Решение по дело №1120/2017 на Районен съд - Враца

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

 

гр. Враца, 21.06.2017 г.

 

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд - Враца, ІХ граждански състав в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                                 

 

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря Н. Петрова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1120 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ и за неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с правно основание чл. 221, ал.1 КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Р.М.И. *** твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество ,,Понсстройинженеринг“ АД, гр.София, на длъжност „заварчик” на пълно работно време с месторабота - обект Воден цикъл, гр.Враца, което било прекратено със Заповед № 399/24.01.2017г. на осн. чл. 327, т.1, т.2 от КТ. Поддържа, че работодателят не му е изплащал полагащото му се трудово възнаграждение от м.септември 2016 год. до м.декември 2016 г. и на осн. чл. 221, ал.1 от КТ му дължи едно брутно трудово възнаграждение от 1000 лв. Сочи, че до подаване на исковата молба в съда работодателят му дължи следните суми: 1. за трудово възнаграждение: за м.септември 2016 год. в размер 1000.00 лв., за м.октомври 2016 год. в размер 1000.00 лв., за девет дена от м.ноември 2016 год. в размер 450.00 лв. и за един ден от м.декември 2016 год. в размер 50.00 лв. или общо работодателят му дължи за неизплатено трудово възнаграждение сумата 2500.00 лв.; 2. обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение по чл.221, ал. 1 от КТ от 1000.00 лв. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати неизплатеното трудово възнаграждение по периоди и размери, както следва: за м.септември 2016 год. в размер 1000 лв., за м.октомври 2016 год. в размер 1000 лв., за девет дена от м.ноември 2016 год. в размер 450.00 лв. и за един ден от м.декември 2016 год. в размер 50.00 лв. или общо сумата 2500.00 лв., както и да му заплати полагащото му се обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба и направените от него разноски по делото.

Ответното дружество ,,Понсстройинженеринг“ АД, гр.София, редовно известено, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискало събирането на такива. Редовно призовано за участие в съдебно заседание, не се представлява.

В съдебното заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определение № 923 от 12.05.2017г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).

Поради изложеното, съдът счита, че обективно съединените искове за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ и за неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с правно основание чл. 221, ал.1 КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД следва да се уважат като основателни. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца неизплатеното трудово възнаграждение по периоди и размери, както следва: за м.септември 2016 год. в размер 1000 лв., за м.октомври 2016 год. в размер 1000 лв., за девет дена от м.ноември 2016 год. в размер 450.00 лв. и за един ден от м.декември 2016 год. в размер 50.00 лв. или общо сумата 2500.00 лв., както и да му заплати полагащото му се обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 09.03.2017г., до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на делото и претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 475 лв. за адвокатско възнаграждение и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху размера на всеки един от уважените искове общо 150 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г. и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението.

Водим от горното, на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ,,Понсстройинженеринг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул. „Чаталджа” № 3, ет.3, представляван от изпълнителния директор Милко Вълчев Милков, да ЗАПЛАТИ на Р.М.И. с ЕГН ********** ***, неизплатено трудово възнаграждение по периоди и размери, както следва: за м.септември 2016 год. в размер 1000 лв., за м.октомври 2016 год. в размер 1000 лв., за девет дена от м.ноември 2016 год. в размер 450.00 лв. и за един ден от м.декември 2016 год. в размер 50.00 лв. или общо сумата 2500.00 лв., както и да му заплати полагащото му се обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 09.03.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер 475 лв.

ОСЪЖДА ,,Понсстройинженеринг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул. „Чаталджа” № 3, ет.3, представляван от изпълнителния директор Милко Вълчев Милков, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху размера на всеки един от уважените искове общо 150 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г. и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: