Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 3115 на Административен съд - Варна по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск депозиран от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Ю.Ч. относно бездействието на кмета на Община Варна да публикува на интернет страницата на общината КП на Морската градина на гр. Варна, от 1965 г., с правно основание чл. 256 и чл. 257 от АПК. В молбата се сочи, че съгласно чл. 15 ал.1 т.16 и чл. 15а ал.1 от ЗДОИ, всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт публикува периодично актуална информация, предоставена повече от три пъти по реда на Глава III от ЗДОИ, но кметът на общината бездейства продължително и неоснователно по публикуването на плана. Прави искане след установяване на посоченото бездействие да се постанови решение, с което да се осъди кметът на община Варна на осн. чл. 256 и/или чл. 257 от АПК да публикува кадастралния план на Морската градина на гр. Варна от 1965 г. на интернет страницата на общината, като му се определи срок за това. Прави искане и за присъждане на сторените по делото разноски. На 20.11.2017 г. е депозирана уточняваща молба от ищеца сочи, че нормативните изисквания за точност при преобразуването в цифров вид на кадастрален план са неотносими към настоящото производство. Разпоредбите на Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. са относими при използване на плана за професионални цели. В случая исканията за предоставяне на достъп до КП са направени по реда на ЗОДИ, като за целите на този закон е достатъчно оповестяването на плана на Морската градина без да е необходимо неговото преобразуване съгласно изискванията на специалната наредба. Отделно от това счита, че не отговаря на истината твърдението на ответника, че изискванията за преобразуване на плана са неизпълними, тъй като техническото състояние на планшетите, не позволява да бъдат сканирани и копирани съобразно изискванията за преобразуване. В с.з. представляващия сдружението поддържа иска и моли да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки от процесуалния представил на ищеца се поддържа, че в хода на производството са представени доказателства, че няма техническа пречка КП на Морската градина да се копира и сканира. Общоизвестен е факта, че всяко копие на документ от архива на общината, като административна услуга 39134 се предхожда от сканиране, ако не се съхранява електронно копие на документа. Няма техническа пречка кадастралния план да се сканира на части и да се публикува в електронен вид. Условията визирани в чл. 15 ал.1 т.16 от ЗОДОИ за публикуване на плана са изпълнени на 8.09.2016 г., иска е депозиран година и два месеца след това, като едногодишният срок за ежегодния доклад по чл. 15 а ал.3 и срокът за публикуване по чл. 15 а ал.4 от ЗОДИ са изтекли.
Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва иска. В депозирано становище от 13.11.2017 г. се поддържа, че за пореден път АС – Варна следва да установява техническото състояние на КП на Морската градина от 1965 г., предвид многобройните жалби и постановени решения по реда на ЗДОИ. Картните основи на КП са изработени на картони с алуминиеви подложки, което не позволява да бъдат сканирани или копирани, което не позволява преобразуването на плана в цифров вид, както е регламентирано в чл. 83 от Наредба № РД-0-20-5/15.12.2016 г- за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Преобразуването на КП от графичен в цифров вид включва дейности по сканиране и векторизиране или дигитализиране. Предвид изискванията които са вменени при изработването на кадастралната карта относно цифровизацията на кадастралните планове, то е невъзможно плана от 1965 г. да бъде преобразуван в електронен вид и е недопустимо да се фотозаснема. Моли да се остави жалбата без разглеждане, в условията на евентуалност на де отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна. Излага доводи, че предвид наличие на решение на Общински съвет – Варна, общината не бездейства за изпълнение на задълженията си – да публикува плана в публичното пространство, а към момента е налице невъзможност да се преобразува исканата информация в електронен вид.
С определение от 14.12.2017 г. производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на СОПА, като е преценено, че определеното от оспорващото сдружение бездействие не може да се квалифицира като такова по чл. 256 или 257 от АПК. Определението е обжалвано от ищеца, като с определение, постановено по адм.д. №1115/2018 г. по описа на ВАС, определението на АС – Варна е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
По делото е представено искане от СОПА по чл. 256 от АПК, вр. чл.15 ал.1 т.16 от ЗДОИ до Кмета на община Варна, за публикуване на КП на Морската градина от 1965 г. В същото е посочено, че на общинската администрация е служебно известно, че плана е представян от през 2012 г- а след това още 6-7 пъти през 2016 г.
Съгласно писмо рег. № РД17001737 ВН – 001-ВН от 7.02.2017 г. СОПЕ е уведомено, че в бюджета на общината за 2016-2017 г. са предвидени средства за цифровизация на техническия архив на общината и районните администрации.
По делото е представена справка от община Варна, видно от която за периода 2016 г. са направени 6 искания по реда на ЗДОИ за предоставяне на КП на Морската градина от 1965 г., както и данни, че петкратно исканата информация е предоставяна. От същата справка се установява, че през 2017 г. са направени още три искания, две от тях са уважени, като по третото няма данни за произнасяне.
От писмо рег.№ РД17001737ВН-008ВН/22.02.2018 г. се установява, че са депозирани общо 9 бр. искания от граждани и организации относно предоставяне на информация по ЗОДОИ за КП на Морската градина от 1965 г. В отдел „КР“ се съхранява КП от 1965 на Морската градина, самия план е технически приет и върху гърба на всеки картон това е отбелязано с печат. Към м.02.2018 г. не е започнала процедура по преобразуване на КП от 1965 г. от графичен в цифров вид. Плана не е публикуван на интернет страницата на община Варна. Отделно от това е уточнено, че получаването на информация за конкретен имот по този КП може да бъде заявено с услуга № 39134 на община Варна, а съгласно чл. 8 т.1 от ЗДОИ, закона не се прилага за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и ЮЛ. С отговора са представени и заявления, депозирани през 2016 г. от шест лица, измежду които и настоящия ищец, с които са направени искания за предоставяне на КП на Морската градина от 1965 г., приложени са и решения на компетентния орган, съгласно които исканата информация е предоставена. Приложени са и три броя заявления от 2017 г., в които отново е обективирано същото искане, както и три броя решения, видно от които исканата информация е предоставена.
В молба вх. № 6338/2.04.2018 г. ответника е уточнил, че за да се преобразува плана в електронен вид, същия следва да мине през скенер, което е технически невъзможност. Това е причината общината да не разполага с електронен вариант на плана от 1965 г. Предоставено е и заявление за извършване на услуги с № 39134, видно от което със същото може да се изиска заверка на документи от технически архив.
С молба вх. № 6661/10.04.2018 г. ответника е представил решение № 1145-6 на Общински съвет – Варна, с което е дадено съгласие общината да кандидатства като водещ партньор с проектно предложение „Електронни архиви за общини“, по програмата „ХОРИЗОНТ 2020, СХЕМА Н-2020 – трансформативно въздействие на новите технологии върху обществените услуги. Представена е и кореспонденция между ищеца и ответника, във връзка с други КП, находящи се в общината и тяхното публикуване в интернет страницата на ответника.
В случая ищеца сочи, че кмета на община Варна по
силата на чл. 15 ал.1 т.16 и чл. 15 а ал.1 от ЗДОИ има задължения да публикува
периодично актуална информация, предоставена повече от три пъти по реда на
ЗДОИ, като това не е сторено, поради което ответника бездейства.
Съгласно чл. 15 ал.1 т.16 от ЗДОИ с цел
осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт периодично
публикува актуална информация, съдържаща информацията, предоставяне повече от
три пъти по реда на глава трета. В
нормата на чл. 15а ал.1 от ЗДОИ е предвидено, че информацията по чл. 15 се
публикува на интернет страниците на административните структури в системата на
изпълнителната власт и на субектите по чл. 3 ал.2 т.1 от ЗДОИ.
Не е спорно между страните по делото, че по реда
на ЗДОИ повече от 3 пъти е изисквано предоставянето на КП на Морската градина
от 1965 г., като искания достъп до информация е уважен, като във всички решения
изрично е посочено, че информацията се предоставя под формата на преглед на
оригинала на плана. Не е спорно между страните по делото, че картните основи на
КП на Морската градина от 1965 г. са изработени на картони с алуминиеви
подложки.
Предмет на
процесуалната уредба, регламентирана в раздел II на Глава петнадесета от АПК, е
защитата на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на
администрацията, която може да се осъществи по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Разпоредбата на чл. 256 от АПК
сочи, че административният орган е сезиран с искане да извърши фактически
действия, произтичащи по силата на закон, но в продължение на 14 дни същият
бездейства.
Разпоредбата на чл. 257 от АПК е относима към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. При тази хипотеза не е задължително административният орган да бъде сезиран и оспорването не е обвързано със срок. Понятие "бездействието" не е дефинирано в нормативен акт. Логически, то може да се определи като "неизпълнение на задължение" в случаите, когато е предвидено. Бездействие по смисъла на чл. 257 ал.1 от АПК ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, с което са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси.
Оспорването по реда на чл. 257 от АПК по своята
правна природа представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди носителя
на властническите правомощия - административния орган да извърши действието,
като определи срок за това или да отхвърли искането. Бездействието на
административния орган /неупражняването на компетентност/ поначало съставлява
закононарушение, при предявяване на такъв осъдителен иск следва да е
конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед
обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия
искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължение за органа.
Субект на право на оспорване по чл. 256 от АПК е всяко физическо или юридическо лице или организация по смисъла на §1 т.2 от АПК, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по силата на закона фактическо действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са три факта: дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира в правната сфера на лицето, подадено до органа заявление и неизвършването на фактическото действие.
В настоящия случай съдът констатира, че искането по чл. 256 от АПК е депозирано на 27.01.2017 г., неизвършването на поисканите действия, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му, т.е. до 10.02.2017г. вкл., който е присъствен ден. Искът против това бездействие е подаден на 07.11.2017г., т.е. след изтичане на законоустановения срок, което го квалифицира като просрочен, т.е. процесуално недопустим в хипотезата на чл. 159 ал.5 от АПК, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено по отношение на този иск.
Субект на правото по чл. 257 от АПК е всеки – лице или организация, който е адресат на фактическото действие, за което административния орган е задължен пряко от нормативен акт. Правото не е обвързано със срок и не е обвързано с наличието на отправено до органа искане. Единствено релевантния факт в случая е дължимо по закон фактическо действие, което да рефлектира в правната сфера на носителя на правото.
Целта на искането по чл. 257 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни дължимото фактическо действие.
Правния интерес от търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска, но интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си.
Настоящият съдебен състав, с оглед определение на ВАС, постановено по адм.д. № адм.д. №1115/2018 г. намира, че в случая са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество по отношение на предявения иск по чл. 257 от АПК. Ищеца има правен интерес от инициирано производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на допустимост на иска, а по съществото на спора. Дали в случая действително е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска.
Макар и допустимо, съдът намира искането на ищеца за неоснователно по същество, по следните съображения:
При защитата по чл. 257 от АПК на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правната норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, какъвто настоящия случай не е .
В случая действително Кметът на община Варна има задължения съобразно нормата на чл. 15 ал.1 т.16 и чл. 15а ал.1 от ЗДОИ да публикува КП на Морската градина от 1965 г. на определените за това места, предвид факта, че информацията за същия е искана и предоставяна повече от три пъти. От друга страна не се обори твърдението на ответника, че въпросния план е само в графичен вид, като не е наличен в цифров вид.
От съществено значение в случая е факта, че исканата информация представлява кадастрален план, същия е изработен на няколко картона с алуминиеви подложки, като за да може да бъде публикуван, съгласно изискванията на чл. 15 и чл. 15а от ЗДОИ, същия следва да бъде преобразуван в електронен вариант. Самия ответник изрично заяви, че не притежава плана в електронен вариант, а това не се и твърди от ищеца.
От приложената кореспонденция между страните по делото е видно, че в бюджета на община Варна за 2016-2017 г. са предвидени средства за цифровизация на техническия архив на общината и районните администрации, отделно от това е внесено и предложение от Кмета на община Варна до Общински съвет – Варна, с искане да бъде дадено съгласие общината да кандидатска по проект „Електронни архиви за Общини“, което съгласие е дадено с решение по протокол №28/21.03.2018 г. От изложеното се налага извода, че ответника не бездейства, а предприел мерки, така щото кадастралния план на Морската градина от 1965 г. да бъде преобразуван.
Бездействие по смисъла на чл. 257 ал.1 от АПК ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност
на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, с което са нарушени
или застрашени техни права, свободи или законни интереси. Публикуването на
предоставената повече от три пъти информация по глава Трета на ЗДОИ в случая е
фактическо действие, но следва да се отчете, че предвид спецификата на самата
информация – кадастрален план, публикуването се предхожда от извършване на
други действия, тъй като при ответника не е наличен електронен вариант на
плана. Предвидената в кодекса защита срещу неизвършване на фактически действия,
които административния орган е длъжен да извърши по силата на закон, обхваща
само тези бездействия, които имат самостоятелен правен ефект, а не се явяват
част от друго производство. От гледна
точка на естеството на дължимото поведение, в случая се касае не за еднократно
фактическо действие, а за дейност/процес (съвкупност от фактически действия), чиято пълна реализация
обективно изисква технологично време. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че за да е налице бездействие от
страна на административния орган по смисъла на чл. 257 от АПК е необходимо да
се докаже, че същият не е извършил нито едно фактическо действие, нито един акт
във връзка с постигане на крайната цел, в случая публикуване на указаните за
това места от ЗДОИ на КП от 1956 г. С
оглед представените по делото доказателства съдът приема, че ответника е
предприел действия по преобразуване на плана, което действие предхожда това по
публикуването на плана.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора и искането за присъждане на
разноски от ответника, съдът намира, че жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Община Варна сумата от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане иска на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Кмета на Община Варна, с правно основание чл. 256 от АПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ – гр. Варна, ЕИК ********* срещу Кмета на Община Варна, с правно основание чл. 257 от АПК, относно бездействието на ответника да публикува в интернет страницата на община Варна КП на Морската градина от 1965 г., предвид задълженията му по чл. 15 ал.1 т.16 и чл. 15а ал.1 от ЗДОИ.
ОСЪЖДА „Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията“ – гр. Варна, ЕИК ********* да заплати на Община
Варна сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: