ПРОТОКОЛ
№ 440
гр. Смолян, 17.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100039 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
ИЩЦАТА Д. П. Ц., редовно призована, не се явява. За нея процесуалният й
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „***“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам предявения иск, оспорвам писмения отговор. Моля да се
приемат като доказателства по делото към исковата молба документи, както и
представеното изпълнително дело №637/2011 г. Други искания нямам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото е предявения иск с правото основание на чл. 124, ал.1 във
вр.чл. 439 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Д.
П. Ц., ЕЕН **********, с адрес град *, че не дължи на „***” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Управителите Р.И.М-Т. и Т.И.В,
в качеството му на частен правоприемник на „***” АД, ЕИК * сумите по ИД 639/2011
г. по описа на СИС при РС Смолян, а именно сумата от 4 164,62 лева, дължима по
1
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение №157/LD
**********/ от 31.05.2010г., от която: 3 535,89 лева - неиздължена главница, 316,65
лева - договорна лихва за периода 10.10.2010г. - 01.11.2011 г., 312,08 лева -
наказателна лихва по просрочени главници за периода 10.10.2010 г. - 01.11.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3 535,89 лева, считано от 02.11.2011 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 401,22 лева - разноски по
делото, от които 83,29 лева за ДТ и 317,93 лева за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба с вх. №
2492/28.11.2011г. на кредитора „***” АД, ЕИК *** е образувано изпълнително дело №
639/2011 година по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд
Смолян.
На 14.06.2012г. на ищцата са били връчени покана за доброволно изпълнение,
както и заповед за изпълнение по чл.418 ГПК и препис от Разпореждане от
04.11.2011г., постановени по ч. гр. д. № 1514/2011 г. по описа на PC Смолян. В
указания законоустановен 14-дневен срок не е подавала възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което с изтичането му изпълнителното основание е влязло в
законна сила на датата 28.06.2012г. От тази дата е започнала да тече и погасителната
давност за вземането на кредитора.
Със запорно съобщение с изх. № 2786/26.09.2016г. до „***” ЕАД е наложен
запор на банковата й сметка.
С писмо с изх. № 639/12.2018г. по същото изпълнително дело била уведомена,
че като взискател в изпълнителното производство е конституиран „***” ЕООД с ЕИК
*, в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател „***” АД.
Ищцата Д. Ц. счита, че към датата на подаване на настоящата искова молба не
дължи сумите, обективирани в гореописания изпълнителен лист, за събирането на
които е образувано изпълнително дело № 639/2011 година по описа на СИС при PC
Смолян, тъй като същите са погасени е изтичането на приложимата за тях петгодишна
давност.
Изтеклата погасителна давност представлява факт, който е настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Последното валидно изпълнително действие е налагането
на запор върху банкова сметка на 26.09.2016г., от тази дата, петгодишният погасителен
давностен срок за вземанията, е изтекъл на 26.11.2021 г.
С отговора на исковата молба се прави възражение за недопустимост на иска,
като се поддържа искане да бъде прекратено производството по делото
В отговора се сочи, че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не
2
дължи на ответника „***“ ЕООД посочените в исковата молба суми. Счита се, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Интересът на ответника е
положителна процесуална предпоставка, чието наличие следва да бъде доказано
именно от ответника. Цитира се и Определение № 91 / 09.02.2018г. по гр.д.№ 3448 по
описа на ВКС за 2017г.
По отношение на материалноправната и процесуалноправната легитимация на
„***“ ЕООД, в отговора се сочи, че предявения от ищеца иск по чл.439 ГПК е насочен
срещу *** ЕООД, следователно ищецът декларира знание за извършеното прехвърляне
на задължението му.
Предпоставка за допустимост на всеки един иск е ищецът да има правен интерес
от търсената защита. Това е така, тъй като само чрез изискването за интерес могат да
бъдат обособени тези граждански правоотношения, които се нуждаят от съдебно
установяване. Правният интерес от своя страна не е нищо друго освен възможността с
упражняването на правото на иск да се получи защита на едно право, за което се
твърди че е накърнено или застрашено. Макар да не е задължително интересът да е
непосредствен, то той задължително трябва да бъде конкретен и реален, а не
абстрактен или хипотетичен, и се преценява въз основа на изложените от ищеца в
исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства. В този смисъл е
и трайната практика на Върховния касационен съд - Определение № 359 от 18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4268/2013 г„ II т. о„ ТК: Решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС
по т. д. № 17/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 362 от 28 11 2011 г на ВКС по гр. д. №
8/2011 г., I г. о„ ГК. Ако с упражняването на правото на иск, соченото право не може
да получи търсената защита, то за ищеца ще липсва правен интерес. В производството
по иска ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес като при
липса на правен интерес производството се прекратява.
Съгласно Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., II т.
о., ТК оспорването на изпълняемото право, осъществено от ищеца чрез отрицателния
установителен иск освен с присъщата му сила на пресъдено нещо, се ползва и с
търсената от него допълнителна защита, която се състои в прекратяването на
започналия срещу него изпълнителен процес. Изложеното позволява да се приеме, че
правният интерес на длъжника от упражняването на установителния иск е налице само
при висящ изпълнителен процес, тъй като при установяване на неговата незаконност,
получената от него защита ще се състои в обезсилването на издадения срещу него
изпълнителен лист и прекратяване на изпълнението. Когато обаче той е приключил
преди или в хода на исковото производство, установителният иск не може да даде
подходящата защита на длъжника, тъй като платените от него суми могат да се върнат
обратно в патримониума му само чрез воденето на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1
ЗЗД. Разрешението в посочения смисъл, дадено от въззивния съд съответства на
3
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 152 от 03.05.2007 г. по ч. гр. д. №
464/2007 г., III г. о. и Определение № 241 от 25.08.2008 г по ч т. д. №214/2008 г„ II т. о.
Ищецът е направил неуспешен опит да обоснове правен интерес от предявяване
на иска. Няма висящ изпълнителен процес, не са предприемани принудителни
изпълнителни действия, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото
производство.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е
абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би
означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие
или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а
не конкретен, както изисква практиката на ВКС. Така решение № 83/23.05.2018 г. по
гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г.о.
Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не
на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният
интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изкисва практиката на ВКС. Така
решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г.о.
В отговора не се спори, че ИД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК ех leqe както и че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна
погасителна давност по силата, на която е погасено правото на принудително събиране
на процесното вземане. Предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца и
невъзможността ответното дружество да ползва осъдителния титул /посочен в
исковата молба/ по повод същото задължение, поддържаме становището, че е погасена
по давност възможността за принудително събиране на задължението, а не само
вземане. Ответникът не е предприел каквито и да било действия, с което да засегне
правната или материалната сфера на ищеца. Цитираната молба за запор и наложеният
такъв са преди настъпване на перемпцията, респ. изтичане на погасителната давност
относно възможността за принудително събиране на дълга.
В този смисъл е решение, с което съдът е приел, че е погасено правото на
принудително изпълнение, а не погасяване по давност на вземането, /напр. Решение
1992 от 09.12.21 г. по гр. д. № 3552/2021г. PC Варна; Решение 251 от 27.01.23г. по гр.
д. № 8786 /2022г. PC Варна /. На това основание се иска производството по делото да
бъде прекратено.
В случай, че се приеме иска за разглеждане, се оспорва погасяването по давност
на вземането спрямо ищеца по изложени съображения.
В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност. Не се счита за
допустимо искането да се признае за установено, че не се дължи процесната сума
поради погасяване по давност, доколкото не се отрича в исковата молба наличието на
материалното правоотношение по сключения договор за кредит. Вземането дори и
4
погасено по давност може да бъде изпълнено доброволно. Разноските следва да
останат за ищеца, предвид това, че дружеството не е дало повод за делото. За събиране
на задължението е било образувано изп. дело, но същото е прекратено ех lege.
Дружеството не е било конституирано като взискател по изп. дело, поради
действително погасяване по давност, а за принудително събиране на вземането
последващи действия по изпълнение не са предприемани от „***“ ЕООД.
Твърди се, че е погасено по давност само правото на принудително събиране, но
не и на самото задължение.
Съобразно становището в правната теория и задължителната съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да
бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от
разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането
на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на
съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди
изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че не дължи
сумата по прехвърленото вземане е неоснователно.
Иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната
сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата.
При твърдения за погасяването по давност на вземането такъв иск се явява допустим,
но неоснователен - вземането продължава да съществува, но се погасява възможността
да бъде събрано по съдебен ред. В исковата молба ищецът не оспорва съществуването
на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притегателно право на принудително
изпълнение.
Като взе предвид твърдяните от ищеца правопогасяващи факти, в тежест на
ответната страна по предявения отрицателен установителен иск е да установи
предприетите от ответника действия по изпълнението.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
недопустимост на иска, иска подлежи на разглеждане предвид представеното за
днешно съдебно заседание изпълнително дело № 639/2011 г. по описа на СИС при РС
Смолян.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: изпълнително дело №
639/2011 г. по описа на СИС при РС Смолян.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – От името на доверителката ми моля да постановите решение, с което
да уважите иска като основателен и доказан, доказателствата, за което се съдържат в
кориците на ИД № 639/2011 г. по описа на СИС при РС Смолян. Ответника не оспорва
обстоятелство, че по ИД е налице период поне 5 години след извършване на
последното изпълнително действие, в които е налице пълно бездействие от страна на
взискателя, което влече погасяване по давност на вземането, за което е образувано
изпълнително производство. Като длъжник доверителката ми има право да установи,
че вземането, за което е образувано изпълнителното дело. Тъй като в рамките на
изпълнителното производство не разполага с възможността да направи възражение
пред съдебния изпълнител за изтичането на погасителната давност, а дори да направи
токова съдебния изпълнител не разполага с правомощия, с които да постанови, че
вземането, за което му е представен изпълнителен лист не може да бъде удовлетворено
чрез принудително изпълнение. С оглед изхода на делото моля да определите и
присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. Други разноски
не са направени. Моля да ми бъде дадена възможност да изложа в писмени бележки
подробни съображения.
Съдът дава възможност за представяне на писмени бележки от ищцовата страна
в десетдневен срок, считано от днес.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 19.06.2023 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,35 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
6