РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501079 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Д. Т. против
решение № 605/24.02.2022г. по гр.д.№ 14736/2021г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което е осъден да
заплаща на въззиваемия Д. А. Т. издръжка в размер от 170 лева месечно, считано от
17.09.2021г. до настъпване на законоустановена причина за прекратяване на издръжката.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства не се е установила
нуждата на въззиваемия, в качеството на ищец по иска за издръжка, от предоставяне на
такава. Сочи се, че въззиваемият е пълнолетен, трудоспособен, няма разходи, има
възможност да реализира доходи, живее в жилището на своята майка, която работи и
реализира доходи и има възможност да му помага. На второ място се сочи, че
жалбоподателят няма възможност да предостави издръжка и предоставянето на такава би
съставлявало затруднение за него, тъй като има други две непълнолетни деца, на които
дължи издръжка. Сочи се също така, че жалбоподателят подпомага материално и своята
майка, която няма възможност да покрива всичките си нужди с получаваната от нея пенсия.
От две години жалбопдодателят се е опитвал да реализира доходи в Кралство
Великобритания, но по причина на пандемия през тези години нямал възможност да си
намери работа. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за
издръжка.
Въззиваемият Д. А. Т., чрез пълномощника си адв.С.Х., оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите п делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14736/2021г. на ПдРС, ІІІ бр.с. е образувано по искова
молба от Д.Т. против неговия баща А.Т., с коята е предявен иск по чл.144 от СК за
заплащане на издръжка в размер от 250 лева месечно. В исковата молба се сочи, че с
Решение № 48/22.03.2006г. по гр.д.№ 952/2005г. бил прекратен бракът между родителите на
1
ищеца- въззиваем в настоящето производство, като упражняването на родителските права
спрямо него било предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща на сина си
издръжка в размер от 60 лева. С последващо решение тази издръжка е била увеличена на
100 лева. Д.Т. навършил пълнолетие на 21.07.2021г., като след тази дата баща му спрял
заплащането на издръжката, макар, че имал много добри доходи, пътувал редовно и работел
в чужбина. Ежедневните грижи за Д.Т. и издръжката му били поети изцяло от неговата
майка, която била финансово затруднена да посрещне всички разходи на сина си. Двамата
живеели в къща в с.***. Д.Т. бил ученик в „***“, като през учебната 2021/2022г. бил ученик
в 12 клас, дневна форма на обучение. Поради учебната си ангажираност нямал възможност
да реализира собствени доходи от труд ,а и не разполагал с имущество, от което да може да
се издържа. Като всеки млад човек Д.Т. имал многобройни потребности- както такива,
произтичащи от учебната му ангажираност, така и за ежедневни нужди, храна, дрехи и др..
Той имал здравословни проблеми- „***“ и „***“, засягаща и двете коленни стави. Налагало
се периодично посещение на специалисти и ежемесечно снабдяване с медикаменти.
Предстояли му абитуриентски бал, явяване на държавни изпити, като подготовката за тях
започнала от подаване на исковата молба. Потребностите му възлизали на около 500 лева
месечно, от които пътните разходи били в размер от 60 лева, средства за ежедневни нужди-
140 лева; 170 лева месечно за храна, ток, отопление и други текущи нужди, 50 лева за дрехи
и за обувки, 30 лева за телефон и интернет, 50 лева за посещение на медицински
специалисти и закупуване на медикаменти.
В подадения от А.Т. отговор на исковата молба се твърди, че исковете са процесуално
допустими, но изцяло неоснователни. Не се оспорва, че Д.Т. е син на ответника-
жалбоподател по настоящето дело, както и че през учебната 2021/2022 година е ученик
редовна форма на обучение и има своите разходи. Твърди се, че Д.Т. е навършил пълнолетие
и няма здравословни проблеми, които да му пречат да полага труд. Макар и учащ редовна
форма на обучение, той можел да се труди за определени часове, през почивните дни,
ваканциите и т.н. Имал възможност да получава стипендия в училище. Не обитавал
жилище, за което да заплаща наем. Като ученик редовно обучение има редица привилегии
,свързани с ползване на обществен транспорт, храна и т.н.. Баща му имал сключен втори
граждански брак, от които имал две ненавършили пълнолетие деца. Същевременно той
издържал и възрастната си майка, която получавала минимална пенсия и не можела да
осигури своята издръжка. А.Т. живеел и работел в Кралство Великобритания през
определени периоди от време, но бил без постоянна работа от две години по причина на
извънредната обстановка. Той не разполагал с движимо или недвижимо имущество, което да
му помага да заплаща претендираната издръжка.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през учебната
2021/2022 година въззиваемият е ученик в средно учебно заведение, редовна форма на
обучение, като това обстоятелство пряко се установява и от приетото по
първоинстанционното дело удостоверение № *****. Приета е също етапна епикриза от „***“
с дата 10.09.2021г., видно от която Д.Т. страда от хронични заболявания- „***“ и „***“. Не
се установява той да притежава имущество, от което да се издържа / по делото на ПдРС е
прието удостоверение от Дирекция“МДТ“ при Община „Марица“- ****, съгласно което той
не е декларирал да притежава имоти/.
Първоинстанционното дело са разпитани свидетелките П. Г. / баба по майчина линия
на въззиваемия/ и Е. Т.а /съпруга на жалбоподателя/. Свидетелката Г. сочи, че внукът й още
от малък има слаби кръвоносни съдове, поради което се налагало редовно да приема
лекарства. Той тренирал футбол, но получил контузия в коляното и по тази причина също се
налагало да се провежда лечение. С майка си живеели в с.***. До училището си в гр.****
пътувал с маршрутка № 8, билетите за която стрували 1,50 лева. Д.Т. бил в период на
активен растеж и по- често имал нужда от нови дрехи и обувки. Свидетелката Е. Т.а сочи, че
със съпруга й живеят в нейно собствено жилище. А.Т. работел във Великобритания, в
строителния бранш. Не работел постоянно. Когато нямало работа се прибирал в Р.България.
Чакал да му се обадят и тогава заминавал отново. Имал Стар кредит от „Банка ДСК“, който
2
все още изплащал. А.Т., освен за децата си, се грижел и за своята майка, която живеела сама
и не можела да се издържа от пенсията си.
По делото на ПдРС са приети удостоверения за родените от брака между
жалбоподателя и свидетелката Е. Т.а деца А. Т.а, родена на ***, и Д. Т., роден на ***, както
и служебни бележки от училищата, в които те учат. От предоставената от ТД на НАП-
гр.**** справка е видно, че А.Т. е имал сключен трудов договор с „****“ЕООД, прекратен
на 14.01.2020г. в срока за изпитване. Също така от изпратеното от Сектор“Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР- гр.**** се установява, че през периода от
началото на 2021г. жалбоподателят е пътувал няколкократно извън страната, като на
22.01.2021г. е напуснал страната, на 30.07.2021г. се е завърнал, на 04.08.2021г. е отпътувал
отново, завърнал се е на 12.08.2021г., заминал е на 06.09.2021г. и се е завърнал на
29.09.2021г., отново е напуснал страната на 04.10.2021г. и се е завърнал на 05.11.2021г..
Последното му отпътуване е регистрирано на 08.11.2021г., като към 23.12.2021г.- датата на
писмото, не е регистрирано завръщане.
Несъмнено въззиваемият Д.Т. се нуждае от издръжка и не разполага с доходи, които
да покриват нуждите му. Той е пълнолетен, продължил е да учи в редовна форма на
обучение и след навършване на пълнолетие, като има определени ежедневни разходи-
основно за транспорт и храна, както и редовни допълнителни разходи за облекло, лечение и
социални контакти. След навършването на пълнолетие въззиваемият се ползва с пълни
трудови права, но предвид ангажираността му с приключване на средното му образование,
би могъл само инцидентно да реализира някакви трудови доходи. При справка в интернет-
сайта на Министерство на труда и социалната политика се установява, че за миналата
година линията на бедност е била 369 лева месечно, а през тази година- 413 лева. Нуждите
на въззиваемия значително надхвърлят линията на бедността, тъй като като ученик той
следва да поддържа относително добър стандарт на живот. Що се отнася до възможностите
на баща му да му предоставя издръжка, на първо място следва да се отбележи, че
твърдението му за липса на доходи през последните близо две години по причина на
пандемията с Ковид- 19, противоречи на другите негови твърдения, а именно, че издържа
децата си от втория си брак, както и майка си. Съдейки и по показанията на съпругата на
жалбоподателя, следва да се приеме, че през времето, през което той е бил извън страната, е
работил в Кралство Великобритания, в строителството, което предполага реализирането на
един значителен доход- при всяко положение доход, надхвърлящ средния за Р.България. В
тази връзка следва да се отбележи и факта, че всички горепосочения пътувания са
осъществени от и до Аерогара- гр.****, което и при полети с нискотарифни авиокомпании е
свързано с не малки разходи. Ето защо настоящият състав на ПОС приема, че определената
от първоинстанционния съд издръжка в размер от 170 лева месечно е съобразена с
материалните възможности на жалбоподателя, включително и като се отчете факта, че той
дължи издръжка и на децата си от втория си брак, и няма да съставлява особено затруднение
за него. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение,
редуцирано, с оглед липсата на правна или фактическа сложност на спора по делото, от 400
лева до минималния размер от 300 лева по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 605/24.02.2022г. по гр.д.№ 14736/2021г. на ПдРС, ІІІ
бр.с., с което жалбоподателят А. Д. Т. от гр.***, ЕГН: ********** е осъден да заплаща на
въззиваемия Д. А. Т. от с.***, обл.***, ЕГН: ********** издръжка в размер от 170 лева
месечно, считано от 17.09.2021г. до настъпване на законоустановена причина за
прекратяване на издръжката.
3
ОСЪЖДА А. Д. Т. от гр.***, ЕГН: ********** да заплати на Д. А. Т. от с.***,
обл.***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4