№ 12308
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110125628 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
от „Д. срещу С. за сумата в размер на 2211.37 лв., представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета (преписка) № ., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба (17.05.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 25.05.2021 г. водачът на МПС „Я., движейки се в гр. София, в
района на спортен комплекс „С.“, попаднал в необезопасен и необозначен компрометиран
участък от пътното платно – преминава през дупка. Посочва, че в резултат на настъпилото
ПТП били причинени материални щети на автомобила, а произшествието било причинено
вследствие наличието на дупка, поради невзети мерки относно обезопасяването от страна
на собственика и стопанина на пътя – С.. Сочи, че при ищеца е образувана ликвидационна
преписка № ., като ремонтът на процесното МПС е възложен на сервиз „М. – подмяна на
лява гума и джанта. Ишецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на
МПС” заплатил сумата от 2196.37 лв. за извършения ремонт и сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Твърди, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се
причина за настъпилото на 25.05.2021 г. ПТП, е в резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които С. е възложила изпълнението задълженията по обезопасяване,
която освен това е и собственик на улицата, като при наличие на обективна възможност за
обезопасяването , общината следвало да отговаря спрямо увреденото лице. С писмо с изх.
№ от 15.09.2021 г., получено при ответника, С. е поканена да заплати сумата от 2211.37
1
лева, представляваща платеното от „Д. застрахователно обезщетение и сторени
ликвидационни разноски, като с писмо с вх. № от 23.09.2021 г. С. била отговорила, че не са
налице основания да бъде изпълнено регресното искане, с оглед на което и до момента на
подаване на исковата молба не било постъпило плащане от страна на ответника. Ето защо,
моли за уважаване на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че претендираното от страна на ищеца
обезщетение е платено без основание, поради което не е възникнало правото на регресен иск
срещу ответника. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че вредите,
настъпили по лекия автомобил, не са причинени от необезопасена дупка. Твърди, че в
случая мястото на произшествието не било посетено от служител на СДВР непосредствено
след увреждането на автомобила, поради което не можело да се докаже по безспорен начин
настъпването на увреждане на лекия автомобил. Оспорва наличието на необезопасена дупка
на пътното платно. Твърди, че водачът на увредения лек автомобил не се е движил със
скорост съобразно пътните условия, поради което е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП и дължимото обезщетението следвало да бъде намалено поради
съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – размерът му
да бъде намален поради съпричиняване, като претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): /1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС” към 25.05.2021 г. между него и застрахованото лице с обект – процесния автомобил;
/2/ настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП по посочения от ищеца
механизъм; /3/ претърпени от застрахованото лице имуществени вреди в размер на 2196.37
лв., вследствие от попадане на процесния автомобил в дупка в гр. София, по време на
движение в района на спортен комплекс „С.“ /4/ пряка и непосредствена причинна връзка
между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; /5/ изплащане от
застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение в
размер на 2196.37 лв. и направата на ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; /6/
противоправно и виновно бездействие от страна на служители на ответника да изпълнят
нормативно вменени им задължения; /7/ пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното и виновно бездействие и настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, да обори
законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че е обезопасил и
обозначил процесната пътна неравност, както и да докаже наличието на други
2
обстоятелства, изключващи отговорността му, вкл. да докаже въведеното възражение за
съпричиняване при условията на пълно и главно доказване – за шофиране с несъобразена с
пътните условия скорост и непредвиждане на пътните условия.
От представената по делото застрахователна полица № ., добавъци към нея и общи
условия се установява, че между ищеца и собственика на л. а. „Я., е възникнало валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“,
обективиран в същата. По силата на застрахователния договор ищецът е приел да покрива за
периода от 00:00 часа на 01.10.2020 г. до 23:59 часа на 30.09.2021 г. риска от увреждане на
собственото на застрахования МПС, като именно в рамките на този период – на 25.05.2021
г. е настъпило и процесното ПТП.
От приетите по делото като част от застрахователната преписка писмени
доказателства, а именно: искане за оценка на вреди по щета от 25.05.2021 г., опис-
заключение на вредите и др. се установява образуването на застрахователна преписка при
ищеца по щета № . и признаване на правото на застрахователно обезщетение в размер на
2196.37 лв. за настъпили вреди по застрахования автомобил, изразяващи се в увредени лява
гума и джанта, в резултат от попадането му в дупка на 25.05.2021 г.
Няма спор, че застрахователят е заплатил на правоимащото лице сумата от 2196.37 лв.
и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. – преводно нареждане на л. 37 от
делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р. П.
Р.. От показанията на свидетеля, който разказва свои лични възприятия за фактите от
обективната действителност, също се установява, че, движейки се през м. май 2020 г. по
пътя към спортен комплекс, автомобилът му марка „Я.“, модел „XJ“, е попаднал в дупка на
пътното платно, вследствие на което гумата и джанта са били ударени. С категоричност си
спомня, че състоянието на пътя е било лошо и че дупката е била около 7-8 см. дълбока, не
заявява същата да е била сигнализирана или обезопасена по някакъв начин. За съда не
съществува основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като
същият е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото
застрахователното обезщетение е платено на собственика на увредения автомобил / „М./
след настъпване на застрахователното събитие на 25.05.2021 г.
Прието и неоспорено е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се
установява, че механизмът на ПТП-то е следният: на 25.05.2021 г. в 12:43 часа, лек
автомобил „Я. XJ“, рег. № . се движи по ул.без име и в района на спортен комплекс „С.“ в
„Борисовата градина“, попада в дупка, вследствие на което се уврежда задна лява гума и
джанта. Вещото лице е изяснило, че щетите по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Посочено е, че стойността необходима за
възстановяване на лекия автомобил на базата на средни пазарни цени към момента на ПТП-
то е в размер на 2196.37 лв., а обичайните разноски за ликвидиране на щетата по рик
„Каско“ при ПТП са в размер на 15 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно нормата на чл.
3
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на правния спор.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на С. (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на предявеният иск, поради което същият е изцяло
основателен за сумата от 2211.37 лева. В случая, безспорно е установено наличието на
застрахователно правоотношение, в периода на чието покритие е настъпил застрахователен
риск, като застрахователят е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение.
Към сумата от 2196.37 лв. следва да се прибави и сумата от 15 лв. – ликвидационни разходи
за който между страните не се спори, че са извършени от ответника. Следователно иска за
главницата трябва да бъде уважен изцяло за сумата от 2211.37 лв.
Възражението за липса на изготвен протокол за ПТП не обосновава друг извод. Това е
така, тъй като процесното произшествие не попада в нито една от хипотезите на чл. 125
ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото.
To попада в чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на М.“, и не
се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, каквито доказателства не
са ангажирани.
По отношение възражението на ответника, че в представените по делото документи за
настъпването на процесното ПТП се съдържат единствено изявления на водача на
4
увреденото МПС, поради което не следва да се ценят, съдът отбелязва, че действително
документите са частни удостоверителни такива, но доказателства, които да опровергаят
описания в исковата механизъм на настъпване на вредите – по време и начин, не са
ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК.
Неоснователни са и доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача. По делото нито са сочени, нито са събрани доказателства в тази насока, поради
което, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, претенцията е основателна, поради което следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 538.45 лв. за платена
държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата
на фактическа и правна сложност на делото, както и, че то се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
При този изход на спора сторените от ответника разноски следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., с адресв гр. С., да заплати на „Д., със седалище и адрес на управление в
гр. С., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2211.37
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Я. ХЖ“, с рег. № . и ликвидационни разноски за
определянето му, вследствие на ПТП от 25.05.2021 г. – попадане в необезопасена дупка на
пътното платно в гр. София, при движение в района на спортен комплекс „С.“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2022 г., до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 538.45 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6