Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание
на двадесети януари
2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2062/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на на чл.215, вр. чл.135, ал.1-4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба В.Х.Н., ЕГН **********, А.Х.С.,
ЕГН **********, А.Н.С., ЕГН **********, Т.Н.В., ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН **********
и Н.С.С., ЕГН **********, всички от гр. Варна, против Заповед №
371/27.07.2020г. на Главен архитект на Община Варна, с която е отказано
изработване на проект за Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и
застрояване /ПРЗ/ за ПИ 10135.4505.217, ПИ 10135.4505.42, ПИ 10135.4505.43 и ПИ
10135.4505.505 по КККР на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р., гр. Варна, по
подадено Заявление рег. № РД18008276ВН_009ВЛ/14.05.2020 г.
В жалбата се поддържа, че
оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че заповедта е
в противоречие с вече допуснато по т.30 от Протокол № 21/05.06.2018г. на ЕСУТ
изработване на ПУП-ПРЗ; същата е немотивирана; изложеното в нея, че заданието и
скицата не отговарят на мотивите на решението на Варненски административен съд
и на Върховен административен съд поради невключване на ПИ 10135.4505.301, е
несъстоятелно и не отговаря на дадените в същите указания. Не отговаря на
действителното положение и изразеното становище в заповедта, че теренът предмет
на проектното предложение, има предназначение за детска площадка. Не е налице
идентичност между имотите – предмет на разработката и предвиждането на ЗРП на
ж.к.“Владислав Варненчик“, а процесните имоти са реституирани именно поради
неосъществяване на предвидените в ЗРП мероприятия. Твърди се, че показателите
за озеленяване в разработката съответстват на предвижданията на ОУП и са
съобразени с показателите за квартала. На изложените основания, развити
подробно в жалбата, се моли отмяна на заповедта и връщане на преписката с
указания към административния орган за процедиране изработката на ПУП-ПРЗ.
В съдебно заседание, жалбоподателите
чрез пълномощник адв. И.В., поддържат жалбата на изложените основания. По
съществото на спора излагат, че събраните по делото доказателства установяват, че са
налице законовите предпоставки за допускане до изработване на ПУП за неурегулираните
имоти на жалбоподателите, като заданието отговаря на изискванията на ЗУТ и на
Решение № 2883/28.02.2012г.
по адм. дело № 9816/2011г. на ВАС. Молят за отмяна на Заповедта на Гл.архитект. Претендират
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Главен архитект на Община-Варна, в писмен отговор – с.д. №
13172/26.10.2020г., чрез процесуален представител гл. ю.к. И.С., оспорва
жалбата, като твърди, че същата като депозирана от лица с правен интерес е
допустима, но е неоснователна. Оспореният отказ, обективиран в процесната заповед
не страда от сочените в жалбата пороци, тъй като е издаден от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби. На изложените основания моли отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна К.Г.К. в
писмено становище от 04.11.2020г. развива съображения за основателност на
жалбата, като моли за нейното уважаване. В съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
Заинтересованите
страни Т.Н.Г., П.М.П. *** не изразяват становище. В съдебно заседание, редовно
призовани - не се явяват и не се
представляват.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Административното
производство е започнало по заявление на жалбоподателите и е завършило с изричен отказ за допускане изработване
проект на ПУП–ПРЗ
за ПИ с идентификатори 10135.4505.217, ПИ 10135.4505.42, ПИ 10135.4505.43 и ПИ
10135.4505.505 по КККР на ж.к. „Владислав
Варненчик“, II м.р., гр. Варна, като собствениците и носителите на ограничени
вещни права върху същите са заинтересовани от оспорването му, съгласно
чл.131, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателките В.Х.Н. и А.Х.С.
се легитимират като съсобственици на имот ПИ
10135.4505.217 с
нот. актове ***. /л.42 от преп./ и ***. /л.44 от преп./. Жалбоподателите А.Н.С. и Т.Н.В. се легитимират като съсобственици на имот ПИ 10135.4505.217 с нот. акт *** /л.47 от преп./ и Договор за доброволна делба № ***г. /л.39-40 от преп./.
Жалбоподателите А.Н.С. и Т.Н.В.
се легитимират като съсобственици на имот ПИ
10135.4505.43 с нот. акт ***. /л.50 от преп./ и Договор за доброволна делба №
98/2006г. Жалбоподателите Н.А.Н. и Н.С.С.
се легитимират като съсобственици на имот ПИ
10135.4505.43 с нот. акт ***/2014г. /л.52 от преп./
За пълнота следва да се посочи,
че з.л. К.Г.К. се легитимира
като собственик на имот ПИ 10135.4505.42 с нот. акт ***. /л.57 от преп./, ***г. /л.58 от преп./, *** /л.59 от преп./, №***. /л.60 от преп./.
С проекта за ПИ 217 е отреден УПИ
XIX-217 с площ 6 273 кв.м. По проекта за ПИ 43 е отреден УПИ XVII-43
с площ 488 кв.м. Западната
част на ПИ 42 с площ 428 кв.м. е включена в УПИ I-814 по ПУП-ПРЗ, одобрен с решение на Общински съвет Варна № 2548-17/2010г.
По отношение на тази част планът не е бил обжалван и е влязъл в сила. Останалата част от имота е предмет на регулиране с предложения проект, като
за нея е отреден УПИ XVI-42 с площ 844 кв.м. С проекта за ПИ
505 е отреден УПИ XVIII-505 – общ с площ 488 кв.м.
Жалбата е подадена на 19.08.2020 г. чрез главния архитект на
Община Варна. Съобщенията за изготвения административен акт са били изпратени на А.Х.С., А.Н.С., Т.Н.В., Н.С.С., които са ги получили на 06.08.2020г. видно
от направеното
отбелязване върху известието за доставяне – обратна разписка /л.9, 11, 13 и 21 от
преписката/.
Правото на оспорване е
упражнено в 14-дневния срок
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което и доколкото отказът по чл. 135, ал.3 от ЗУТ е сред подлежащите на
съдебно оспорване актове по ЗУТ – чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т.1 от ЗУТ,
при липсата на никоя от хипотезите на чл. 159 от АПК жалбата подлежи на
разглеждане на основанията по чл. 146 от АПК.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че жалбата като подадена от лица с правен интерес, срещу подлежащ на
оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок, се явява допустима
за разглеждане:
По основателността:
Административното
производство е започнало с подаване на Заявление вх. №
РД18008276ВН/26.04.2018г. от В.Х.Н. - съсобственик на ПИ с идентификатор
10135.4505.217, с искане за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ с
идентификатори 10135.4505.217;
10135.4505.43 и
10135.4505.42 по КККР на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р., гр. Варна и за съгласие за обособяване
на общински имот /10135.4505.505/ при
изработването на ПУП ПРЗ, съобразно приложено задание. Искането е във връзка с приложеното към
заявлението Решение № 1212/19.05.2011г. по адм.д. № 3390/2010г. на АС-Варна,
потвърдено с Решение № 2883/28.02.2012г. по адм.д.
9816/2011г. на ВАС /л.82-90/, с което по жалба на част от настоящите жалбоподатели
е отменено Решение № 2548-17/28-29.07.2010г. на ОбС-Варна, за одобрен ПРЗ на
ж.к. „Вл. Варненчик” ІІ м.р на гр. Варна, в частта на УПИ ХІІ, УПИ ІV-694, УПИ
V-905, УПИ ІІ-814, УПИ ІІІ-1917, УПИ
ХІІІ, УПИ VІІ-854.
По делото е
представена извадка от Протокол № 21/05.06.2018г. на ЕСУТ при Община Варна, с
който по т.30 по предложение на арх.Б. /постановил в последствие процесния
отказ/ е дадено положително становище за изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с
идентификатори 10135.4505.217;
10135.4505.43; 10135.4505.42; 10135.4505.505 и 10135.4505.301 и се предлага на компетентния орган да
издаде Заповед по чл.135, ал. 3 от ЗУТ.
Във връзка с дадени от
Директор Дирекция АГУП при Община Варна указания с писмо рег. № РД18008276ВН_006ВН/31.01.2019г. /л.74/ от В.Н. е
депозирано ново Заявление вх.№ ТД18008276Вн-009Вл/14.05.2020г. с искане за
допускане изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатори 10135.4505.217; 10135.4505.43; 10135.4505.42 и 10135.4505.505 по КККР на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р., гр. Варна, с
приложени към същото: актуализирано задание за проектиране от инж. А. А.;
обяснителна записка, с която се изяснява идентичността на имотите по искането
за допускане изработването на ПУП-ПРЗ с тези по документите за собственост на
заявителите; документи за собственост и скица-предложение /л.33-60 от преп./.
В актуализираното задание е
посочено, че инвестиционните намерения на жалбоподателите са за изграждане на
жилищни сгради, като за целта е необходимо изработването на ПУП-ПРЗ за отменените
УПИ. Описани са общите цели и задачи, изискванията към проекта за ПУП,
териториален обхват и нормативни изисквания.
Във връзка с подаденото заявление
и представените с него доказателства е издадена процесната Заповед №
371/27.07.2020г. за отказ изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ №10135.4505.217;
10135.4505.43; 10135.4505.42; 10135.4505.505 по КККР на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р.
Отказът е мотивиран с това, че:
заданието и скицата не съответстват на задължителните указания на съда и
препоръките на ЕСУТ, тъй като в обхвата на същите не е включен ПИ
10135.4505.301; същите са изработени не като изменение на плана от 1982г., а
като първи план; разработката не съответства предвиждането на ЗРП на ж.к.“Владислав
Варненчик“ от 2010г. относно параметри на застрояване, показатели за
озеленяване и предназначението на терена „за детска градина“
Съобщаването за процесната
заповед е извършено по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ /л.25/ - чрез поставяне на
таблото в местната администрация и е публикувана на сайта на района.
Заявителите са уведомени и писмено за отказа /л.4-24/.
Във връзка с наведените от
жалбоподателите възражения, по делото е допусната и изготвена СТЕ, от заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява следното:
Със
Заповед № 141/09.11.1982г. на председателя на ИК на ОбНС е одобрен застроителен и регулационен план /ЗРП/ на ж.к. „Вл.Варненчик“
- II мкр., който е
действащ ЗРП към момента на подаване на заявлението. Същият е приложен частично, проведена е уличната
регулация и са реализирани част от предвидените отреждания на имотите. Действащ
към момента на подаване на заявлението е ПУП - ПРЗ на ж.к. „Владислав Варненик“
II м.р. на гр.Варна, одобрен с Решение № 2548-17/28-29.07.2010г. на Общински съвет Варна без частта за УПИ XII, УПИ IV-694, УПИ V-905,
УПИ II-814, УПИ III-1917, УПИ XIII, УПИ VII-854.
Съгласно действащият ОУП на Община
Варна, имотите с идентификатори 10135.4505.217; 10135.4505.43; 10135.4505.42;
10135.4505.505 попадат в жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно
застрояване (Жк). В.л.
дава заключение, че показателите,
посочени в скицата-предложение и условията по
заданието /приложени
към заявлението, сложило начало на адм.произв./, отговарят на правилата и нормативите предвидени в
ОУП и правилата за неговото прилагане, подробно описани със съответните показатели в
обстоятелствената част на СТЕ.
В.л. сочи, че липсва пълна идентичност между имотите
10135.4505.217 и 10135.4505.43 с имотът отреден „За детска градина“ по ЗРП,
одобрен със Заповед № 141/9.ХI.1982г.
на Председателя на ИК на ОбНС. Налице е частично застъпване между поземлен имот с
идентификатор 10135.4505.217 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г.
на Изп. директор на АГКК, и имотът отреден „За
детска градина“ съгласно ЗРП от 1982г. Неразделна част от заключението е комбинирана скица с нанесен имот, отреден „За детска градина“ по ЗРП от 1982 г. и
поземлени имоти 10135.4505.42, 10135.4505.43 и 10135.4505.217 по КККР.
При направена справка в Район „Владислав Варненчик“
и след разговор с главен архитект на района, вещото лице е установило, че към плана одобрен през 1982г. не са налични градоустройствени показатели, а в
имотите са нанесени сгради /с молив/, на които е посочено местоположението и
етажността им.
Дал е заключение, че предвидените показатели в скицата-предложение
не надвишават максимално допустимите показатели, посочени в действащия ОУП на Община Варна за зоната, в която попадат (Жк). В
скицата-предложение УПИ I-814 е отразен, като съществуващ УПИ, а УПИ ХII, УПИ IV-694,
УПИ V-905, УПИ II-814, УПИ III-1917, УПИ XIII, УПИ VII-854 не са посочени,
поради което вещото лице приема, че приложената скица- предложение е съобразена и е в съответствие с Решение № 2883/28.02.2012г. по адм.дело № 9816/2011г.
на ВАС на РБългария и отговарят на разпоредбите на чл.125 от ЗУТ.
В съдебно заседание допълнително
сочи, че имотите на
жалбоподателите към настоящият момент не са урегулирани, преддвид постановеното, влязло
в сила съдебно решение, с което частично е отменен действащия план от 2010г.
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно изричната разпоредба на чл.215, ал.1 от ЗУТ и чл.145,
ал.1 от АПК от компетентността на съда е
да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на
закона. При извършваната цялостна служебна проверка по
законосъобразността на акта, съдът констатира следното:
По валидността на акта:
Оспореният акт е издаден на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ
във връзка със Заповед № 5512/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал. 1 от ЗУТ към
която препраща ал.3, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на
устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите
по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на
регионалното развитие и благоустройството. На основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА със Заповед № 5512/31.12.2019г. /л.5 от делото/, Кметът на Община Варна е оправомощил, при
разрешена от закона делегация - § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Главния архитект на община Варна /т.2.4/ да разрешава или да отказва да се изработват проекти за изменение на подробен
устройствен план на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ.
В изпълнение на делегираното правомощие е
издадена обжалваната
Заповед № 371/27.07.2020г. за отказ изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ №10135.4505.217;
10135.4505.43; 10135.4505.42; 10135.4505.505 по КККР на ж.к.“Вл. Варненчик“, II м.р.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният акт
като издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона писмена форма,
не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и
материално-правната законосъобразност на акта: Същият съдържа реквизитите, посочени в
чл.59, ал.2 от АПК, а именно: наименование на органа, който го издава, адресат
на акта, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
Заповедта е мотивирана с изложени конкретни фактически основания за
недопустимост на ПУП – ПРЗ за ПИ №10135.4505.217;
10135.4505.43; 10135.4505.42; 10135.4505.505 по КККР на ж.к.“Вл.Варненчик“, II м.р., описани по-горе, в обстоятелствената част на решението, поради което съдът
счита за неоснователно възражението на жалбоподателите за немотивираност на
същата.
Като основателни
обаче се преценяват тези за постановяване на акта при неправилно приложение на материалния закон, поради
следното:
Заповедта по чл.135,
ал.3 от ЗУТ представлява
самостоятелен индивидуален административен акт издаван в процедурата по
одобряване изменение на действащ ПУП, по искане на лице /лица/ от кръга по
чл.131 от ЗУТ. С нея се
дава положителен отговор /разрешава, допуска/ или се отказва изработването на
такъв проект. При издаването й предмет на преценка са искането /дали изхожда от
лице по чл.131 от ЗУТ/ и
приложената скица по чл.135, ал. 2 от ЗУТ с предложение за изменението на плана. Влизането
в сила на тази заповед не обосновава механично законосъобразност на заповедта
за одобряване на изменението, която се издава на едно или няколко от
основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
В оспорената Заповед №
371/27.07.2020г. административният орган в противоречие и при неправилно
прилагане на материалния закон е визирал като основание за отказа
обстоятелството, че в обхвата на плана не е включен ПИ 10135.4505.301,
представляващ УПИ VII-854 в кв.3 по плана, който е част от
предмета на Решение № 1212/19.05.2011г. по адм.д. № 3390/2010г. на
Адм.съд-Варна, потвърдено с Решение № 2883/28.02.2012г. по адм.д. 9816/2011г.
на ВАС, с което според органа съдът е указал новия план да се изготви като
изменение на ЗРП на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р., одобрен със Заповед №Г-141/09.11.1982г. на ИК на ОНС. Според
последния, теренът-предмет на проектното предложение за изменение на плана има
предназначение „за детска градина“.
Горното е неоснователно предвид
изискването, че мотивирано предписание за допускане да се изработи проект за изменение
на действащия ПУП може да се
издаде при наличие на предпоставките по чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. От приетите
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в процесния случай
тези предпоставки са били налице по отношение на искането за допускане до изработка на ПУП-ПРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗУТ правото да се иска изменение на устройствен
план принадлежи на заинтересованите лица по чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1
от ЗУТ, а именно: собствениците и носителите на ограничени вещни права върху
имотите, непосредствени засегнати от предвижданията на ПУП. Нито в производство по чл.124а от ЗУТ, приложимо за издаване на разрешение за проектиране, нито в производството
по чл.135 за допускане изработване проект за изменение на подробен устройствен
план, е формулирано изискване за наличие на съгласие, респ. на участие на
всички лица по чл.131 от ЗУТ. Производството по чл.135 от ЗУТ е самостоятелно
административно производство, предхождащо това по разглеждането и одобряването
на проекта за изменение на ПУП. Главният архитект е следвало да допусне
изработването на ПУП-ПРЗ, като даде указания и за включването на ПИ
10135.4505.301 в разработката. С писмо рег.№ РД18008276ВН_006ВН/31.01.2019г. на жалбоподателите е дадено единствено указание за представяне на
актуализирано задание и доказателства за идентичността на имотите, което те са
изпълнили. Не е ясен и собственика на този имот. И нещо повече – видно от
скицата-предложение, разработката е за кв.9, а съгласно приложените с
преписката скици, имот 301 попада в друг квартал.
Обстоятелството, че обхвата на
проектната разработка, предмет на разрешаване може да засегне и имоти, които не
са собственост на заявителите, ще бъде преценявано в производството по
разглеждане и одобряване на изработения проект съобразно относимото правно
основание за целеното с него изменение.
В конкретния
случай мотивираното предложение за ПУП - ПРЗ е направено от легитимирани лице в качеството им на собственици на ПИ, предмет на плана. Към
писменото заявление на жалбоподателите е приложена, в съответствие с изискването на чл.135, ал.2 от ЗУТ
и скица с предложението за ПУП-ПРЗ.
На следващо място в мотивите на
решение № 2883/28.02.2012г. по адм.д. № 9816/2011г., ВАС изрично е указал, че
след като е налице действащ план от 1982г., чл.16 от ЗУТ е неприложим, а следва
да се приложи чл.22 от ЗУТ, вр. с чл.21 от Наредба № 7/2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В
този смисъл, неправилно административният орган е приел, че новия план следва
да се изготви като изменение на плана от 1982г. В решението на съда няма такъв
извод, а изрично е указано, че при изработване на ПУП-ПРЗ следва да се търси
баланса между личните интереси на собствениците и обществените, при
предвиждания за изграждане на обекти на публична собственост.
Представеният проект за ПУП-ПРЗ е
изготвен съобразно указанията на съда, което се потвърждава и от заключението
по т.5 от СТЕ, където вещото лице изрично сочи, че заданието и предварителния
проект за изработване на ПУП-ПРЗ за посочените имоти съответстват на
изискванията на чл.125 от ЗУТ и на решението на Върховен административен съд по
адм.д. № 9816/2011г.
Неоснователно ответникът приема,
че теренът - предмет на проектното предложение за изменение на плана, има
предназначение „за детска градина“. Това мероприятие не е извършено, т.е планът
не е приложен и с изтичане на 10 години от неговото предвиждане е загубил
своето действие. Именно по тази причина е извършена и реституцията на имотите
на жалбоподателите по ЗСПЗЗ, видно от Решение № 460/11.02.2008г. по гр.д. №
751/2004г. на ВРС /л.21-27 от делото/.
С отмяната на ПРЗ за
преструктуриране на втори микрорайон на ж.к.“Вл. Варненчик“, одобрен с Решение
№ 2548-17/28,29.07.2010г. на ОбС-Варна, имотите на жалбоподателите,
реституирани в границите на втори микрорайон на ж.к. „Вл. Варненчик“, са
неурегулирани, като за тях има приложена улична регулация по плана от 1982г.,
но няма урегулиране на поземлените имоти и градоустройствено предвиждане за
застрояване за тези имоти. Още повече, че е налице заключение за липса на
идентичност между имотите предмет на разработката на ПУП-ПРЗ за изменение на
ЗРП и предвиждането на ЗРП на ж.к.“Вл. Варненчик“ втори микрорайон, одобрен със
Заповед № 141/09.11.1982г. В този случай, единственият начин за урегулиране е
чрез изработване на ПУП-ПРЗ, като планът може да бъде както за отделен имот,
така и за група от имоти в един квартал. С приемането на Общият устройствен
план /ОУП/ на гр.Варна през 2012г. всички неурегулирани имоти, за които няма
изготвени ПУП, следва да бъдат урегулирани съобразно нормите на ОУП, т.е
ПУП-ПРЗ за имотите на жалбоподателите, като неурегулирани, следва да бъде
съобразен с нормите и предвижданията на ОУП, съобразно изискванията на закона –
чл.104 от ЗУТ.
По същите съображения се явяват
неоснователни мотивите на ответника, че направеното предложение за жилищно
строителство с височина съответно 18 и 26 метра не съответства на концепция на
плана от 2010г. и на отреждането на терена „за детска градина“ с този от 1982г.
От една страна, както е посочил в заключението си вещото лице по т.4, към плана
от 1982г. не са налични градоустройствени показатели, т.е. изводите в
обжалваната заповед за несъответствие с предвижданията на плана от 1982г. не могат
да бъдат подкрепени. А от друга – налице е последващ ПУП-ПРЗ за втори
микрорайон на ж.к. „Вл. Варненчик“, приет с Решение №2548-17/28,29.07.2010г. на
Общински съвет гр.Варна, а през 2012 година е приет и ОУП на гр.Варна /одобрен със
Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. от Министъра на МРРБ - ДВ
бр.70/14.09.2012г./, който е задължителен при разработката на последващи ПУП. След
приемането на ОУП се прилагат неговите правила и предвиждания, а не тези по
предходните планове. За имотите на жалбоподателите планът от 2010г. е отменен,
респективно не е влязъл в сила и затова следва да се прилагат последващите
правила на ОУП. Същият определя зоната като жилищна такава с индекс „Жк“,
означаваща предимно жилищно застрояване с височина за жилищни сгради до 26
метра. Следователно разработката е съобразена с предвижданията на ОУП, като това
се подкрепя и от заключението по СТЕ в т.5, според която предвидените показатели в
скицата-предложение не надвишават максимално допустимите показатели, посочени в
действащия ОУП на Община Варна за зоната, в която попадат (Жк) със съответните устройствени
показатели, посочени в т.2 от заключението.
Пак в тази връзка следва да се има
предвид, че неправилно административният орган е обосновал отказа си и с несъответствие на предложеното градоустройствено решение на
концепцията на одобрения през 2010г. план, а именно - да има пешеходна улица с
озеленяване, свързваща северната и южната част на жилищния комплекс. Горното съответствие е дължимо и се преценява в производството по
одобряване на ПУП, а не в предхождащото
го производство по допускане
изработване на проект за ПУП-ПРЗ. Този извод се налага и от
разпоредба на чл.135, ал.2 от ЗУТ, съгласно която към искането за изменение на
плана се прилага само и единствено скица с предложение. По същите съображения неоснователен се явява и изводът на ответника, че не била изследвана степента на
озеленяване на комплекса съгласно изискването на чл.22, ал.6 от ЗУТ. Главният архитект следва да допусне изработването на ПУП и със заповедта
или по-късно в производството по одобряване на плана да даде указания за
изследване процента на озеленяване за целия комплекс и наличието на пешеходна
улица с озеленяване, свързваща северната и южната част на жилищния комплекс. Едва
когато такива указания са дадени, но не са изпълнени в предложен за одобряване
проект, административният орган може да откаже да одобри окончателния проект.
Доколкото в случая е
налице надлежно образувано административно производство по чл.135 от ЗУТ, не се
установяват пречки за допускане на проектирането в заявения обхват и цели и са
налице материално правните предпоставки на чл.135, ал.3 от ЗУТ, следва да се
приеме, че се следва положително произнасяне по заявлението на жалбоподателите,
постъпило в Община Варна.
Тъй като естеството на
акта не позволява решаването на спора по същество от съда, на осн. чл.173, ал.2
от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново
процедиране, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателно се явява и
направеното от пълномощника на жалбоподателите искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК същите
се претендират и са доказани по делото в размер на 1 960 лв., от които 60 лв.
държавна такса, 700 лв. такса за СТЕ и 1 200 лв. адвокатски хонорар, съобразно
представен Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020г. Ответната
страна е направила в срок възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото съдът намира за неоснователно от една страна поради фактическата
и правна сложност на делото, а от друга и поради факта, че спрямо броя на
жалбоподателите /6/, всеки от тях е заплатил адвокатско възнаграждение под
минимума определен в чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /900 лв./.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.Н., А.Х.С., А.Н.С.,
Т.Н.В., Н.А.Н. и Н.С.С., всички от гр.Варна, Заповед № 371/27.07.2020г. на Главен архитект на Община Варна, с която е
отказано изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.4505.217, ПИ 10135.4505.42,
ПИ 10135.4505.43 и ПИ 10135.4505.505 по КККР на ж.к. „Владислав Варненчик“, II м.р., гр.
Варна.
ВРЪЩА
преписката на Главния архитект на Община-Варна за ново произнасяне, съобразно
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Община-Варна
да заплати на В.Х.Н.,
ЕГН **********, А.Х.С., ЕГН **********, А.Н.С., ЕГН **********, Т.Н.В., ЕГН **********,
Н.А.Н., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, всички от гр. Варна, със
съдебен адрес:***, съдебно-деловодни разноски общо в
размер на 1960 /хиляда деветстотин и шестдесет/ лв., на осн. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: