Решение по дело №693/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 36
Дата: 19 март 2019 г.
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550100693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        19.03.2019г.                                Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 13.03.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №693 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9, във връзка с ал.2 и ал.3, и чл.143, ал.2 от СК.

Искът е предявен от С.Г.К. *** срещу Р.К. *** исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Б.Р.К.. Бракът им бил прекратен с Решение №5/17.01.2014г. по гр.дело №569/2013г. по описа на РС-Г.. С решението упражняването на родителските права над детето Б. било предоставено на бащата, като бил определен режим на лични контакти с майката и била определена издръжка за детето. С Решение №38/28.04.2016г. по гр.дело №698/2015г. по описа на РС-Г. размерът на издръжката на детето бил увеличен, като майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 110,00лв. Ответникът е подал молба до директора на ДСП – Д. от 17.08.2016г., с която заявява, че се отказва от детето си Б., не желае да се грижи за нея и иска да я даде за осиновяване. От този момент детето живее с ищцата и само тя полага грижи за него. Издръжката на детето се осигурява само от ищцата с помощта на нейната майка. Ищцата твърди, че детето се чувства добре с нея, ходи на училище, има приятели, като бащата не осъществява никакви контакти с детето. Това била трайна промяна в обстоятелствата, което породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права над детето Б.Р.К.на майката, като определи адрес за местоживеене на детето адресът на майката. Моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 18,00 часа, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата има задължение да взема и връща детето. Моли да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор не е изразил становище по предявените искове, не е оспорил представените документи, не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приетото като писмено доказателство копие на Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №2241/13.11.2009г. на гр.С.З. се установява, че страните са родители на детето Б.Р.К., родена на ***г. От приложеното към настоящото производство гр.дело №569/2013г. по описа на РС-Г. е видно, че с Решение №5/17.01.2014г. бракът между страните е бил прекратен, като родителските права над роденото от брака дете Б.Р.К.са били предоставени за упражняване на бащата, а майката е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 85,00лв. Бил е определен режим за лични контакти на детето с майката. От приложеното към настоящото производство гр.дело №698/2015г. по описа на РС-Г. е видно, че с Решение №38/28.04.2016г. е изменен размерът на издръжката, който майката С.Г.К. е следвало да заплаща за детето Б.Р.К., като същият е увеличен от 85,00лв. на 110,00лв. месечно.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Н.Д.З., се установява, че страните имат едно дете. Преди няколко години ищцата си взела детето да го гледа, защото бащата го оставил в социални грижи. Оттогава само майката се грижела за детето и тя го издържала. Детето било много добре гледано, нищо не му липсвало. Ходело на училище в с.У. в трети клас. Майката и детето били много привързани и се разбирали добре.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, тъй като същата пресъздава свои непосредствени впечатления и няма данни за заинтересованост на свидетелката от изхода на делото.

На основание чл.59, ал.6 СК съдът постанови изслушване на родителите, като ответникът не се яви лично в съдебно заседание, за да бъде изслушаа, въпреки изричните указания на съда. При изслушването й на основание чл.59, ал.6 СК, ищцата заявява, че при развода си с ответника, той е имал финансова възможност да се грижи за детето и поради тази причина тя е приела упражняването на родителските права над детето да бъде предоставено на него. От момента на развода всъщност майката на ответника се е грижела за детето в гр.Д.. Ищцата е имала затруднения при упражняването на постановения режим за лични контакти с детето, които затруднения се създавали от ответника. Същевременно ищцата била в добри отношения с майката на ответницата и съумявала да се види с детето. През 2016г. ответникът завел детето в „Социални грижи“ гр.Д. и подал заявление, че иска да се откаже от детето и да го даде за осиновяване. Служителите се свързали с ищцата и тя взела детето. Оттогава само тя се грижела за детето и тя го издържала. Детето се чувствало добре в дома на майка си. Било обидено на баща си заради постъпката му. Бащата отказвал да контактува с детето. Ищцата получавала финансова помощ от майка си, която работела в И. и така се справяла с издръжката на детето. Детето ходело на училище и било добра ученичка.

По делото бе представено копие от Заявление от Р.К.К. от 17.08.2016г. и социален доклад от Д. “С.П.” гр.Х., съгласно който бащата е изоставил детето при социалните работници в ДСП-Д., като подал заявление, че не желае да се грижи за него и иска да го даде за осиновяване. След като социалните работници установяват контакт с майката, тя поема грижите за детето и се грижи за него и в настоящия момент. Потребностите на детето били задоволени от страна на майката, детето посещава редовно училище, контактува с приятели и с роднините си и по майчина и по бащина линия. Бащата отказва да контактува с детето, въпреки опитите на детето да се свърже с него. Ответникът е отказал да сътрудничи на ДСП-Г. за изготвяне на социален доклад.  

Предпоставка за уважаване на иска по чл.59, ал.9 от СК е изменение на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след развода.

Съгласно Постановление на Пленума на ВС №1 от 1974г., чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По делото се доказа категорично, че обстоятелствата при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след развода на родителите, са изменени и то съществено. Бащата не живее заедно с детето и то един продължителен период от време. Това неминуемо се отразява върху положението на детето и върху ефикасността на постановените по-рано мерки. От друга страна майката полага непрекъснати грижи за детето. При това положение съдът намира, че интересите на детето налагат родителските права да бъдат упражнявани от майката, каквото всъщност е и установеното фактическо положение в последните 2 години. Майката е показала, че сериозно и отговорно се отнася към възпитанието и образованието на детето. Бащата на практика сам се е отказал от упражняването на родителските права, както и от каквито и да било контакти с детето. Не без значение е и настъпилото отчуждение у детето и отношението му към бащата, което съдът приема, че е изцяло в резултат на неговото поведение.

С оглед на тези съображения съдът намира, че в интерес на детето е то да продължи да живее с майката, каквото е фактическото положение и тя да упражнява родителските права над него.

На бащата следва да се определи режим за лични контакти с детето, тъй като това е необходимо за неговото правилно психическо развитие и възпитание. Съдът намира, че следва да определи такъв, съобразно обичайната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 18,00 часа, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата има задължение да взема и връща детето. 

По отношение на издръжката: Според чл.143, ал.2 СК родителите дължат на своите ненавършили пълнолетие деца издръжка независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.1 СК, независимо от това дали се присъжда издръжка първоначално или се изменя, новият й размер се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Затова следва да се има предвид и социалното положение на родителите. В случая само ищцата е представила документ за доходите си и декларация, от които става ясно, че получава под минималното за страната трудово възнаграждение. Ищцата обаче твърди, че е подпомагана и от своята майка, която работи в чужбина. Ответникът не представи доказателства за доходите си и за имотното си състояние, но предвид че е в трудоспособна възраст, съдът намира, че същият е в състояние да реализира доходи около средния размер за страната. Предвид на това съдът намира, че размерът на присъдената издръжка следва да бъде определен съобразно възрастта на детето и възможностите на родителите, а именно 180,00лв. месечно, които да бъдат заплащани от бащата. Останалата сума, необходима за непосредствените разходи на детето, следва да се поеме от майката. Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба в съда. В останалата му част до претендираните 200,00лв. месечна издръжка искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на горе изложените съображения съдът намира, че на основание  чл.59, ал.9 СК следва да измени постановените с Решение №5/17.01.2014г. по гр.дело №569/2013г. по описа на РС-Г. мерки за упражняване на родителските права, осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на присъдената издръжка, размерът на която е бил изменен с Решение №38/28.04.2016г. по гр.дело №698/2015г. по описа на РС-Г., като определи нови в горния смисъл.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 400,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а на съда – държавна такса върху присъдената издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ постановените с Решение №5/17.01.2014г. по гр.дело №569/2013г. по описа на РС-Г. мерки за упражняване на родителските права върху детето Б.Р.К., с ЕГН **********, за осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на присъдената издръжка, изменена с Решение №38/28.04.2016г. по гр.дело №698/2015г. по описа на РС-Г., като ОПРЕДЕЛЯ нови, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Б.Р.К., с ЕГН ********** на майката С.Г.К. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, като определя адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.К.К., ЕГН **********,*** с детето Б.Р.К., с ЕГН **********: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 18,00 часа, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата има задължение да взема и връща детето.

ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното дете Б.Р.К., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Г.К., ежемесечна издръжка в размер на 180,00лв. (сто и осемдесет лева), считано от подаване на исковата молба в съда – 21.11.2018г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 200,00лв. месечно.

ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.К. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, сумата от 400,00лв. /четиристотин лева/, представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Г. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259,20лв. (двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: