№ 919
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502576 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 2489 от 08.04.2019г., постановено по гр.д.№
13420/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 10-и с-в е осъдено дружеството ЗД
„БУЛ ИНС” АД да заплати на А. А. И., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания) от А.
И., от ПТП, настъпило на 20.06.2017г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 26.09.2017г. до окончателното изплащане, като
искът за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лева е отхвърлен
като неоснователен.
В хода на производството, след приключване на устните състезания по
първоинстанционното дело, А. А. И. е починала и в нейните права са
конституирани законните й наследниците И. Ю. А. И С. Ю. А., деца.
Постъпила е въззивна жалба от И. Ю. А. И С. Ю. А., с която се обжалва
съдебно решение №2489 от 08.04.2019г., постановено по гр.д. №
13420/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 10-и с-в в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 25000 лв. до пълния
предявен размер от 90 000лв.
1
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че определеният размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия
за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като
първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение
не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания,
характера и вида на уврежданията, продължителността на възстановителния
период, преживените психически травми от пострадалата.
По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение 2489 от 08.04.2019г., постановено по гр.д.
№ 13420/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 10-и с-в в обжалваната част и да
уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендират
разноски и за настоящата инстанция. Представят списък на разноските.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД депозира писмен отговор.
Оспорва жалбата. Претендира разноски за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред
настоящата инстанция е представено определение по НОХД № 1182/2019г.
по описа на РС-Добрич, влязло в сила на 21.11.2019г., с което е одобрено
споразумение между А. Д. А. и РП-Добрич. Съдът изцяло кредитира
представеното писмено доказателство. Не са ангажирани, други
доказателства, имащи характера на нови доказателства по смисъла на чл.266
от ГПК.
В конкретния случай по делото се установява от събраните
доказателства, че към датата на процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС” АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водачите на МПС относно лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № ***.
Застрахователното правоотношение не се оспорва, същото се доказва и от
справка от ИЦ на ГФ.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирани страни (след конституиране в правната на починалата
ищца А. И. на нейните законни наследници) в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание).
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на И. Ю. А. и С. Ю. А. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявен е иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ от А. А. И. срещу ЗД
“БУЛ ИНС“ АД. В хода на първоинстанционното производство А. А. И. е
починала и в нейните права са конституирани законните наследници: И. Ю.
А., син и С. Ю. А., дъщеря.
Прекият иск по чл.432 ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
3
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на
валидно застрахователно провоотношение.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
Видно от представеното определение от 21.11.2019г. постановено по
НОХД № 1182/2019г. по описа на РС-Добрич, е одобрено постигнатото между
страните споразумение, с което деликвентът А. Д. А. се признава за виновен в
това, че на 20.06.2017г., при управление на МПС- лек автомобил „Опел
Вектра“ per. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно чл.23, ал.1
ЗДвП и чл.75 ал. от ППЗДвП и по непредпазливост причинил: средна телесна
повреда на А. А. И., изразяваща се в контузия на главния мозък.
Одобреното от съда споразумение съгласно разпоредбата на чл. 383,
ал.1 от НПК има последици на влязла в сила присъда. Влязлата в сила
присъда, която е задължителна за настоящия граждански състав, съгл. разп.
на чл.300 от ГПК относно вината на делинквента А. Д. А. за настъпване на
процесното ПТП.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на процесното ПТП между
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД и делинквента А. Д. А. е бил сключен
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
което обстоятелство, не се оспорва от ответника, а същото се доказва и от
представената по делото справка от ИЦ на ГФ.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди от ищцата,
решаващият състав намира за неоснователни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установява по категоричен начин причинените на ищцата травматични
4
увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер
на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Отчетен
е вида и характера на уврежданията на ищцата, вкл. и твърдените и доказани
от събраните гласни доказателства съпътстващи основата травма неудобства,
притеснения, стрес, обостряне на съпътстващите заболявания на ищцата,
нямащи причиннна връзка с претърпяното ПТП и пр. Отчетени са
продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и
страдания, свързани с по-продължителния процес на възстановяване (около 4
месеца), претърпяната оперативна интервенция, а така също и с оглед
обществения критерий за справедливост и съдебната практика, правилно е
преценено от първостепенния съд, че сумата от 25 000 лв., представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищцата неимуществени вреди.
Видно от заключението на СМЕ ищцата е получила контузия на главата,
фрактура на челната и слепоочната кост на черепа, фрактура на левия
максиларен синус с кръвоизлив, контузия на мозъка, оток и кръвонасядане на
двете очи, дясното рамо, дясната предмишница, дясното бедро и двете
глезенни стави. Ищцата е търпяла по-интензивни болки през първите дни
непосредствено след злополуката, оздравителният процес е продължил около
3-4 месеца.
Настоящият съдебен състав отчита и обстоятелство, доказано от свид.
показания на свид.И., че предвид напредналата възраст на ищеца и наличието
на други съпътстващи заболявания, пълното възстановяване на здравето на
ищцата е било изключително трудно, това е довело неминуемо до преживяван
стрес и изпадане на ищеца в системни меланхолични емоционални
състояния, но обезщетяването на търпените от тези психологични състояния
вреди следва да се включи в приетия за справедлив общ размер от 25 000лв.,
доколкото същите са в пряка причинно-следствена връзка и са пряка
последица от претърпяната основана травма.
С ППВС №4/68г. са дадени задължителни за съдилищата разяснения
относно съдържанието на понятието „справедливост“ по см. на чл.52 от ЗЗД
5
и наличието на обективни критерии, от които следва да се изходи при
определяне на конкретния размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди във всеки конкретен случай, за да не бъде нарушен
принципа на справедливост, визиран в разп. на чл.52 от ЗЗД. Тези обективни
критерии са свързани с обективни обстоятелства, подлежащи на доказване:
характер на увреждането, продължителност на лечението, степен на
възстановяване, възраст на пострадалия, преживени морални страдания и пр.
В случая всички тези обстоятелства са съобразени при определяне размера на
дължимото обезщетение.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за
един адвокат. Предвид представените договор за правна помощ и списък на
разноските от въззиваемата страна и предвид направеното възражение за
прекомерност от въззивниците, което съдът намира за основателно,
претендирания адвокатски хонорар следва да бъде намален до размера на
2974 лв. с ДДС. На жалбоподателите разноски не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2489 от 08.04.2019г., постановено
по гр.д.№ 13420/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 10-и с-в.
ОСЪЖДА И. Ю. А. с ЕГн **********ф и С. Ю. А. с ЕГН **********, и
двамата с адрес с. ***, обл.***, ул.“***“ №9 да заплатят общо на
дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 2 976 лв. ( две хиляди
6
деветстотин седемдесет и шест лева ) разноски за въззивната инстанция на
осн. чл.78 ал.3 във вр. с чл. 81 и чл.273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7