Номер 29402.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Стела В. Дандарова
Елена Р. Арнаучкова
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско дело №
20205001000484 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 от ГПК, вр. чл. 396 от ГПК.
Причина за започване на същото е подадена от „И.И.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. П. частна жалба против постановеното по т. дело № 469/2020 г.
по описа на ПОС определение № 260010 от 20.08.2020 г., с което е оставена
без уважение молба вх. № 260086 от 19.08.2020 г. за обезпечаване чрез
налагане на възбрана върху имоти подробно описани в молбата на предявения
от „И.И.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. П. в качеството му на цесионер по
договор за цесия с „Т.Г.“ ЕООД от 22.07.2020 г. против П.П.Г., ЕГН
**********, гр. К., ул. „С.“ № * иск за осъждането й да заплати сумата от
72 916, 65 лв. представляваща половината от платени от „Т.Г.“ ЕООД, като
кредитополучател по договор за кредит сключен с „Б. ***“ ЕАД на 14.05.2015
г. вноски в общ размер от 145 833, 30 лв, която половина се дължи от
съдлъжника по договора за кредит П.П.Г. на изплатилия задължението
кредитополучател „Т.Г.“ ЕООД на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови друго
уважаващо искането.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и
съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено
следното:
На 27.07.2020 г. в ПОС е постъпила искова молба от „И.И.Г.“ ЕООД,
1
ЕИК *********, гр. П. против П.П.Г., ЕГН **********, гр. К..
В обстоятелствената част на първо место се споменава, че с договор за
цесия от 22.07.2020 г. „Т.Г.“ ЕООД прехвърлил на ищеца свое вземане към
П.П.Г. за сумата от 72 916, 65 лв.
Досежно произхода на самото вземане се говори, че на 14.05.2015 г. бил
сключен с „Б. ***“ЕАД договор за банков кредит за предоставяне на
оборотни средства в размер на 350 000 лв., преведени по сметка на
кредитополучателя.
По него кредитополучател бил „Т.Г.“ ЕООД, а П.П.Г., ЕГН **********
била сключила същия в качеството си на съдлъжник. Сочи се, че съгласно
договорения погасителен план връщането на заетите парични средства
следвало да стане в периода м. май 2015 г.- април 2018 г. на равни месечни
вноски включващи главница и лихва в размер на по 9 7222, 22 лв.
По повод на тези вноски е споменато, че кредитополучателят в периода
10.08.2015 г.-10.10.2016 г. за 15 месеца платил сумата от 145 833, 30 лв.
Посочено е, че съгласно договора за кредит „Т.Г.“ ЕООД и П.П.Г. били
солидарни длъжници, защото имали общо задължение към един и същ
кредитор. Това, съпоставено с извършеното погасяване само от „Т.Г.“ ЕООД
и разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД водело до извод, че сумата платена на
кредитора следвало да се поеме от тях по-равно, т.е. Г. дължала на
солидарния длъжник извършил пълното плащане на размера на дълга
половината от същото ,т.е. сумата от 72 916, 65 лв.
Именно това вземане на „Т.Г.“ ЕООД било предмет на договора за
цесия от 22.07.2020 г., което давало основание на ищеца цесионер да иска
осъждането на Г. да му заплати сумата цедирана му от „Т.Г.“ ЕООД.
Към исковата молба била приложена и молба на ищеца за обезпечаване
на така предявения иск, в която били изложени доводи за наличие на интерес
от същото. Те са свързани с извършени действия на разпореждане от Г. с
нейно имущество, което било индиция, че ще се затрудни и удовлетворяване
правата на цесионера кредитор. По тази причина е поискано налагане на
възбрана върху 1/2 ид. част от притежавани от ответника в режим на СИО три
2
недвижими имота.
По повод на тази молба ПОС е постановил определение № 1553 от
27.07.2020 г., с което допускане на обезпечението е отказано. Причината за
отказа видно от мотивите е свързана с липса на убедителни доказателства
даващи основание да се направи извод за усвояване на кредита и погасяване
на същия от дружеството кредитополучател.
На 19.08.2020 г. е представена нова молба за допускане на
обезпечението, като към нея са представени доказателства за усвояване на
кредита и погасяване на суми от същия от дружеството.
По повод на това искане е постановено определението предмет на
обжалване.
С него допускане на обезпечението отново е отказано. Този път в
мотивите се говори за липса на доказателства за съобщаване на цесията и
действие на същата по отношение на длъжника, говори се за неприложимост
на нормата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД и такива за неадекватност на исканите
обезпечителни мерки.
Недоволен от определението ищецът е подал жалбата станала причина
за образуване на настоящето дело.
В жалбата се сочи, че исковата молба е подкрепена с убедителни
писмени доказателства, установяващи усвояване на кредита и погасяване на
сума по същия само от единия солидарен длъжник. Това според ищецът-
жалбоподател е достатъчно за извод, че нормата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД е
приложима и П. Г. в качеството си на солидарно отговорен съдлъжник по
кредита дължи половината от платената сума.
С оглед извършваната преценка за основателност на жалбата е нужно да
се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е предвидено, че обезпечение се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то:
а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно
3
чл. 180 и 181 ЗЗД.
В ал. 2 на чл. 391 е споменато, че гаранция може да се определи и в
случаите по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК.
Анализът на тези разпоредби на ГПК и фактът, че в обезпечителното
производство се ограничават правата на едно лице води до извод, че в него
съдът на първо место дължи преценка за допустимостта и редовността на
исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се
обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а
такова може да бъде постановено само ако исковата претенция е допустима и
редовна.
На второ место се дължи преценка за нейната вероятната
основателност, като тя се извършва на база изложените обстоятелства в
исковата молба и доказателствата представени към нея.
На трето место при формиране на извод за допустимост и вероятна
основателност на претенцията следва да се даде отговор на въпроса за
наличието на обезпечителна нужда и дали без исканите мерки ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е
налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите,
когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО
УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва заключение, че съдът е
задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата
претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при
липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба.
По конкретния казус с оглед предявяването на осъдителна искова
претенция изводът за допустимост на същата е безспорен.
Не така стоят нещата за основателността й.
Ищецът твърди да е носител на спорното вземане по силата на договор
за цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД той има действие по отношение на
4
длъжника от деня на съобщаването му на последния. В случая данни за такова
съобщаване липсват.
Дори то да бе факт обаче ПАС не счита, че цедента е носител на
вземането предмет на цесията.
Притежанието му видно от съдържанието на ИМ се извежда от
разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД.
В нея е казано, че доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно.
В случая обаче солидарната отговорност е възникнала на основание
разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД.
С нея е предвидено, че трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Това води до извод, че отношенията между двамата съдлъжници се
уреждат от това съглашение. В случая от представените с ИМ доказателства
следва извод, че същото е материализирано в самия договор за кредит. От
съдържанието му на първо место е видно, че всички задължения по договора
за кредит към банката кредитор са уговорени да възникват в патримониума
на дружеството кредитополучател. Единствено в раздел VІ, чл. 26 се говори,
че встъпилият по договора за кредит съдлъжник /П. Г./ при неизпълнение на
задълженията от кредитополучателя отговоря с цялото си имущество
солидарно с него.
Това съответно изключва възможността да се приеме, че съдлъжника
дължи погасяване на кредита наравно с дружеството усвоило същия на
основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД, а по-скоро сочи, че встъпването в дълг има
обезпечителен характер.
На тази база искането за обезпечаване на описания по- горе осъдителен
иск е неоснователно и следва да се остави без уважение.
В този смисъл е и изводът на ПОС, т.е. постановеното от него
определение следва да се потвърди.
5
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 469/2020 г. по описа на
ПОС определение № 260010 от 20.08.2020 г., с което е оставена без уважение
молба вх. № 260086 от 19.08.2020 г. за обезпечаване чрез налагане на
възбрана върху имоти подробно описани в молбата на предявения от „И.И.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. П. в качеството му на цесионер по договор за
цесия с „Т.Г.“ ЕООД от 22.07.2020 г. против П.П.Г., ЕГН **********, гр. К.,
ул. „С.“ № * иск за осъждането й да заплати сумата от 72 916, 65 лв.
представляваща половината от платени от „Т.Г.“ ЕООД, като
кредитополучател по договор за кредит сключен с „Б. ***“ ЕАД на 14.05.2015
г. вноски в общ размер от 145 833, 30 лв, която половина се дължи от
съдлъжника по договора за кредит П.П.Г. на изплатилия задължението
кредитополучател „Т.Г.“ ЕООД на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6