О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1140/3.8.2020г.
гр. Пазарджик, 03.08.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
административен състав, в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 867 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета,
Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4
от Закона за общинската собственост и е образувано по жалби на В.С.С.
и Йорданка Василева Стоянова – и двамата от гр. Пазарджик, срещу Заповед № 2106
от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с която е разпоредено
от В.С.С. да се изземе помещение, частна общинска собственост – стая № 2, с
площ от 20.00 кв. м., находяща се на първия етаж в сграда с идентификатор
55155.501.669.1, със застроена площ от 116,00 кв. м, на два етажа, разположена
в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Пазарджик, с предназначение административна,
делова сграда, с административен адрес гр. Пазарджик, ул. „*** № *
В жалбите се сочи, че атакуваната
заповед е нищожна. Иска се отмяната ѝ като незаконосъобразна. Направено е
и искане в жалбите за спиране изпълнението на посочената заповед.
Ответникът по жалбата – Заместник
кмет на Община Пазарджик, в постъпило писмено становище счита, че жалбата на В.С.С.
е процесуално недопустима, тъй като вече заповедта е била оспорвана по съдебен
ред, като с решение № 483/24.10.2017 г. по административно дело № 698/2017 г. на
Административен съд Пазарджик, потвърдено с Решение № 3535/12.03.2019 г. по
административно дело № 13368/2017 г. на ВАС, е отхвърлена. Не взема становище
по жалбата на Йорданка Василева Стоянова.
Във връзка с жалбите и
твърденията на ответника, съдът е изискал преди да се произнесе административно
дело № 698/2017 г. на Административен съд Пазарджик. След извършена служебна
проверка, съдът е установил, че е налице произнасяне на съда и по жалба на
Йорданка Василева Стоянова срещу Заповед № 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник
кмета на Община Пазарджик. Това е станало с определение № 877/11.09.2017 г. по административно
дело № 703/2017 г. на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с
Определение № 12017 от 11.10.2017 г. по административно дело № 11168/2017 г. на
ВАС, с който жалбата ѝ е оставена без разглеждане и производството е
прекратено. Съдът е изискал и това дело.
При така установеното, съдът
намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на жалбата с която е
сезиран, преди да предприеме следващите процесуални действия, във връзка с нейното
предявяване.
Съгласно
чл.159, т.6 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно
решение. В случая жалбата на В.С.С.
срещу Заповед № 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с
която е разпоредено от В.С.С. да се изземе помещение, частна общинска
собственост – стая № 2, с площ от 20.00 кв. м., находяща се на първия етаж в
сграда с идентификатор 55155.501.669.1, със застроена площ от 116,00 кв. м, на
два етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, по
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, с предназначение
административна, делова сграда, с административен адрес гр. Пазарджик, ул. „***“
№ *, е процесуално недопустима, тъй като вече е била оспорвана по съдебен ред,
като с решение № 483/24.10.2017 г. по административно дело № 698/2017 г. на
Административен съд Пазарджик, потвърдено с Решение № 3535/12.03.2019 г. по
административно дело № 13368/2017 г. на ВАС, е отхвърлена. В
случая е налице сила на присъдено нещо между тези страни. Съгласно чл.177, ал.1 АПК решението има сила за страните по делото, а съгласно ал.3 на същия член
решението, с което е отхвърлено оспорването за отмяна на административен акт, е
пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго
основание.
Процесуално
недопустима се явява и жалбата на Й.
В. С. срещу Заповед № 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик,
но не поради влязло в сила решение между страните, а на друго основание - чл.159,
т.4 АПК – поради липса на правен интерес от оспорването. В случая не е налице
сила на присъдено нещо по отношение на оспорването от страна на Й.В. С. срещу Заповед
№ 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, дотолкова,
доколкото жалбата ѝ по административно дело № 703/2017 г. на Административен
съд Пазарджик е оставена без разглеждане и производството е прекратено.
Правния интерес от обжалване на
процесния административен акт, Й. С. черпи от твърденията, че е съпруга на В.С.,
работи в адвокатската му кантора, която се помещава в същото помещение,
посочено в заповедта за изземване № 2106 от 28.08.2017 г., за което се
представя и трудов договор. Твърди, че също владее помещението (а и цялата
сграда), като обаче не е участвала в административното производство по
издаването на атакуваната заповед.
Съдът намира, че подобни
твърдения не водят до наличие на правен интерес
за оспорване на посочената заповед. Правилото възведено в чл. 65, ал.1,
предложение първо от ЗОбС, по правната си характеристика
представлява особен, специфичен начин на защита правото на собственост, уреден
в отклонение от общоустановените в действащото гражданско законодателство
вещноправни способи за защита на същото това вещно право. Отчитайки особения
характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил
бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за
административния орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по
административен ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени
от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в
безоснователно владеене или държане на общински имот. Начинът по който,
казаното абсолютно гражданско право е смутено и установения нормативен способ
за неговата защита, налагат очевидна аналогия с уредения в гражданското
законодателство, петиторен собственически иск, възведен в нормата на чл. 108 от
Закона за собствеността. Фактическите състави очертани в последно посочения
законов текст и в чл. 65, ал.1,
предложение първо от ЗОбС са идентични: надлежна материалноправна
легитимация за общината, респективно за ищеца; упражнявано от трето лице
владение или държане на собствен на общината, респективно на ищеца конкретен
недвижим имот; правна неоснованост на това фактическо положение. Проявлението
на трите елемента от посочените състави имат за последица основателност на
заявената ревандикационна претенция в единия случай и съответно възникване на
правомощие за административния орган с едностранно властнически волеизявление
да възстанови накърненото право на собственост на общината. Накърняването на
това право е свързано с осъществяването на безоснователно владение или държане
на имота. Както в гражданското исково производство, така и в административното
производство по чл. 65 от ЗОбС, единствено страната която твърди да е
собственик на имота, разполага с правната възможност да посочи конкретното
трето лице или лица, които според него упражняват безоснователна власт върху
собствената му недвижимост и по този начин, не му позволяват да упражни в пълен
обем, своето вещно право. Това е причината в административното производство по чл. 65 от
ЗОбС, да не участват трети заинтересовани лица. То се развива само и
единствено между общината, която твърди да е собственик на имота и като носител
на административни правомощия, разполага с възможността да защити правото си по
административен ред и между лицето или лицата, за които тази същата община,
твърди, че с безоснователното си владение или държане, са накърнили нейното
вещно право. Поради тази причина, единствено последно посочените лица са
адресати на заповедта по чл. 65 от
ЗОбС и съответно, единствено по отношение на тях, въпросната заповед
поражда целените с постановяването ѝ правни последици. Казано с други
думи, само и единствено лицата посочени в заповедта по чл. 65 от
ЗОбС, като нейни преки адресати са „засегнати“ от властническото
волеизявление в нея и съответно само те разполагат с правото да я оспорват по
съдебен ред. По отношение на всички останали лица, които не са посочени като
адресати на акта, независимо дали по някакъв начин или на някакво правно
основание, владеят или държат имота за който административният орган твърди да
е общинска собственост, заповедта по чл. 65 от
ЗОбС не поражда каквито и да е правни последици. Затова те не
разполагат с правото на оспорване на същата по административен ред. Доколкото в
случая нито се твърди, нито пък се установява Й. С. да е адресат на Заповед №
2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, то тя не
разполага с правото да оспорва същата по съдебен ред. Изразеното властническо
волеизявление е насочено към и засяга единствено лицето, от което е постановено
изземването на недвижимия имот - В.С.. Всички други лица са чужди на развилото
се административно производство и не са активно легитимирани да обжалват
постановения административен акт, тъй като той не засяга тяхната правна сфера.
Заповедта е насочена към тези лица, за които е прието от административния
орган, че фактически владеят или държат общински имот без правно основание,
съответно изземването е насочено единствено и само спрямо тях (в този смисъл определение №
5074 от 7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 4646/2015 г. по описа
на ВАС, I отд., определение №
1462 от 10.02.2015 г., постановено по адм. д. № 15426/2014 г. по
описа на ВАС, III отд.). В абсолютна същата насока са се произнесли и съдебните
състави с определение № 877/11.09.2017 г. по административно дело № 703/2017 г.
на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с Определение № 12017 от
11.10.2017 г. по административно дело № 11168/2017 г. на ВАС.
В заключение жалбите на В.С.С. и
Й. В. С. – и двамата от гр. Пазарджик, срещу Заповед № 2106 от 28.08.2017 г. на
Заместник кмета на Община Пазарджик, с която е разпоредено от В.С.С. да се
изземе помещение, частна общинска собственост – стая № 2, с площ от 20.00 кв.
м., находяща се на първия етаж в сграда с идентификатор 55155.501.669.1, със
застроена площ от 116,00 кв. м, на два етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.669, по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Пазарджик, с предназначение административна, делова сграда, с
административен адрес гр. Пазарджик, ул. „**“ № *, са процесуално недопустими.
Те ще следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното съдебно
производство ще следва да бъде прекратено.
С оглед недопустимостта на
жалбите, недопустимо се явява и акцесорното искане в тях за спиране
изпълнението на заповедта.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 4
и т. 6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустими жалбите на В.С.С. и Й. В. С. – и двамата от гр.
Пазарджик, срещу Заповед № 2106 от 28.08.2017 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик,
с която е разпоредено от В.С.С. да се изземе помещение, частна общинска
собственост – стая № 2, с площ от 20.00 кв. м., находяща се на първия етаж в
сграда с идентификатор 55155.501.669.1, със застроена площ от 116,00 кв. м, на
два етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, по
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, с предназначение
административна, делова сграда, с административен адрес гр. Пазарджик, ул. „**“
№ *.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 867/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Определението подлежи на
обжалване в седмодневен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/