№ 1544
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500801 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна
жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК-*********,представлявано от
изпълнителния директор Юлия Юркагиева,подадена от пълномощника юрисконсулт Ц П,
против разпореждане №5325 от 10.05.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 2566/2022г.по описа
на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против Ж. П. В. с ЕГН-********** за заплащане на сумата от
общо 1048.35 лв.главница,представляваща незаплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги,сключени с „БТК“ЕАД ,за което е открит акаунт №
**********,ведно със законната лихва от 26.01.2022г.до окончателното изплащане на
вземането и деловодните разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата
държавна такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Ж. П. В. за плащане на
парично вземане в размер на 1048.35 лева главница и законна лихва от датата на подаване
на заявлението. В т.9 е посочено,че вземането е за неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги,за които е открит акаунт № **********
,обективирано в издадени и непогасени фактури.Посочено е също,че вземанията са
прехвърлени от страна на „БТК“ЕАД в полза на дружеството-заявител по силата на
Приложение №1 от 18.10.2019г.към договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
15.10.2018г.
В т.12 на заявлението са изложени твърденията на заявителя относно
обстоятелствата,от които произтича вземането- сключен договор между БТК ЕАД и
длъжницата за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги,за който е открит
горепосочения акаунт,издадени фактури ,в които са индивидуализирани с период и размер
на вземанията.Не е направена индивидуализация на основанието на вземанията,а заявителят
1
е посочил,че по силата на договор за цесия,сключен между него и БТК ЕАД са му
прехвърлени вземанията за посочения акаунт в негова собственост,ведно с всички
привилегии и обезпечения,като цесията е била съобщена на длъжника от БТК ЕАД с
уведомително писмо,изпратено с известие за доставяне.Като приложение към заявлението са
представени два договора за телекомуникационни услуги,сключени с В.,не са били
представени описаните в заявлението фактури.
БРС е оставил заявлението без движение с указания заявителят да изложи релевантните
обстоятелства във връзка с вземането си,съобразно изискванията на чл.410 ал.2 вр.с чл.127
ал.4 ГПК - да индивидуализира вземанията си,като посочи по кой договор каква сума и на
какво основание се дължи
/такси,услуги,неустойки и др./. Съдът е указал на заявителя,че при неизпълнение в срок на
дадените указания заявлението ще се отхвърли.
В законоустановения тридневен срок заявителят с писмена молба е направил
уточнение на заявлението ,като е посочил,че между страните е сключен един договор от
08.06.2018г.,с предмет мобилни разговори и мобилен интернет и един договор от
24.07.2018г.,с предмет предоставяне на мобилни разговори и мобилен интернет,както и
предоставяне на устройство на лизинг-мобилен апарат. Посочил е,че съгласно чл.104 от ОУ
ползваните услуги се отчитат ежемесечно,като на потребителя се издават фактури,които се
изпращат на адреса му с обратно известие за доставяне. Заявителят отново е посочил четири
издадени фактури,които не е приложил и към уточнението.Посочил е сумите,за които са
издадени фактурите, но отново без индивидуализация на вземанията по тях,въпреки
дадените от съда указания. Изрично е посочено само,че няма претендирани неустойки.В
молбата-уточнение са развити пространни доводи в насока,че неправилно заповедният съд
изисква конкретизация на вземанията по всеки от договорите,тъй като същите са
индивидуализирани в достатъчна степен,като се е позовал на съдебна практика на окръжни
съдилища.
С обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил заявлението,като е приел,че заявителят
не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил констатираните в заявлението
нередовности.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че заповедният съд не е изхождал
от целта на заповедното производство,която е да се провери само дали вземането е спорно,а
не дали съществува и за редовността на заявлението е достатъчно да са посочени
съществените юридически факти,от които произтича вземането и които позволяват
индивидуализацията му. В разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК е посочено,че заявлението
следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 ГПК за редовност на искова молба.
Действително,предвид спецификата на заповедното производство спрямо изложението на
обстоятелствата, съдържащи се в заявлението,съдът следва да приеме за достатъчно
изложение на обстоятелствата,включващо съществените юридически факти,от които
вземането произтича. Те обаче следва да включват при всички случаи индивидуализация на
конкретното правоотношение,твърдения относно неизпълнение на индивидуализирани
задължения по него,със съответния период на неизпълнение и твърдения дали
правоотношението продължава да съществува или е прекратено. В случая заявителят не е
внесъл яснота по тези съществени параметри,въпреки дадените му от съда указания. В
уточнението е посочил два договора,но не е внесъл яснота дали договорите са
прекратени/развалени ,нито е индивидуализирал вземанията си по отделните договори,както
му е указал БРС. Обстоятелството,че потребителят е заявил издаване на обща сметка за
задълженията си по всички договори и му е бил открит акаунт, не обосновава невъзможност
за заявителя да индивидуализира вземанията,тъй като макар и в обща сметка/във всяка
фактура те следва да се индивидуализират по основание и размер. В случая заповедният съд
не е проявил "излишна процесуална дребнавост",тъй като вземанията очевидно се
2
претендират от заявителя на различни основания/два договора за предоставени
далекосъобщителни мобилни услуги и договор за лизинг на мобилен апарат/,претендират се
както вземания за ползвани далекосъобщителни услуги,така и вземания по договор за
лизинг на мобилен телефонен апарат, поради което заявителят е следвало да внесе яснота
относно основанието и размера на вземанията си по всеки от договорите,което не е сторено.
Водим от горните съображения,БОС намери,че обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а частната жалба- оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното ,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5325 от 10.05.2022г. постановено по ч.гр.д.№
5299/2021г.по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3