Решение по дело №253/2018 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 269
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 16 октомври 2018 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20184230100253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

269

гр. Севлиево, 16.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 253 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1  ГПК, за установяване на вземане породено от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Делото е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.– управител срещу И.И.И., ЕГН **********,*** ***.

Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1544/2017г. по описа на Районен съд - Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно вземания по договор за потребителски кредит № **********, за сума в размер 656,24 лева - главница, включваща остатъчна неизплатена главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. На 09.03.2016 г. ответника подал искане за отпускане на потребителски кредит. Ответника получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. И.И. декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Бил уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от последния. След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрила отпускането на заем съгласно исканите параметри, на  13.03.2016 г. с ответника И.И. бил сключен Договор за потребителски кредит   № **********, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок задължението си като превело по посочена от длъжника банкова сметка ***,00 лв., с преводно нареждане от 15.03.2016 г.. Клиентът И.И. получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който подписал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски  формуляр  за   предоставяне  на  информация  за потребителски кредит, на което е положил имената и подписа си. И.И. поел задължения (чл. 8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 9 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 93,80 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Договорът за кредит бил подписан при Общи условия /ОУ/. ОУ били неразделна част от договора, предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приел, без забележки към тях и се задължил да ги спазва /Буква „А" от приложени Декларации/, за което и ги подписал. Договор № ********** бил сключен при следните параметри: общо задължение по договора – 844,20 лева, включващо: сума на кредита - 400,00 лв.; срок на кредита - 9 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 52,41 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема - 10-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %)  - 49,89; годишен лихвен процент – 41,17; лихвен процент на ден – 0,11; общо дължима сума по кредита – 471,69 лв.. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва: възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 372,51 лева; размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 41,39 лева. Общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги било както следва: общо задължение по договора: 844,20 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 93,80 лева; дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнила точно и в срок задълженията си по договора, като превела сума в размер на 400,00 лева на И.И. по посочена от него банкова сметка. ***ни 9 вноски, всяка по 93,80 лв., с падежна дата - всяко 10 -то число на месеца. Погасителния план бил получен от длъжника на 13.03.2016 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. И.И. не изпълнил задължението, което поел по договора. Преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в забава, направил само две плащания по заема на следните дати: на 25.05.2016 г. – 95,00 лв. и на 09.06.2016 г. – 94,00 лв.. Общата сума на направените плащания по договор ********** била в размер на 189,00 лева. С нея била погасена сума в размер на 187,96 лева, съгласно задължението по погасителния план (заплатени били изцяло 2 вноски, частично плащане в размер на 0,36 лв. имало по 3-тата вноска). В общата сума на получените плащания били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 1,04 лв.. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в размер на 13,13 лева, които били заплатени частично. След отразяване на направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит ********** било в размер на 656,24 лв.. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения изпаднал в забава, и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...." договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 04.10.2016 г.. Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за което И.И. бил уведомен чрез уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирала приложение т. 18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната взискуемост на вземане по договор за банков кредит. Трябвало да се отчете, че евентуален спор за датата на предсрочната изискуемост ставал излишен предвид това, че целият погасителен план по договора бил изтекъл през януари 2017 г., за което ответникът безспорно бил уведомен още при сключването на процесния договор. Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по повод на договора за кредит на 13.03.2016 г., като същото било неразделна част от Договора за потребителски кредит № **********. Съгласно Споразумението, кредиторът предоставял на клиента правото да се възползва от всяка една от посочени услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението за заплащане на възнаграждение на тези услуги. Възнаграждението за предоставянето на допълнителни услуги ставало изискуемо с подписването на Споразумението и било разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата като възнаграждението за периода между настъпилата и следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер. В процесния случай ответникът дължал възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Предвид изложеното ищеца иска  съда да признае за установено, че ответникът му дължи, посочените по - горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд - Севлиево. Претендира разноски.

С влязло в сила определение от 30.03.2018 г., поради отказ от предявения иск от ищеца, в частта по първоначално предявен иск за вземане за лихва в размер 12,09 лева, начислена за периода от 11.07.2016 г. до 04.10.2016 г., е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 923 от 15.12.2017 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1544/2017 г. на РС - Севлиево, в частта за вземане за лихва в размер 12,09 лева, начислена за периода от 11.07.2016 г. до 04.10.2016 г., като е прекратено производството по настоящото дело, в частта по предявеният иск за същото вземане за лихва.

В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на иска. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно заседание.

В хода на производството ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.

Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.

Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, поради отказ от един от предявените искове от ищеца, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски, като с оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на сумата от 75,00 лева, за заплатена държавна такса по настоящото дело и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150,00 лева. С оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1544/2017 г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумата 24,55 лева, за заплатена държавна такса и до сумата 147,29 лева, за юрисконсултско възнаграждение. При определяне размерът на юрисконсултското възнаграждение, съдът взе предвид, че предявените искове не са уважени в цялост, че заявителя, и ищец е представляван от юрисконсулт, наличието на предпоставките за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено по реда на  чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвидените в последните посочени норми граници, действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес по делото, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, исканията и доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на събраните доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл. 238 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.– управител, съществува парично вземане, за следната сума: главница, в размер на 656,24 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, към длъжника И.И.И., ЕГН **********,*** ***, произтичащи от договор за кредит № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор, от една страна и И.И.И., като длъжник от друга страна, за които вземания е издадена заповед № 923/15.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1544 от 2017 година по описа на РС – Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.И.И., ЕГН **********,*** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.– управител, направените по гр. д. №  253/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 75,00  лева, заплатена държавна такса и 150,00 лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.И.И., ЕГН **********,*** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.– управител, направени по ч. гр. д. № 1544 /2017 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 24,55 лева, заплатена държавна такса и 147,29  лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: