Р Е Ш Е Н И Е
№1008/14.12.2020г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ
Секретар Янка Вукева
като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков
адм. д.
№ 949 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители във
вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“ гр. Стрелча, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 30/3/311/1362/3/01/04/02 на Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София
В жалбата са изложени твърдения, че оспореният акт бил неправилен и незаконосъобразен,
издаден при
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Направено е възражение за изтекла погасителна давност
на вземането.
В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от
адв. К. Додова, която поддържа жалбата. Допълнителни аргументи излага в писмена
защита. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът – Изпълнителен Директор ДФЗемеделие, се представлява в съдебно
заседание от адв. А., която оспорва жалбата като неоснователна. Оспореният акт бил правилен и
законосъобразен, постановен в пълно съответствие с процесуалните разпоредби. Излага подробно допълнителни
аргументи в писмена защит.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
ЕТ
„СТРЕЛИЦА - ТОДОРКА ТОДОРОВА" имала
сключен договор за финансово подпомагане № 30/3/311/1362 от 16.10.2014г. за
проект по мярка „Прилагане на стратегии за местно развитие" и по мярка
„Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения й постигане на
обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. и съгласно условията на мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности" от ПРСР 2007-2013г.
В
периода 06.12.2018г. - 12.12.2018г. по проекта е извършена проверка на място
след плащане, при което е установено неизпълнение на задължения съгласно
одобрения с договор № 30/3/311/1362 от 16.10.2014г. бизнес план, състоящото се
в следното:
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес План са залегнали
финансови показатели, на базата на които инвестицията е определена като
икономически жизнеспособна и проектът е определен като допустим. Сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на
място са представени документи за 2 (две) пълни финансови години - 2016-та,
2017-та и за периода от 01.01.2018г. до 31.11.2018г. Установеното изпълнение на
бизнес плана средно аритметично в размер на 12,25 % от заложените приходи.
Поради факта, че в издаваните касови бележки не се упоменава вида на
предоставената усдугд; калкулацията на приходите е направена по представената
„справка приходи и услуги" от ЕТ „Стрелица - Тодорка Тодорова".
Съгласно
определението, дадено в раздел IX „Други условия", т. 9.1, буква „г" от
Договор № 30/3/311/362 от 16.10.2014г., „Одобрен проект" е подаденото от
Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №23 от
18.12.2009Г. документи (включително и представения от
ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и
допустими за финансиране. Съгласно определението, залегнало в §1, т. 19 . от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008г. при условията на която е
сключен договорът за подпомагане, „Проект" е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи
за кандидата и допустими за финансиране по ПРСР", т.е. и одобреният бизнес
план.
По силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 2
от Наредба № 30/11.08.2008г. гласи: „Бизнес планът за разнообразяване на
дейността трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост
за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2", като в §1, т. 6 от
Допълнителните, разпоредби гна същата наредба е дадено легално
определение, съгласно което „Икономическа жизнеспособност" е генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивостта предприятието за периода на
бизнес плана."
Съгласно точка 4.17 от договора, плзавтелят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие
с одобрения проект и изискванията на Приложение № 2 към договора и таблицата за
одобрените инвестиионни разходи, като точка 4,25,3 определя че ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Допълнително в приложение № 2 от договора, т.11 е указано че ползателят се
задължава да извъши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобения
бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване
на съгласие т страна на фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени
на Фонда технически спецификации.
Отново
в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало
разкриване на едно работно място за производствен персонал. При проверката на
място е установено, че за периода от изплащане на субсидията за закупуването на
високопроходимия автомобил до извършването на проверката на място след плащане,
не е било назначавано лице на трудов договор, т.е. за период от 11 месеца за
2015г., 2 (две) пълни финансови години /2016г. и 2017г./ и период от 11 месеца
за 2018г., или конкретно» от 30.01.2015г. до 11.12.2018г. Представеният трудов договор от
11.12.2018г. между ЕТ „Стрелица
Тодорка Тодорова" и Павел Нешев Ширилинков е сключен по време на
извършваната проверка на място след плащане, която е реализирана в периода
06.12.2018г.
Посоченото
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период
от над 2 (две) пълни финансови години, е прието, че
представлява нарушение на поетите ангажименти и установените задължения по
точки 4.17 и 4.24 от Договор № 30/3/311/362 от 16.10.2014г., както и на точка
11 от Приложение № 2 към него, във връзка с дадените определения в раздел IX
„Други условия", т. 9.1; буква „г" от договора и §1, т. 19 от ДР на
Наредба № 30 от 11.08.2008г.
И
за конкретното неизпълнение на договора е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., като в чл. 2, т.2 от Наредбата е
посочена- основна цел на мярката, а именно: „насърчаване на създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони".
Съгласно т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
осигуряването на заетост чрез разкриване на нови
работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на,;
която сe предоставя финансова помощ.
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е заложено
реализирането на дейности, свързани с „организиране на интегриран селски и
планински туризъм с туристически атракции". При извършената проверка на
място след плащане не представей’ валиден лицензионен документ за извършена
регистрация за осъществяване на туроператорска дейност. Посоченото е потвърдено
и от извършената последваща административна проверка в „Регистър на туроператори
и туристически агенти", поддържан от Министерство на туризма.
От
точка 4.4 от договор № 30/2/311/1362 от 16.10.2014г. произтича правото на Фонда
да откаже изплащане на финансовата помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената
финансова помощ, когато: буква „б"/ Ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по този договор или по Наредба № 23 от 18.12.2009г.
В ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 са
обнародвани „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
За констатираното неизпълнение на приходите заложени в
бизнесплана за две години, е прието, че
съгласно т.30 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от Правилата се
налага санкция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова
помощ, когато реализираните приходи са по- млко от 20 % от заложените и
неизпълнението е продължило повече от две години.
За констатираното неизпълнение във връзка с неспазването
на критериите в бизнесплана по отношение на устойчива заетост- не са разкрити
нови и/или не е запазен броя на
съществуващите работни места е прието,
че съгласно т. 18 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от
Правилата се налага санкция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна
финансова помощ.
За констатираното
неизпълнение свързано с непредставянето на валиден документ, който дава
правото за извършване на туроператорска дейност е прието, че съгласно т. 18 от
Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от Правилата се налага санкция в
размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна държавна
помощ при установени нарушения по чл. 26, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013г., когато при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение по
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на финансова помощ, по който
е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г.,
размерът на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ за вско
едно от нарушенията не се кумулира. В тези случаи, най- големият определен
размер на на подлежащаата за възстановяване финансова помощ се определя като
показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължитата от
ползвателя финансова помощ.
За резултатите от проверката жалбоподателят е бил
уведомен с писмо изх. № 01-6500/8816 от 12.11.2019
г и му е
предоставена възможност да представи в 14 дневен срок писмени възражения по
основателността и размеа на публичното вземане.
В указания срок с писмо вх. № 01-6500/8816 от 28.11.2019
г. е постъпило възражение срещу откритото производство, което е прието от УО за
неоснователно.
Оспореният в настоящото производство Акт за
установяване на публично държавно вземане № 30/311/1362/3/01/04/02 е издаден от
Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София, като е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 21 000 лв. лева. В акта са обсъдени
залегналите в бизнес плана финансови показатели, както и установеното
изпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години-2016 и 2017
и за 11 месеца от 2018 г.
установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично било в размер на 12,
25% от заложените приходи. Обсъдено е констатираното неизпълнение във връзка с неспазването на
критериите в бизнесплана по отношение на устойчива заетост- не са разкрити нови
работни места, а трудовия договор с П. Ш. е сключен след стартиране на
проверката. Обсъдено е и констатираното неизпълнение, свързано с
непредставянето на валиден документ за извършване на туроператорска дейност,
доколкото в бизнесплана е заложено организирането на селски и планински
туризъм, сввъзан с туристически атракции. АУПДВ административният орган подробно е обсъдил
направеното възражение от жалбоподателя, като е изложил съображенията си и
направил извод, че не намира основание за промяна на крайния извод за
възстановяване на посочените в акта суми. Обсъдени са Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 26, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., като аргументирано
са посочени за
констатираните несъответстия приложимите от Правилата разпоредби.
За пълното изясняване на спора от фактическа страна по
делото по искане на ответника е назначена
съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице установява приходите за
трите проверявани години, както и че те не съответстват на заложените в бизнес
плана, като изчислява и съответния процент на изпълнение спрямо заложеното по
бизнес плана.
Процентът на изпълнение на приходите за финансовата 2016 г. е 16,37%, за 2017
г. е 9,69%, а за периода 01.01.2018- 30.11.2018 г. е 10,15%. В одобрения бизнес
план е заложено разкриването на едно работно мято за производствен персонал,
като до 30.11.2018 г. не е било назначавано лице на трудов договор у
жалбоподателя. Средно списъчната бройка на наетите от жалбоподателя лица за
обследвания период е нула. Съгласно извършена проверка, ЕТ „Стрелица- Тодорка
Тодорова“ не притежава валиен лицензионен документ за извършване на
туроператорска дейност. Размерът на публичното държавно вземане, изчислен
съобразно обнародваните в ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г.
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. възлиза на 100 % от
предоставената безвъзмездна финансова помощ.
АУПДВ е получен от адресата си на 24.07.2020 г.,
видно от отбелязването в известие за доставяне , а жалбата е подадена на
06.08.2020 г. пред Административен съд Пазарджик- т.е. в зааконоустановения срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на Акта за установяване на публично държавно
вземане, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на публично държавно вземане №
30/311/1362/3/01/04/02, е издаден от компетентния орган съгласно разпоредбата
на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП - Изпълнителния директор на Държавен фонд
Земеделие, като АУПДВ е в предвидената от закона писмена форма.
При издаването на оспорения АУПДВ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят неговата незаконосъобразност. Обжалваният акт е постановен, като
посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на
разпоредените правни последици, както подробно са описани и фактическите
основания за издаването на акта. Административният орган е спазил разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата за започналото
производство по издаването на АУПДВ, посочил е установените обстоятелствата,
както и е предоставена възможност на земеделския стопанин да депозира
възражения и допълнителни доказателства. От тази възможност жалбоподателят се е
възползвал, като е депозирал писмено възражение без приложени писмени
доказателства, а то е било обсъдено при издаване на акта. При анализа на
постъпилото възражение административният орган изрично е посочил, че не приема
изложените аргументи за основателни, като е изложил подробни възражения в тази насока. В случая следва да се има предвид, че
проверката е извършена/06.12.2018-12.12.2018/ преди изтичане на пет годишния мониторинговия период, като обстоятелството,
че откриването на производството по издаване на АУПДВ – писмо от 12.11.2019 г., е след изтичането на този срок, не
опорочава процедурата.
Тук следва да се отбележи, че производството първоначално
е било инициирано и проверката е започнала с писмо от 11.04.2019 г. по реда на
ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, но със Заповед 03-РД/4108 от
01.10.2019 г. същото е прекратено. В тази връзка, правилно според съда,
административния акт е издаден като акт
за установяване на публично държавно вземане, тъй като са налице законовите
предпоставки за прилагане на § 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /обн. - ДВ, бр. 2 от
2018 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2019 г., в сила от i3.12.2019 г. за
завършване на производството при спазване на процедурата по Наредба №
30/11.08.2008г., уредена в чл. 46 и 47 от Наредбата. Съгласно посочения
параграф, „започналите производства по издадените до датата на влизането в сила
на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 96 т.
2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг." В същия смисъл е и § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
В настоящия казус административното производство е стартирано
с подаване на заявление за подпомагане, в резултат на което е сключен договор № 30 /2/311/1362 от 16.10.2014г. на основание
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008Г за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" по Програма за развитие на
селските райони. Приложимата в случая Наредба № 30/11.08.2008г; е издадена на
основание § 35, ал. 3 от ЗИД на
Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно § 2 ПЗР. Наредба.№ 30/11.08.2008г е акт по прилагане на ЗПЗП
преди влизане в сила на § 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП. Тъй като производството е започнало преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП, то
следва да се довърши по реда на ЗПЗП и приложимата Наредба № 30/11.08.2008 г. и
в случая ЗУСЕСИФ е неприложим. Ето защо, правилно производството по налагане на
финансова корекция е било прекратено със
Заповед 03-РД/4108 от 01.10.2019 г. и е издаден процесния АУПДВ.
В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г е посочено, че в случай, че получателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съглтасно ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал.1, РА определя
размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. В
същия дух, в т. 8.1. от
Договора е определено правото на Фонда да иска връщане на вече изплатени суми и лихи върху
тях, в случай, че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения ,след
изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ. В този случай Фондът прилага санкциите,
предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23/18.12.2009г.
Съгасно разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. „В случай че МИГ или
прлучателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с тях." В тази връзка, по силата на ал.2 „В случаите по
ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето през което траят последиците или възможността за отстраняване
на тези последици по приемлив начин.
В изпълнение на
посочените разпоредби и за унифициране на прилагането им спрямо
бенефициентите са приети и обнародвани в
ДВ и „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райо°ни 2007-2013г.
Според съда,
безспорно от доказателствената съвкупност по делото се извличат и трите описани в АУПДВ нарушения.
Съгласно
определението, дадено в раздел IX „Други условия", т. 9.1, буква „г" от
Договор № 30/3/311/362 от 16.10.2014г., „Одобрен проект" е подаденото от
Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №23 от
18.12.2009Г. документи (включително и представения от
ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и
допустими за финансиране. Съгласно определението, залегнало в §1, т. 19 . от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008г. при условията на която е
сключен договорът за подпомагане, „Проект" е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи за кандидата и допустими за финансиране по ПРСР", т.е. и
одобреният бизнес план.
По силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 2
от Наредба № 30/11.08.2008г. „Бизнес планът за разнообразяване на дейността
трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период
5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2", като в §1, т. 6 от Допълнителните,
разпоредби гна същата наредба е дадено легално определение, съгласно
което „Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивостта предприятието за периода на бизнес плана."
Съгласно точка 4.17 от договора, ползавтелят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие
с одобрения проект и изискванията на Приложение № 2 към договора и таблицата за
одобрените инвестиионни разходи, като точка 4,25,3 определя че ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Допълнително в приложение № 2 от договора, т.11 е указано че ползателят се
задължава да извъши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобения
бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване
на съгласие от страна на фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени
на Фонда технически спецификации.
Бенефициентът е
допуснал неизпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години /2016 и
2017/, както и за единадесет месеца от 2018 г.
Както от представената от ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“ справка, така
и от заключението на изготвената по
делото експертиза се установява
неизпълнение на бизнес плана за
този период в средноаритметичен размер от 12,25 %, а съгласно т. 30 от Приложение към
раздел I „Общи положения" към посочените Правила, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е
продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100%
от предоставената финансова помощ, което в конкретния случай възлиза на 21000,
00 лева.
На следващо място, правилно е констатирано неизпълнение
на бизнес плана досежно изискването
за разкриване на едно работно място за производствен
потенциал. Трудовият договор между ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“ и П. Н.
Ш. е сключен на 11.12.2018 г., т.е след започване на проверката на място и
очевидно именно тя е предизвикала сключването му. За периода от изплащане на
субсидията за закупуване на високопроиходим автомобил до извършване на проверката на място- т.е 11
м. от 2015, 2016 и 2017 и 11 м. за 2018 г. не е назначавано лице по трудов
договор . В този смисъл са и констатациите на
вещото лице по изготвената по делото експертиза. Във връзка с
неспазването на критериите в бизнесплана по отношение на устойчива заетост- не
са разкрити нови и/или не е запазен броя на
съществуващите работни места, правилно административния орган е приел за
приложимо правилото в т. 18 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от
Правилата, съгласно което се налага санкция в размер на 100 % от предоставената
безвъзмездна финансова помощ или 21 000 лв.
На трето място, установява се и нарушение на бизнес
плана досежно заложеното изискване за
организиране на интегриран селски и планински туризъм с туристически
атракции. В тази връзка жалбоподателят не е представил валиден документ, който
дава правото за извършване на туроператорска дейност. Ето защо и съгласно т. 18
от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от Правилата на бенефициента следва
да му бъде наложена санкция в размер на
100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Доводите на бенефициента, че осъществяването на 100% от заложените в бизнес плана приходи е
реално неизпълнимо и зависи от броя и желанието на туристите не могат да бъдат
споделени. Самия бизнес план е изготвен от бенефициента, с него е
кандидатствано за БФП, и след като не са изпълнени заложените в него приходи,
очевидно е засегната икономическата жизнеспособност на проекта и е нарушен чл.
4.25.3 от Договора.
След като у бенефициента са констатирани три нарушения на
заложения бизнес план, приложима се явява разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Правилата, тъй като когато при осъществяване на
контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други
задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече
от едно нарушение по изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след
1 януари 2015 г., размерът на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ за всяко едно от нарушенията не се кумулира. В тези случаи,
най- големият определен размер на на подлежащаата за възстановяване финансова
помощ се определя като показателен за вземането на решение относно окончателния
размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Ето защо, съдът споделя
изводите на административния орган, че на бенефициента следва да бъде
установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 21
000 лв, тъй като именно посочената сума вземане е най- голяма по размер.
Впрочем тази сума в размер на 100 % от помощта е приложима за всяко едно от
нарушенията поотделно, но предвид въведената в Правилата забрана да се кумулира
сумата за отделните нарушения, правилно органът е издал АУПДВ за 21 000 лв., представляващи 100% от БФП.
Неоснователно е възраженето че административният орган е
следвало да издаде друг прехождащ акт за установяване на вземането по основание
и размер. Установяването
на публичните вземания според чл. 166 ДОПК се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната
агенция, съгласно чл. 27, ал. 3
ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27
ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, възникнали
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК. А съгласно чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща за възстановяване безвъзмездна държавна помощ, поради
неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на БФП извън основанията за налагане на ФК по ЗУСЕСИФ се установява с
АУПДВ по ДОПК. Горните разпоредби налагат извод, че след като е прието неизпълнение на задължения по Договор №
30/3/311/362 от 16.10.2014г. от ползвателя на БФП, правилно
по отношение на него е издаден АУПДВ за събиране на изплатената вече БФП, след
като не са налце основания за издаване на решение за ФК по реда на ЗУСЕСИФ.
Както се посочи в
приложимата към настоящия казус разпоредба на
чл.
46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
е посочено, че в случай, че получателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 8 т.1 от Договора. Т.е възможността за прекратяване на договора, е
алтернативна и е обусловена изцяло от преценката на административния орган дали да стори това или
не, без това да препятства правото му да иска връщане на помощта.
Няма как да се приеме, че в оспорения
административен акт липсва датата на издаването му. Същата фигурира в щемпела на изходящия номер 01-6500/8816/22.07.2020 г.
Сгрешената единствена
цифра „6“ в ЕИК на ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“ не може да се приеме,
че внася съмнение в идентичността на адресата на административния акт, още
повече като се има предвид, че от материалите на административното
произзводство, тази идентичност е категорично установена.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност на вземането. Доколкото се касае до публично вземане, приложима е
разпоредбата на чл.171 от ДОПК и същото е погасява с изтичането на 5 годишен
срок, считано от 1 януари на година, следваща годината, през която е трябвало
да се плати публичното вземане. В случая вземането е възникнало с оспорения
АУПДВ, а не с договора, с който е предоставена БФП, тъй като правото на РА да
иска връщане на помощта е обусловено от неизпълнение на ангажиментите на
бенефициента по договора. Затова е и предвиденото задължение в чл. 4.25.3 от договор №
30/3/311/362 от 16.10.2014г. бенефициента да спазва
одобрения проект за срок от 5 години и за констатирано неизпълнение в този
период може да се иска връщане на помощта.
По тези съображения, съдът счита, че оспореният АУПДВ № 30/3/311/1362/3/01/04/02 на Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София. е
законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен административен орган, при
спазване на установената форма и с определеното от закона съдържание, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването му
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и същият е съобразен и с целта на закона, а жалбата срещу него е неоснователна
и недоказана.
При крайния извод относно спора в полза на ответника
следва да бъдат заплатени разноски съгласно представен списък в размер на 1392 лева адвокатско възнаграждение и за експертиза – 500, 00 лева или общо 1892 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, тъй като адвокатскотото възнаграждение е в
рамките на минимума съгл. Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ от жалба от ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“, ЕИК *********, гр. Стрелча против Акт за установяване на публично държавно вземане № 30/3/311/1362/3/01/04/02 на Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София
.
ОСЪЖДА ЕТ „Стрелица- Тодорка Тодорова“, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд Земеделие -
София направените разноски в общ размер на 1892
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 10506 от 18.10.2021г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 2910/2021г. - ОТМЕНЯ решение № 1008/14.12.2020 г. на Административен съд -
Пазарджик, постановено по адм. д. № 949/2020 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 30/3/311/1362/3/01/04/02 с изх. №
01-6500-8816/22.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" да заплати на Т.Т.– Ш., осъществяваща тръговска
дейност като ЕТ "Стрелица – Тодорка Тодорова", ЕИК *****, сумата 2 468 /две хиляди
четиристотин шестдесет и осем/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.