РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Казанлък., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510101747 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове за увЕ.чаване размера
на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс СК/, като
производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адвокат М. Д. заявява,
че с Решение № 422 от 13.09.2022 г., постановено по ГД № 1821/2022г. на PC -
гр. К. ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето им И. П.
Г. в размер на 210 лв., считано от 01.07.2022 г., а за детето В. П. Г. в размер на
190лв., считано от 01.07.2022г.
Сочи, че от датата на която било постановено съдебното решение до сега
се изминали близо три години, като децата пораснали и нуждите им се
увЕ.чили, увЕ.чил се и размера на минималната работна заплата за страната,
също така и ответникът придобил в собственост няколко недвижими имота, от
които може да генерира доходи. Заявява, че понастоящем ответникът работи
като *** и получава месечно около 5000 лв., като освен минималната работна
заплата на която е осигурен, значителния му доход е от командировъчните.
Твърди, че дъщеря им В. ще бъде ученичка в *** клас тази година, а
сестра й ще бъде в ***, като ще са необходими още средства за учебни
помагала и дневни разходи.
Имайки предвид горепосочените обстоятелства, с оглед нарасналите
нужди на децата счита, че са налице условията на чл. 86 от СК за увЕ.чаване
на размерите на издръжката им, при което същите, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба да бъдат изплащани в увЕ.чен размер, а
именно в размер на 450 лв. за детето И. П. Г., с ЕГН ********** и в размер на
400 лв. за детето В. П. Г., с ЕГН **********.
1
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
измени размера на месечната издръжка, определен с Решение № 422 от
13.09.2022 г., постановено по ГД № 1821/2022 г. на PC - К. като осъди
ответника да заплаща ежемесечна издръжка от 450 лв. за детето И. П. Г., с
ЕГН ********** и в размер на 400 лв. за детето В. П. Г., с ЕГН **********,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба, платими до 5-то
число на месеца, за който се дължат, платими по банковата сметка на майката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат М. Д., която моли съдя да уважи предявеният иск като основателен
и доказан. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адвокат Е. Г. с който заявява, че счита предявения иск за
допустим. Относно неговата основателност заявява следното:
Не отрича, че е баща на децата И. П. Г., родена на *** г. в гр. Л., *** -
*** и В. П. Г., родена на *** г. в гр. С. – малолетна, както и че с Решение №
422/13.09.2022 г. по гр. дело № 1821/2022 г. по описа на Районен съд - С.
гражданският им брак с ищцата в настоящото производство бил прекратен със
спогодба, по взаимно съгласие. По силата на горепосоченото решение бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата им, чрез тяхната майка и
законен представител, съответно - на И. П. Г. в размер на 210 лв. и на В. П. Г. в
размер на 190 лв. месечно, считано от 01.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на същата, което задължение добросъвестно е изпълнявал и в
срок, като плащанията са по сметка на ищцата.
По отношение на основателността:
Заявява, че в действителност е предоставял на децата си много повече от
сумите за издръжка, утвърдени с решението, като им е купувал през цялото
време без прекъсване дрехи за ежедневието, спортни облекла, маратонки и др.
вещи, плащал е такси за различни видове училищни и извънучилищни
дейности на децата, както и винаги, когато са били в дома му, им е давал на
тръгване джобни пари. В този смисъл, счита, че е некоректно да се
омаловажават грижите за децата им, които напълно доброволно им е
предоставял, извън задължението му за месечна издръжка, както и въобще да
не се споменава за отговорното му отношение в тази връзка. По повод
приходите в домакинството на ищцата към този момент е осведомен, че И.
работи, което е възпитателно и похвално, но също така води до извод, че
самата тя, тъй като вече е на прага на пълнолетието си, ще следва да се справя
с издръжката си след по-малко от една година сама.
По изложените факти:
Известно му е, че И. ще бъде ученичка в *** клас, както и, че сестра й В.
ще бъде ученичка в *** клас през предстоящата учебна година, и че са
необходими средства за тяхното образование, храна, дрехи и др., както досега,
но не и в претендираните размери от 450 лв. за И. и 400 лв. за В., които счита,
че се явяват неоснователни и прекомерно завишени.
Не спори, че от съдебното решение действително са изминали почти три
години, но освен, че децата са пораснали и се е увЕ.чил размера на
2
минималната работната заплата, счита, че нищо от твърденията в исковата
молба не отговаря на истината. Наясно е по отношение на нуждите на децата,
тъй като им е осигурявал много голяма част от необходимото, всичко, което са
му поискали - това, което тяхната майка не им им осигурявала, въпреки
даваните две издръжки месечно, считано за изминалите три години, като той
самият се е лишавал от собствени потребности заради тях.
Сочи като неверни и твърденията, че е придобил в собственост няколко
недвижими имота, както и че работи като „***" и получава месечно около
5000 лв. и пр.
Въпреки това счита, че според задължителната съдебна практика,
общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не
следва да водят до присъждане на издръжка, които стимулират към
обществено неполезен начин на живот, към лукс или използване на средствата
за цЕ. извън издръжката.
Имайки предвид възрастта и обикновените нужди на децата, както и
всички факти и обстоятелства, обвързани с претенцията за увЕ.чение на
издръжки и респективно - възможностите му, защото такава е разпоредбата на
закона, може да предложа следните суми за издръжки и в такъв размер, моли,
същите да бъдат присъдени, съответно - за дъщеря му И. П. Г., месечна
издръжка в размер от 310 лв. до навършване на осемнадесет години и за
дъщеря му В. П. Г. месечна издръжка в размер на 290 лв. до настъпване на
обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжките, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им
изплащане. А за разликата - над този размер, съответно за И. - от 310 лв. до
450 лв. и за В. - от 290 до 400 лв., моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски. В съдебно
заседание възраженията срещу основателността се поддържат от адвокат Е.Г..
Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща
процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно
защита правата и интересите на децата И. П. Г. и В. П. Г..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените като доказателство удостоверения за раждане,
издадени, въз основа на акт за раждане №***г. и №***г. на Община С.,
ответникът П. Н. Г. е баща на децата И. П. Г. и В. П. Г.. и следователно е сред
кръга на лицата, дължащи издръжка /лист 5, 6 от делото/.
Представено е влязло в сила решение №422 от 13.09.2022г., постановено
по гр.дело №1821/2022г. по описа на Районен съд – К.. С горепосоченото
решение бракът между П. Н. Г. и И. В. Г. е прекратен по взаимно съгласие като
упражняването на родителските права спрямо децата И. П. Г. и В. П. Г. са
предоставени на майката. Със същото решение П. Н. Г. е осъден да заплаща
на непълнолетното си дете И. П. Г. издръжка съответно в размер на 210 лева, а
на В. П. Г. 190 лева месечно, считано от 01.07.2022г. ведно със законната
лихва върху всяка заканяла вноска и до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на същата. С решението е определен и режим на лични
3
контакти на бащата с децата /лист 7 – 10 от делото/.
Представена е и служебна бележка № *** издадена от директора на
Основно училище „Г. – К.. От същата се установява, че В. П. Г. е ученичка в
*** /лист 10/.
От представената служебна бележка изх.№***г. издадена от директора
П. се установява, че И. П. Г. е ученичка в *** в дневна форма на обучение през
учебната 2024/2025 г.
Представено е и удостоверение от ***г. от издадено от А., от което се
установява, че И. В. Г. е получила за периода февруари 2024г. - февруари
2025г. брутен доход в размер на 26 434.60 лева /лист 12/.
По делото е представена служебна бележка издадена от управителя на
фирма „К.“ ЕООД- С.. От същата се установява, че П. Н. Г. е получил за
периода 10. 2024г. до 06.2025 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 9
139.30 лева.
Представена е декларация за семейно положение и имотно състояние на
И. М. Г.. От същата се установява, че ищцата не получава доходи от свободни
професии, от наеми и хонорари и други, не притежава недвижими имоти,
притежава МПС. /лист 75 от делото/.
От представената декларация от П. Н. Г. се установява, че същия
притежава апартамент с гараж в С., идеална част от имот в село М. – къща и
двор. /лист 60/
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Й. Н. Н..
От показанията на свидетеля Н. се установява, че познава страните.
Когато П. се върнел от път винаги пазарувал за ядене. Децата били добре
облечени. „Споделял, ми е че ходили в мола да пазаруват дрехи, че е записал
на *** малката В.“. Не знаел В. да е имала здравословен пробвам. Твърди, че
по-голямото дете идвало по-рядко при баща си.
От представения по делото социален доклад се установява, че от
момента на раздялата между страните ищцата упражнява родителските права
за двете деца и осигурява базисните им потребности. Посочено е , че ищцата
отглежда децата в жилище под наем. Апартаментът се състои от три стаи и
кухня, баня и тоалетна с месечен наем от 300 лева, като хигиенно битовите
условия са добри. Ответникът живее в наследствено жилище. Къщата
представлява етаж и полуетаж, от който майката на П. Г. ползва приземен
етаж, а той първи като хигиенно-битовите условия са много добри. От
социалния доклад се установява, че И. на *** възраст Не страда от
наследствени или хронични заболявания. През учебната 2024/2025г. успешно
е завършила *** клас в П. - К. с успех много добър. Посещава редовно
учебните занятия, има добра дисциплина. Участва в *** при община К.. От
месец март 2025г. е започнала работа по трудов договорна ***, на длъжност
„***“ в *** „Б.“ в град К.. Работата е по график и получава половината от
минималната работна заплата. И. е изградила доверителна връзка с майка си, с
баща си рядко общува, тъй като той не я търси. В. е на ***. През учебната
2024/2025г. е завършила с отличен успех *** клас в ОУ „Г. – К.. Посещава
тренировки по *** три пъти седмично в ОУ „К.“ – К.. Установено е, че
4
майката осигурява стабилна спокойна среда за дъщерите си, както и
задоволява адекватно техните базисни потребности.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. РодитЕ.те дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.
Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. С Постановление № 359 от 23.10. 2024 г. Министерският
съвет е опредЕ.л минималната работна заплата за страната да бъде в размер
на 1 077 лева т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е
269.25 лева. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от
единия родител. Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума
на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родитЕ.
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС.
По делото се установи, че бащата на децата не е задължен да плаща
издръжка на други лица. Видно от социалния доклад, майката и децата живеят
в жилище, за което ищцата заплаща месечен наем в размер на 300 лева, а
ответника живее в жилище, което е негова собственост. По делото не се
събраха доказателства бащата да е неработоспособен или с намалена
работоспособност по здравословни причини, призната от компетентни
органи. От събраните по делото доказателства се установява размерът на
получаваните от ответника доходи, е в размера на минималната работна
заплата за страната. Определеният общ размер на необходимата издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родитЕ., съобразно критериите на
чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на децата И. и В. се полагат единствено и само
от тяхната майка И. Г..
Нуждите на децата, обичайни за деца на тяхната възраст, се установяват
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално.
Децата И. на *** и В. на *** към момента, което налага отделянето на
средства за задоволяване на ежедневните им нужди от храна, облекло, обувки,
5
здравни грижи и други, свързани с тяхното съществуване. С факта на самото
израстване се увЕ.чават техните потребности и се разширява кръгозора на
неговите интереси.
По делото не е спорно, че бащата на децата ежемесечно заплаща
определената му издръжка, съгласно решението на съда. Страните по делото
не спорят, че ответника закупува дрехи на дъщеря си В., за което има
представени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установи, че издръжката, която
понастоящем дължи ответника, в резултат на изтеклия период /повече от 3
години/, е несъразмерна на нуждите на порасналите деца. Определената от
съда издръжка в размер на 210 лева за детето И. и 190 лева за детето В. е в
размер под законноустановения минимум определен в Семейния кодекс. От
присъждането на първоначалната издръжка на децата е изминал период от
повече от 3 години, през който период децата са пораснали – към настоящия
момент И. е на ***, а В. на ***. Трайно и съществено са пораснали техните
нужди и потребности. Всички тези обстоятелства налагат извода за трайно и
съществено изменение в нуждите на издържаното лице по смисъла на чл.150
от СК. Порастването на децата и преминаването им в по – висока възрастова
група несъмнено води до увЕ.чаване, както на ежедневните им нужди от
храна, облекло, ученически пособия, така и до увЕ.чаване на нуждите им във
връзка с тяхното физическо и умствено развитие, което безспорно е свързано с
допълнителни разходи. Участието на децата в дейности свързани с
физическото и интелектуалното им развитие е изцяло в техен интерес.
Разходите за дрехи, обувки, ученически помагала и пособия, макар и да не са
ежемесечни, безспорно и трайно са налице в ученическата възраст на децата.
Безспорно е, че размера на издръжката дължима понастоящем е несъобразен с
икономическите условия в страната. Размерът е несъобразен и с нуждите и
потребностите на порасналите деца.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата И. и В. се полагат от тяхната майка.
От събраните по делото доказателства, се установи, че ответника
получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата в
размер на 1 077 лева. Установи се, че ответника разполага с недвижими
имоти, видно от представената и приета като доказателства по делото справка
от А., от които би могъл да реализира доходи.
Следва да се има предвид, че дължимата издръжка на непълнолетни
деца е безусловна, което означава, че родитЕ.те я дължат независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При това
положение възможностите му следва да се преценяват и с оглед
средномесечния осигурителен доход за страната, който за месец август 2025 г.
е 1 858.85 лева. Сред аргументите за увЕ.чение на издръжката на децата е
увЕ.чения праг на бедност в страната. Съда приема, че издръжката за дете не
може да бъде под линията на бедност. Съгласно Постановление на
Министерски съвет, линията на бедност за 2025г. е определена на 638
лева, считано от 01.01.2025г. В линията на бедност са отчетени голяма част от
стоките и услугите, които имат отношение към издръжката за дете. На
следващо място по делото липсват доказателства ответникът да има и други
6
ненавършили пълнолетие деца, на които също да е задължен да осигурява
издръжка. По данни на НСИ средната минимална работна заплата е 2 572
лева.
Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва
да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат. Не на последно място, следва да се има предвид
обстоятелството, че от влизане в сила на решението за постановяване на
първоначална издръжка на детето по гр.дело №1821/2022 г. по описа на
Районен съд – К. до настоящия момент е изминал значителен период от време
– повече от три години, в което време нуждата от издръжка се е увЕ.чила
многократно и съществено, което налага значително увЕ.чаване размера на
издръжката на децата.
Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето И. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 400 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме
от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание. Над размерите от 400 лева до претендираните 450 лева
предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С
оглед по – ниската възраст на детето В. съдът намира, че иска следа да бъде в
размер на 350 лева, като над този размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че ответникът
може и е длъжен да осигурява подобаваща издръжка на дъщерите си, да
осигури базисните им потребности, както и възможностите им за развитие
занапред. Дори и след развода или раздялата, родитЕ.те следва да обезпечат
децата си така, че те да имат стандарт, какъвто семейството е имало преди
прекратяването на брака, като децата не бива да бъдат поставени в различно
положение от това, при което би било като отглеждани от двамата родитЕ..
Възрастта на ответника, професията и квалификацията му така, както е
установено по делото, напълно му позволяват да участва подобаващо в
издръжките на дъщерите си и да я заплаща в посочените размери. Същият е в
състояние да реализира по – високо възнаграждение при наличието на
свободни работни позиции из цялата страна за тази квалификация предлагащи
поне два пъти и половина по - високо възнаграждение от минималната
работна заплата. Родителят е длъжен да работи и да реализира поне средна за
квалификацията си заплата, така щото адекватно да участва в издръжката на
своите низходящи, които не са навършили пълнолетие. Закупуването на дрехи
за детето В. не би могло да причисли към заплащането на издръжка, а към
закупуване на подаръци. Същото не може да отмени задължението на
ответника да заплаща на детето си ежемесечна издръжка необходима за храна,
обувки, подслон, учебни пособия, отопление и т.н.
Неоправдано е, както от етична, така и от правна така и от правна
7
страна, с оглед нарасналите нужди на децата бащата да им изплаща в
минималния предвиден от закона размер от 270 лева месечно. Такъв размер на
издръжка, съгласно съдебната практика дължат родитЕ., които нямат никакви
доходи на деца, които са на значително по – ниска възраст и по - малки
потребности от тези на двете деца – И. и В..
В случай, че са налице някакви изключителни нужди на децата,
разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би
могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни
нужди на децата, които следва да бъдат покривани от добавка определена от
съда извън определения размер на издръжката.
УвЕ.ченият размер на издръжката с посочените суми следва да се
постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е
и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на разноските:
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищцата, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно, поради което следва да бъде разгледано. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер,
предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено,
че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски
съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения за
процесуално представителства защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията са следните : по дело за издръжка - 500 лева. Договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата на пълномощника й е в
размер на 720 лева с ДДС. Съдът намира възражението за основателно, тъй
като настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде намален на 500 лева. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото,
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят 20 %
ДДС, които да се присъдят в полза на ищцата. Начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга
се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната
получател на услугата има право на данъчен кредит /Определение № 109 от
8
18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/. В конкретния случай
адвокат М. Д. е представила доказателства за регистрация по ДДС, поради
което следва да се присъди и съответния размер на дължимия ДДС или
допълнително сумата в размер 100 лева, представляваща 20% върху
дължимото адвокатско възнаграждение в размер 500 лева т.е адвокатско
възнаграждение в общ размер на 600 лева с ДДС.
Предявения иск с правно основание чл.150 от СК е за увЕ.чение на
месечна издръжка от 210 лева на 450 лева и от 190 лева на 400 лева. Цената на
исковете за изменение на издръжките е 16 200 лева, определена от размера на
претендираното увЕ.чение, което в случая е 350 лева и при съобразяване с
правилото на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК.
Тъй като исковете са уважени от 210 лева на 400 лева и от 190 лева на
350, то съразмерно на уважената част от исковете /350 лева х 36 м./ адвокатско
възнаграждение се равнява на 466.67 лева, съразмерно уважената част от иска,
а съразмерно с отхвърлената част от иска, адвокатското възнаграждение се
равнява на 111.11 лева.
Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по
производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в размер
на 504 лева върху увЕ.чения размер на издръжката, следва да бъде възложена
в тежест на ответника с настоящото решение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 16.10.2025 г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с решение №
422/13.09.2022 г., постановена по гр.дело № 1821/2022 г. по описа на Районен
съд – К., както следва:
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплаща на непълнолетното си дете И. П. Г., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. В. Г., ЕГН
**********, с адрес град К., ж.к. ***, ежемесечна издръжка в размер на 400
лева, считано от 27.06.2025 г. до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване, платима до 5-то число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като отхвърля предявения иск за присъждане на издръжка в
останалата част, над сумата от 400 лева месечно до претендираните 450 лева
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплаща на малолетното си дете В. П. Г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к.
***, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 27.06.2025 г. до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, платима
9
до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения
иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 350 лева
месечно до претендираните 400 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. ***, сумата от
466.67 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** да
заплати на П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***, сумата от
111.11 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 504 лева, представляваща дължима държавна такса върху увЕ.чения
размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 16.10.2025 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10