Присъда по дело №1413/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 25
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20213110201413
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
и прокурора Ивелина Паскова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Наказателно дело от
общ характер № 20213110201413 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Л. Т. В., ***, живущ в ***, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, със средно образование, не работи, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 14.04.2020 г. в гр. Варна, не изпълнил Заповед за незабавна защита №
69/03.04.2020 г., постановена по гр.д. № 3547/2020 г. на РС – Варна, 39 състав, с която е
задължен да не приближава на по-малко от 100 (сто) метра А.Л. В.а и жилището й,
находящо се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 131, бл. 41, вх.А, ет.8, ап. 72 до издаване
на заповед за защита от съда или постановяване на отказ за издаване на такава на основание
чл. 19 ЗЗДН, като посетил домът на В.а и влязъл в него, престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лв.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. Л. Т. В. да заплати
направените разноски по делото в размер на 109,80 (сто и девет лева и 80 ст.) лева в полза
на ОД на МВР - Варна.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ВОС.
1

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 25/02.06.2020 год. по НОХД 1413/2021 г. по описа на
ВРС, тридесет и седми наказателен състав.

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
Прокуратура - Варна по реда на чл.247 ал.1 т.1 от НПК обвинителен акт по
отношение на обвиняемия Л. Т. В. за извършено от него престъпление по чл.
296, ал.1 от НК, тъй като: На 14.04.2020 год. в гр.Варна, не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 69/03.04.2020 год., постановена по гр.д. №
3547/2020 год. по описа на ВРС, 39 - ти състав, като нарушил наложената му
забрана да приближава на по-малко от 100 метра А.Л. В.а, както и жилището
й, находящо се на адрес:гр.Варна, *** до издаване на Заповед за зашита от
съда или постановяване на отказ от издаване на такава на основание чл.19
ЗЗДН, като посетил домът на В.а и влязъл в него.

В съдебно заседание РП Варна, редовно уведомена, изпраща
представител. Пледира за налагане наказание „глоба“ при условията на
чл.78а. НК.
В съдебно заседание подсъдимия В., редовно призован се явява лично
и с упълномощен от него защитник, адв.Й., ВАК. В пледоарията си по
същество защитата моли за налагане на наказание по реда на чл.78а. от НК, а
именно „глоба“ в минимален размер.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
В случая съдът счита, че са налице основанията за приложението на
чл.78 а от НК, защото за престъплението предмет на обвинението по чл.296,
ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева, подсъдимият не е осъждан и друг път спрямо него
не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК.
Подсъдимият Л. Т. В. бил във влошени отношения със своята дъщеря
А.Л. В.а. Те споделяли едно жилище, находящо се в гр.Варна, *** . В. често
употребявал алкохол в големи количества и ставал агресивен, започвал да
крещи, посягал да удря св.А. В.а. Поради това В.а подала жалба по ЗЗДН в
РС-Варна. Въз основа на депозираната жалба била издадена Заповед за
незабавна защита № 69/ 03.04.2020 год. ГО, 39-ти състав, който костатирал, че
Определение № 4957/03.04.2020 год. по гр.д. № 3547/2020 год. по описа на
ВРС подлежи на изпълнение, разпоредил да се издаде цитираната заповед.
Съгласно цитираната Заповед на подсъдимия Л.В. се забранявало да
приближава свидетелката В.а на по-малко от 100 метра, както и жилището
1
което обитавала , находящо се в гр.Варна *** за срок от девет месеца на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН. Съгласно същата заповед подс. В. бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо св.В.а. Подсъдимият
бил отстранен от съвместно обитаваното жилище със св.В.а в гр.Варна ***.
Решението и заповедта веднага били изпратени на Началника на Първо РУ
при ОД МВР - Варна за сведение и изпълнение.

Въпреки това на 14.04.2020 год. подсъдимия В. се прибрал в жилището
обитавано от св.В.а. Като се прибрала св. В.а установила, че подсъдимия се
намирал в нейната стая и позвънила на дежурния телефон във Първо РУ ОД
МВР- Варна.

С тези свои действия подс. Л. Т. В. не изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, а именно Заповед № 69 от 03.04.2020 год., постановена по
гр.д.№ 3547/2020 год. по описа на ВРС, 39-ти състав, като нарушил
наложената му забрана да приближава на по-малко от 100 метра А.Л. В.а,
както и жилището й, находящо се на адрес гр.Варна ***. за срок от девет
месеца като отишъл до посоченото жилище и влязъл вътре в него.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин
от обясненията на подсъдимия В., заповед за незабавна защита, заповед за
защита, справка за съдимост и останалите писмени доказателства приложени
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
чрез прочита им в съдебно заседание. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви, убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

Подс. Л. Т. В. се признава за виновен. Признава, че е запознат със
съдебната заповед, която му забранявала да приближава А. В.а, съжалява за
извършеното от него деяние.

Съдът напълно кредитира показанията от досъдебното производство на
св.В.а и св.И., св.Г., св.В. независимо от това, че действията на подсъдимия В.
са насочени спрямо нея и тя търпи негативи от това фактическата обстановка
посочена от нея се потвърждава изцяло от присъствалите на место
полицейски служители.

2
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянията си подсъдимия Л. Т. В. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 296, ал.1
от НК, като на 14.04.2020 год. в гр.Варна, не изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, постановена по гр.д. № 3547/2020 год. по описа на ВРС, 39
- ти състав, като нарушил наложената му забрана да приближава на по-малко
от 100 метра А.Л. В.а, както и жилището й, находящо се на адрес:гр.Варна,
*** до издаване на Заповед за зашита от съда или постановяване на отказ от
издаване на такава на основание чл.19 ЗЗДН, като посетил домът на В.а и
влязъл в него .

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира
в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК - "Престъпления против правосъдието", като
това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК съдът намира, че по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството. Всички доказателства разгледани
по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните изводи:

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,че подс. * е
осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. Обект на
престъплението по чл. 296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с
правосъдието.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия В.
чрез действия по неизпълнение на именно Заповед № 69 от 03.04.2020 год.,
издадена по гр.д. № 3547/2020 год. по описа на ВРС, 39-ти състав, която
заповед подлежи на незабавно изпълнение. С действията си, а именно отиване
до жилището на А. В.а, подсъдимия е нарушил издадената от съда заповед и
3
не я е изпълнил, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 296,
ал.1 от НК от обективна страна.

Разпоредбата предвижда наказание до три години лишаване от свобода
или глоба до 5000.00 /пет хиляди/ лева, за този който не изпълни заповед за
защита от домашното насилие.

От субективна страна престъплението е извършено от подс.с пряк
умисъл - същият е запознат със съдържанието на решението и на заповедта,
тъй като преписи от същите са му редовно връчени. Подсъдимият е
пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я изпълнява, тъй
като не е в негова полза, като е продължил да инициира срещи с А. В.а. С
оглед горното и тъй като прие, че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът призна Л. Т. В. за виновен по обвинението по чл. 296,
ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК са обществените
отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно
тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
нарушаване на законодателството в страната, конкретно неизпълнение на
издадена заповед за домашно насилие. Изпълнителното деяние на това
престъпление по чл.296 ал.1 от НК е довършено.

Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление. Изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е
довършено.

Действително в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена
наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от
домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са
различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред.
Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН,
като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на
4
Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата
на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за защита от
домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт,
издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН.

Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира
всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с
който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за
защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за
обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на
съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане
несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща
опасност за живота или здравето на пострадалото лице.

В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за
изпълнение съдебен акт, който подсъдимият не изпълнява, след като му е
известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.

Видно от обясненията на подсъдимия Л.В., той не отрича за узнаването
на горните обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадените
срещу него заповед за домашно насилие, но въпреки това сам е решил да
говори с нея и на същата дата е осъществил това си намерение посещавайки
домът и. Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните
норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с
правораздаването в страната ни и усложнените лични отношения между
двамата.
Съдът отбелязва, че е следвало е при невъзможност да се спазва
съдебното решение да съобразява поведението си с известните му навици на
свидетелката. Твърденията му, че тя го е предизвиквала и тя съзнателно е
търсела срещи с него не се подкрепят от събраните по делото доказателства.


При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
следното:
Съдът съобрази кумулативното наличие на предпоставките по
смисъла на чл. 78а от НК – подсъдимия е пълнолетно лице, предвидената за
5
умишленото престъпление по чл. 296, ал.1 от НК законова санкция е
лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК до настоящият момент, не са причинени
имуществени вреди.
При горните констатации, съдът освободи подсъдимия В. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание "Глоба".
При определяне размера на глобата съдът съобрази високата степен на
обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост.

Мотивиран от изложеното, съдът след като съобрази и декларираното
от обвиняемия не наличие на доходи наложи на подс. наказание глоба при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минимално определения
от законодателят размер в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1 000.00 / хиляда/
лева.

Съдът счете, че с наложеното наказание ще бъдат реализирани
адекватно целите както на генералната, така и на специалната превенция по
смисъла на чл. 36 от НК.

Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането
на установения в страната правов ред.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



6
Съобщи за изтекли лични данни