№ 170
гр. Велико Търново, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500141 по описа за 2025 година
. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 69/7.02.2025 година по гр. д. № 885/2024 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за заплащане на сумата от 80 000 лева – обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
прокурорска преписка № 3980/2024 година на ВтРП в разумен срок по смисъла на § 6, ал. 1
от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение №
69/7.02.2025 година по гр. д. № 885/2024 година на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата
се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за
дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на
всички доводи, възражения на страните и доказателства. Развиват се съображения за
1
неправилно определяне на правната квалификация на иска. Сочи се, че докладът на
първостепенния съд е непълен и неточен. Изтъква се, че решението е постановено от лице,
по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата, регламентирана в чл. 22,
ал. 1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се отмени Решение № 69/7.02.2025 година по гр. д. №
885/2024 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се уважи претенцията в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
Прокуратурата на Република България.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 885/2024 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република
България иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушаване на правото на ищеца от разглеждане на
прокурорска преписка № 3980/2024 година на ВтРП в разумен срок по смисъла на § 6, ал. 1
от КЗПЧОС.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново, в който се излагат аргументи за
нередовност на исковата молба, недопустимост на претенцията и неоснователност на иска.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 69/7.02.2025 година по гр. д. № 885/2024 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
2
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
От данните по делото е видно, че към момента на депозиране на исковата молба
(8.10.2024 година) не е изчерпан инстанционният контрол за обжалване на Постановлението
от 3.10.2024 година на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново, ТО Елена, с
което е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена прокурорска
преписка № 3980/2024 година на Районна прокуратура Велико Търново, Териториално
отделение Елена. Следователно допустимостта на иска не е обусловена от изискванията на
чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – изчерпване на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, както е прието с обжалваното
решение.
Настоящият състав намира, че оплакванията на К. Г. Т. за неправилно определяне
на правната квалификация на претенцията от първостепенния съд са несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че докладът е „непълен и
неточен“. Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства
на чл. 146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на
10.01.2025 година, делото е докладвано съобразно изготвения проект, обективиран в
Определение № 1600/3.12.2024 година по гр. д. № 885/2024 година на Окръжен съд Велико
Търново.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
3
В жалбата не е уточнено кои доводи и доказателства не са взети предвид от
състава на Окръжен съд Велико Търново при постановяване на обжалваното решение.
Във възивната жалба К. Г. Т. не сочи конкретни обстоятелства, които да пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното
решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Наличието на висящи дела по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди спрямо Окръжен съд Велико Търново, в
който съдията докладчик престира труд, само по себе си не е обстоятелство, пораждащо
основателно съмнение в неговото безпристрастие и не е основание за отстраняването му от
разглеждане на конкретния спор. Същевременно съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК в хипотезата
на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК отвеждането се извършва по искане на страната по делото,
каквото не е направено от К. Г. Т. пред първостепенния съд, а съдията няма задължение сам
да се отстрани от разглеждане на делото в този случай.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на иска. С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната
предпоставка за уважаване иска срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2б, ал.
1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от
ответника нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на
разглеждане на прокурорска преписка № 3980/2024 година на Районна прокуратура Велико
Търново, Териториално отделение Елена в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, което е достатъчно основание за
отхвърляне на претенцията на К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България като
неоснователна и недоказана. Настоящият състав споделя мотивите, изложени от
първостепенния съд, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 69/7.02.2025 година по гр. д. № 885/2024 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил установените релевантни факти
поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/7.02.2025 година по гр. д. № 885/2024 година на
4
Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5