РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XV-ти граждански състав, в открито заседание на 30 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3798
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е
по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от Г.С.К. ***, майка и законен
представител на малолетния А.-Б.Г.Г.,
с която се иска спрямо ответника – Т.Г.Г. с ЕГН:**********, бивш
нейн съпруг, да бъдат наложени мерките за защита,
визирани в чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.
Редовно призован ответникът се явява лично и с адв.Ц.Д.. Оспорва иска, като твърди, че не е нанасял удари на детето.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Молбата е депозирана в съда на 13.06.2019г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
считано от извършване на актовете на домашно насилие – 09.06.2019г..
С протоколно определение от
15.07.2019г. на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК производството по делото е
било спряно и всички материали изпратени на Районна прокуратура Велико Търново
по компетентност за произнасяне - налице ли е осъществен състав на престъпление
от общ характер.
С писмо с
вх.N:261439 /18.01.2021г. Районна прокуратура – Велико Търново
е уведомила съда, че по отношение на ответника, във връзка с изпратените
материали е образувано досъдебно наказателно дело по пр.преписка N:1563/2019г. След проведено разследване ВТРП е внесла
обвинителен акт срещу Т.Г.Г., образувано е НОХД-1484/2020г. по описа на Районен
съд – Велико Търново и насрочено в с.з. за 28.01.2021г.
С Определение N:260221
/21.01.2021г. на основание чл.230, ал.1, от ГПК производството по гр.д.N:3798/2019г. на Русенски районен съд е възобновено.
От
представените по делото доказателства се установява, че към момента
на посочения акт на домашно насилие ответникът и тъжителката са бивши съпрузи,
осъществяващи срещи единствено във връзка с режима на лични отношения на детето
А.-Б.
с неговия баща. По тези съображения съдът приема, че
молбата е депозирана при наличие на активна, съответно пасивна процесуална
легитимация на страните / чл.3, т.5 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, следователно допустима.
Разгледана по същество, молбата се
явява основателна.
Не се
спори и видно от доказателствата по делото се установява, че ответникът Т.Г. е
бил съпруг на ищцата до 2012г. През пролетта
на 2014г. по отношение на ответника съществувал режим на лични
отношения с детето А.-Б. - всяка нечетна събота и неделя
от календарната година. Лятото на същата година ищцата и
нейното детет се
прибрали да живеят в
България, като месец след това се върнал и Г.. Още на
първата взаимна среща във връзка с режима на свиждане на
детето, Т.Г. осъществил акт на насилие срещу ищцата,
за което с Решение N:1647 /
2014г. По описа на Русенски районен съд била издадена
поредна заповед за защита от домашно насилие.
През
2015г. ищцата се започнала с
настоящия си съпруг –
св.К.К., с когото в края на 2016г. Заживяли на
семейни начала. Заедно с тях живеело и детето А.-Б. от брака на ищцата с ответника. Не след дълго актовете на насилие от страна на ответника се
прехвърлили върху детето А.-Б. и то по време на осъществяване на
режима на лични отношения.
На
16.01.2016г. след поредна среща с баща си,
детето разказало пред майка си и св.К., че
баща му се бил ядосал и го ритнал
в областта на седалищните части. На следващия
ден – 17.01.2016г. ищцата подала жалба
в ОД на МВР-Русе, въз основа на която била образувана преписка
в отдел Детска Педагогическа Стая към Криминална Полиция - гр.Русе. Впоследствие преписката била изпратена до Районна прокуратура гр.Русе. В края на м.април ищцата получила
постановление с отказ за образуване на наказателно производство, с мотив, че се
касае за престъпление от частен характер, при което наказателно производство се
възбужда с тъжба до съответния съд.
Отношението на ответника към детето А.-Б. наложило от м. януари
2016г. до настоящия
момент то да посещава съдебен и клиничен психолог С.К., където споделяло за случаи, в който е бил физически
малтретиран и обиждан от баща си.
През
периода 01.2016г. – 05.2016г. детето често се връщало
от срещите с баща си с различни леки наранявания, като отказвало
да каже как ги е получило. Споделяло, че баща му е
обяснил, че това са „мъжки работи" и не трябва да казва за тях на майка
си.
На 15.05.2016г.,
след поредната среща с баща си, детето изпаднало в
истеричен плач, който продължил повече от два
часа. Разказало,
че вечерта на 14.05.2016г. е бил с баща си в
хотел и той се ядосал, развикал му се, че го
дразни и му нанесъл удари в областта на седалищните части. В
резултат на нанесените удари, за
кратък период от време не можело
да стои право или седнало, а само лежало. Споделяло, че усеща силни
болки при клякане, а очите му
били подпухнали и зачервени от плач. След този случай отново била депозирана молба за защита от домашно насилие. С Решение N:
1257/2016г. на Русенски районен
съд било прието,
че по отношение на малолетния А.-Б. Т. Г. е осъществен акт на физическо насилие
от баща му - Т.Г.Г.. Била издадена и Заповед N:18 /18.10.2016,
с която ответника бил
задължен да се въздържа от домашно насилие.
На 05.08.2018г. ищцата и св.К.К. отишли да приберат
детето от поредното свиждане с баща му. По пътя за
вкъщи, детето споделило, че по време на престоя баща му за пореден път му нанесъл удари с ритници в
областта на подбедрието. Причина за това било обстоятелството, че дъщерята
на ответника от втория му брак - М. искала да
прегърне А.Б., но той не пожелал и
се е отдръпнал. В резултат на това ответникът се ядосал и започнал да го рита по краката и да го нарича „пикльо",
„дрисльо" и „малоумник". А.-Б. споделил, че много го е заболяло и плакал.
Ищцата и св.К. констатирали синини на левия
крак в областта под коляното. В резултат от това била подадена поредна молба за
защита от домашно насилие. С Решение N:1603 /17.10.2018г. на Русенски районен съд било установено, че по отношение на детето е осъществен нов, втори акт на домашно насилие. Решението
било обжалвано но потвърдено
от Окръжен съд Русе с Решение N:19/18.02.2019г. Била издадена нова заповед за защита от домашно насилие, с която ответникът за втори път бил задължен
да се въздържа от домашно насилие спрямо своето дете – А.Б..
Поради нарушаване
на първата постановена от съда Заповед за защита от
2016г. и издаването на втора такава от 2018г., срещу ответника Т.Г.,
по жалба на ищцата, в Районна прокуратура
Велико Търново, било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Въпреки
издадените две съдебни заповеди за защита от домашно насилие и образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.296 от НК,
актовете на насилие спрямо детето от
страна на неговия баща - Т.Г. не били преустановени.
На 09.06.2019г., детето А.-Б. било на
свиждане при своя баща. Около
15.00 часа
ищцата получила телефонно обаждане
от детето, което било разстроено
и плачело. А.-Б. й казал, че отново бил удрян от баща си. По-късно същия ден, около 18.30 часа, ищцата и св.К. отишли да
приберем А.-Б. от свиждане с баща му. При посрещането веднага забелязали зачервяване в
областта на лявата вежда на детето и голяма
синина на лявата му буза. След като се отдалечили от ответника Т., детето им разказало,
че са били в новия апартамент, където баща му живее. Т. го
е накарал да си измие зъбите, при което детето изпуснало четката
за зъби в мивката, но тя отскочила и паднала в тоалетната чиния. Тогава баща му се ядосал и започнал да го удря. Ударил го е два пъти с ръка по лицето, в областта на бузата и
слепоочието.
В
резултат от силните удари А.-Б. си ударил
брадичката в порцелановата мивка и изпитал болка в областта на зъбите. Започнал да плаче, а ответника започнал да го заплашва и обижда, наричайки го „циганин". Ищцата и св.К. веднага
направили снимка
на детето, а на следващия ден 10.06.2019г. го завели в
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Канев гр.Русе, където след преглед било освидетелствано от съдебен лекар за което било издадено съдебно-медицинско удостоверение.
По-късно
същия ден, ищцата св.К. и детето посетили Отдел
„Закрила на Детето" гр.Русе, където А.-Б. отново
разказал какво му се е случило при пребиваването при своя баща.
На
11.06.2019г. ищцата и св.К. завели
детето А.-Б. на психологична консултация при психолог С.К.,
която след проведена беседа с него издала документ - становище за неговото психологическо състояние.
По делото са налични приобщени писмени доказателства (протокол) от гр.д.N:4691/2018г.
на Русенски районен съд, от който се установява, че А.-Б. е разпитан от съдия в „синя
стая". В този разпит детето споделя за отношението на баща му към него
и потвърждава, че при срещите им баща му почти всеки път го биел, заплашвал и обиждал.
Видно от изготвената на 23.03.2021г.
справка за съдимост ответникът е осъждан за престъпления от общ характер.
Видно от
заключението на приложеното към делото писмено доказателство –
съдебно-медицинско удостоверение СМУ N:9076/10.06.2019г. издадено от отделение
по Съдебна медицина, детето А.Б. е получил болки и страдания, вследствие на
кръвонасядания и оток на лицето, причинени от действието на тъпи предмети,
които по своята давност е възможно да бъдат получени при инцидента на 09.06.2019г.
Видно от
заключението на експерта по СМЕ детето А.Б. е получил болки и страдания,
вследствие на кръвонасядания и оток на лицето, причинени от действието на тъпи
предмети, които по своята давност е възможно да бъдат получени при инцидента на
09.06.2019г. Д-р Д. твърди, че при
такива увреждания се усеща болка в областта на самите увреждания, която е
най-силна непосредствено след получаването им, след което постепенно намалява и
изчезва в рамките до няколко денонощия. Установява, че при такива травматични
увреждания обичайно и без лечение, настъпва пълно възстановяване в рамките на
около седмица.
Видно от заключението на експерта по
Съдебно психологическата експертиза на детето А.Б. се установява, че се описват
няколко случаи с конкретни дати взети от делото за проявена вербална и
психическа агресия спрямо него както и физическо насилие.
Установява, че на 09.06.2019г. силни
удари в лявото слепоочие, освидетелстван
от д-р Д. – съдебен лекар... с обективна
находка: „На лява скула има синьо-червено кръвонасядане на
площ около 1,5 см и слабо изразен оток..."
На
14.05.2016г. баща
му го е ударил по дупето тъй като момчето не е искало да му върне телефона.
На 23.07.2017г.
бащата Т. го е ударил с воден пистолет по главата,
защото е пръскало в басейна другите
деца.
На
17.08.2018г. бащата Т. е ритал А.-Б. по
крачето докато се е качвал по
стъпалата. Детето е започнало да плаче и баща му е започнал да го обижда с думите „дрисльо", „пикльо",
„малоумник", „смотльо."
Експертът
установява, че домашното насилие е осъществявано от биологичния баща Т.Г.Г..
Последиците по мнение
на психолога С.К. непосредствено след проявата на насилието са били свързани с
повишени нива на тревожност, безпокойство, страхова зареденост, както и
поведенчески маркери, които покриват клиничните изисквания за преживяно
стресогенно събитие от страна на детето.
Експертът
установява, че А.-Б. не изпитва чувство за
вина по отношение на отношенията между родителите си.
Смята, че биологичният му баща го е изоставил още като е бил
бебе с което е останало разбирането
на детето, че не е желано от своя биологичен
баща. Експертът твърди, че липсват данни на
фантазиране и преувеличаване на факти. Отговорите на детето
са ясни и категорични. По време на събеседваното се установява съответствие между
вербалното и невербално поведение на
детето. Спомените за преживяното са свързани с обида и
болка. Установява, че А.-Б. не
страда от конфликт на лоялност към своя баща. Същият не се е
срещал с биологичния си баща от
09.06.2019г. съобразно Заповед за незабавна
защита. Експертът твърди, че към момента на
изследването детето не приема готови модели на поведение от страна на майката.
Видно от заключението на експерта по
Съдебно психологическата експертиза на Т.Г.Г. се установява, че личността
на ответника се манифестира, като
дисхармонична, което се изразява
в неговото поведение, а именно бърз интензитет на негативните емоционални преживявания при скъсен
самоконтрол; склонност да действа импулсивно,
своенравно; отчита се склонност към агресивни отреагирания,
като остава некритичен към последиците от своето
поведение; склонност да
неглижира общоприети правила и норми на поведение; себеотносен, като приема всяко поведение към него за
агресивно; декларира преживявания без да ги
съпреживява в действителност, остава хладен и вътрешно дистантен, когато говори за детето си А.; склонен към
екстрапунитивна насоченост при обсъждане
на вината - на принципа „всички други са виновни, но не и той".
Експертът установява, че ответникът Г. е склонен бързо да
реализира комулирани агресивни тенденции. Липсва
пълноценно емоционално скачване с неговото дете, наблюдаваното
отношение е формално без да е преживяна истинска привързаност към детето, което при реални интеракции може да се
реализира в агресивно поведение, което
е реална опасност за сигурността на детето.
От показанията на св.К. се
установява, че е съпруг на ищцата. Твърди, че на 09.06.2019г., неделя, около 18.00 часа, със съпругата си Г.К. се намирали
пред сградата на Операта в гр.Русе за да вземат детето от първия й брак – А.Б.,
което живеело с тях. Установява, че малко по-рано, около 15,30 часа съпругата
му получи обаждане от детето, което било в истерия и плачело и съобщило на
майка си, че баща му го е набил. При срещата им забелязал че детето има синини
и било много разстроено. Описва случай на други подобни насилия над детето от
неговия биологичен баща, както и обстоятелството, че са ходили в МБАЛ Русе в
отделение Съдебна медицина за да бъде детето освидетелствано. Твърди, че А.-Б. не
искал да посещава баща си след тези случаи, на насилие които датирали от
началото на 2016г.
Свидетелят
установява факти и твърдения аналогични, като описаните в исковата молба. Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по
делото.
От показанията на св.С.Х., директор
съм на Първо частно училище „Леонардо Да Винчи“, където учи детето А.Б. се
установява, че през юни 2019г., когато имали „Зелено училище“, забелязала в
коридора А., майка му и вторият му баща. Като доближила видяла , че детето било
насинено в областта на лявата скула. Попитала какво се е случило и А., който
отначалото мълчал, впоследствие й споделил, че е бил при баща си, който го е блъснал.
Разказал й че вечерта, когато е трябвало да си измие зъбите баща му го блъснал,
ударил и затова е посинен.
От показанията на този свидетел се установява, че
детето преживява тежко отношението на своя баща към него, много е чувствителен
и му е притеснено когато говори за срещите с баща си.
Свидетелката
Х. установява, че е разговаряла с ответника два пъти. Твърди, че той се държи
доста арогантно и изключително грубо. Целият тон на разговора бил грозен - „Вие
коя сте, че ще ми казвате, че няма да вляза вътре“.Съдът кредитира изцяло
показанията на този свидетел, тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.
От показанията на св.Цветкова се установява, че
през юни 2019г. случайно срещнала ищцата, А. и втория му баща. В разговор с тях
забелязала, че детето има синина в лявата страна на бузата и разбрала, че тъкмо
са взели детето от неговия биологичен баща.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по
делото.
След анализ
на събраните доказателства съдът намира, че по своето същество действията на
ответника спрямо детето са предизвикани в условията на влошени отношения между
бившите съпрузи, които са се отразили изключително
негативното, агресивно и противоправно отношение на ответника към своето
малолетно дете.
Този извод се налага от съвкупната
преценка на визираните от молителката обстоятелства в исковата молба,
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, показанията на разпитаните свидетели и
заключенията по приетите СМЕ и СПЕ на детето и ответника.
Ето защо съдът намира, че действията на ответника от 09.06.2019г. спрямо детето А. Б. осъществяват
акт на домашно насилие, съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
поради което спрямо последния следва да бъдат наложени мерките по чл.5, т.1 - 3
от ЗЗДН.
За постигане целта на тези мерки и предвид силно влошените
отношения между страните е необходимо те да бъдат наложени за максималния срок
от 18 месеца.
С оглед императивната разпоредба на чл.5,
ал.4 от ЗЗДН на ответника следва
да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния размер от 200 лева, предвид изтеклия значителен период от
време от извършването на деянието до налагане на наказанието.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и
дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от
ТДТССГПК, определя в размер на 80 лева, вносими по сметка на РРС.
Предвид изхода на делото в тежест на ответника са направените
от ищцата разноски в общ размер на 1550,00 лева, от
които 1000,00 лева платен хонорар за един адвокат и 550,00 лева за
възнаграждение на вещи лица по приетите експертизи.
Така мотивиран и на основание чл.15,
ал.1 от ЗЗДН, Русенския районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН, мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо А.-Б.Г.Г. с ЕГН:**********
от Т.Г.Г. с ЕГН:**********, като
ЗАДЪЛЖАВА
Т.Г.Г. с ЕГН:********** да
се въздържа от извършване на домашно насилие над А.-Б.Г.Г. с ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА за срок от 18 /осемнадесет/ месеца на Т.Г.Г. с ЕГН:********** да приближава А.-Б.Г.Г. с ЕГН:********** на по-малко от 100 метра на следните
места:
-
жилището, в което А.-Б.Г.Г. с ЕГН:********** живее със
своята майка – Г.С.К. ***.
- местата за социални контакти, отдих и
обучение в съответните училища на А.-Б.Г.Г. с ЕГН:********** и неговата майка -
Г.С.К..
На основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН
ПРЕДУПРЕЖДАВА, Т.Г.Г. с ЕГН:**********, че при неизпълнение на заповедта на
съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което следва да бъде уведомен незабавно дежурен прокурор при РРП.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН:********** да заплати глоба в размер на 200,00
лева, както и държавна такса в размер на 80,00 лева, по сметка на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН:********** да заплати на Г.С.К. с ЕГН: **********, родител и
законен представител на пострадалия А. –
Б. Т. Г. с ЕГН:********** сумата от 1550,00
лева разноски по делото.
На основание чл.15,
ал.2 от ЗЗДН
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
защита в полза на А.-Б.Г.Г. с ЕГН:********** и неговата майка - Г.С.К. с ЕГН: **********.
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН в заповедта да се отрази и
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН
ПРЕПИС от решението и заповедта за защита, да се връчат на
страните от съответното РПУ
към ОД МВР Русе и ОД МВР- Велико Търново, съгласно местоживеенето на страните.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на
заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/