Р Е Ш Е Н И Е

           гр. София, 10.01.2022 г.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                        Председател: И. ДИМИТРОВ

                                                                       

при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2704/2020 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК от Л.Х.К., И.К.К. и Е.К.К. срещу М.А.М. и Д.А.М. за осъждането им солидарно да заплатят на ищците сумата от 42 240 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20111110410155 на ДСИ при СРС“, допусната по гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, I - 16 състав, изразяващи се в лишаване ищците за периода 02.03.2015 г. - 02.03.2020 г., от ползването на недвижим имот, находящ се в град София, представляващ апартамент на третия етаж (първи над галерия) в западното крило на сградата на ул. „**********състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни помещения с площ от 133,53 кв. м., заедно с мазе № 3, заедно с 50 % идеални части от таванското подпокривно пространство, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото (УПИ), съставляващо имот с пл. № 24 (стар парцел XXI) от квартал 33, местност „ГГЦ - Зона Г-14“, град София, цялото с площ 632,75 кв. м., в размер на 704 лв. месечно, от които: за Л.Х.К. - 469,33 лв. месечно или общо 28 159,80 лв. за процесния период; за И.К.К. - 117,33 лв. месечно или общо 7039,80 лв. общо за процесния период; за Е.К.К. - 117,33 лв. месечно или общо 7039,80 лв. за процесния период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. При условията на евентуалност и в случай, че съдът не констатира наличието на пасивна солидарност между ответниците, се иска всеки от тях да заплати разделно на всеки от ищците следните парични суми, представляващи обезщетение за причинени вреди от невъзможността на ползват горепосочения имот за периода 02.03.2015 г. - 02.03.2020 г., поради наложената обезпечителна мярка: на Л.Х.К. по 234,67 лв. месечно или общо 14 080 лв.; на И.К.К. и на Е.К.К. по 57,67 лв. месечно или общо 3520 лв. на всеки един от тях поотделно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020 г.  до окончателното ѝ изплащане.

            В исковата молба и уточнителна молба от 15.06.2020 г. са изложени твърдения, че ищците са наследници на К.М.К. (с предишно първо име К.), починал на 18.05.2016 г. в гр. София. На 12.07.2011 г. в полза на наследодателя и на съпругата му Л.Х.К. е бил издаден обратен изпълнителен лист по гр. д. № 7071/1996 г. на СРС, ГО, 41-и състав, срещу Л.К.В., Т. А.М. и ответниците М.А.М. и Д.А.М., за опразване и предаване владението на заеманото от тях жилище, находящо се в гр. София, представляващо горепосочения апартамент на трети етаж (първи над галерия) в западното крило на сградата, находяща се в гр. София, ул. „*********, с площ от 133,53 кв. м., заедно с мазе № 3, заедно с 50 % ид. части от таванското подпокривно пространство, заедно с 25 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо имот с пл. № 24 /стар парцел ХХI/ от кв. 33, местност „ГГЦ - Зона Г-14“, гр. София, цялото площ от 632,75 кв. м. По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20111110410155 г. по описа на ДСИ при СРС, II отделение, 12 участък.

Твърди се, че настоящите ответници М.А.М. и Д.А.М. са предявили срещу К. и Л. К. иск за установяване правото им на собственост върху горепосочения недвижим имот, като са претендирали и отмяна на констативния нотариален акт за правото на собственост на основание давностно владение № 6, том III, рег. № 10843, дело № 382/2009 г. на нотариус № 302 на Нотариалната камара, по които искове е било образувано гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, I - 16 състав. На 18.05.2016 г. К.М.К. починал и по делото са конституирани неговите наследници. С определение от 17.05.2012 г. е било допуснато обезпечение на исковете на М.А.М. и Д.А.М. посредством налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20111110410155 на ДСИ при СРС“ и за издаването на обезпечителната заповед ответниците са внесли гаранция в размер на 4000 лв. Предвид образуваното гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, I - 16 състав и допуснатата обезпечителна мярка ищците не са получили владението върху процесния имот. С решение № 470/28.02.2017 г., влязло в сила на 16.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 3512/2016 г. на САС, предявените от ответниците М.А.М. и Д.А.М. искове за установяване правото им на собственост върху недвижимия имот са били отхвърлени

С молба от 11.04.2019 г. настоящите ответници са поискали възстановяване на внесената по гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, I - 16 състав гаранция в размер на 4000 лв., като на настоящите ищци са упражнили правото на възражение по чл. 403, ал. 2 ГПК.

Л.Х.К., И.К.К. и Е.К.К. твърдят, че във връзка с допусната обезпечителна мярка М.А.М. и Д.А.М. са ги възпрепятствали и понастоящем да ползват процесния недвижим имот, поради което следва да носят отговорност при условията на чл. 403, ал. 1 ГПК. Оценяват вредите на общо 42 240 лв., разпределена в посочените по-горе размери (след допуснато с протоколно определение от 02.03.2021 г. намаляване на първоначално заявените претенции в общ размер на 48 000 лв.).

Ответниците Д.А.М. и М.А.М., чрез процесуалния си представител, са депозирали в срока и по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта на заявената претенция с възражението, че ищците не установяват правен интерес от предявяване на иска, тъй като не са наведени твърдения за собственост или за наемно правоотношение, които да обуславят активната им легитимация. Оспорват исковете по основание и по размер. Релевира се възражение за настъпване на погасителна давност на вземането. Твърдят, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот като наследници на Л.А.К., който е придобил собствеността върху имота по силата на протокол за делба от 19.10.1995 г. по гр. д. № 2152/1992 г., предвид което не дължат заплащане на обезщетение на ищците. Оспорват констативния нотариален акт за собственост № 6, том III, рег. № 10843, дело № 382/2009 г. на нотариус № 302 на Нотариалната камара, с който ищците са се снабдили и който бил непротивопоставим на ответниците. Според ответниците обратният изпълнителен лист от 12.07.2011 г. представлявал правен нонсенс, тъй като било недопустимо в полза на бивши наематели да се издава изпълнителен титул за въвод във владение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въпроса за допустимостта на предявените искове съдът вече се е произнесъл с определение от 21.10.2020 г., а наведените допълнителни доводи в писмената защита с вх. №357963 от 25.10.2021 г., че ищците не са собственици на имота и бездействието им да поискат отмяна на допуснатата обезпечителна мярка след влизане в сила на решението, нямат отношение към тяхната активна процесуална легитимация, а касая основателността на иска. Необходимо е да се отбележи, че писмената защита от 25.10.2021 г. и допълнението към нея от 25.11.2021 г. са депозирани от ответниците след изтичане на предоставения в о.с.з. от 11.10.2021 г. едноседмичен срок, поради което съдът не следва да обсъжда наведените по същество на спора доводи за неоснователност на ищцовите претенции.

За да обосноват наличието на активна процесуална легитимация, ищците са изложили твърдения, че срещу тях е било допуснато по искане на ответниците обезпечение на предявен от последните иск в друго съдебно производство, чрез спиране изпълнението на изпълнително дело, образувано от Л.Х.К. и техния наследодател К.М.К. въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден на 12.07.2011 г., по гр. д. №7071/1996 г., на СРС. Спирането на въвода им във владение ищците считат за вредоносно поведение на ответниците, изразяващо се в осуетяване възможността им да ползват имота, поради което претендират обезщетение в размер на месечния пазарен наем за периода 02.03.2015 г. - 02.03.2020 г..

От приложеното гр. д. №6348/2012 на СГС, I-16 състав, се установява, че същото е било образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М.А.М. и Д.А.М. срещу К.М.К. и Л.Х.К. за признаване за установено, че ищците са собственици на Апартамент на трети етаж /първи над галерията/, в западното крило на сградата, находяща се в град София, на улица „*********, със застроена площ 133,5З квадратни метра, заедно с избено помещение № 3, заедно с 50% идеални части от таванското подпокривно пространство на западното крило на сградата, и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - УПИ съставляващо имот планоснимачен номер 24, стар парцел XXI в кв. 33 по плана на гр. София, м. „ГГ Център-Зона Г- 14", стара местност ГГЦ- Зона Г- 14", цялото с пространство 632,75 кв.м., на основание реституция, делба и дарение, а при условията на евентуалност, че са собственици на имота на основание давностно владение.

С влязло в сила на 16.04.2018 г. решение от 28.02.2017 г., по в. гр. д. №3512/2016 г., на САС, 8 състав, така предявените искове са били отхвърлени.

Не съществува спор, а и се установява от приложеното гр. д. №6348/2012 на СГС, I-16 състав, че по същото е постановено определение от 17.05.2012 г. и е допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране изпълнението по изпълнително дело №20111110410155 по описа на ДСИ при СРС, отд. 2, уч. 2 (л. 62-65). От удостоверение изх. №51779/18.12.2020 г. (л. 94 от настоящото дело), издадено от държавния съдебен изпълнител, се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на К.М.К. и Л.Х.К. срещу Л.К.В., Т. А.М., Д.А.М. и М.А.М., въз основа на обратен изпълнителен лист от 12.07.2011 г., с който длъжниците са осъдени да предадат на двамата взискатели владението върху Апартамент, находящ се на трети етаж /първи над галерията/, в западното крило на сградата, находяща се в град София, на улица „*********. Според съдържанието му обратният изпълнителен лист е издаден на основание влязло в сила решение от 09.06.2008 г., по в. гр. д. №3452/2006 г. на СГС, II-Б въззивен състав. С това въззивно решение, приложено на л. 196-197 от гр.д. 6348/2012 г. на СГС, е отхвърлен иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищците Л.К.В., Т. А.М., Д.А.М. и М.А.М. срещу ответниците К.М.К. и Л.Х.К. за предаване на държанието на процесния апартамент. Няма спор, че в производството по същия иск първата инстанция е била уважила претенцията и въз основа на невлязлото в сила решение от 06.05.1997 г. по гр. д. №7071/1996 г. на СРС (л. 28-29 от гр.д. 6348/2012 г. на СГС) тези ищци са били въведени във владение в имота на 09.07.2001 г. Това обстоятелство се установява и от удостоверение от 13.02.2003 г. по и.д. №4470/1999 г. на съдебен изпълнител при СРС, 2 отд., 7 уч. (л. 42 от гр.д. 6348/2012 г. на СГС).

Съобразно приложените към исковата молба по настоящото дело удостоверение за идентичност на имена от 20.05.2016 г. К.М.К. и К.М.К. са имена на едно и също лице, а според удостоверение за наследници от 27.02.2020 г. това лице е починало на 18.05.2016 г., оставяйки за наследници съпругата си Л.Х.К. и децата си И.К.К. и Е.К.К..

Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и формулирания петитум, съдът намира, че претенцията на ищците намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК. Визираната норма предвижда възможност, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Фактическият състав включва проявлението в обективната действителност на следните факти: 1) наложено обезпечение; 2) неоснователност на обезпечението, изразяващо се в отхвърляне или несвоевременно предявяване на иск, или прекратяване на висящото дело; и 3) настъпила вреда от така наложеното обезпечение.

Първите две предпоставки безспорно са налице поради отхвърлянето на обезпечения иск по гр. д. №6348/2012 на СГС, I-16 състав. По отношение на вредата настоящите ищци извеждат нейното настъпване със спирането на въвода им във владение по изпълнението на и. д. № 20111110410155 по описа на ДСИ при СРС, отд. 2, уч. 2 и осуетената възможност да ползват процесния апартамент. В хода на цялото производство ищците не са въвели изрични твърдения, че са собственици на процесния имот, нито че спреният въвод във владение е препятствал упражняване правото им на ползване като правомощие, представляващо част от правото им на собственост. В депозираните на 18.10.2021 г. писмени бележки ищците изрично са заявили, че не черпят правата си от самото право на собственост, а от влязлото в сила решение №3512/2016 г., на САС, 8 състав, с което е отхвърлен иска, по който е допуснато обезпечението в полза на настоящите ответници. При така заявеното и липсата на други твърдения, следва да се приеме, че вредата се претендира под формата на пропусната полза, тъй като ищците я обвързват с пропусната възможност да използват имота, а не поради проявлението на факти в обективната действителност, свързани с намаляване имуществената им сфера, каквато по същността си представлява претърпяната загуба.

Понастоящем по въпроса дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност е налице образувано тълкувателно дело №3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, решението по което би имало отношение към въпроса по настоящото дело дали единствено с лишаването на ищците от фактическо ползване на имота може да се презюмира настъпилата пропусната полза или тя трябва да бъде конкретно доказана. Според т. 1 от ТР №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, поради което първата, както и въззивната инстанция, нямат такова правомощие и искането на ответниците, обективирано в писмената им защита, се явява неоснователно.

            Настоящият състав споделя съдебната практика, според която пропусната полза от деликт трябва да бъде доказана със сигурност, тъй като тази теза съответства на принципно дадените разяснения относно характера на имуществените вреди под формата на пропуснати ползи, съдържащи се в мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно съобразителната част на тълкувателния акт установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Прието е, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Независимо че тълкувателното решение е постановено в контекста на въпрос, свързан с ангажиране на договорна отговорност, изложените съображения следва да намерят приложение и по отношение на деликтната отговорност за обезщетяване на вреди от пропуснати ползи, тъй като вида на отговорността не определя отлики в характера на имуществените вреди под формата на пропуснати ползи – те са елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването им не могат да се предполагат, а следва да бъдат доказани в процеса.

В случая спреният въвод във владение посредством наложената по искане на ответниците обезпечителна мярка препятства ищците лично да ползват имота, но дори и да имаха такава възможност, включително в качеството им на собственици, реализирането ѝ не може да има за последица пропускане възможността имуществото им да бъде увеличено със стойността на средния месечен наем за имота, тъй като естеството на личното ползване на процесния апартамент не предполага извличане на доход. Не се твърди, нито се доказва невъвеждането на ищците в имота да е препятствало реализирането на граждански плодове от имота чрез отдаването му за възмездно ползване или чрез друг начин на използването му, посредством който биха реализирали доходи. Следва да се има предвид и че при липсата на твърдения в исковата молба, че допуснатото обезпечение е наложило да сторят разходи поради това че не са могли да използват имота (например за този период да са заплащали наем за ползването на друг имот), то и не може да се обоснове извод за настъпили вреди и под формата на претърпяна загуба, равняваща се на месечния пазарен наем. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищците не са доказали конкретна имуществена увреда в техния патримониум, поради което не се е породило задължение за ответниците за обезщетение.

Отделно от горното, липсва причинна връзка между невъзможността ищците да ползват процесния апартамент и наложената обезпечителна мярка след влизане в сила на решението, с което искът, по който е била допусната, е отхвърлен. При съобразяване, че решение от 28.02.2017 г., по в. гр. д. №3512/2016 г., на САС, 8 състав, е влязло в сила на 16.04.2018 г., то и след тази дата на основание чл. 402, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК ищците са могли да искат отмяна на допуснатото обезпечение и продължаване на изпълнителните действия по спряното изпълнително дело № 10155/2011 на ДСИ при СРС, поради което не може да се приеме, че за периода 17.04.2018 г. – 02.03.2020 г. ищците търпят вреди, подлежащи на обезщетение от допуснатото обезпечение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеният към исковата молба нотариален акт за право на собственост по давностно владение № 6, том III, рег. № 10843, дело № 382/2009 г. на нотариус № 302 при НК, според който К.М.К. е признат за собственик на процесния апартамент, не легитимира неговите наследници и настоящи ищци като собственици на този имот, доколкото оспорването му от ответниците и представените по делото доказателства опровергават обвързващата му доказателствена сила. Необходимо е да се съобрази, че настоящите ищци в качеството си на ответници-въззивници в производството по в. гр. д. №3512/2016 г., на САС, 8 състав, признават, че процесният апартамент е държавна собственост, поради което са твърдели, че не може да бъде придобит по давност (л. 43 от депозираните пред САС писмени бележки). Извод за характера на имота в тази насока е и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 23.03.1972 г., сключен с К.М.К., както и заповед №1466 от 06.12.1997 г. (л. 25-27 от гр. д. №6348/2012 г., СГС), от които се установява, че К.М.К., който се явява наследодател на ищците, е бил настанен в държавен жилищен имот на ул. ********Б. До изменението на разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ бр. 33 от 1996 г. в сила от 01.06.1996 г.) е изключено придобиването по давност на вещ, която е държавна собственост. С разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗИДЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.), и последващите ѝ изменения, във вр. с чл. 86 ЗС, се въвежда мораториум при течението на придобивна давност за имоти частна държавна или общинска собственост, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., поради което К.М.К. не е могъл да придобие собствеността въз основа на изтекло в негова полза давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.

С оглед неоснователността на ищцовите претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на всеки от ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер от 1200 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                                          Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Е.К.К. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. А. Т., срещу М.А.М. с ЕГН ********** и Д.А.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 42 240 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20111110410155 на ДСИ при СРС“, допусната по гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, I - 16 състав, изразяващи се в лишаване ищците за периода 02.03.2015 г. - 02.03.2020 г., от ползването на недвижим имот, находящ се в град София, представляващ апартамент на третия етаж (първи над галерия) в западното крило на сградата на ул. „**********състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни помещения с площ от 133,53 кв. м., заедно с мазе № 3, заедно с 50 % идеални части от таванското подпокривно пространство, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото (УПИ), съставляващо имот с пл. № 24 (стар парцел XXI) от квартал 33, местност „ГГЦ - Зона Г-14“, град София, цялото с площ 632.75 кв. м., в размер на вредата от 704 лв. месечно, от които: за Л.Х.К. - 469,33 лв. месечно или общо 28 159,80 лв. за процесния период; за И.К.К. - 117,33 лв. месечно или общо 7039,80 лв. общо за процесния период; за Е.К.К. - 117,33 лв. месечно или общо 7039,80 лв. за процесния период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и ОТХВРЪЛЯ предявените при условията на евентуалност между същите страни искове за осъждането на ответниците да заплатят разделно на всеки от ищците следните парични суми, представляващи обезщетение за причинени вреди от невъзможността на ползват горепосочения имот за периода 02.03.2015 г. - 02.03.2020 г., поради наложената обезпечителна мярка: на Л.Х.К. по 234,67 лв. месечно или общо 14 080 лв.; на И.К.К. и на Е.К.К. по 57,67 лв. месечно или общо 3520 лв. на всеки един от тях поотделно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.03.2020 г.  до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл., 78, ал. 3 ГПК, Л.Х.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Е.К.К. с ЕГН **********, да заплатят на М.А.М. с ЕГН ********** сумата от 1200 лв. и на Д.А.М. с ЕГН ********** сумата от 1200 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: