Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./ .10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Цветелина Цветанова
като разгледа
докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно гражданско дело № 1252 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К.И.Д., чрез адв. К.К., срещу Решение № 2179/20.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12175/2018 г. по описа на ВРС, XLVIII с-в, В
ЧАСТТА с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от К.И.Д.,
ЕГН ********** срещу „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД, ЕИК *********, искове за заплащане
на дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж над стаж 6 г., 9 м. и 18
дни до трудов стаж 11 г., 10 м. и 10 дни, за всеки месец в периода от
14.11.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно с мораторната лихва за съответния период,
както следва: за м.11.2016 г. - 44,32 лв.,
лихва за забава върху съответната главница от 20.12.16 - 10.08.18 г. -
7,38 лв.; за м.12.2016 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.01.17 г. - 10.08.18
г. - 11,83 лв.; за м.01.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.02.17 г. -
10.08.18 г. - 11,18 лв.; за м.02.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.03.17
г. - 10.08.18 г. - 10,60 лв.; за м.03.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от
20.04.17 г. - 10.08.18 г. - 9,95 лв.; за м.04.2017 г. - 75 лв., лихва за забава
от 20.05.17 г. -10.08.18 г. - 9,33 лв.; за м.05.2017 г. - 75 лв., лихва за
забава от 20.06.17 г. - 10.08.18 г. - 8,68 лв.; за м.06.2017 г. - 135 лв.,
лихва за забава от 20.07.17 г. - 10.08.18 г. - 14,52 лв.; за м.07.2017 г. от
119 лв. на 135 лв., лихва за забава от 20.08.17 г. - 10.08.18 г. - 13,36 лв.;
за м.08.2017 г. -135 лв., лихва за забава от 20.09.17 г. - 10.08.18 г. - 12,19
лв.; за м.09.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.10.17 г. - 10.08.18 г. -
11,07 лв.; за м.10.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.11.17 г. - 10.08.18
г. - 9,91 лв.; за м.11.2017 г. -135 лв., лихва за забава от 20.12.17 г -
10.08.18 г. - 8,78 лв.; за м.12.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.01.18
г. - 10.08.18 г. - 7,62 лв.; за м.01.2018 г. - 150 лв., лихва за забава от
20.02.18 г. - 10.08.18 г. - 7,17 лв.; за м.02.2018 г. - 150 лв., лихва за
забава от 20.03.18 г. - 10.08.18 г. - 6,00 лв.; за м.03.2018 г. - 150 лв.,
лихва за забава от 20.04.18 г. - 10.08.18 г. - 4,71 лв.; за м.04.2018 г. - 150
лв., лихва за забава от 20.05.18 г. - 10.08.18 г. - 3,46 лв.; за м.05.2018 г. -
150 лв.; лихва за забава от 20.06.18 г. - 10.08.18 г. - 2,17 лв.; за м.06.2018
г. - 7,17 лв., лихва за забава от 20.07.18 г. - 10.08.18 г. - 0,04 лв., дължими
по трудово правоотношение възникнало по трудов договор № 270535/11.11.2016 г. с
работодател „Параходство БМФ“ АД-Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.08.2018 г., като
неоснователни.
Жалбоподателят К.И.Д.
счита постановеното решение за неправилно, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че съдът погрешно е приел, че претенцията му е за
признаване на трудов стаж и професионален опит положен от него извън
предприятието на ответника, а именно при „САТ СТАРКО“ ЕООД. Излага, че
претенцията му е за признаване на трудовия му стаж от 11 г., 10 м. и 10 дни
като корабен механик в предприятието на ответника – „ПБМФ“ АД. Твърди, че съдът
не е обсъдил представените доказателства в тази връзка, а именно трудовата
книжка, удостоверение от НОИ и заповеди за назначаване и освобождаване от
длъжност, както и заключението на допуснатата ССЕ. В съдебно заседание чрез адв.
К. поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Сочи, че твърдените от
ищеца факти не са били доказани в първоинстанционното производство. Подробно
излага, че във връзка с изчисляването на трудовия стаж е назначил специална
комисия, която се е ръководила от представените доказателства и установила, че
ищецът не е работил при същия работодател. В тази връзка твърди, че
„ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД е създадено 1992
г., поради което няма как К.Д. да е работил там преди това, поради което не
следва да се зачита целия придобит стаж и професионален опит. В съдебно
заседание чрез юрисконсулт К. поддържа отговора.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът
К.Д. твърди, че е работил при ответника на длъжност „експерт
суперинтендант" стажант по трудов договор № 270535/11.11.2016 г. на пълен
работен ден от 8 часа и петдневна работна седмица с основно месечно
възнаграждение 2500 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното възнаграждение.
С допълнително споразумение № 302089/29.12.2017 г. към горепосочения трудов
договор бил назначен на длъжност „експерт суперинтендант" с основно
месечно трудово възнаграждение 5000 лева и допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % от основното
възнаграждение. Трудовото си възнаграждение е получавал по банкова сметка. ***
№ 208588/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество,
трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че
в периода 14.11.2016 г. до 01.01.2018 г. е получавал основно трудово
възнаграждение в размер на 2500 лв. Излага, че с допълнително споразумение, за
периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г. трудовото му възнаграждение е
увеличено на 5000 лв. твърди, че в периода 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г.
ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер на 4 500 лева. Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ,
вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ от К.И.Д. с ЕГН ********** срещу „Параходство БМФ“
АД с ЕИК ********* за заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за
трудов стаж над стаж 6 г., 9 м. и 18 дни до трудов стаж 11г., 10 м. и 10 дни,
за всеки месец в периода от 14.11.2016 г. до 04.06.2018 г. ведно с мораторната
лихва за съответния период, след допуснато от съда изменение на предявените
искове, както следва: за м.11.2016г. - 44,32 лв., лихва за забава върху съответната главница
от 20.12.16 - 10.08.18г. - 7,38 лв.; за м.12.2016г. - 75 лв., лихва за забава
от 20.01.17г. - 10.08.18г. - 11,83 лв.; за м.01.2017г. - 75 лв., лихва за
забава от 20.02.17г. - 10.08.18г. - 11,18 лв.; за м.02.2017г. - 75 лв., лихва
за забава от 20.03.17г. - 10.08.18г. - 10,60 лв.; за м.03.2017г. - 75 лв.,
лихва за забава от 20.04.17г. - 10.08.18г. - 9,95 лв.; за м.04.2017г. - 75 лв.,
лихва за забава от 20.05.17г. -10.08.18г. - 9,33 лв.; за м.05.2017г. - 75 лв.,
лихва за забава от 20.06.17г. - 10.08.18г. - 8,68 лв.; за м.06.2017г. - 135
лв., лихва за забава от 20.07.17г. - 10.08.18г. - 14,52лв.; за м.07.2017г. от
119 лв. на 135 лв., лихва за забава от 20.08.17г.-10.08.18г. - 13,36 лв.; за
м.08.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.09.17г. - 10.08.18г. - 12,19 лв.;
за м.09.2017г. - 135 лв., лихва за забава от 20.10.17г. -10.08.18г. - 11,07
лв.; за м.10.2017г. - 135 лв., лихва за забава от 20.11.17г. - 10.08.18г. -
9,91 лв.; за м.11.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.12.17г.-10.08.18г. -
8,78 лв.; за м.12.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.01.18г. -10.08.18г. -
7,62 лв.; за м.01.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.02.18г. -10.08.18г. -
7,17 лв.; за м.02.2018г. - 150 лв., лихва за забава от 20.03.18г. -10.08.18г. -
6,00 лв.; за м.03.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.04.18г. -10.08.18г. -
4,71 лв.; за м.04.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.05.18г. - 10.08.18г.
-на 3,46 лв.; за м.05.2018г. - 150 лв.; лихва за забава от
20.06.18г. -10.08.18г. -на 2,17 лв.; за м.06.2018г. -7,17 лв., лихва за забава
от 20.07.18г. - 10.08.18г. - 0,04 лв.
В
едномесечния срок за отговор, ответникът „Параходство БМФ“ АД депозира писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на предявените искове за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за неправилно определен коефициент
за трудов стаж и професионален опит. Счита, че определения трудов стаж с
протокол № 71/08.11.2016 г. е елемент от договорните условия на подписания на
11.11.2016 г. ТД № 2700535/11.11.2016 г.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 2 и 3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж, ведно с
обезщетение за забава. Съобразно разпределената в процеса от
първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че
се е намирал в трудово правоотношение с ответника и размера на претендираното
трудово възнаграждение, а ответникът е следвало да установи точното във времето
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудови
възнаграждения през посочения от ищеца период.
Основните спорни въпроси, които се повдигат по делото и с
въззивната жалба са дали ответникът „Параходство БМФ“ АД е следвало да зачете
претендирания от ищеца К.И.Д. трудов стаж и професионален опит от 5 години, 1
месец и 8 дни /разликата между зачетения стаж и претендирания/, които последният
твърди, че е придобил в предприятието на ответника и да заплати по-високо
допълнително трудово възнаграждение на работника за периода 14.11.2016 г. до
04.06.2018 г., както и какъв е размерът на това възнаграждение.
Не се спори и от доказателствата се установява, че
страните са били в трудово правоотношение от 11.11.2016 г., по което ищецът е
изпълнявал длъжността стажант експерт суперинтендант, а след това експерт
суперинтендант, което е било прекратено по взаимно съгласие на 04.06.2018 г. При
постъпването на работа на ищеца работодателят е назначил комисия и въз основа
на нейното становище по представените доказателства е приел, че трудовият стаж
на работника е 6 години, 9 месеца и 18 дни и е заплащал месечно възнаграждение
върху този стаж в размер на 0.6 % от основното възнаграждение. Видно от
Протокол № 71 от 08.11.2016 г. (л. 44 от ВРС) комисията е зачела само стажа от
01.12.1983 г. до 19.09.1990 г. като такъв изискващ се за длъжността експерт,
суперинтендант, през което време ищецът е работил в „ПБМФ“ АД като втори
механик.
Ищецът въззивник се позовава единствено на основанията по чл. 12, ал. 2 и 3 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, според които за придобит трудов стаж и професионален
опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през
което работникът или служителят е работил и продължава да работи в
предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В случаите по чл.
123 и 123а от Кодекса на труда при определянето на допълнителното
възнаграждение по ал. 1 се зачита и времето, през което работникът или
служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя.
С Протокол № 71 от 08.11.2016 г. назначената от
работодателя комисия е посочила къде е приела, че ищецът е работил, като видно
от точки 1,2,6,7 в общата трудова история се
включва и „ПБМФ“ АД. Ответникът изрично е заявил, че се ползва от това
доказателство, като настоящият състав приема, че в същото се съдържа и
признание от страна на работодателя, че лицето е работило при него, защото в
противен случай комисията нямаше да приеме, че тези факти се установяват от
представените от работника доказателства, с които удостоверява трудовия си
стаж.
Този факт се потвърждава и от ССЕ, с която се установява,
че целият трудов стаж на ищеца в „ПБМФ“ АД към 14.11.2016 г. се равнява на 11
г. 10 м. и 10 д., който се формира от работата му на длъжност като четвърти
механик (2 г. 0 м. 9 д.), трети механик (2 г. 10м. 7 д. + 0 г. 2 м. 6 д.) и
втори механик (6 г. 9 м. 18 д.) Този стаж е зачетен и от НОИ, видно от
Удостоверение от 27.11.2018 г. /л. 116 ВРС/
Няма основание да се приеме, че ищецът не е работил в
„ПБМФ“ АД само защото дружеството е променило организационната си структура и е
станало частно предприятие. Твърдението в отговора на въззивната жалба, че
„Параходство БМФ“ АД е създадено 1992 г. е несериозно, предвид факта, че
корабната компания е основана още през 1892 г. и продължава да съществува към
настоящия момент, макар и с множество промени на наименованието си. Тези изменения в предприятието не следва да се
отразяват негативно спрямо работниците и да не им бъде зачитан положения стаж
поради независещи от тях причини.
За да се породи правото на работника по чл. 12, ал. 2 от
Наредбата трябва същият да е работил и да продължава да работи в предприятието,
независимо от длъжността. В случая безспорно се установява, че ищецът е сменил
работните си места на няколко пъти, като преди отново да постъпи на работа в
„ПБМФ“ АД последно е работил в „Сат СтарКо“ ЕООД.
Независимо от смяната на работните места настоящият
състав счита, че на работника следва да
му бъде зачетен всичкия положен стаж в „Параходство БМФ“ АД. Целта на
разпоредбата е да бъде възнаграден работникът с допълнителна парична сума за
това, че е бил лоялен на предприятието в продължителен период от време,
независимо от длъжността, която е заемал и независимо от това, че го е напуснал
в един момент. Това е така тъй като работникът е бил нает отново от същия
работодател, поради което условията на чл. 12, ал. 2 от Наредбата са изпълнени
(работил е и продължава да работи). Ако не беше нает от същия работодател, то
тогава стажът му би се зачел при условията на чл. 12, ал. 4 от Наредбата.
Да се приеме обратното тълкуване би означавало работникът
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от работниците, които не са
работили при същия работодател, но стажът им е зачетен по реда на чл. 12, ал. 4
от Наредбата поради сходство в длъжността. Също така двете разпоредби взаимно
се изключват и може да се създаде хипотеза, при която стажът изобщо да не бъде признат,
което противоречи на целта на Наредбата, която е в максимална степен да се
защити правото на работника да получава допълнително възнаграждение за това, че
има повече стаж и професионален опит в съответната професия, респективно
натрупан такъв натрупан при един и същ работодател. Ответникът „Параходство
БМФ“ АД незаконосъобразно не е зачел целия положен стаж и професионален опит на
работника К.И.Д. в предприятието.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че
дължимото но неначислено от ответника, допълнително възнаграждение за трудов
стаж е в общ размер от 2 196,46 лв. за периода 14.11.2016 г. – 04.06.2018 г. и
мораторната лихва е в общ размер от 169,95 лв. за периода 20.12.2016 г. –
10.08.2018 г. За тази сума е допуснато изменение на иска пред първата
инстанция, след което същият е отхвърлен.
Настоящият състав приема, че предявеният иск по чл. 128,
т. 2 КТ, вр. чл. 12 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е
изцяло основателен до претендирания
размер, поради което първоинстанционното решение в тази част е неправилно и
следва да се отмени. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 2
196,46 лв. допълнително трудово възнаграждение и мораторна лихва в размер
на 169,95 лв.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивната страна разноските
извършени пред двете инстанции по уважените искове. Пред първата инстанция са претендирани
общо 2 000 лв. разноски, но решението е обжалвано само по отношение на исковете
за допълнително възнаграждение и обезщетение за забава, които се уважават от
настоящата инстанция и по отношение само на тях следва да се преразпределят
разноските съобразно общия им интерес по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
МРАВ. Ответникът е направил възражение за прекомерност пред първата инстанция,
поради което за първа инстанция в полза на ищеца съдът намира за справедлив
размер сумата от 400 лв., която се
доближава до минимума по Наредбата, предвид липсата на особена правна и
фактическа сложност на делото. Пред въззивната инстанция въззивникът е
претендирал 500 лв., които следва да
му се присъдят изцяло, при липса на възражение за прекомерност от насрещната
страна.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК работниците са освободени от
внасянето на такси и разноски по производството. При положителен за ищеца изход
от спора разходите следва да се понесат от насрещната страна „Параходство
БМФ“ АД и да се присъдят в полза на съда, съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК. Дължимите държавни такси за двете инстанции
по уважените искове (за допълнително възнаграждение и мораторна лихва) са в
размер общо на 206,79 лв. Разноските
по назначената пред първа инстанция първоначална ССЕ са в размер на 220 лв., от
които въззиваемия следва да заплати половината (110 лв.), доколкото част от въпросите касаят отхвърления иск за
извънреден труд, по който първоинстанционното решение е в влязло в сила. Останалата
част от сумата остава за сметка на бюджета на съда, както е определено от
първата инстанция.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2179/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 12175/2018 г. по описа на ВРС, XLVIII с-в, В ЧАСТТА с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
К.И.Д., ЕГН ********** срещу „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД, ЕИК *********, искове за
заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж над стаж 6 г.,
9 м. и 18 дни до трудов стаж 11 г., 10 м. и 10 дни, за всеки месец в периода от
14.11.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно с мораторната лихва за съответния период,
както следва: за м.11.2016 г. - 44,32 лв.,
лихва за забава върху съответната главница от 20.12.16 - 10.08.18 г. - 7,38
лв.; за м.12.2016 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.01.17 г. - 10.08.18 г. -
11,83 лв.; за м.01.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.02.17 г. - 10.08.18
г. - 11,18 лв.; за м.02.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.03.17 г. -
10.08.18 г. - 10,60 лв.; за м.03.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.04.17
г. - 10.08.18 г. - 9,95 лв.; за м.04.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от
20.05.17 г. -10.08.18 г. - 9,33 лв.; за м.05.2017 г. - 75 лв., лихва за забава
от 20.06.17 г. - 10.08.18 г. - 8,68 лв.; за м.06.2017 г. - 135 лв., лихва за
забава от 20.07.17 г. - 10.08.18 г. - 14,52 лв.; за м.07.2017 г. от 119 лв. на
135 лв., лихва за забава от 20.08.17 г. - 10.08.18 г. - 13,36 лв.; за м.08.2017
г. -135 лв., лихва за забава от 20.09.17 г. - 10.08.18 г. - 12,19 лв.; за
м.09.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.10.17 г. - 10.08.18 г. - 11,07
лв.; за м.10.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.11.17 г. - 10.08.18 г. -
9,91 лв.; за м.11.2017 г. -135 лв., лихва за забава от 20.12.17 г - 10.08.18 г.
- 8,78 лв.; за м.12.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.01.18 г. -
10.08.18 г. - 7,62 лв.; за м.01.2018 г. - 150 лв., лихва за забава от 20.02.18
г. - 10.08.18 г. - 7,17 лв.; за м.02.2018 г. - 150 лв., лихва за забава от
20.03.18 г. - 10.08.18 г. - 6,00 лв.; за м.03.2018 г. - 150 лв., лихва за
забава от 20.04.18 г. - 10.08.18 г. - 4,71 лв.; за м.04.2018 г. - 150 лв.,
лихва за забава от 20.05.18 г. - 10.08.18 г. - 3,46 лв.; за м.05.2018 г. - 150
лв.; лихва за забава от 20.06.18 г. - 10.08.18 г. - 2,17 лв.; за м.06.2018 г. -
7,17 лв., лихва за забава от 20.07.18 г. - 10.08.18 г. - 0,04 лв., дължими по
трудово правоотношение възникнало по трудов договор № 270535/11.11.2016 г. с
работодател „Параходство БМФ“ АД-Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.08.2018 г., като
неоснователни, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул „Приморски“ № 1, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, вр.
чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в общ размер от 2 196,46 лв. /две
хиляди сто деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж над стаж 6 г., 9 м. и 18 дни
до трудов стаж 11 г., 10 м. и 10 дни, за всеки месец в периода от 14.11.2016 г.
до 04.06.2018 г. и сумата в общ размер от 169,95
лв.
/сто шестдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за
съответния период, за двата иска както следва: за м.11.2016 г. - 44,32
лв., лихва за забава върху съответната главница от 20.12.16 - 10.08.18 г. -
7,38 лв.; за м.12.2016 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.01.17 г. - 10.08.18
г. - 11,83 лв.; за м.01.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.02.17 г. -
10.08.18 г. - 11,18 лв.; за м.02.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от 20.03.17
г. - 10.08.18 г. - 10,60 лв.; за м.03.2017 г. - 75 лв., лихва за забава от
20.04.17 г. - 10.08.18 г. - 9,95 лв.; за м.04.2017 г. - 75 лв., лихва за забава
от 20.05.17 г. -10.08.18 г. - 9,33 лв.; за м.05.2017 г. - 75 лв., лихва за
забава от 20.06.17 г. - 10.08.18 г. - 8,68 лв.; за м.06.2017 г. - 135 лв.,
лихва за забава от 20.07.17 г. - 10.08.18 г. - 14,52 лв.; за м.07.2017 г. от
119 лв. на 135 лв., лихва за забава от 20.08.17 г. - 10.08.18 г. - 13,36 лв.;
за м.08.2017 г. -135 лв., лихва за забава от 20.09.17 г. - 10.08.18 г. - 12,19
лв.; за м.09.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.10.17 г. - 10.08.18 г. -
11,07 лв.; за м.10.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.11.17 г. - 10.08.18
г. - 9,91 лв.; за м.11.2017 г. -135 лв., лихва за забава от 20.12.17 г -
10.08.18 г. - 8,78 лв.; за м.12.2017 г. - 135 лв., лихва за забава от 20.01.18
г. - 10.08.18 г. - 7,62 лв.; за м.01.2018 г. - 150 лв., лихва за забава от
20.02.18 г. - 10.08.18 г. - 7,17 лв.; за м.02.2018 г. - 150 лв., лихва за
забава от 20.03.18 г. - 10.08.18 г. - 6,00 лв.; за м.03.2018 г. - 150 лв.,
лихва за забава от 20.04.18 г. - 10.08.18 г. - 4,71 лв.; за м.04.2018 г. - 150
лв., лихва за забава от 20.05.18 г. - 10.08.18 г. - 3,46 лв.; за м.05.2018 г. -
150 лв.; лихва за забава от 20.06.18 г. - 10.08.18 г. - 2,17 лв.; за м.06.2018
г. - 7,17 лв., лихва за забава от 20.07.18 г. - 10.08.18 г. - 0,04 лв., дължими
по трудово правоотношение възникнало по трудов договор № 270535/11.11.2016 г. с
работодател „Параходство БМФ“ АД-Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.08.2018 г.
В останалата си необжалвана част Решение
№ 2179/20.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 12175/2018 г. по описа на ВРС,
XLVIII с-в, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул „Приморски“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща сторени разноски за процесуално представителство пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ПАРАХОДСТВО БМФ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул „Приморски“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 206,79 лв. /двеста и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ държавни
такси за производството и 110 лв. /сто
и десет лева/ разноски за ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: