Р Е Ш Е
Н И Е
№………….
гр. София,04.12.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII- въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено
на шести ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Красимира
Динева и прокурор А. Кокоев при СГП като разгледа
докладваното от мл. съдия Генадиева ВНАХД
№ 3230/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С решение от
10.12.2019г. по Н.А.Х.Д.№ 16953/2019г., СРС, НО, 8-ми с-в е признал Х.Г.Г. за
виновен в престъпление по чл.343, ал.1 б „б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 вр. чл.305, ал.5 от НПК вр.
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът на
основание чл. 343г от НК е наложил на Х.Г. и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Срещу
първоинстанционния съдебн акт е постъпил въззивенна жалба от Х.Г. чрез адв. Й.Й.,
с която се обжалва решението в частта, с която на обвиняемия е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца. Излагат се подробни доводи, че съдът при определяне на наказанието не е
отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, което е довело според защитата до неправилна преценка за
необходимостта от налагане на наказание по чл. 37, ал.1,т.7 от НК. Отделно от
това се посочва, че единственото нарушение на обвиняемия, въпреки ниската
скорост, с която се е движел е че не е спрял, за да се увери че пешеходеца ще
пресече безпрепятствено, макар и на неразрешено за това място. Твърди се, че
наложеното като вид и размер административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца е прекомерно, с оглед обстоятелството, че
обвиняемия получава пенсия в минимален размер и се издържа от доходите си като
таксиметров шофьор, като според защитата и само административното наказание
глоба би изпълнило целите на наказанието. По изложените съображения се отправя
искане към настоящата инстанция да отмени наложеното на Х.Г. административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца,а
алтернативно да намали същото на един месец.
Препис от
жалбата е изпратен на насрещната страна, като становище в срок не е постъпило.
В проведеното пред
въззивния съд съдебно защита на обвиняемия пледира за отмяна на наложеното
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. Счита същото за несправедлива. Твърди, че са налице повече смекчаващи отговорността
обстоятелства и само едно утежняващо такова. Сочи, че Г. се е движел с ниска
скорост, поради което счита, че има съпричиняване от страна на пострадалия. Акцентира върху това, че професията на
подзащитния му е свързана с управление на МПС, както и че до настоящия момент
това е единственото му такова нарушение, поради което счита наказанието за
тежко и моли искането му да бъде уважено.
Представителят
на държавното обвинение в съдебно заседание отправя искане, жалбата да бъде
оставена без уважение, решението на СРС като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Излагат се съображение, че
производстовото е протекло по реда на гл. 28 от НПК, като при определяне на
наказанието правилно е приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Според прокурора
наказанията са справедливи. Административното наказание е определено в
минимален размер, като за постигане на целите по чл.36, се изразява становище, че
е необходимо дори лишаването от права да
бъде за по-дълъг срок. Отправено е
искане решението на СРС да бъде потвърдено.
Обвиняемия поддържам казаното от защитника си,
а в предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде отменено
наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като с това се
препитава.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК,
намери за установено следното:
Въззивният съд
счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. В хода на
производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства и не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Ето защо възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на
първостепенния съд. Няма и основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал. Настоящият съдебен състав напълно подкрепя направените
от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на
доказателствения материал дадени от същия. Въз основа на събраните в хода на досъдебното
и съдебното производство доказателства и доказателствени средства,
първостепенният съд е приел за установена в съответствие с чл. 378, ал. 3 от НПК следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд,
а именно:
На
19.08.2019г., около 10:30ч. в гр. София обвиняемият управлявал моторно превозно
средство лек автомобил „Фолсваген“, модел „Пасат“ с ДК № *******, като се
движели по бул. „Мадрит“ в дясна пътна лента с посока на движение от бул.
„Евлоги и Х. ***. Автомобилът се движел в дясната пътна лента със скорост от
около 18 км/ч. В дясно от него по пътното платно имало паркиран автомобил -
успоредно на тротоарната площ.
Свидетелят И.П.предприел
пресичане от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила като се движел
перпендикулярно на платното за движение със спокоен ход. Между двете пътни
ленти имало поставена разделителна линия. Когато достигнал на 0.5 м. от тази
разделителна линия, водачът на превозното средство - обвиняемият Г. не намалил
скоростта на движение на автомобила и първоначално избраната от него посока на
движение като продължил. Автомобилът ударил с дясното странично огледало за
обратно виждане св. П. от дясната му страна. След удара тялото било отхвърлено
напред и на дясно от автомобила и паднало върху пътното платно на около 1.5
метра от мястото на удара.
Веднага след
това обвиняемият Г. спрял превозното средство. До св. И. П. отишли намиращата
се на близо св. Д. Х. и обвиняемия. На място пристигнал полицейски екип и екип
на Спешна медицинска помощ.
От удара И.П.получил
травматично увреждане - счупване на горното и долното рамо на срамната кост -
таза вляво, реализирало медикобиологичен признак „трайно затруднение движенията
на левия долен крайник“ за срок повече от тридесет дни.
На място
обвиняемият Х.Г. бил тестван за наличие на алкохол във издишаното от него
въздушнокапково пространство като резултатът от пробата бил отрицателен.
На 19.08.2019г.
било образувано досъдебно производство. Направен бил оглед на местопоризшествие,
изготвена скица и фотоалбум.
При
доказателствения анализ правилно Софийският районен съд е съобразил основно
показанията на непосредствените очевидци на произшествието и на лицата, които
макар и да не са възприели пряко случилото се, са се притекли незабавно на
помощ на пострадалия веднага след произшествието - показанията на свидетелите
Д. Х., дадени в хода на досъдебното производство / л.9 от ДП /, И. П. / л.22 от
ДП/, както и обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред
първостепенния съд. Техните показания правилно са ценени в съвкупност с
резултатите от изготвените по делото СМЕ / л.27 от ДП/, САТЕ / л.29 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие / л.5 от ДП/ ведно с фотоалбум към него,
скица на ПТП, протокол за ПТП, сивдетелство за съдимост, медицински документи,
удостоверение, справка НОИ, копие на СУМПС.
Въззивната
инстанция напълно споделя становището и анализа на доказателствата от страна на
първостепенния съд като счита, че фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора, изцяло се подкрепя от
събраните на двете фази на процеса гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Последните не са противоречиви, а напротив - допълват
се взаимно, поради това и не се налага да бъдат обсъждани подробно.
Показанията на
свидетелката Х. са правилно са оценени от първостепенния съд като
последователни логични и непротиворечиви, както вътрешно така и с останалия по делото
доказателствен материал. Прави впечатление че доказателствената съвкупност като
цяло е еднопосочна по отношение на релевантните за предмета на доказване факти
и обстоятелства. Разказана на свидетелката Х., която макар да не е възприела
самия удар е достатъчно информативен досежно движението на пострадалия П. и
обстоятелства след реализиране на удара. От своя страна пострадалият П., както
е отбелязал решаващия съд също е изключително подробно излага твърдения относно
посоката си на движение, мястото на удара и последиците от него, което е в
корелация с изложеното от св. Х..
Правилно
първостепенният съд е кредитирал обясненията на обвиняемия Х.Г. съобразявайки
тяхната двойнствена правна природа, веднъж като доказатествено средство и
веднъж като средство за защита. За да
достигне до извод за достоверността на обясненията на подсъдимия правилно
решаващия съд ги е анализирал в съвкупност с останалия доказателствен материал.
В случая обвиняемия Г. не отрича
настъпилото произшествие и учстието си в
него, като същия излага своите лични възприятия за развоя на процесните събития
които са в унисон с изложеното от св. Х. и самия пострадал.
Правилно е оценено
с доверие заключението на СМЕ, от което се установява вида и степента на
причиненото телесно увреждане. Съобразно заключението вещото лице д-р В.Н.на И.П.на
90 год. е причинено счупване на горното и долното рамо на срамната кост на таза
- в ляво, охлузвания по двете лакътни стави, реализирало медикобиологичен
признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от
тридесет дни. Другите по леки
наранявания, охлузвания на двете лакетни стави се поглъщат от по тежкия
съставомерен резултат. Вещото лице е посочило и че получените травматични
увреждания отговарят да са получени при блъскане от кола.
Мястото, начина
и причината за настъпване на процесното пътно транспортно произшествие,
реализирано от обвиняемия Г. се установяват от
изготвената по делото САТЕ. Според експерта ударът е настъпил по
широчината на платното за движение на бул. „Мадрид“ на около 3 м. в ляво от
десния бордюр по посока на движение на автомобила и по дължина на платното за
движение, в района на № **, върху втората пътна лента от дясно на ляво за
посоката на автомобила. Автомобилът се е движел със скорост от около 18.3
км./ч. с опсан зона на спиране при движение със скорост от 18 км./ч. от 8.0
метра. От техтическа гредна точка причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на лекия автомобил със системите за управление
на автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила
своевременно, при което е реагирал със закъснение, от което е последвал удар с
пешеходеца.
Въз основа на
така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи
досежно съставомерността на инкриминиранито деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.
"б", вр. чл. 342, ал.1 НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че обвиняемият Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава именно на това престъпление. При управление на
инкриминираното МПС на процесните дата и място, същият е нарушил правилото за
движение по пътищата, съгласно което при избиране на скоростта е бил длъжен да
се съобрази с конкретните условия на пътната обстановка, за да е в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие и в същото време - да намали скоростта,
а в случай на необходимост - и да спре, когато възникне опасност за движението
(чл.20, ал. 2 ЗДвП). Съдебната практика и доктрината са последователни в
разбирането си, че бланкетният състав на престъплението по чл. 343 от НК следва
да бъде запълнен с норми, визиращи конкретни правила за движение по пътищата,
които не са били спазени от дееца, но и които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.Фактите по делото са
еднопосочни, че обвиняемия Г. е могъл да възприеме пресичащия пътното платно
пешеходец, като единствено ненавременните му субективни реакции и несвоевременното
задействане на спирачната система е довело до настъпване на ПТП. Следва да се отбележи, че когато един водач се
движи в жилищен район, в обсега на спирки на градския транспорт /в случая и
трамвайна/, където без съмнение има възможност за конфликтни точки с пешеходци,
е необходимо да се разсъждава за необходимост от съобразяване на скоростта с
опасност, която се явява предвидима. Установено е в настоящия казус освен това,
че дееца е таксиметров шофьор, поради което може да се приеме, че същия се е
движел не веднъж по пътя, където е станало произшествието, така че той е бил
запознат с посочените пътно обстоятелства.
Първоинстанционната присъда
следва да бъде ревизирана по отношение на другата извъннаказателна разпоредба,
послужила за ангажиране на отговорността на подсъдимия - чл. 116 ЗДвП. Касае се
за обща норма на закона, с акцесорен характер, въвеждаща общопожелателно
толерантно поведение към пешеходците; такава, характеризирана като
декларативна. Нормите от тази категория не въвеждат конкретни нарушения на
правилата за движение по пътищата, които
могат да стоят в основата на съставомерно поведение в рамките на една бланкетна
наказателноправна разпоредба. Осъждането му за нарушение на посочената норма е
неправилно, защото тя има общо и абстрактно значение. Задължението водачите да
проявяват предпазливо и внимателно отношение към пешеходците, особено към
децата, е общо и нарушението на същото не следва да бъде инкриминирано, особено
когато едновременно с това е налице нарушение на друга разпоредба. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС, която последователно застъпва
становището, че бланкетната норма на чл.
343 от НК не би могла да бъде запълнена успешно с разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, доколкото последната въвежда единствено общото задължение за внимание и
предпазливост по отношение на определена категория участници в движението, но
не предвижда конкретно правило за поведение с точно определени параметри и изисквания
към водачите на МПС. Ето защо,
обвиняемия Г. следва да бъде частично оправдан за предявеното му нарушение по чл. 116 ЗДвП.
Престъпният резултат - пътното произшествие и причинената на пострадалия средна телесна повреда
(счупване на горното и долното рамо на срамната кост на таза в ляво) е пряка
последица именно от пренебрегването на правило по чл.20, ал.2 ЗДвП. Или казано по
друг начин - ако обвиняемия Г. от възникването на опасността беше задействал
спричната система на управлявания автомобил то пътно транспортното произшествие
не би настъпило, респективно и пострадалия не би получил констатираните
травми.
Въззивният съд
се придържа и към изводите на първата инстанция относно субективната страна на
деянието. Водачът на лекая автомобил е проявил непредпазливост под формата на
небрежност - той не е успял да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (удара в преминаващия през пътното платно пострадал и причинените му
телесни увреждания), но е бил длъжен (по силата на чл. 20, ал.2 ЗДвП) и е могъл
(съобразно личните си способности и обективната обстановка), да ги предвиди.
Невъзможността да спре своевременно се дължи на собственото му поведение.
Очевидно и
подсъдимият, и неговият защитник са съгласни с приетите от СРС изводи по
фактите и правото, защото същите не се оспорват във въззивната жалба.
Оплакването в нея е само по наказанието и то - относно приложената кумулативна
санкция.
С оглед на така изложено от фактическа и
правна страна, първостепенният съд правилно е приел, че са налице всички
предпоставки и липсват пречки за прилагането на института на чл. 78а НК по
отношение на обв. Г.
Предвиденото
наказание за извършеното от Х.Г. непредпазливо престъпление по чл. 343, ал.1,
б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК е до три години, т. е.
налице е първата от предпоставките на чл. 78а НК. Налице са и другите предпоставки
на посочената разпоредба, доколкото Х.Г. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. От инкриминираното
деяние не са причинени имуществени вреди, които да следва да бъдат
възстановени. Същевременно липсва някоя от предвидените в ал. 6 на чл. 78а от НК пречки, ограничаващи приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с прилагане на административно наказание.
При тези данни
първостепенният съд правилно е наложил на обв. Г. наказание „глоба", като
въззивният съд изцяло се солидализира с определения от СРС размер.
Първостепенния съд правилно е установил и изчерпателно е посочил всички налични
по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, като настоящата инстанция не
намира за необходимо да ги изброява отново. По делото не се установява
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо настоящият състав
намира, че размерът на наложената на обв. Г. глоба в размер на 1000 лева ,
какъвто е минималния размер на административното наказание е справедлив и
съответстващ, както на обществената опасност на извършеното деяние, така и на
целите на наказанието.
Що се отнася до
наложеното на обвиняемия наказание на основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г вр.
чл. 343 НК, въззивният съд намира следното:
Допълнителното
наказание (лишаване от право да се управлява МПС) е предвидено факултативно при
приложението на института на чл. 78а НК. Неговото налагане наред с
административното наказание е предпоставено най - вече от постигане целите на
наказанието по чл. 36 НК. В случая СРС правилно е приел, че в съчетание двете
наказания /глоба и лишаване от право на управление на МПС/ ще допринесе най -
ефективно за постигане на тези цели. Неправилно обаче е определил срока на
допълнителното наказание в размер на шест месеца. Впрочем, основното
недоволство на обвиняемия и неговия защитник е именно в тази насока. Действително
деянието е с висока степен на обществена опасност, доколкото и най- малкото не
съблюдаване на правилата за движение по пътищата води до поставяне в опасност
или засягане на здравето, живота на гражданите. Същевременно, обаче, установените
характеристични данни на обвиняемия, неговото семейно положение,
обстоятелството, че дейността по управление на МПС е основен доход на него и
неговото семейство говорят за една по- ниска степен на обществена опасност на
обв. Г.. Същата в съчетание с изложените по - горе, че обвиняемия следва да
бъде оправдан, за това да е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, тъй като
същата не предписва изрично правило за поведение, което неминиемо следва да
бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието. Всичко това, предпоставя намаляване на срока
на наложеното от СРС допълнително наказание. Настоящият състав счита, че
лишаването от право на управление на МПС за срок от четири месеца е съответна
на обществената опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите
вината в случая обстоятелства.
Закономерна
последица от осъждането, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК е и
натоварването на подсъдимия със задължението да понесе извършените по делото
разноски.
Всичко изложено
дотук мотивира въззивната инстанция да приеме за правилна проверяваната присъда
по въпросите на вината и отговорността (относно деянието, правната му
квалификация), но едновременно с това - да измени присъдата и прилагайки
"закон за същото престъпление" - да оправдае побиняемия. Г. за
предявеното му нарушение на чл. 116 ЗДвП, както и да намали срока на наложеното
наказание „лишаване от права“.
Въз основа на гореизложеното и съобразно чл.
337, ал.1, т.2 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение
от 10.12.2019 г. по НАХД № 16953/19 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, като оправдава обвиняемия Х.Г.Г. с
ЕГН: ********** за това, да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
116 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ
решение от 10.12.2019 г. по НАХД №
16953/19 г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав и в частта, с която на обвиняемия Х.Г.Г. е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО да се управлява моторно превозно средство на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.12.2019 г.
по НАХД № 16953/19 г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.