О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                           гр.София, 23.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ  СЪД , ГК, I г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2019 г. в  състав:

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                             

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4748 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявени са от И.П.П. – Ц.против К.Г.П. следните искове: 1/главен иск иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД за обявяване за нищожен на привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 193/23.10.1996г., нот.дело №22070/1996г. на нотариус при СРС; 2/евентуален иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване, че страните са сключили прикрит договор за дарение; 3/евентуален иск по чл.30 от ЗН за намаляване на дарението до размера на запазената част на ищцата от 1/ 3 ид.част от наследството.  

                        Ищцата твърди, че нейният дядо Г.П. ***, починал на 19.05.1998г., приживе  е сключил с ответника К.Г.П. привиден договор за продажба на недвижим имот, който прикрива дарение, и с тази сделка е накърнена нейната запазена част от наследството. Твърди, че нейният баща е син на Г.П.Г., но е починал преди него на 15.03.1997г., а ответникът К.Г.П. също  е негов син.

                        В уточняваща молба от 09.08.2016г. твърди, че процесният недвижим имот изчерпва цялото наследство, оставено от нейния дядо. /л.54 от гр.д. № 3501/1916г. на СРС, ГО, 32 състав/.

                        С отговора на ИМ е направено възражение от ответника, че исковете с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД са частично недопустими, тъй като ищцата не твърди и не представя доказателства да е собственик на целия недвижим имот, поради което няма право да предяви чужди права от свое име. Тя би била евентуално процесуално легитимирана за предяви иск за нищожност само до размера на своята идеална част от правото на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, но не и относно чужди идеални части.

                        В  съдебно заседание от 20.03.2019г. процесуалният представител на ищцата заяви, че тя притежава 1/3 ид. част от имота.

                        С разпореждане от 20.03.2019г. са дадени указания на ищцата да уточни правен интерес да иска обявяване нищожността на договора за продажба на недвижи имот №193/23.10.1996г. по нот.дело №22070/1996г., по отношение на чужди идеални части от правото на собственост.

                         С уточняваща молба от 25.03.2019г. ищцата поддържа, че има правен интерес да иска обявяване за нищожен на целия договор, вкл. и за чужди идеални части от него, тъй като договорът не бил подписан от нейния дядо и това означавало, че имотът следвало да се върне в наследствената маса, при което тя би могла да получи по-голям дял от нейната запазена част.

            При така изложените твърдения предявените искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД и чл. 17, ал.1 от ЗЗД са частично недопустими, на основание чл.130 от ГПК, поради следните съображения:

            Ищцата основава исковете си на твърдения, че е наследник със запазена част от наследството на Г.П.Г., като притежава 1/3 ид.част от процесния недвижи имот, изчерпващ цялото наследство. Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените в закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ищцата не обосновава правен интерес да иска обявяване нищожността на целия договор, вкл.и относно чужди идеални части от правото на собственост, за които останалите съсобственици на имота не са предявили иск като обикновени другари в процеса.

            С последната уточняваща молба от 25.03.2019г. ищцата въвежда нови фактически твърдения – за липса на подпис от нейния дядо под договора, какъвто иск не е предмет на делото, поради което тези изявления са без значение при преценка допустимостта на предявените искове, по които е направен доклад в съдебно заседание от 21.11.2017г. и ищцата не е възразила срещу доклада.   

            С оглед на изложените доводи, предявените от ищцата искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД са недопустими, на основание чл.130 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ГПК, в частта, в която ищцата иска да бъде прогласена  нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот за чужда  2/3 ид.част от него, както и по отношение на иска с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, с който иска да бъде установено, че договорът за продажба от 23.10.1996г. прикрива дарение на чужда идеална част от имота - 2/3 ид.част, като производството по делото в посочените части следва да бъде прекратено. В тази насока е и съдебната практика на ВКС /напр. решение №397/03.10.2012г.  по гр.д. № 1604/2011г. на ВКС, IV г.о. на ВКС, цитирано от ответника в отговора на ИМ/.

                        След частичното прекратяване на делото по отношение на исковете с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД, цената на предявения главен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за 1/3 ид.част от имота  и на предявения иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за 1/3 ид.част от имота е 24 018.73 лв. за всеки от тях /1/3 от данъчната оценка от 72 056.20 лв./, поради което тези искове са родово подсъдни на районен, а не на окръжен съд./аргумент от чл.104, т.4 от ГПК/. Третият от исковете с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане до 1/3 ид.част също е родово подсъден на районен съд, поради което производството по делото и в останалата част следва да бъде прекратено, а исковете да бъдат изпратени по родова подсъдност на СРС.

Мотивиран така, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                        ВРЪЩА предявения от И.П.П. – Ц.иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД в частта, в която се иска обявяване за нищожен, като привиден, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 193/23.10.1996г., нот.дело №22070/1996г. на нотариус при СРС, по отношение на чужда идеална част – 2/3 ид.част от недвижимия имот, и прекратява производството по делото в тази част.

                        ВРЪЩА предявения от И.П.П. – Ц.иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД в частта, в която е отправено искане съдът да установи, че договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 193/23.10.1996г., нот.дело №22070/1996г. на нотариус при СРС, прикрива дарение по отношение на 2/3 ид.част от имота и прекратява производството по делото в тази част.

                        ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, производството по делото в останалата част.

ИЗПРАЩА същото  по родова подсъдност на Софийския районен съд.

                        Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на страните.  

 

             

 

                                                                                                          СЪДИЯ: