решаващият състав на първоинстанционният съд е възприл следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка:
В съботния ден на 14. 11. 2015 год., в гр. К.. се е провеждал
зеленчуков пазар, поради и което, както обичайно имало и интензивно движение на
автомобили и пешеходци. Около 13, 30 часа, подс. Х.М., управлявайки лек
автомобил „Пежо", рег.№ ., се движел по ул. „А. С." с посока на
движение към ул. „Ц. ш.".
По същото време свид. М. Л., която работи като продавач в магазин за
бельо и обувки в района на зеленчуковия пазар, се прибирала от работа заедно
със съпруга си свид. Р. Л и свид. Г. К.. Свид. Л отишъл до автомобила си, който
бил паркиран в близост, за да остави торби с покупки. След кръстовището на ул.
„Ал. С." и ул. „К." имало обозначена с хоризонтална маркировка
пешеходна пътека, по която Л. искала да пресече, за да отиде до намиращия се от
другата страна на улицата месарски магазин, а свид. К. се спряла да разговаря с
продавач на мляко. На тротоара пред пешеходната пътека имало паркиран
автомобил.
След като Л.
пристъпила на пешеходната пътека и на около 120 см от края на десния тротоар
била блъсната с предната дясна габаритна част на лекия автомобил „Пежо". В
резултат на удара бил счупен предния десен мигач на автомобила, а Л. паднала
успоредно на пешеходната пътека. Ударът между лекия автомобил и пострадалата
бил възприет както от свид. К., така и от св. Д. Х., която работи като
продавач-консултант в намиращата се в сграда от дясната част на пътното платно
оптика.
Свид. К., Х. и Л,
както и дошлите на мястото на произшествието свидетели С. А. и Д.Т. възприели,
че Л. има открита фрактура на лявата подбедрица, поради което и не могли да я
преместят от платното до пристигането на екип на спешна помощ. Освен лекарския
екип на мястото дошъл и полицейски екип в състав Г. Т. и В. Г., които запазили
местопроизшествието и повикали дежурният автоконтроьор Д. И..
Описаната дотук фактическа
обстановка състава на районния съд е извел от събраните писмени и гласни
доказателства, а именно от огледния протокол и от показанията както на
пострадалата Л., така и от показанията на свид. К., Х. и Л, които
непосредствено са възприели съприкосновението между лекия автомобил с тялото на
пострадалата. Приел е, че косвено обстоятелствата около настъпване на
произшествието се установяват и от показанията на свид. Т. и А., които макар и
да не са възприели непосредствено удара, са отишли на мястото непосредствено
след него и са видели лежащата на пътното платно Л..
Решаващият съдебен
състав е счел, че от протокола за оглед на местопроизшествие се установява по
несъмнен начин, че към момента на възникване на пътно-транспортното
произшествие непосредствено преди пешеходната пътека няма пътен знак, но
пешеходната пътека е с ясна маркировка с бяла боя. Времето е било ясно и с
добра видимост. Пътният знак Д-17 е монтиран на ул. „"К.", преди
кръстовището с ул. „Ал. С.". Освен това се установява и, че на тротоара в
дясната част, откъдето е започнала пресичането си пострадалата е имало паркиран
лек автомобил, а след него и електрически стълб. Автомобилът „Пежо" след
като е преустановил движението си се е намирал на пътното платно, като предното
дясно колело е било на 0,95 м от десния край на платното, а задното дясно
колело - на 0,75 м. При съприкосновението с пешеходеца на лекия автомобил бил
счупен десен блок /фар-мигач-габарит/. Организацията на движението на мястото,
където е настъпило пътно-транспортното произшествие е установена и от
представената схема от община К.., като на кръстовището на ул. „К." и ул.
„Ал. С. е имало хоризонтална и вертикална маркировка, но по делото има
изготвена справка, че в общината няма изготвен и одобрен проект за
организацията на движението с пътни знаци на територията на гр. К...
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която както състава на районния съд, така и
настоящия съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че на пострадалата М.
Л. е било причинено отрито счупване на кости от лявата подбедрица -
голямопищялната кост с разместване, което нараняване е довело до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, като при
благоприятно протичане на оздравителния процес възстановяването на пострадалата
би продължило около 4-5 месеца.
Решаващият първоинстанционен съдебен състав е кредитирал комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, приемайки, че от това експертно
заключение се установява, че уврежданията на пострадалата са в резултат на
челен, директен удар, нанесен от лекия автомобил „Пежо", при условията на
автомобил и пешеходец в процес на движение, като инициалният контакт е нанесен
с предната габаритна стена на автомобила - предна броня вдясно, в резултат на
който тялото на пешеходката е било отхвърлено в посока напред с последващо
падане в терена. Освен това, в това заключение обосновано е посочено, че
скоростта на движение на М. към момента на възникване на произшествието е била
не по-висока от 30 км /ч, а ударът е настъпил на около 1,2 м от десния край на
пътното покритие по посока на движение на автомобила. Съдебният състав също
така е приел за логично и достоверно твърдението на автоексперта, че ударът е
бил непредотвратим при избраната от водача скорост на движение и че
настъпването на произшествието не се дължи на причина от технически характер. За
обективно и достоверно е прието и отразеното в допълнителната автотехничека
експертиза, че независимо от паркирания автомобил и предвид височината на
пострадалата, водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме действията по
пресичане на платното за движение от момента, в който пешеходката се е намирала
на линията на бордюра на десния тротоар.
В заключението по тройната автотехническа експертиза изслушана в
рамките на проведеното първоинстанционно съдебно следствие на което състава на
районния съд се е доверил, е посочено категорично, че ударът между автомобила и
пешеходката е настъпил върху хоризонталната маркировка за пешеходна пътека тим
„зебра". За този извод вещите лица са изхождани от местоположението на
автомобила, установено при огледа на местопроизшествие, както и от установеното
при същото процесуално-следствено действие, петно от кръв на пътното платно.
Освен това експертите са посочили, че при избраната от водача скорост на
движение от 30 км/ч опасната зона на спиране на лекия автомобил „Пежо" е
била около 15 метра, а максималната скорост, при която ударът е бил
предотвратим поредством аварийно спиране е била не по-висока от 18 км/ч.
Първоинстанционният съдебен състав обаче, не е кредитирал коментираното заключение
в частта, в която е посочено, че непосредствената причина за настъпване на
произшествието е навлизането от страна на пешеходката в опасната зона на
спиране на лекия автомобил.
С оглед принципа визиран в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК бе проведено
въззивно съдебно следствие в рамките на което бе допусната и назначена комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза със следните задачи :
- да се
определи
медико-биологичната
характеристика на травматичните
увреждания, получени от пешеходката М. Й. Л. при ПТП от 14. 11 .2015 год.;
- механизмът на настъпването им и положението на тялото
спрямо автомобила в момента на удара - инициалния контакт;
- да се определи скоростта на движение на лек автомобил „Пежо" в
района на произшествието и към момента на удара с тялото на пешеходката;
- да се определи мястото на удара-инициалния контакт между лек
автомобил „Пежо" и тялото на пострадалата пешеходка по дължината и
широчината на пътното платно, като се имат предвид данните по делото и
направеното възражение, отразено
в Протокол за предявяване на разследване по досъдебното
производство от 31.08.2016 г. /л. 89 от ДП/;
- да се определи разстоянието на опасната зона за спиране на автомобила,
при скорост на движение, съобразно отговора на втори въпрос и установената по
делото конкретна пътна и фактическа обстановка;
- да се определи отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента, когато водачът би могъл да възприеме наличието на пешеходеца като
обект-опасност за движението на пътното платно;
- от техническа гледна точка ударът бил ли е предотвратим от водача на
автомобила?;
- да се даде заключение каква е възможността на водача на лек автомобил
„Пежо"-Х.П.М., да възприеме наличието на пострадалата пешеходка в началния
момент на предприетото от нея пресичане на платното за движение като се има
предвид установената по делото конкретна фактическа обстановка и действителния
ръст на пострадалата;
- каква е причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие от
техническа гледна точка?;
- да се изготви динамична скица на настъпването и протичането на
процесното ПТП.
От заключението по посочената експертиза и защитата
на изводите й в съдебно заседание пред въззивния съд се установява, че при
пътно-транспортното произшествие на пострадалата М. Й. Л. е причинено открито
/с рана/ счупване на кости от лявата подбедрица – голямопищялната кост,
счупване на кости от лявата подбедрица – голямопищялната кост с разместване,
което счупване е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни. При благоприятно протичане на оздравителния процес
то ще бъде налице около 4-5 месеца от датата на травмата. В момента на удара,
пешеходката М. Й. Л. е била с лявата си страна към автомобила, като контакта е
бил с леви крак и десния край на предната броня на автомобила.
Според експертите, скоростта на движение на
л.а. „Пежо 306" непосредствено преди задействане на спирачната му система
(и в момента на удара) е била около
12 km/h, като ударът е
настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която се намира: по дължина на 6,
35 m южно от ориентира приет в протокола за оглед и на 1, 25 m след маркировката за
пешеходна пътека, а по широчина на 1, 1 – 1, 3 м, източно от западната
граница на западното платно за движени. Мястото на удара по широчина е дължина
е определено на база на обективните данни, които не може да се опровергаят от
свидетелски показания.
Вещите лица сочат, че дължината на пълния спирачен път (опасна зона)
при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със
скорост 12 км/ч е била 4, 05 метра.
За да определят отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента, когато водачът би могъл да възприеме наличието на пешеходеца като
обект-опасност за движението на пътното платно експертите са се съобразили с показанията
на пострадалата пешеходка - свид. М. Й. Л.. Сочат, че, преди да предприеме
пресичане на платното за движение, пешеходката М. Й. Л. е била неподвижна на
тротоара т.е. тя не се е движела по тротоара към платното за движение.
Дистанцията измината от автомобила управляван от подс. М. при тръгване и
навлизане на пешеходката на платното е била около 3, 48метра.
Отразено е също, че при движение на л.а. „Пежо 306" със скорост от
12 км/ч или по - голяма, водачът на л.а. „Пежо 306" - подс. М., е
реагирал своевременно при тръгването и навлизането на пешеходката М. Й. Л. на
платното за движение, като в този момент мястото на удара е била вътре в
опасната зона на л.а. „Пежо 306" т.е. удара е бил неизбежен.
Намират, че водачът на л.а. „Пежо 306" - подс. М., би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в
който е реагирал се е движел със скорост по - малка от 9 км /ч, като коректно
са отразили, че дали водачът на л.а. „Пежо 306" е следвало да се движи с
такава скорост е въпрос извън компетентността на експертизата.
По отношение каква е била възможността на водача на лек автомобил
„Пежо"-подс. Х.П.М., да възприеме наличието на пострадалата пешеходка в
началния момент на предприетото от нея пресичане на платното за движение като
се има предвид установената по делото конкретна фактическа обстановка и
действителния ръст на пострадалата, вещите лица заключават, че при тръгване и
навлизане на пешеходката на платното, л.а. „Пежо 306" се е намирал на
около 3, 48 м преди мястото на удара, като в този момент, вода и подсъдим е реагирал чрез
спиране.
Като причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие от
техническа гледна точка експертите излагат следното – водачът, подс. Х.М. е
управлявал л.а. „Пежо 306" по платното за движение на ул. „Ал. С." в
гр. К.. в посока от север на юг. През това време пешеходката М. Й. Л. е била на
десния (западен) тротоар, където е стаяла. Когато л.а. „Пежо 306" е бил на
около 3, 48 м, пешеходката М. Й. Л. е предприела пресичане на платното за
движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът
на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но
въпреки това е настъпил удар, който е бил неизбежен. Удара е настъпил в
предната дясна част на л.а. „Пежо 306" и в лявата страна на пешеходката М.
Й. Л.. След удара л.а. „Пежо 306" се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието а пешеходката е паднала на платното за движение в близост
до автомобила и до червеното петно отразено в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието.
Настоящият въззивен съдебен състав кредитира и възприема изцало
заключението и констатациите по изслушаната при проведеното въззивно съдебно
следствие експертиза, тъй като намира същите за обосновани, обективни,
безпристрастни и компетентно изложени.
Така, на практика, установената като цяло от състава на
първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява и при проведеното
въззивно съдебно следствие изключая,
няколко важни за изхода на делото обстоятелства а именно, скоростта на
движение на процесния автомобил, дължината на пълния спирачен път или т.нар.,
опасна зона, дистанцията измитана от автомобила управляван от подсъдимия при
тръгване и навлизане на пешеходката на платното за движение и най –вече, че
въпреки факта, че подс. М. веднага след като е възприел пешеходката и
пострадала Л. като опасност за движението и е реагирал като екстрено е
задействал спирачната система, въпреки това е настъпил удар, който според
експертите е бил неизбежен.
Както в правната теория, така и в съдебната практика няма спор, че за
да може да бъде прието, че водач на МПС не е действал виновно при наличие на
настъпило пътнотранспортно произшествие и настъпили в резултат на него,
общественоопасни последици е необходимо не само той да се е съобразил със законовите
предписания регламентиращи осъществяваната от него правнорегламентирана дейност
– управлението на моторно превозно средство, но и да са били обективно налице
условия, при които той е да е бил поставен в състояние на невъзможност да
изпълни законово вменените му задължения като водач на МПС и да предотврати
настъпването на вредни последствия. Иначе казано, особено съществено, за да се
приеме, невиновно поведение от страна на водач на МПС се явява, наличие на
такова въздействие на условията в които попада дееца, при което, същия не е в
състояние да ги преодолее за да не настъпят общественоопасни вредни последици,
макар и водача на МПС да действува при условията на чл. 11, ал. 3 от НК.
В настоящият случай по безсъмнен, експертен начин се установява, че причината
за настъпилото пътно-транспортно произшествие от техническа гледна точка се
явява следния механизъм - вдачът, подс. Х.М. е управлявал л.а. „Пежо 306"
по платното за движение на ул. „Ал. С." в гр. К.. в посока от север на юг,
като през това време пешеходката М. Й. Л. е била на десния (западен) тротоар,
където е стояла. Когато л.а. „Пежо 306" е бил на около 3, 48 м,
пешеходката М. Й. Л. е предприела пресичане на платното за движение в посока от
запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на автомобила - подс.
М. е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това е
настъпил удар, който е бил неизбежен.
При това положение извън съмнение, в настоящия случай се очертава
хипотезата на чл. 15 от НК, а именно, не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици,
или т.нар., случайно деяние.
Поради и това, настоящия съдебен състав счете, че следва да постанови
присъда, с която отмени изцяло присъда № 55 от 08. 05. 2019 год.,
постановена по н.о.х.д. № 86 / 2018 год. по описа на Районен съд - И., като признае подсъдимият Х.П.М. с
установена по делото самоличност за невинен, в това, че
на 14. 11. 2015 год. около 13 :
30 часа, в гр. К.., обл. С.а, на ул. А. С.” на пешеходна пътека, при управление
на моторно превозно средство - л.а. марка „Пежо”, модел „306” с рег. № .е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, като по непредпазливост е причинил
на М. Й. Л. от с. М., обл. С.а, средна телесна повреда - трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, изразяваща се в открито
счупване на кости от лявата подбедрица и голямопищялна кост с разместване,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдае по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2-ро,
вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК сторените по делото деловодни разноски в
двете фази на воденото наказателно производство остават в тежест на държавата.
По така изложените съображения въззивният съд
постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.