Решение по дело №643/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 7
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20213610100643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. В.П. 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
в присъствието на прокурора К. Д. К.
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100643 по описа за 2021 година
Производство е по чл.530-541 от ГПК вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР.
Образувано е по повод предявена от Г.А.Я., ЕГН: ********** молба с правно основание
чл. 19, ал.1 от ЗГР, с която моли съда да бъде допусната промяна в трите му имена от
Г.А.Я.на М.А.Я., основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи
исканата промяна.
В съдебно заседание молителят не се явява, за него се явява процесуалният му
представител – адв. К.Д. от ШАК, като поддържа молбата на изложените в нея основания.
Заинтересованата страна - Община В., редовно призована не изпраща представител.
Депозирано е становище от кмета на Община В., в което същият излага, че исковата молба е
процесуално допустима, а по същество – основателна. Счита, че са налице условията по чл.
19, ал. 1 от ЗГР за допускане на исканата промяна на собственото, бащиното и фамилното
име на молителя.
За контролиращата страна Районна прокуратура – Ш., ТО-В.П.се явява районен
прокурор, който заявява, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за раждане на молителя, изд. въз основа на
Акт за раждане № 2/ 16.03.1984 год., последният е с имена Г.А.Я., а като негови родители са
посочени лицата Айше Аметова Рахимова и Ахмед Я. Рахимов.
1
В молбата се сочи, че при раждането си молителя е записан с имената М.А.Я.. Когато е
бил на 2 години имената му били променени по молба на неговите родителите с настоящите
такива. В подкрепа на това твърдение е представено частно заверено копие на Акт за
раждане на молителя, в който същият фигурира с имената М.А.Я.. Молителят излага, че още
в детска и юношеска възраст не можел да се възприеме с имената, които понастоящем носи.
Сочи, че тези имена му създават неудобства. Твърди, че всички негови приятели го знаят с
името „М.“, като с това име молителят се представя пред непознати хора. Излага, че от 15
години живее и работи в чужбина, като в момента е в Германия, където всичките му колеги
го познават с името „М.“. Навежда твърдение, че нито той, нито съжителката му изповядват
ислямската религия, не почитат мюсюлманските традиции и празници, а напротив – спазват
и почитат християнските традиции и обичаи.
По делото е представено и фотокопие на личната карта на молителя, в която последният
фигурира с имената „Г.А.Я.“
Видно от служебно изготвената от РС – Ш., Бюро за съдимост, справка за съдимост рег.
№ 4684/ 25.10.2021 год. молителят не е осъждан.
От представеното писмо рег. № 372000-23712 от 26.11.2021 год., изготвено от
Директора на ОДМВР – Ш., се установява, че срещу молителя няма водени заявителски
материали, образувани досъдебни производства, дознания или следствени дела. Посочено е,
че на лицето не са налагани административни мерки.
Съгласно отразеното в удостоверение вх. № 2263/ 18.11.2021 год., изготвено от Окръжна
прокуратура – Ш., към настоящия момент няма данни за повдигнати обвинения срещу
молителя по неприключени наказателни производства.
Видно от справка рег. № 372000-23423 от 23.11.2021 год. със списък за преминаванията
на молителя през ГКПП на Република България за периода от 01.01.2016 год. до 22.11.2021
год., спрямо последния не са прилагани принудителни административни мерки по Закона за
българските лични документи.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
СС.М. А. и З.Р.Х., безспорно се установи, че молителят не се чувства комфортно с турското
си име. Всички хора от социалното обкръжение на молителя го знаят като „М.“, същият
изповядва християнската вяра. Пред непознати хора молителят се представя като „М.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗГР гласи, че името на български гражданин, роден на
територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име, които
се вписват в акта за раждане на лицето. Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице
се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов съотв. -ова или -ев
сътов. – ева, окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата
не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите
или религиозните традиции на родителите, а чл. 14, ал. 1 ЗГР гласи, че фамилното име на
2
всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов съотв. – ова или –ев
съотв. – ева - окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго.
Името на всеки човек представлява постоянното му словесно обозначение, което го
индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица. Допустима е промяна на
името, но само по изключение и при наличие на точно определени от закона основания -
името да е опозоряващо, осмиващо, обществено неудобно или пък важни обстоятелства да
налагат исканата промяна.
В конкретния случай в исковата молба се навежда твърдение за наличието на „важни
обстоятелства“, налагащи исканата промяна. Липсва легална дефиниция на понятието
"важни обстоятелства", но съгласно трайно установената съдебна практика „важни“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства
следва да се преценяват от съда във всеки конкретен случай, при спазване на императивните
изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно
начина на образуване на бащиното, респ. фамилно име на физическото лице.
От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на
лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от
етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по
тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда или определени институции.
В случая, от материалите по делото безспорно се установи, че молителят не е осъждан
е, няма наложени принудителни административни мерки, срещу него няма образувани и
неприключили накателни производства и заявителски материали, т.е. исканата промяна
няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че молителят е известен в
обществото с посочените от същия български имена, самоопределя се етнически като
българин, изповядва християнска религия. Доказа се и твърдението на молителя, че
различието между собственото, бащиното и фамилното име, с които е известен в
обществото и тези, с които е вписан в гражданските регистри, му създава съществени
затруднения и неудобство при общуването му в средата, в която живее. Г.А.Я. е известен в
социалното си обкръжение с имената М.А.Я.– имената, които родителите му са дали при
раждането му през 1984 год. Установи се от представените по делото писмени
доказателства, че бащата на молителя Ахмед Я. Рахимов преди промяна на имената си е
носил имената А.Я.Р.
Съдът намира, че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата
индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на човека,
както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното.
Безспорно доказано беше в настоящото производство, че молителят в действителност се
идентифицира с имената "М.А.Я.“, а не с имената, които в момента носи - Г.А.Я.. С оглед
3
обстоятелството, че българските имена на бащата на молителя са били А.Я.Р. то бащиното и
фамилното име на молителя след промяната ще бъдат образувани изцяло в съответствие с
императивните норми на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че искането за промяна на собственото,
бащиното и фамилното име на молителя от „Г.А.Я. ” на „М.А.Я.” е основателно и следва да
бъде уважено, тъй като са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
На основание чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата, следва да бъде
постановено преписи на решението да се изпратят ведно със съобщения до съответните
служби "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Община В. и на бюрото
за съдимост при Районен съд – Велики Преслав.
Водим от горното, на основание чл. 530 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗГР,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация да бъде
извършена ПРОМЯНА в собственото, бащиното и фамилното име на Г.А.Я. с ЕГН:
**********, роден на 16.03.1984 год., с постоянен адрес: Б.Р., общ. В., обл. Ш., ул. „Ч.“ № 9,
с които е вписан в Акт за раждане № 2/ 16.03.1984 год., като след промяната същият следва
да носи собственото име „М.“, бащиното име „А.“ и фамилното име „Я.“.
Настоящото решение, с което молбата за допускане промяна на име се уважава, не
подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се изпратят на съответните служби "Гражданска регистрация
и административно обслужване" при Община В. – за отбелязване на промяната на имената в
акта за раждане и в регистъра на населението, както и на бюрото за съдимост при Районен
съд – В.П. на осн. чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата.
На основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския
статус на молителя, подлежи на публикуване на интернет страницата на РС – В.П.без
мотивите.
Съдия при Районен съд – В.П. _______________________
4