Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 792 21.07.2023
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър
Гальов
Секретар: Галина Драганова
С участието на прокурора Соня Петрова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1074 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба от „Слънчев бряг“ АД ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния
директор Златко Димитров. Оспорва се ревизионен акт № Р-02000221003138-091-001/20.12.2021г.,
издаден от Надя Колева Желева началник сектор - възложил ревизията и Стефан
Златков Чакъров- главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Бургас, като ръководител на ревизията, определени на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, в частта, потвърдена с Решение № 84 от 07.06.2022г. на директора на
Дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП. С ревизионния акт, в обжалваната част, на
жалбоподателя са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти
за данъчен период 01.06.2015г.–31.12.2015г. в размер на 87 941.98 лв.
главница и 55 521.29 лв. лихви, за данъчен период
01.01.2016г.–31.12.2016г. в размер на 17 685,56 лв. главница и 8 801.37
лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017г.–31.12.2017г. в размер на 3,83 лв.
главница и 522.36 лв. лихви. Жалбоподателят твърди, че ревизионния акт е
незаконосъобразен. Иска се обявяването му за нищожен, а в условието на
евентуалност- да бъде отменен.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза. По искане на страната е изслушан и един свидетел.
Ответникът –
Директорът на Дирекция „ОДОП” –гр.Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя по
делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Моли, съда да
постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се присъди в полза на
ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение. В условието на евентуалност,
счита, че независимо от изхода на делото, т.е. дори да бъде уважена жалбата,
оспорващата страна следва да понесе разноските по делото, съгласно чл.161, ал.3
от ДОПК.
Прокурорът
от ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага
жалбата да се остави без уважение, респективно да бъдат потвърдени
констатациите на ревизиращите органи.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Жалбоподателят „Слънчев бряг“ АД е
публично акционерно дружество, по смисъла на Закона за публичното предлагане на
ценни книжа (ЗППЦК). Капиталът на дружеството е 1 957 808 лв.,
разпределен в 1 957 808 броя акции с номинал 1 лев. Акционери на
дружеството са Министерството на туризма с 1 468 356 броя акции,
представляващи 75% от капитала; „Слънчев бряг холдинг“ АД с 196 142 бр.
акции, представляващи 10 % от капитала и други акционери, физически и юридически
лица с 293 310 броя акции, представляващи 15 % от капитала на дружеството.
Ревизираното лице е регистрирано по
ЗДДС на 01.04.1994г.
Основната дейност на дружеството
през 2015г. и 2016г. е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими
имоти, поддръжка на инфраструктурата в к.к.„Слънчев бряг“. Услугите по
поддръжката на инфраструктурата включват поддържане на алеи и пътища, ВиК и
канализационни услуги, озеленяване, охрана, реклама и др. дейности, които са от
ключово значение за оперирането на конкретните туристически обекти. Основните
приходи, които реализира дружеството са свързани с приходи от ползване на
инфраструктурата за разполагане на маси, столове, щендери, витрини и друго
оборудване пред обектите, приходи от ползване на транспортна инфраструктура –
паркоместа, СМС паркиране, автокран, пропуски за зареждане, пропуски таксита,
местостоянки, файтони, триколки, приходи от продажби на промишлена вода и
други. Друга дейност на дружеството е произвеждане на електрическа енергия от
изградената в комплекса фото-волтаична централа, като произведената
електрическа енергия се изкупува от „ЕВН България електроснабдяване“ АД.
С решение №1564/12.12.2013г. на Агенцията
за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), на основание чл.28, ал.1
от ЗПСК е забранено на „Слънчев бряг“ АД извършването на разпоредителни сделки
с дълготрайни активи на дружеството, сключване на договори за придобиване на
дялово участие, за наем, за съвместна дейност, за кредит, за обезпечаване на
вземания, както и поемането на менителнични задължения, освен с разрешение на
АПСК. С решение №1634/21.12.2015г. е отменено решение №1564/12.12.2013г. на
АПСК.
В хода на ревизията е установено, че
всички договори за наем са сключени след 15.05.2015г., след получено разрешение
от АПСК за сключване на договори за наем на активи, описани в протокол № 15/2014г.
и след като Съвета на директорите е приел докладите за пазарни наемни цени.
Установен е размерът на отчетените приходи от наем и начислените вноски към
бюджета във връзка с тези приходи.
Установено е още, че „Слънчев бряг“ АД е
сключвало финансови споразумения във връзка с ползване от наематели/ползватели
на дълготрайни активи, части от тях или други обекти, част от инфраструктурата
на курортния комплекс, собственост на „Слънчев бряг“ АД, които финансови
споразумения са два вида:
- финансови споразумения, сключени във
връзка с ползване на части/терени от имуществото, включително инфраструктурата
на „Слънчев бряг“ АД за поставяне и ползване на: витрини за сладолед, сергии за
царевица, за плодове, подправки и други, площи за художници, шатра за
информационни услуги, машини за играчки, машина за сок, телефонни кабини.
Всички финансови споразумения от този вид са сключени след извършена проверка
от служители на „Слънчев бряг“ АД в присъствието на ползвателите. Изготвени са
протоколи за проверка относно разполагане на обекти или съоръжения върху
инфраструктурата на „Слънчев бряг“ АД. В протоколите е вписан вида и броя на
поставените обекти - телефонни кабини, витрини, сергии и други, местоположението
им, ползвателя - физическо лице, търговец с представляващ, предписание
собственикът/наемателят на обекта/ съоръжението да се яви в тридневен срок в
административната сграда на „Слънчев бряг“ АД за сключване на финансово
споразумение за обезщетение, в противен случай обекта/съоръжението ще бъде
премахнат;
- финансови споразумения, сключени във
връзка с ползване на част от имуществото на „Слънчев бряг“ АД - паркинги,
открити площи, помещения, сгради полумасивни и масивни, складови помещения, поднавесни
пространства, офиси, места за павилиони и други, когато няма сключени договори
или срокът на сключените договори е изтекъл към 01.01.2015г. Към тази дата за
„Слънчев бряг“ АД е налице забрана за сключване на договори за наем. След
изтичане на срока на споразуменията, са в сила договори за наем със същите
наематели/ползватели, като датите на сключване на договорите и датите на
сключване на споразуменията са едни и същи.
Ревизиращият орган е приел, че финансовите
споразумения, на основание чл.8 от ЗЗД представляват договори между „Слънчев
бряг“ АД и наемателите/ползвателите, защото с тях са създадени съглашения за
създаване и уреждане на правни връзки, които са във връзка с временно ползване
- предварително позволено или още непозволено, на част от имуществото на
„Слънчев бряг“ АД срещу определена цена, за това са ги квалифицирали като
договори за наем.
Относно
така изложените факти по делото липсва спор.
По
отношение на жалбоподателя е извършено предходно
ревизионно производство, приключило с издаване на РА от 31.07.2018г.,
потвърден с Решение № 5 от 08.01.2019г. на горестоящия административен орган, в
частта, в която на дружеството са определени вноски от получен наем на държавни
недвижими имоти за данъчен период 2015г., 2016г. и 2017г.
След
потвърждаване на РА в посочената част, същият е обжалван по съдебен ред. С
Решение № 547 от 21.04.2020г. по адм. дело № 260 от 2019г. на Адм.съд-Бургас е
отхвърлена жалбата на „Слънчев бряг“АД.
С Решение №
4722 от 14.04.2021г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10585 от
2020г. по описа на ВАС-Осмо отделение е отменено Решение № 547 от 21.04.2020г.
по адм. дело № 260 от 2019г. на Адм.съд-Бургас и оспореният административен акт
/РА/ от 31.07.2018г. е обявен за НИЩОЖЕН, в ЧАСТТА, в която на това дружество
са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчните
периоди, както следва: 01.01.2015г.-31.12.2015г.; 01.01.2016г.-31.12.2016г. и
01.01.2017г.-31.12.2017г. за посочените суми /главница и лихви/. С посоченото
решение е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване
за тълкуване или валидността на правото на ЕС. Решението е допълнено в частта
за разноските, като е осъдена НАП да заплати на „Слънчев бряг“АД разноски по
делото. По молба на директора на дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП е
постановено Решение № 8595 от 14.07.2021г. по същото адм. дело на ВАС, като е
отхвърлено искането на ответника за допълване на съдебното решение на касационната
инстанция.
Междувременно,
преди постановяване на решение № 8595 от 14.07.21г. по молба на ответника, със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221003138-020-001/02.06.2021г. (л.67-68
от делото) е възложено извършване на ревизия на същото дружество със същият
предметен обхват- вноски от получен наем на държавни недвижими имоти, като само
началния период на първата година е променен, т.е. за времето от 01.06.2015г.,
вместо от 01.01.2015г., а крайният период на обхванатия от ревизията времеви
интервал е идентичен с предходното ревизионно производство- до 31.12.2017г.
Издаден е
Ревизионен акт № Р-02000221003138-091-001/20.12.2021г., издаден от Надя
Колева Желева началник сектор - възложил ревизията и Стефан Златков Чакъров- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията,
определени на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, неразделна част от който е и
ревизионния доклад от 23.11.2021г.
Новият РА е
оспорен по административен ред, съответно е потвърден с решение № 84 от
07.06.2022г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в
която на жалбоподателя са определени вноски от получен наем на държавни
недвижими имоти за данъчен период 01.06.2015г.–31.12.2015г. в размер на
87 941.98 лв. главница и 55 521.29 лв. лихви, за данъчен период
01.01.2016г.–31.12.2016г. в размер на 17 685,56 лв. главница и
8 801.37 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017г.–31.12.2017г. в размер на
3,83 лв. главница и 522.36 лв. лихви.
В
потвърдителното решение на ответния орган се сочи, че възражението на
дружеството-жалбоподател за нищожност на издадения РА е неоснователно /стр.8 от решението- л.970 от делото-гръб/.
Изтъква се характера на вземанията, а именно вноски определени с нормативен
акт- Закон за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за всяка от трите
ревизирани години, които следва да бъдат отнесени към публичните вземания,
визирани в чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК, т.е. вземания за други вноски, установени
по основание и размер със закон. Сочи се, че с нормата на §7, ал.7 от ПЗР на
ЗДБРБ за 2011г. и чрез следващите закони в различни като номера разпоредби на
ЗДБРБ за съответните години е изрично уреден по идентичен начин редът за
установяване и събиране на тези публични вземания, а именно по реда на ДОПК.
Заявява се, че съгласно чл.92, ал.7 от ЗДБРБ /2015г.-2017г./ вноските по ал.1 и
ал.2 се събират от приходната агенция. При положение, че предходният РА е
обявен за нищожен той не би могъл да породи никакви правни последици, при което
е налице принципната възможност за образуване на ново ревизионно производство,
с цел установяване на съответните вземания за същите периоди. Според
горестоящият административен орган, само при постановяване на съдебно решение относно
законосъобразността на РА, който обхваща същите ревизирани периоди и същите
видове публични вземания на държавата от дружеството и в противоречие с него бе
издаден друг РА с идентичен обхват би могло да се преценява наличие на
хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, но в случаят не е налице такова съдебно
решение, защото само се констатира нищожност на РА без мотиви и диспозитив по
съществото на спора, то не е налице основанието на чл.177, ал.2 от ДОПК, за да
се твърди, че актовете на приходната администрация са нищожни. След обсъждане
на останалите възражения на жалбоподателя, РА е потвърден за трите периода,
както следва: за данъчен период 01.06.2015г.–31.12.2015г. в размер на
87 941.98 лв. главница и 55 521.29 лв. лихви, за данъчен период
01.01.2016г.–31.12.2016г. в размер на 17 685,56 лв. главница и
8 801.37 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017г.–31.12.2017г. в размер
на 3,83 лв. главница и 522.36 лв. лихви.
В хода на
съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато извършване на съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от вещото лице П.П..
Изслушан е в качеството на свидетел
Кирчо Костов Киров, на длъжност "домакин" в дружеството-жалбоподател,
вкл. за ревизирания период от 2015-2017г. В показанията си свидетелят описва взаимоотношенията
между дружеството „Слънчев бряг“АД и наемателите и фактическото договаряне с
лицата, които са наемали покрити помещения, за наемането на които отговарял.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Решение №
84/07.06.2022г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП, е връчено
на жалбоподателя по електронен път на 07.06.2022г. (л.966). Жалбата срещу РА е
изпратена е постъпила в приходната администрация на 20.06.2022г. (л.7 от
делото). Предвид посоченото, съдът намира, че оспорването е подадено в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта
и има правен интерес от оспорване. Жалбата съдържа изискуемите по закон форма и
реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за
разглеждане на жалбата по същество, при което съдът констатира следното:
Относно
искането на жалбоподателя за обявяване нищожност на процесния ревизионен акт,
в потвърдената от ответника част, предмет на оспорване и пред съда, за да се
произнесе в този аспект на оспорването, съдът съобрази следното:
Основният
спор между страните е дали е проведено законосъобразно ревизионно производство,
с оглед указанията на Решение № 4722 от 14.04.2021г. на Върховния административен
съд по адм. дело № 10585 от 2020г. по описа на ВАС-Осмо отделение, с което е
отменено Решение № 547 от 21.04.2020г. по адм. дело № 260 от 2019г. на
Адм.съд-Бургас.
На
плоскостта на „валидност“ на
издадения втори ревизионен акт, тезите на страните се основават на следните
съображения:
Жалбоподателят
твърди, че и вторият издаден ревизионен акт в потвърдената му от ответника
част, предмет на настоящото съдебно производство, е нищожен. Счита, че органът
само формално е отчел наличието на такива възражения, но направените правни
изводи в тази връзка са неправилни. Позовава се на цитираното решение на ВАС,
според мотивите на което „…ЗДБРБ не предвижда самостоятелен ред, различен от
този на ДОПК за установяване и събиране на публичните държавни вземания, поради
което следва да се приеме, по аргумент от чл. 166, ал. 2 ДОПК, че
установяването по основание и размер на спорните вземания е следвало да бъде
извършено с акт за установяване на публично държавно вземане, в производство по
реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс, а не с ревизионен акт, издаден в ревизионно
производство. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че влезлият в сила
акт за установяване на съответното публично вземане, е изпълнителното
основание, въз основа на което се извършва събирането на вземането, по силата
на чл. 165 ДОПК.“ Издаденият РА от 31.07.2018г. потвърден с Решение № 5 от
08.01.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП в частта, в
която на „Слънчев бряг“АД са определени вноски от получен наем на държавни
недвижими имоти за данъчен период
2015г., 2016г. и 2017г. е обявен за нищожен. Новият РА от 20.12.2021г. на практика
преповтаря този предходен РА. Изтъква се, че последиците от обявяване на
предходния РА за нищожен са установителни. Оспорващата страна счита, че новото
ревизионно производство със същият предметен и времеви обхват е
незаконосъобразно, до степента на нищожност. Сочи се, че с обявяване на първия
РА за нищожен не се възстановява висящността на ревизионното производство, а
правомощието за образуване на ново такова е преклудирана със забраната по
чл.155, ал.6 от ДОПК. Липсва компетентност за започване на нова ревизия, поради
което издаденият краен акт в такова ревизионно производство също е нищожен.
Позовава се на чл.92, ал.7 от ЗДБРБ за 2015г. /отм./ и аналогичните закони за
2016г. и 2017г., според която норма „вноските
по ал.1 и ал.2, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от НАП
по реда на ДОПК“.
Жалбоподателят изтъква, че органите на НАП не
изпълняват дадените задължителни указания на касационната съдебна инстанция и
продължават погрешно да прилагат ревизионното производство в процесният случай,
респективно да правят погрешно тълкуване на реда на установяване вноските към бюджета.
Дружеството се позовава на чл.110, ал.2 от ДОПК,
според която норма ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите,
насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Оспорващата страна сочи, че установяването на дължими
вноски следва да се извърши по предписания в чл.105 и чл.106 от ДОПК ред.
Противно на възприетото от НАП, ревизираното дружество счита, че не е приложим
Раздел Втори „Установяване на задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/“, тъй като видно и от самото заглавие на законовия текст в
неговия предметен обхват се включват само данъците и ЗОВ, а не всички публични
държавни вземания, сред които са и други вноски, установени по основание и размер
със закон- по аргумент от нормата на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК. Позовава се и
на цитираната от органите на НАП заповед на Министъра на финансите от 25 май
2011г. /обн. в неофициалния раздел на
бр.43 от 07.06.2011г. на ДВ/, издадена на основание чл.166 от ДОПК, във
връзка с §28а от ПЗР на ЗДБРБ за 2010г., която също се прилага неправилно.
Коментира се нейното съдържание, според което органите по приходите на НАП са
оправомощени да установяват по основание и размер публичните вземания за
вноските, представляващи 50 на сто от получените наеми от отдадени под наем
застроени или незастроени недвижими имоти, предоставени на държавни предприятия
и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, респективно да издават
актове за тяхното установяване. Позовава се на дадени разяснения, публикувани в
официалната страница на НАП, според които се прилага чл.166 от ДОПК, във връзка
със съответната норма на ЗДБРБ, но никъде не става въпрос за ревизионно
производство и ревизионни актове.
Изтъква се, че е необяснимо прилагането на ревизионното производство вместо
действителната законова процедура, която е приложима в случаят, а именно по
реда на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Сочи се, че приходната администрация има
практика за установяване на публични държавни вземания, по реда посочен в
нормите на чл.103-107 от ДОПК, а не чрез ревизионно производство. Обосновава се
извод, че вторият РА от 20.12.2021г. в оспорената и потвърдена от ответника
част е нищожен и на основание чл.177, ал.2 от АПК, според която норма актовете
и действията на административните органи, извършени в противоречие с влязло в
сила решение на съда, са нищожни. Не е спазена и разпоредбата на чл.297 от ГПК,
приложима по силата на чл.144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. Счита, че издателите на РА са и материално
некомпетентни да установяват по основание и размер подобни вземания, защото
чл.92, ал.6 и ал.7 от ЗДБРБ за 2015г. /отм./ предоставя такава на служители на
ЦУ на НАП, а не на ТД на НАП-гр.Бургас. Според чл.6 от Закона за НАП,
териториалните дирекции установяват публични вземания за данъци, ЗОВ и други публични вземания,
възложени им със закон, а очевидно, процесното вземане, чийто вид е уреден със
законите за държавния бюджет за трите ревизирани години, не е възложено в
компетентността на ТД на НАП.
Във връзка
с доводите за нищожност на РА, респективно контрапозицията на ответника, че
актът е валиден, се излагат следните съображения:
Сочи се, че
с нормата на §7, ал.7 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011г. и чрез следващите закони в
различни като номера разпоредби на ЗДБРБ за съответните години е изрично уреден
по идентичен начин редът за установяване и събиране на тези публични вземания,
а именно по реда на ДОПК. Заявява се, че съгласно чл.92, ал.7 от ЗДБРБ
/2015г.-2017г./ вноските по ал.1 и ал.2 се събират от приходната агенция. При
положение, че предходният РА е обявен за нищожен той не би могъл да породи
никакви правни последици, при което е налице принципната възможност за
образуване на ново ревизионно производство, с цел установяване на съответните
вземания за същите периоди. Според горестоящият административен орган, само при
постановяване на съдебно решение относно законосъобразността на РА, който
обхваща същите ревизирани периоди и същите видове публични вземания на
държавата от дружеството и в противоречие с него бе издаден друг РА с идентичен
обхват би могло да се преценява наличие на хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК,
но в случаят не е налице такова съдебно решение, защото само се констатира нищожност
на РА без мотиви и диспозитив по съществото на спора, то не е налице
основанието на чл.177, ал.2 от АПК, за да се твърди, че актовете на приходната
администрация са нищожни. Освен това, органът счита, че с отхвърляне на
искането му за допълване решението на касационната инстанция досежно връщане на
преписката и даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, при новото си произнасяне с второ ревизионно производство не са
нарушени указания в решението на ВАС, доколкото не са му давани такива
указания, с отхвърляне на искането за допълване на съдебния акт.
СЪДЪТ, при преценка за валидността на оспорения
ревизионен акт от 20.12.2021г., в потвърдената от ответника част, което
несъмнено е длъжен да извърши, независимо дали се иска обявяване на акта за
нищожен, съобрази следното:
Оспореният в настоящото производство акт е издаден в противоречие със
задължителни указания на Върховния административен съд на Република България,
обективирани в Решение № 4722 от 14.04.2021г. по адм. дело № 10585 по описа за
2020г. на ВАС на РБ.
На
първо място, следва да се отбележи, че постановеното съдебно решение на
касационната инстанция по предходно издаден РА със същият предметен обхват за
същите по вид публични вземания на държавата спрямо дружеството-жалбоподател
съдържа ясни указания относно реда, по който се установяват подобни вземания,
противно от изложеното в Решение № 84 от 07.06.2022г. на ответника. Конкретно е
посочено в този съдебен акт, влязъл в сила на 14.04.2021г., че „ЗДБРБ не
предвижда самостоятелен ред, различен от този на ДОПК за
установяване и събиране на публичните държавни вземания, поради което следва
да се приеме, по аргумент от чл. 166, ал. 2 ДОПК, че установяването по
основание и размер на спорните вземания е следвало да бъде извършено с акт
за установяване на публично държавно вземане, в производство по реда за
издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс,
а не с ревизионен акт, издаден в ревизионно производство“.
В този смисъл, абсолютно необосновано в решението
на ответния орган е посочено, че установяването на процесните публични вземания
на държавата спрямо дружеството следва да се извърши по реда на Раздел Втори
„Установяване“, конкретно с позоваване на чл.108, ал.1 от ДОПК, според която
това да се извърши с ревизионен акт по чл.118.
Както непротиворечиво и двете страни
по делото сочат, процесните задължения на жалбоподателя към държавата,
съставляват задължения „други вноски,
установени по основание и размер със закон“, съгласно нормата на чл.162,
ал.2, т.2 от ДОПК, а не задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски /ЗОВ/. От една страна, ревизиращите и ответника правилно
квалифицират процесните задължения, като такива с правно основание чл.162, ал.2,
т.2 от ДОПК, но от друга страна неправилно ги интерпретират като данъчни и
осигурителни задължения, с оглед установяването им по реда на ревизионното
производство. Както правилно изтъква жалбоподателят „ревизията е съвкупност от
действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски“ /по
арг. от нормата на чл.110, ал.2 от ДОПК/. В тази връзка, законодателят е
посочил, че със заповедта за възлагане на ревизия задължително се посочват видовете
ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
съгласно чл.113, ал.1, т.5 от ДОПК. Следователно, редът за установяване
на данъци и задължителни осигурителни вноски, какъвто несъмнено е ревизионното
производство е неприложим за установяване на процесните публични държавни
вземания, които са от различно естество. Ако законодателят приравняваше процесните вноски към данъците и
задължителните осигурителни вноски, то нямаше да бъдат обособени в
самостоятелна позиция, съгласно чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК, а следваше да бъдат
изброени заедно с публичните вземания по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.
Аналогично, ако законодателят е предвидил установяването на всички публични държавни
вземания по реда на ревизионното производство, нямаше да предвиди други способи
в ДОПК за тяхното установяване и събиране, като например издаването на Акт за
установяване на публично държавно вземане, съответно ДОПК не би препращал към
нормите на АПК относно издаване на административни актове от тази категория.
В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е
указано, че „Установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон“.
Съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК „Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административно-процесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация.“
В чл.92,
ал.7 от ЗДБРБ за 2015г. /отменен/,
респективно в чл.93, ал.7 от ЗДБРБ за 2016г./отменен/ и чл.92, ал.7 от ЗДБРБ за 2017г./отменен/ е регламентирано, че „Вноските по ал.
1 и 2, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната
агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.“
Както е
посочено и в решението на касационната инстанция, законът за държавния бюджет
на страната и за трите процесни години /2015г., 2016г. и 2017г./ не съдържа
специален ред, различен от предвидения в ДОПК за установяване и събиране на
публични държавни вземания, поради което, по аргумент от нормата на чл.166,
ал.2 от ДОПК, установяването на процесните публични вземания /вноски/ е
следвало да се извърши с акт за установяване на вземания в съответно
производство по реда на АПК. Самият материален закон /бюджетният закон за всяка от трите посочени години/ предвижда, че
процесните вноски се установяват по реда на ДОПК от органите на НАП, но чл.166,
ал.2 от ДОПК указва, че когато в този специален закон не е предвиден ред за
установяване, какъвто е очевидно настоящият случай, то се издава АУПДВ по реда
за издаване на административен акт, съгласно разпоредбите на АПК. Именно в това
се изразяват дадените указания на касационната инстанция, които очевидно не са
изпълнени и в разрез с тях отново порочно е инициирано ревизионно производство,
завършило с процесния РА от 20.12.2021г.
В този
смисъл, не могат да се споделят аргументите на горестоящият орган в решението
за потвърждаване на РА, по отношение на заявеното, че касационната инстанция не
е дала такива задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, след
като ясно и точно е указано какъв е редът за установяване на публични вземания
от този род, а оттам следва да се определят и компетентните органи, които могат
да го реализират. Нещо повече, второто ревизионно производство е инициирано със
Заповед от 02.06.2021г. /л.67-68 от
делото/, а Решение № 8595 на ВАС, с което е отхвърлено искането на
ответника за допълване решението и даване на указания по тълкуване и прилагане
на закона е постановено на 14.07.2021г.
Следователно, второто ревизионно производство е започнато много по-рано от постановения
акт на касационната инстанция по искането за допълване. В този смисъл,
позоваването на ответника на това решение, за да се обоснове законосъобразност
на започнатото второ ревизионно производство е очевидно несъстоятелно, при
положение, че ревизиращите органи дори не са изчакали произнасянето на
касационния съд по така направеното искане, с аргумент, че искат да им бъдат
дадени съответни указания.
Неправилно е
тълкуването на ответника по отношение пределите на „задължителност“ на постановения съдебен акт на ВАС. Вярно е, че с
този акт не се решава въпросът по същество дали процесните вноски са дължими
или не, съответно дали правилно е установен техният размер, но дадените
указания относно реда за тяхното установяване са задължителни за всички
държавни органи, в това число съдилища и учреждения, включително и за настоящия
съд. Очевидно е, че при иницииране на второто ревизионно производство със
заповед от 02.06.2021г. са нарушени указанията на ВАС на РБ по отношение на
реда за установяването на тези публични задължения, а оттам и за компетентните органи, които следва да го
извършат, съответно се нарушава формата
на акта. Действително, съгласно чл.92, ал.7 от ЗДБРБ за 2015 и 2017г.,
съответно чл.93, ал.7 от закона за 2016г. е предвидена компетентност на
органите на НАП, но не в хода на ревизионно производство, както неправилно се
интерпретира от ответника приложимата нормативна уредба. Разпоредбата на
чл.166, ал.2 от ДОПК указва реда за издаване на административен акт от
процесната категория, защото става въпрос за други публични държавни вземания,
а не за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, респективно актът следва
да се издаде, съгласно предвиденото в АПК, за което ръководителят на
съответната администрация, в случаят изпълнителният директор на НАП трябва да
определи компетентният орган да го издаде. Това е така, защото специалният
закон /бюджетните закони за трите
процесни години/ не посочва конкретен орган, който да издаде подобен акт и
след като се прилага ДОПК, по силата на чл.166, ал.2, изр.2-ро от този кодекс
именно ръководителят на приходната агенция следва да го определи.
Обосновава
се крайният извод, че оспореният по делото ревизионен акт е нищожен, като
издаден в противоречие с указанията на влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 4722 от 14.04.2021г. по адм. дело
№ 10585 от 2020г. по описа на ВАС на РБ, на основание чл.177, ал.2 от АПК.
При
положение, че актът е нищожен, безпредметно е обсъждането на останалите доводи
на страните по приложението на материалния закон, спазване на процесуалните
правила и целите на закона, респективно е безпредметно обсъждането на другите
доказателства по делото, защото анализът им не би могъл да обоснове друг
резултат, съответно друг изход от спора.
Предвид
изложеното, съдът намира подадената жалба и за ОСНОВАТЕЛНА, поради което следва
да бъде уважена. Следва да се обяви ревизионният акт в оспорената част за
нищожен, а съгласно чл.160, ал.5 от ДОПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК да се
изпрати преписката на изпълнителния директор на НАП, който да определи
компетентния орган да се произнесе със съответен акт за установяване на
публично държавно вземане, съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.92, ал.7 от
ЗДБРБ за 2015г. и ЗДБРБ за 2017г., респективно чл.93, ал.7 от ЗДБРБ за 2016г.
При този
изход на спора и обявяване на оспореният акт за нищожен не би могло да се
отправя преюдициално запитване за тълкуването или валидността на правото на
Съюза, каквото искане отправя жалбоподателя, поради което същото следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно. Колкото до иницииране на производство пред КС
на РБ настоящата първа съдебна инстанция няма правомощия в тази връзка, за
разлика от правомощията на Върховния административен съд, поради което искането
е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
При този
изход на спора, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане
на разноски следва да бъде уважено. Това е така, защото оспореният ревизионен
акт се обявява за нищожен, макар в хода на производството пред съда
жалбоподателят да представя множество писмени доказателства, което действително
бе причина за отлагане на делото, тези писмени доказателства нямат отношение
към изхода на спора и обявяване на ревизионният акт за нищожен. Основанието за
нищожността на акта не е изведено от допълнително представени от жалбоподателя
писмени доказателства, поради което това процесуално „поведение“ на
дружеството-жалбоподател не обосновава крайният резултат от оспорването и в
тази връзка следва да се приложи общата хипотеза, при която при уважаване на
жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото
разноски, които включват платена държавна такса в размер на 50 лева, депозит за
вещо лице в размер на 2433 лева и юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 11 469 лева, съгласно Наредба № 1 от 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения или разноски в общ размер на 13 952
лева, които НАП следва да плати на „Слънчев бряг“АД.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.5 ДОПК, Административен съд- Бургас,
първи състав:
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН ревизионен акт № № Р-02000221003138-091-001/20.12.2021г.,
издаден от Надя Колева Желева началник сектор - възложил ревизията и Стефан Златков Чакъров- главен инспектор
по приходите в ТД на НАП
Бургас, като ръководител на ревизията, В
ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 84 от 07.06.2022г. на Директора на Дирекция
„ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП, с която на „Слънчев бряг“АД са определени вноски
от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период
01.06.2015г.–31.12.2015г. в размер на 87 941.98 лв. главница и
55 521.29 лв. лихви, за данъчен период 01.01.2016г.–31.12.2016г. в размер
на 17 685,56 лв. главница и 8 801.37 лв. лихви и за данъчен период
01.01.2017г.–31.12.2017г. в размер на 3,83 лв. главница и 522.36 лв. лихви.
ИЗПРАЩА преписката относно установяване на описаните в нея публични държавни вземания, по смисъла на
чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК, на основание чл.160, ал.5 от ДОПК, вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, на ръководителя на администрацията- изпълнителния директор на НАП, който да определи компетентния орган
за издаване на акта, съгласно чл.166, ал.2, изр.2-ро от ДОПК.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите /НАП/ да заплати на „Слънчев бряг“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния
директор, сумата от 13 952 лева, разноски по делото за настоящата
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Слънчев бряг“ АД да бъде сезиран Конституционният съд на
Република България, като процесуално недопустимо, с оглед правомощията на
настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Слънчев бряг“ АД да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в четиринадесет дневен срок от съобщението, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: