Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. Б. Й.; [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [жк], [адрес] срещу Заповед № РД-01-3908/05.12.2023 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателката в качеството й на собственик да премахне незаконен строеж, шеста категория: „Изграждане на нова отоплителна инсталация, обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.6.138.24.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе и изграждане на комин в общите части на сграда”, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24, съгласно КККР на гр. Русе с адрес: [жк], [улица], [адрес], гр. Русе.“. Иска се от съда да отмени посочената заповед като незаконосъобразна – издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, като е заявена претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. За последното по делото съдебно заседание е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител, с която се иска даване на ход на делото в отсъствието на жалбоподателката и уважаване на жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът – кмет на Община Русе, редовно уведомен, не се явява, се представлява от началник отдел „Правно и нормативно обслужване“, Община Русе - Е. В. Т., която оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-01-3908/05.12.2023 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателката в качеството й на собственик да премахне незаконен строеж, шеста категория: „Изграждане на нова отоплителна инсталация, обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.6.138.24.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе и изграждане на комин в общите части на сграда”, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24, съгласно КККР на гр. Русе с адрес: [жк], [улица], [адрес], гр. Русе.“. При неспазване на 60-дневния срок за доброволно изпълнение (след влизането в сила на заповедта) в заповедта е предвидено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя.

В административната преписка са налични следните жалби от собственици (на жилища) във вх. *, бл. ***, [жк], гр. Русе, както следва:

1. Жалба с вх. № Р-27-00-059/16.01.2023 г. до „Строителен надзор гр. Русе“ – сочи се, че лицето С. Й. С., живеещ на посочения адрес на първия етаж е позиционирал локално парно в мазето, като е разбивал стени, тавани, зидал комин пред врата на мазето № 7 като цялото мазе е опасано с обикновени кюнци, тръби и кабели. Твърди се, че като резултат е налице задимяване на всичките осем етажа в баните и в апартаментите вътре, което затруднява дишането. Посочва се, че преустройството е направено без разрешението на живеещите в блока. Представя се информация относно необходимостта от съдействие на пожарната служба в тази връзка. Направено е изявление, че поради наличие на посочената инсталация е затруднено използването на мазетата. Посочено е още, че поради агресивното поведение на С. разговорите с него не са градивни и текущият домоуправител се е отказал от ангажимента си. Иска се помощ от посочения адресат на жалбата.

2. Жалба с вх. № 960/23/16.02.2023 г. до Районна прокуратура - Русе – в жалбата е посочено, че лицата, които са я подписали (общо осем човека) имат проблем със С. Й., живеещ в същия вход на блока. Последният е изградил в мазето локално парно за неговия апартамент, който се намира на първият етаж на блока, което на практика е преустройство и модифициране на помещението на мазето, като жалбоподателите не могат да използват пълноценно своите мазета. Посочват, че парното е изградено от няколко години, винаги е имало проблеми и искат да ги решат по законов начин. Сочи се, че в мазето е изградено коминно тяло от тухли, пред вратата на мазе № 7, препречвайки достъпа до същото, от което тяло се извеждат съвсем обикновени кюнци и кабели по които протича ток. При включване на парното и предвид начина, по който е изведено отдухването на дима по общия комин, баните и съответно апартаментите на живеещите на по-горните етажи се изпълват с дим. Оплакват се от факта, че не могат да използват нормално обитаваните от тях жилища, при все това освен дим е налична и специфична миризма. Според жалбоподателите, промяната на структурата на коминното тяло е направена без съответния проект и разрешение от компетентния орган, както и без одобрението на служба „Пожарна безопасност", което може да доведе до непоправими последици за живота и здравето им. Описват взаимоотношенията си с посочения съсед Й. – от проведените с него дискусии няма резултат по причина, че той бил нервен и „налита да бие всеки, който дръзне да му каже нещо - диалогът е невъзможен“. Без последствия остават подадените от тях сигнали до полицията в кв. Ч. и

до РДНСК. Искат да бъде разпоредена проверка, при която да се снемат обяснения от живеещите; както и да бъде разпоредено да бъде извършена проверка от РДНСК и от служба „Пожарна безопасност“.

3. Жалба с вх. № Р-27-00-073/19.01.2023 г. до РДНСК Русе – отбелязано е, че жалбата е насочена срещу С. Й. С., живеещ в ап. 1, ет. 1, който е изградил локално парно на твърдо гориво. Котелът е монтиран в мазето; всички комуникационни кабели минават през общите идеални части в мазето – коридорите, абонатна и др.; надупчени са стените и таваните на общите помещения. Освен това в един от коридорите е иззидал допълнително коминно тяло и е пробил дупка в панела от мазето към първия етаж като кюнците минават през общ коридор. Всичко това пречи на жалбоподателите да използват своите мазета за съхранение на зимнина поради повишената температура. Сочи се, че съсобствениците не са давали съгласие за извършените преустройства. При запалване на парното, всички осем етажа на блока от неговата страна се задимяват, концентрацията на изгорелите газове е значително над нормата, димът прониква през вентилационните проходи в баните и коридорите. С. не е реагирал на отправените му забележки, поради което се иска извършване на проверка.

Във връзка с така подадените жалби с вх. № Р-27-00-059/16.01.2023 г. и с вх. № /Р-27-00-073/19.01.2023 г., началникът на РДНСК Русе с писмо с изх. № Р-27-00-084/16.02.2023 г. е информирал кмета на Община Русе от необходимостта от извършване на проверка, която съобразно нормите на ЗУТ е от негова компетентност. Писмото е регистрирано в Община Русе с вх. № 24-72-10/ 16.02.2023 г.

За извършената проверка, разпоредена от Началника на РДНСК Русе е съставен Протокол, в който е отразено, че на 23.02.2023 г. работна група служители от отдел „Строителен контрол“ (СК) към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ (ИСИК) при Община Русе е извършила проверка. Установено е, че в сутеренно помещение, разположено вдясно от стълбището е монтиран котел за отопление на твърдо гориво. Димоотводните тръби на същия преминават през пробит в стената отвор, през общ коридор до новоиззидано коминно тяло. От котела, отново през пробити отвори в общите части са прокарани тръби за парно, отвеждащи до апартамента на първи етаж. Оглед в апартамента на първия етаж над сутеренните помещения не е извършен, поради отказ на лице, живущо в същия да осигури достъп до жилището. Приложени са общо осем снимки на установеното положение.

С писмо с рег. № 24-72-10/1/28.02.2023 г. заместник-кметът на Община Русе по устройство на територията е уведомил С. Б. Й. за извършената проверка, като е пресъздадено съдържанието на съставения на 23.02.2023 г. протокол за извършената проверка. В писмото е посочено, че с цел изясняване на всички факти и обстоятелства по преписката, Й. следва да осигури достъп на служителите от отдел „Строителен контрол“ (СК) към Дирекция ИСИК при Община Русе, за извършване оглед на място на посочена дата и час. В писмото също така Й. е уведомена, че на основание чл. 223, ал. 5, т. 2 от ЗУТ и чл. 36, ал. 1 и ал. 2, чл. 37, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от АПК, в 7 - дневен срок от извършването на проверката на място е необходимо да представи в отдел СК към Дирекция ИСИК при Община Русе копие от документ за собственост на жилището и всички строителни книжа за извършените строително-монтажни работи в сутеренното помещение на жилищната сграда. Ако не разполага с такива, в същия срок следва да представи декларация/и от нея и/или свидетел/и за това, кой и кога е извършил описаните по-горе дейности. Вписано е още предупреждение за последиците, които Й. може да претърпи вследствие неизпълнение на дадените указания. Копие от писмото е изпратено до лицето, подало жалбите и до началника на РДНСК Русе, като са ангажирани доказателства за своевременното връчване на същото.

От Протокол, съставен на 16.03.2023 г. от работна група от служители от отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе, се установява, че е извършена проверка в апартамента, собственост на Й., представляващ самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.6.138.24.1. по КККР на гр. Русе. Констатирано е, че в стаите има разположени радиатори, които са свързани към отоплителната система, разположена в сутерена. Вляво от вратата на дневната има комин към който няма свързване на отоплителен уред на твърдо гориво. Оглед е извършен и в апартаменти, намиращи се на четвърти и седми етаж, ситуирани над визирания СОС. В апартамента на четвъртия етаж е констатирано, че в дневната има разположен котел на твърдо гориво. Димоотводната тръба на същия е свързана в дясната част на визирания комин. Ширината на цялото коминно тяло е около 0,50 м. На седмия етаж също има монтиран котел на твърдо гориво, който е свързан по средата на описания комин. Същият е с различна ширина, която е 0,85 м. В санитарното помещение, около лирата има видими следи от пушек и миризма на изгорели газове. Петна също са констатирани около ключът за осветление в дневната стая. В сутерена, под СОС, собственост на Й., няма промяна във фактическата обстановка, констатирана при предходната проверка, извършена на 23.02.2023 г. В протокола са обективирани общо 18 бр. снимки.

Представено е копие от Кадастрална карта с данни от Кадастралния регистър на недвижимите имоти относно СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1, като собственици са посочени С. С. Й. и С. Б. Й..

С. Й. е представила ненаименуван документ до заместник-кмета на Община Русе по устройство на територията, с рег. № 24-72-10/2/ 22.03.2023 г., като посочва, че представя изисканите документи и декларация, но няма опис на същите. Може да се приеме, че с така регистрирания документ Й. е представила следните доказателства:

1. Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 077/16.10.2001 г., от който се установява, че Й. е закупила апартамент № 1, намиращ се на първия етаж във вход Е на жилищен блок № 111 в комплекс „Ч. – Г- юг“, гр. Русе, заедно с избено помещение № 1 (подробно идентифицирано).

2. Гаранционна карта, издадена на 07.10.2005 г. от ЕТ „С. “ Русе за изделие с фабричен № *********.

3. Стокова разписка №1-6/08.12.2005 г.

4. Експедиционна бележка № **********/08.12.2005, издадена от ЕТ „Стема – С. Радев“

5. Декларация от С. Й. (неподписана) до Община Русе, в която посочва, че по време на проверката на 16.03.2023 г. устно са обсъдени всички факти и обстоятелства във връзка с изграждане на инсталацията на „VIADRUS U22 C,D” с проверяващите служители, като посочва, че инсталацията е разположена в лично избено помещение, а не в обща част. Посочва се още, че „При извършване на проверката присъстваха живущи, пряко и не пряко свързани със сигнала. По време на проверката бе устно потвърдено, че при изграждане на инсталацията през 2005 г. собствениците имат съгласие от всички живущи, след общо събрание. Част от инсталацията на „VIADRUS U22 C,D” преминава през личните избени помещения на живущи от входа. По време на проверката, нагледно бе, че част от използваните отвори за поставянето на инсталацията са фабрично изградени в панелите, като сградна инсталация, предвидена за общо отопление. Коминното тяло, за което се споменава в сигнала има финкция на обща ревизия с цел облекчение при почистване на комина. Ревизия, достъпна за всеки, ползващ коминното тяло. Отговори на всички останали въпроси са дадени по време на извършената проверка. ….Причина за подадената жалба и извършената проверка е дим, който излиза през ВИК пакети в баните на жителите на входа. Важно уточнение е, че коминното тяло се използва в 6 от 8 апартамента. Има издадена препоръка от предишна проверка през 2022 г. за обследване на коминното тяло - препоръка, укрита от жалбоподавателите, поради, което същата към момента не е извършена.“. В същата декларация са вписани ръкописно имената на шест лица, срещу които са положени подписи, като е посочено, че това са лица, присъствали и запознати с процеса на изграждане на инсталацията през 2005 г., тъй като Й. не разполага с писмено удостоверение за съгласието на живущите да изгради инсталацията. След имена и подписите на лицата е записана печатно фразата „Всички подписали се са запознати с, че носят наказателна отговорност за посочени неверни данни и обстоятелства, съгласно Наказателния кодекс.“

В писмо с рег. № 24-72-10/3/03.04.2023 г., заместник-кмета на Община Русе по устройство на територията, адресирано до Й. (с копие до Ю. С. и началника на РДНСК), са посочени резултатите от извършените две проверки на 23.02.2023 г. и на 16.03.2023 г. (включително за проверката на апартаментите на четвърти и седми етаж). Указано е на Й., че в 7-дневен срок от получаване на писмото следва да представи пред административния орган „декларация/и от Вас и/или свидетел/и за това, кой и кога (месец, година) е градил коминното тяло, намиращо се в общия коридор на сутеренното помещение на 1лищната сграда. Също така, кой и кога е пробил отворите в общите части и е прокарал ъби за парно, отвеждащи до първи етаж в СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе. В декларацията/иите да е записано, че деклариращият/щите е/са познат/и с носенето на наказателна отговорност за посочени неверни факти и стоятелства, съгласно Наказателния кодекс.“. В преписката са налични доказателства за надлежно връчване на писмото на адресатите.

В отговор, Й. е представила Декларация рег. № 24-72-10/4/ 11.04.2023 г., в която посочва, че „Изграденото коминно тяло, намиращо се в общия коридор на сутеренното помещение в жилищната сграда е от месец октомври 2005 г. Коминното тяло, за което се споменава има финкция на обща ревизия с цел облекчение при почистване на комина. Ревизия, достъпна за всеки, ползващ коминното тяло. Част от използваните отвори за поставянето на инсталацията са фабрично изградени в панелите, като сградна инсталация, предвидена за общо отопление, останалата част са изградени от фирмата, която е поставила „VIADRUS U22 C,D”.“

Видно от приложените по преписката писма рег. № ВП-1244/23.05.2023 г. и рег. № ВП-1244/1/25.05.2023 г., се установява, че вход 6 към сграда с административен адрес гр. Русе, [улица], бл. 111 е регистриран в базата данни на отдел „Управление на етажната собственост“ с „Професионален домоуправител Русе ЕООД“ Ц. Ц.. До последния е изпратено писмо рег. № 24-72-10/5/09.06.2023 г. (с копие до Ю. С. и началника на РДНСК Русе), с което на посочени правни основания е изискана информация относно изграждането на комина в общите части на сутерена, на посочения адрес, както и всяка друга информация в тази връзка. В преписката са налични доказателства за надлежно връчване на писмото на адресатите. Ц. Ц. е представил отговор с рег. № 24-72-10/6/12.06.2023 г., в който е посочено следното: „През 2003-2004 г живущият от етаж 1 - С. С. Й. е изградил отоплителната инсталация и първоначално е включил комина в изградената инсталация на сградата за аспирация на кухните. След сигнали на живущи той е бил принуден да премахне комина и да го премести в мястото предназначено за печки на твърдо гориво. През този период, същия изгражда въпросното коминно тяло в общите части на сградата. За горе посочените дейности липсва протокол от общо събрание със съгласие на етажните собственици.“.

В административната преписка се съдържат общо осем декларации, подадени и подписани на 12.05.2023 г. от лицата Л. В. И. (ап. 3); Е. И. Т. (ап. 4); Е. В. В. (ап. 5); Ю. Р. С. (ап. 7); Г. Й. С. (ап. 8); Найден Х. Левски (ап. 10); В. М. К. (ап. 11) и П. Н. М. (ап. 13, подписана на 10.04.2023 г.), като лицата са идентифицирани лично и като собственици и чрез други вписани данни. Лицата декларират, че отворите на димоотводните тръби на парното, преминаващи през общите части на сутеренното помещение са пробити от собствениците на ап. 1, ет. 1 в същия (шести) вход на бл. 111. Тогава е извършено цялостно преустройство и ремонт на посочения апартамент. За коминното тяло се посочва, че то е изграждано на няколко пъти от същите съсобственици, като последно е модифицирано през 2022 г. Лицата декларират, че не е искано тяхното съгласие за извършеното преустройство и че са запознати с наказателната отговорност, която би възникнала за тях за посочването на неверни факти и обстоятелства по смисъла на Наказателния кодекс. Декларациите са представени от Ю. С. с писмо рег. № 24-72-10/7/15.06.2024 г., като е посочено още, че не е проведено общо събрание по този въпрос и по тази причина няма съгласие на съсобствениците.

На 17.08.2023 г. работна група от служители в отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе е извършила проверка на строеж, шеста категория: „Изграждане на нова отоплителна инсталация обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.6.138.24.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе и изграждане на комин в общите части на сграда”, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24, съгласно КККР на гр. Русе, под СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе с адрес [жк], [улица], [адрес], гр. Русе. За проверката е съставен Констативен акт № НС-14, в който е посочено, че процесния СОС е собственост на С. Б. Й. съгласно представен нотариален акт. Прието е, че строежът в частта относно изграждане на нова отоплителна инсталация е извършен от ЕТ „Стема - С. Радев“, представлявано от С. Р. Р., съгласно представена декларация на Й. с вх. №24-72- 10#4/11.04.2023 г., като е прието, че търговецът е и строител. Относно изграждането на комина е посочено, че то е реализирано от неизвестен извършител и следователно строителят също е неизвестен. Отбелязано е, че няма строителен надзор и не са представени строителни книжа и документи.

Посочено е, че строежът представлява „Изграждане на нова отоплителна инсталация обслужваща СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе и изграждане на комин в общите части на сграда”, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24, съгласно КККР на гр. Русе, под СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе, при която в прилежащото към СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе сутеренно помещение е монтиран котел за отопление на твърдо гориво „VIADRUS U22D”. Димоотводните тръби на същия преминават през отвор в стената, през общ коридор до новоиззидан комин, разположен в общите части на сутерена. Коминът е изграден от керамични коминни тела, като коминът започва от пода на помещението и стига до таванната плоча. От котела, през пробити отвори в общите части на таванната плоча на сутерена и в няколко помещения частна собственост, също в сутерена, са прокарани тръби за парно, отвеждащи до СОС с идентификатор 63427.6.138.24.1 по КККР на гр. Русе. Направен е оглед и в горепосочения СОС, при който е установено, че в стаите на същия има разположени радиатори, тръбите на които са свързани към описаната отоплителна система, намираща се в сутерена. Вляво от вратата на дневната има комин, към който няма свързване на отоплителен уред на твърдо гориво. Прието е, че описаните дейности представляват „строеж” по смисъла на §5, т. 38 от ПР на ЗУТ. Строежът е извършен през 2005 г., видно от представена декларация с вх. №24-72-10/2/22.03.2023 г., предвид което извършеното изграждане на нова отоплителна инсталация и изграждане на комин в общите части на сутерен, не отговоря на изискванията на §127, ал. 1 от ПРД на ЗИД на ЗУТ, не е търпим строеж и подлежи на премахване. Установено е още, че цялата жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24 е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 1). Установения строеж е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1.

В констативния акт са посочени установените при проверката нарушения - според проверяващите служители извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, поради което за извършването му е било необходимо разрешение за строеж. Направен е извод, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и ЗУТ. По посочените причини са нарушени нормите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Така установените нарушения обуславят наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че предвид годината на изграждане – 2005 г, не са налице изискванията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В протокола са обективирани 13 бр. снимки. Посочен е реда на обжалване и на връчване на констативния акт.

Констативният акт е изпратен с писмо рег. № 24-72-10/8/22.08.2023 г. до С. Б. Й., до С. Р. Р. като собственик на ЕТ „С. “ и до Ц. Ц. като управител на Управителния съвет на Етажната собственост, а чрез него и до останалите съсобственици (с копие до Ю. С. и началника на РДНСК Русе). Указана е възможността за представяне на възражения в 7-дневен срок от получаване на акта. В преписката са налични доказателства за надлежно връчване на писмото на адресатите.

Получено е възражение с рег. № 24-72-10/9/25.08.2023 г. от ЕТ „Стема-С. Радев“ във връзка с връчения констативен акт. Посочено е, че на С. С. Й. са продадени изделия за отоплителна система, за което като доказателство се представя Фактура № **********/07.10.2005 г., като монтажни дейности не са предвидени. Посочено е още, че търговецът извършва само търговска дейност и никога не извършва монтаж, защото няма служител за реализиране на подобна дейност. Не разполагат с информация кой е изпълнил отоплителната система. По изложените факти и обстоятелства се отправя искане образуваната административна преписка да бъде прекратена.

Й. е представила Възражение рег. № 24-72-10/10/29.08.2023 г., с което прави възражение относно вписаните в констативния акт нарушения на ЗУТ с изграждането на отоплителната инсталация. Според Й. „В Декларация вх № 24-72-10/4/11.04.2023 г. съм разяснила че нови отвори в таваните и стените на общите помещения не са правени. Използвани са отвори от старата сградна отоплителна инсталация на блока. Затова смятам че не ми е бил нужен строителен проект.“.

Извършена е следваща проверка от същите служители, изготвили Констативен акт № НС-14/17.08.2023 г. Съставен е нов Констативен акт № НС-28/17.10.2023 г., който е почти идентичен с констативния акт, съставен за проверката на 17.08.2023 г. Има изменения в частта относно извършването на строежа – посочено е, че е извършен от С. Б. Й. през 2003 г. – 2005 г. съгласно осем декларации, представени с писмо вх. № 24-72-10/7/15.06.2023 г. от собственици на жилища във вход 6 на сграда с идентификатор 63427.6.138.24.1 и от Декларация с вх. № 24-72-10/4/11.07.2023 г. от Й.. При съобразяване на тези обстоятелства, като възложител, строител и извършител на строежа е определена Й.. Констативният акт е изпратен на Й. с писмо с рег. № 24-72-10/11/20.10.2023 г. (с копие до Ю. С. и началника на РДНСК Русе). Указана е възможността за представяне на възражения в 7-дневен срок от получаване на акта. В преписката са налични доказателства за надлежно връчване на писмото на адресатите.

Постъпило е Възражение рег. № 24-72-10/12/27.10.2023 г. от Й., в което посочва, че Констативен акт № НС-14/17.08.2023 г. е необоснован и незаконосъобразен. Оспорва констатацията, че не е ясно при коя от хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се счита, че е налице незаконен строеж, защото ако хипотетично си приема, че е налице строеж, то съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Посочва, че към 17.10.2023 г. новоизграденото коминно тяло е премахнато. Излагат се съображения, защо процесното съоръжение не е строеж и твърди, че нищо не е променено нито в строителната конструкция на сградата, нито вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, нито е променено предназначението на обекта, както и че няма съществено изменение на общите части на сградата.

Предвид твърдението във възражението, че спорното коминно тяло, изградено от керамични плочки е премахнато, на 02.11.2023 г. компетентни служители от отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе отново са извършили проверка на спорния обект. Установено е, че констатираният при предходната проверка комин, намиращ се в сутерена на жилищната сграда, изграден от керамични коминни тела, започващ от пода на помещение и стигащ до таванната плоча, е премахнат. На негово място, в горната част на помещението е монтиран метален комин с ревизия, който служи за отвеждане на дима към общото коминно тяло на сградата.

В резултат на проведеното административно производство, кметът на Община Русе е постановил обжалваната Заповед № РД-01-3908/05.12.2023 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Констативен акт №НС-28 от 17.10.2023 г., съставен от служители на Община Русе, е разпоредено С. Б. Й., в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж категория шеста: „Изграждане на нова отоплителна инсталация, обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 63427.6.138.24.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе и изграждане на комин в общите части на сграда”, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор 63427.6.138.24, съгласно КККР на гр. Русе с адрес: [жк], [улица], [адрес], гр. Русе. В мотивната част на заповедта изцяло е пресъздадено съдържанието на констативния акт. Разгледано е възражението на Й. като е прието, че е неоснователно по изложени подробни мотиви. Разпоредено е заповедта да се връчи по реда на § 4 от ЗУТ и е указан начина за обжалване на същата.

Заповедта е изпратена до Й. (с копие до Ю. С. и началника на РДНСК Русе) с придружително писмо с рег. № 24-72-10/13/ 15.12.2023 г. Заповедта е връчена на Й. ва 04.01.2024 г. (л. 11).

Недоволна от така постановената заповед, Й. обжалва същата в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Посочва, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила защото заповедта е издадена вследствие на непълна проверка при неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая. Като резултат от това се твърди, че е налице превратен анализ на събраните доказателства, като не е съгласна с извода на административния орган, че е извършила строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Защитава поддържаната от нея теза и във възражението срещу последния констативен акт, че не е променена строителната конструкция на сградата, нито конструктивните елементи и/или натоварванията, нито е променено предназначението на обекта, както и не са изменени съществено общите части на сградата. Твърде си още в жалбата, че административния акт е несъобразен с целта на закона по причина, че подхода, упражнен спрямо Й. от страна на административния орган е избирателен и тенденциозен и не са обсъдени и съобразени нейните възражения.

По искане на жалбоподателката, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. В представеното заключение, вещото лице е посочило, че при извършения на място оглед е констатирано следното: Източникът на топлина (водогреен котел на твърдо гориво) е разположен в сутерена на сградата в клетката, предназначена за мазе и собственост на Й. (по нейно твърдение). Димоходните тръби, които свързват източника на топлина с комина, са свалени, като според Й. те са отвеждали дима в комин, изграден в основната конструкция на сградата и изхвърлящ дима над покрива на същата. Коминът е разположен в общите части на сградата в сутерена и димоходните тръби са преминавали също през тези части. Те преминават през отвор в стената на помещението (мазето на жалбоподателката) и се разполагат по тавана на коридора до достигане на комина, но това е предположение, защото в момента на огледа димоходът е свален. По тавана на общите части са разположени тръбите за движение на топлоносителя от котела до отоплителните тела в жилището на ищцата като те също преминават през отвор в стената на мазето на Й. и през отвори в плочата между коридора в сутерена и жилището на ищцата. Помещението, в което е разположен източникът на топлина (мазето на жалбоподателката) е разположено точно под жилището на ищцата, където е изградена и отоплителната инсталация. Описаният в заповедта на кмета на Община Русе новоиззидан комин, вече е премахнат и към момента на огледа не е наличен. Обобщено е посочено, че в жилището и мазето, собственост на Й. са разположени котела, отоплителните тела, разширителния съд и част от тръбната мрежа; в общите части на сградата са разположени димоходът на котела и част от тръбната мрежа. Вещото лице е установило, че няма проект на изградената отоплителна инсталация. При съобразяване на характеристиките на отоплителния котел и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, експертът е достигнал до извод, че „процесната инсталация не е съоръжение с повишена степен на опасност, подлежащо на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и не се изисква одобряване на инвестиционния проект за издаване на разрешение за строеж, според чл. 147 от ЗУТ.“ В отговор на първия въпрос, в заключението е посочено, че може да се твърди категорично, че конструкцията на сградата е без промяна в резултат на изградената процесна отоплителна инсталация - единствените промени в конструкцията на сградата са пробития отвор в стената на помещението, използвано за котелно; пробития отвор в съществуващия комин, за да се включи димохода на котела в него и закрепването на тръбната мрежа по тавана на коридора в сутерена до отворите, през които преминават тръбите за да достигнат до жилището на ищцата. Относно поставения за изследване втори въпрос, вещото лице Ч. сочи, че според чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ не е необходимо разрешение за строеж, а според чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не е необходимо одобрение на инвестиционен проект. Направено е позоваване на чл. 3, ал. 2 на Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост, съгласно който Използването на общи части от сградата от един или няколко собственици става въз основа на решение на общото събрание при условия и по ред, установени с правилника за вътрешния ред, но сред документите по делото липсва документ удостоверяващ, че общото събрание на етажната собственост е разрешило ползването на общите части за преминаване на димохода и тръбната мрежа на процесната отоплителна инсталация. В конкретния случай изготвянето на инвестиционен проект е по желание на инвеститора, но Й. не е намерила необходимо да изготви такъв проект. Аналогично на ответника и вещото лице е достигнало до извод (в отговора си на въпрос № 3), че строежът е шеста категория по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Строежи от шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ.), както и към тази категория са промените по изграждането на отоплителна инсталация са строеж шеста категория, според чл. 147, ал. 1 т. 2. (Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: 2. монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".). На последния поставен въпрос заключението на експерта е категорично, че конструкцията на сградата е без промяна в резултат на изградената процесна инсталация, както и че промени в конструкцията на сградата, вследствие изграждането на отоплителната инсталация не са направени, които да водят до промяна в натоварването на нейните конструктивни елементи.

В проведеното на 10.07.2024 г. съдебно заседание вещото лице Ч. на въпрос на ответника относно кои части на сградата са засегнати от изграждането на обекта – само собствени на жалбоподателя или и общи такива, посочва, че отговор на този въпрос е даден в заключението - има пробит отвор в стената на помещението, което се използва за котелно и също така е пробит отвор в съществуващия комин, но тръбите, всъщност в момента на огледа димоходът бил свален, но явно той преминавал през общи части, т. е. преминавал през коридора на помещенията, които се използват за мази, там преминават и тръбите по горната част на тавана и по пробити отвори през панела преминават в жилището, но преминават по тавана на общите части. На база извършения оглед и документацията по делото, Ч. посочва, че изградения комин е разрушен впоследствие, нямало го в момента на огледа и тръбите на димохода също били свалени, но им показали отвора, в който е включен, отворът е бил в съществуващ комин на сградата, така че димът се отвежда над билото на сградата. При огледа вещото лице е установило, че „миришеше много жестоко на дим, при положение че отдавна идвахме, юни месец, което означава, че или не е добре уплътнен димоходът, или има непълно изгаряне“. Отбелязва, че за да гори огън в този котел, процесът на горене е химична реакция с кислорода на въздуха, а там на място няма проникване на въздух отникъде, освен едно прозорче, което през зимата явно е затворено и е много възможно да има непълно изгаряне и това да е всъщност причината за тази миризма, която се носи нагоре. Котелът е за твърдо гориво, т.е. би трябвало там да се горят дърва, може и въглища, но вещото лице не е установило следи; може да горят и някакви други отпадъци. Според вещото лице към инсталацията може да имат отношение чл. 151, ал. 1, т. 19 и ал. 10 от ЗУТ, но тези норми са от 2023 г., докато при огледа собственичката е твърдяла, че инсталацията е изградена през 2007 г. вещото лице посочва, че в този период, от 2009 г. е в сила промяна в Наредба № 4, която касае обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, към чл. 1, ал. 3 е въведена допълнително. Тази ал. 3 касае строежите от 4-та и 5-та категория, това са сградите ниско строителство до 10 метра и средно строителство до 15 метра и всички инсталации в тях. Вещото лице посочва също така, че промените в Наредба № 15 за изграждане на отоплителните инсталации също са от 2014 г. насам, при които вече е задължително, когато се прави дори и в такава многофамилна сграда, едно малко жилище, ако искате да му направите централна инсталация, а не просто да внесете печка вътре, която да се отоплява, трябва да има одобрен проект, може без разрешително, но трябва да има одобрен проект, но към 2007 г. това не е било наложително. Вещото лице помни посочените години защото проектите, които е разработвала тогава по част от отопления и инсталации не включват тези сгради. С приетият през 2004 г. е приет Закон за енергийната ефективност се въвежда задължение за оценка на енергийната ефективност на всички сгради и тези които са до 50 кв. м., при което това беше едно противоречие, защото не може да се направи енергийна ефективност на тази сграда, ако няма част ОВК. В периода от 2004 г. до 2009 г. е било възможно всичко, но от 2009 г. след въвеждането на поправка в Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, вече е задължително и промяната в Наредба № 15 е задължително изготвянето на проекти и становища и за сгради до 50 кв. м. Вещото лице посочва, че не е видяло следи от премахнатото керамично коминно тяло.

На въпроси на съда вещото лице посочва, че инсталацията може да функционира и без комина, защото котелът е като печка на дърва и може да се включи към комина. Вещото лице е разбрало, че още два апартамента в този вход ползват също такива печки, но те са вътре в самия им апартамент, не са изнесени по този начин. Комините на сградите затова са направени, няма никакъв проблем, тук проблемът е, че е малко по-отдалечено разстоянието, а не е котелът директно под комина и това допълнително води до замърсяване. Не е наличен метален комин, а това е димоход, смалените тръби са тръби за печка, а коминът е с ревизия, това е коминът на самата сграда и понеже най-долу той стъпва на основата в сутерена, там има ревизия задължително, за да се почиства. Към момента на огледа тази отоплителна инсталация съществува, хората я използват, отопляват се с нея. Те ще си сложат през зимата димоход. Хората, които ползват такива печки, си свалят тръбите през лятото, за да ги почистят. За първи път по административно дело вещото лице вижда такава домашна отоплителна инсталация, но иначе и виждала такива на колеги и познати. Във връзка с разположението на тръбите, експертът посочва, че мазето не е отдалечено, котелното е в мазата под самия апартамент, защото апартаментът е на първия етаж, но нямат комин и затова използват общите части. Според мен най-голямата им грешка е, че не са поискали писмено съгласие от съседите. Ч. посочва, че инсталацията е строеж шеста категория според ЗУТ.

Съдът предяви на вещото лице и на процесуалния представител на ответника норми от ЗУТ и от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията. относими за казуса, във връзка с установяване на общата инсталирана мощност. Съдът посочи на вещото лице, че в конкретния случай върху информационната табела е изписано, че номиналната мощност на котела е 20 kW, което означава, че той надхвърля тази мощност принципно и следва да попадне в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ. В отговор, Ч. посочва, че „ Това е котел на твърдо гориво, той ще стане 20, ако това нещо се напълни и се надъни до последно, но официално е така. Аз затова обърнах внимание, че тази точка е от 2023 г. В момента общината трябва да реши по какъв начин и как да се съобразят сегашните изисквания.“. Експертът потвърждава, че до 20 kW не се иска разрешение, а за 20 kW се иска. Вещото лице изразява становище, че дори и за тези, за които не се иска разрешение, трябва да има проект.

По искане на ответника съдът допусна допълнителни въпроси към експертизата, на които вещото лице е отговорило с представено заключение с вх. № 4590/09.10.2024 г. В отговор на поставените въпроси, експертът посочва, че процесната отоплителна инсталация, като строеж от шеста категория, отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1 т. 1, 4, 5, 6, 7 от ЗУТ, а относно т. 2 и 3 е необходимо да се произнесат специалисти в съответната област. Посочено е още, че констатирания в заповедта на кмета на Община Русе строеж съдържа като елемент новоизграден комин от керамични тела. При оглед на място е установено, че този комин е премахнат и димоходът се включва към комина, наличен към базовата конструкция на сградата. Останалите елементи, които вещото лице констатира, са същите като описаните в заповедта. Сочи се още м заключението, че важен елемент от инсталацията е разширителният съд, който осигурява разширението на топлоносителя (вода) при загряване и предпазва инсталацията от разрушаване, вследствие на свръх налягане. Този съд по представени данни от жалбоподателката е с обем 13,0 литра, а при пресмятане по приблизителен метод – 11,7 литра. Процесната отоплителна инсталация обслужва само един обект – жилището на жалбоподателката,, разположено на първи етаж на жилищната сграда етажна собственост. Топлинната мощност на генератора на топлина съгласно информационна табела на производителя е 20 kW.

В проведеното на 12.11.2024 г. съдебно заседание съдът поиска от вещото лице да даде тълкуване на нормата на чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ, където е посочено, „ако общата инсталирана мощност на котела не надхвърля до 20 kW“, в частта за мощността на процесния котел. Според доц. д-р инж. Ч. при наличие на частицата „до“ в текста на разпоредбата, котел с мощност точно 20 kW не попада под нейната регулация.

Жалбоподателката, чрез процесуален защитник, е представила молба с вх. № 5088/12.11.2024 г., с която се иска даване на ход на делото по същество; сочи се, че няма искания по доказателствата; изразява становище по съществото на спора – поддържа вече изразени становища в тази връзка и отново заявява, че след съобразяване на заключението на вещото лице, се достига до извод, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Позовава се на изводите на вещото лице, свързани с нормите на чл. 147, ал. 1, т. 2 и чл., 151, ,л. 1, т. 19 от ЗУТ. Предвид заключението по допълнителната експертиза счита, че не е налице незаконен строеж. Иска от съда да отмени обжалваната заповед и да присъди разноски в полза на жалбоподателката по вече представен списък.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от шеста категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината. Това му правомощие е свързано с нормата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ според която разпоредба За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай заповедта е издадена от кмета. По компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, няма спор между страните, като липсата на възражение в тази връзка е изрично посочено в сезиращата съда жалба.

ЗУТ не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди, поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма съгласно ал. 1 и съдържа предвидените в ал. 2 реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаването на заповедта, които обуславят нейното мотивиране. Доколко те са правилни е въпрос на материална законосъобразност.

Съдът, обратно на твърденията в жалбата, счита, че административното производство е проведено съобразно процесуалния закон, не са налице нарушения, които да водят до отмяна на заповедта на това основание. Спазени са изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта по ал. 1 (за премахване на строеж от четвърта до шеста категория) се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Няма спор, че както констативния акт, така и заповедта са надлежно и своевременно връчени на жалбоподателката. Несподеляеми са твърденията в жалбата, че административният орган е не е изследвал пълно и всеобхватно фактите и обстоятелствата по казуса. Напротив, от представените по преписката доказателства се установя, че в рамките на своята компетентност е събрал множество относими към спора доказателства и е извършил няколко проверки на място, като е съставял необходимите протоколи и актове във връзка със същите. Фактът, че Й. по собствен почин е отстранила изграденото коминно тяло в обща част на сутерена, но впоследствие не е уведомила Община Русе за предприетите действия не означава, че административният орган е бездействал при изясняване на фактическата обстановка. Неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението, че органът, издал заповедта, не е обсъдил възраженията на Й.. Напротив, видно от всички съставени актове, изложени са подробни съображения относно неоснователността на същите. Именно защото възраженията на Й. са съобразени, е извършена нова проверка, приключила с изготвянето на нов Констативен акт № НС-28/17.10.2023 г. В този смисъл твърдяното в жалбата нарушение на чл. 35 от АПК не е налице.

Постановената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Правното основание, което е послужило за издаване на заповедта е чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената норма Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Легалната дефиниция на понятието строеж се съдържа в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно която норма "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Като друга норма, на основата на която е постановена заповедта, е посочен чл. 137, ал. 3 от ЗУТ Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Административният орган се е позовал и на нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ която императивно предвижда, че Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Във връзка с така посочената нормативна база административният орган е достигнал до извод, че е налице незаконен строеж от шеста категория, изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Споделя се от вещото лице извода на административния орган, че строежът е шеста категория.

В представеното заключението вещото лице е съобразило техническите характеристики на използвания котел по данни от информационната табела на котела (снимка 7) - номинална мощност 20 kW, максимална температура на топлоносителя 90 °C и налягане 4 bar (което при конвертиране е 0,4 МРа). При тези характеристики използваният котел, който е водонагреваем, не попада сред посочените в т. 1 и в т. 2 от Приложение № 1 на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, нормите на която определят кои съоръжения са с повишена опасност.

При съобразяване на чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ Не се изисква разрешение за строеж за: изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, а в случаите на геотермални системи – до дълбочина от 10 метра включително, към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.

Видно от описанието на котела от вещото лице, както и от представената снимка на информационната табела от производителя за този котел, същият е с мощност точно 20 kW. Както и вещото лице посочва, котелът не може да се отнесе към хипотезата на посочената правна норма по причина, че в съдържанието на същата изрично е посочено, че тя се отнася до обща инсталационна мощност „до“ 20 kW. Без значение са изложените от вещото лице разсъждения дали този котел може да достигне посочената мощност и дали именно тази мощност е необходима за отопление на жилището на жалбоподателката. Релевантен е единствено факта, че самият производител посочва мощност 20 kW. След като посочената разпоредба е неприложима към настоящия случай, то по аргумент на противното, за процесната инсталация е необходимо разрешение за строеж. Последното не е представено от Й. тъй като такова въобще не е издавано. Следователно, законосъобразен е изводът на административния орган, че е налице незаконен строеж шеста категория, изграден без разрешение за строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Ирелевантно е заключението в жалбата, че „в случая не е променена нито строителната конструкция на сградата, нито вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, нито пък да е променено предназначението на обекта, или да са изменени съществено общите части на сградата.“ по причина, че административният орган се е позовал на факта, че инсталацията е изградена без разрешение за строеж.

Несъстоятелно е възражението в жалбата за несъответствие на целта на закона на поп причина, че „подхода, упражнен спрямо доверителката ми от страна на издалия Заповедта за „премахване на незаконен строеж“ е избирателен и тенденциозен, като не са били обсъдени и взети под внимание Възраженията на Й. по повод Констативните актове. Така се е стигнало до издаването на административен акт, несъобразен с целта на закона.“. Както вече беше посочено от съда, всички възражения на Й. са обсъдени и съобразени, а отделно от това не е ясно какво има предвид процесуалния представител на жалбоподателката във връзка с твърденията за избирателен и тенденциозен подход. Тези фактори обаче не водят до извод за постановяване на акт, който е в разрез с целта на закона. Целта на Закона за устройство на територията е недопускане и отстраняване на незаконно строителство, което в случая е постигнато с издаване на процесната заповед.

Предвид изложените мотиви съдът установява, че оспорената заповед е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана да се отхвърли.

Жалбоподателката Й. е предявила искане за присъждане на разноски, но предвид изхода на спора такива не се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. Й.; [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [жк], [адрес] срещу Заповед № РД-01-3908/05.12.2023 г. на кмета на Община Русе.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт по следния начин:

На жалбоподателката чрез процесуалния й представител адв. Е. Т. - на електронен адрес e_totdorov1@[интернет адрес]

На ответника – чрез процесуален представител директор на ПНО Община Русе Е. Т. на електронен адрес [електронна поща].

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.