Решение по дело №810/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалeн кодекс във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано по искова молба от ЕООД Амброзия – Хасково, ЕИК *********. Твърди се, че дружеството обжалвало Наказателно постановление №106/0023-4359 от 23.07.2018г., издадено от Изп.Директор на АХУ и с решение, постановено по нахд №14083/2018г. по описа на Софийски Районен съд, актът бил отменен. Решението влязло в законна сила след касационно обжалване пред АССГ, който го оставил в сила с Решение №7562/03.12.2019г. В производството пред СРС, ищецът бил представляван от адвокат, чието възнаграждение било 830,00 лева, преведени на 05.02.2019г., а пред АССГ възнаграждението било от 830,00 лева, преведени на 17.10.2019г. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на общо 1660,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция за хората с увреждания да заплати обезщетение за имуществени вреди от 1660,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019г. до предявяване на иска, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Агенция за хората с увреждания - София, чрез процесуален представител взема становище по предявения иск, като иска да бъде отхвърлен поради недоказаност по размер и основание. Платените адвокатски възнаграждения не можели да се претендират като вреди по ЗОДОВ. Излага съображения относно характера на вредата, като твърди, че адвокатската защита не била задължителна, а в производството по ЗАНН важало изцяло служебното начало. Приложимите закони – ЗАНН И НПК не признавали правото да се възстановят разноски и те оставали в тежест на лицето, като приема, че претендирането им било заобикаляне на закона. Нарушавал се и принципът за равенство между страните, тъй като ответникът не можел да претендира заплатено от него възнаграждение чрез иск по ЗОДОВ. Изяснява обстоятелствата, при които е издадено отмененото наказателно постановление, като сочи неизпълнение на основно задължение и изключително значение за провеждането на държавна политика. Прави възражение относно прекомерност размера на адвокатското възнаграждение; претендира разноски за настоящото производство.

Окръжна прокуратура Хасково дава становище, че исковата претенция е основателна и доказана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 08.07.2019г., постановено по анд №14083/2018г. по описа на Софийски Районен съд, е отменено Наказателно постановление №106/0023-4359/23.07.2018г., издадено от Изп.Директор Агенция за хората с увреждания на ЕООД Амброзия - Хасково, с което на основание чл.54а от ЗИХУ – отм., е определена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева.

При касационно обжалване – Решение №7562/03.12.2019г. по кнад №11118/2019г. на АС София град, постановеният съдебен акт е оставен в сила. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в съдебното производство пред Софийски РС и АССГ ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.8 от анд №14083/2018г., включващо упълномощаване и за пред касационната инстанция. Видно от Протокол от с.з.08.11.2019г. пред АССГ е осъществено процесуално представителство на основание представеното пред СРС пълномощно. Като доказателства са представени споразумения между ЕООД Амброзия – Хасково, и представляващото адвокатско дружество, с което е уговорено адвокатско възнаграждение за представителство при обжалване на процесното наказателно постановление – л.17-18 от а.д.№6407/23г. на АССГ, прекратено по подсъдност и изпратено на ХАС. В хода на административнонаказателното производство делото настоящият ищец /като жалбоподател/ е платил договорения хонорар съответно в размер на по 830,00 лева и за двете инстанции, която сума е преведена по банков път с представените по делото Преводно нареждане от 17.10.2019г. / „хонорар по канд АССГ във вр. обж. на реш. по нохд №14083/11118 СРС“/ и Преводно нареждане от 05.02.2019г. / „обжалване нахд 14083/18 СРС“/, видно от отразеното в представените платежни документи, съставени за изплащане на сумите от ищеца на АД Р. / К.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявена за разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Разгледан по същество, искът е основателен – за претенцията в частта на 830 лева разноски, направени пред СРС, и 830 лева – пред АССГ при касационно обжалване.

В конкретния случай претенцията на ищеца за разноските от общо 1660 лева се основава на отменено наказателно постановление като незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт, представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване пред СРС и пред касационната инстанция - АССГ. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът счита, че отмененият административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление №106/0023-4359 от 23.07.2018г., издадено от Изп.Директор на АХУ, отменено с Решение от 08.07.2019г., постановено по анд №14083/2018г. по описа на Софийски Районен съд, е незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор, както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение в размер на по 830,00 лева за въззивната и касационната инстанция, а също и че е заплатено по банков път съответно на 05.02.2019г. и на 17.10.2019г. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Размерът на претенция е и доказан с приложеното по делото пълномощно и преводни нареждания, като искът следва да бъде уважен в пълния размер на 1660,00 лева, ведно с претендираната лихва, считано от претендираната дата – 03.12.2019г.

В случая следва да се има предвид и че направените разноски са преди влизане в сила на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН – редакция в сила от 03.12.2019г., съгласно която в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед крайния извод за основателност на предявения от ищеца иск, то ответникът следва да заплати съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ разноските по производството – сумата, заплатена за държавна такса от 25 лева.

Мотивиран така и на основание чл.204, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания – София, да заплати на ЕООД Амброзия – Хасково, ЕИК *********, сумата от 1660,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по анд № 14083/2018г. по описа на Софийски Районен съд, с решението по което е отменено Наказателно постановление №106/0023-4359/23.07.2018г., издадено от Изп.Директор Агенция за хората с увреждания, оставено в сила при касационно обжалване – Решение №7562/03.12.2019г. по кнад №11118/2019г. на АС София град, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2019г. до предявяване на иска – 05.07.2023г., както и направените в настоящото производство разноски 25,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението до страната.

Съдия: