№ 378
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000321 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Р. Б. Я., ЕГН ********** против Решение
№ 11/19.01.2024 г., постановено от Окръжен съд Благоевград, Пети състав, по т.д. №
176/2022 г. в частта му, с която са отхвърлени:иска за стойността на дела на прекратилия
участието си съдружник Р. Я. в „Галенков" ООД за сумата над 351 401 лв. до размера от
499 893 лв и иска за мораторната лихва от уважения иск от 95 073.50 лв. до предявения
размер от 128 617.64 лв.В жалбата са развити подробни съображения относно
незаконосъобразността на решението.Иска се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат
уважени изцяло, като бъдат присъдени и разноските в двете производства.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка
по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Предвид обстоятелството,че спорът по делото е относно това къде в счетоводния баланс на
1
дружеството следва да бъде вписана сумата 296 986 лв.- в раздел А „Собствен капитал“ или
в раздел В на пасива- „Задължения" съдът разглежда основните констатации от събраните
по делото доказателства и констатациите на вещото лице назначено в първоинстанционното
производство.
По делото не е спорно,че за периода от 18.07.2006г. до 27.09.2019г. ищцата Р. Б. Я. е била
съдружник с притежавани 50% от капитала на ответното дружество „Галенков“ ООД и че с
решение от ОС на съдружниците, проведено на 27.09.2019г. същата е изключена като
такава и нейните 25 броя дружествени дяла са поети от съдружника П. Г..С решение на ОС
на „Галенков“ ООД, проведено на 01.06.2019г. е прието допълнителните парични вноски от
съдружниците Р. Я. и П. Г., направени на основание чл. 134 от ТЗ, представляващи
задължения на дружеството към двамата съдружници, да подлежат на връщане на същите,
пропорционално на направените вноски.Съгласно заключението на назначената по делото
експертиза пасивът на баланса на „Галенков“ ООД към 30.09.2019 г. се състои от Собствен
капитал и Задължения. Собственият капитал представлява: записан капитал в размер на 5
000 лева, внесен поравно от двамата съдружници; допълнителни резерви в размер на 296
986 лева; натрупана печалба от минали години - 683 021 лева; текуща печалба - 14 779
лева.Вещото лице е заявило, че за да бъдат осчетоводени като „допълнителни резерви“
сумите следва да се основават на счетоводен документ, като договор, решение на ОС и др.
Ако такъв липсва, внасяните от съдружниците парични суми, за да кредитират дружеството,
следва да се оформят като заем в счетоводството му.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че членствено правоотношение
между страните при 50% дялово участие на Р. Я. е прекратено поради изключването й с
решение на ОС от 27.09.2019г. Съдът се е позовал на ТР №1/2020 от 31.05.2023г. по тълк.д.
№1/2020г. на ОСТК на ВКС, според т. 2 от което, с приемане от общото събрание на
решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и
произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ. След като решението на ОС на ответното
дружество не е отменено с решение по чл. 74 от ТЗ, то обвързва страните и според него
ищцата вече не е съдружник в дружеството. Съдът е приел,че спора по делото е върху
размера на дружествения дял ,предвид на това дали следва да бъде определен съгласно чл.
23, ал. 6 от Дружествения договор или съгласно законовата разподба на чл. 125, ал.3 от ТЗ и
на второ място какви следва да са параметрите на Счетоводния баланс на дружеството към
30.09.2019г. Съдът е приел като се е позовал и на цитираната съдебна практика,че
разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ е императивна и тя не може да бъде заместена от клауза
на дружествения договор, чието съдържание й противоречи. Съдът е приел,че за да се
определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с
ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални
активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т. е.
без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете
величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен
2
чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник
се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на
един дружествен дял. Вещото лице е обосновало в основното заключение на СЧЕ, че актива
по Баланса към 30.09.2019г. , формиран от ДМА е в размер на 1 135 156лв., а пасива по
същия е записан в размер на 135 369лв. Според вещото лице, към този пасив, формиран от
задължения, следва да се отнесе и сумата от 296 986лв., която е отразена като допълнителни
резерви, а според експерта тя следва да се включи в баланса като заемни задължения на
дружеството към съдружниците, формирани от внесени от тях суми за дейността му. Според
вещото лице сумите, с които е финансирано дружеството от двамата съдружници, са
предоставени заемни средства по своята същност и могат да бъдат включени в баланса като
допълнителни резереви само, ако има решение на ОС на съдружниците, каквото в казуса не
е прието. В резултат на това, от Актива по Баланса следва да бъде извадена и сумата от 296
986лв. и оставащият чист актив на дружеството е 702 801лв. Дяловото участие на ищцата е
50%, поради което дружествения й дял от имуществото на дружеството по баланса на
същото към 30.09.2019г. е кръгло 351 401лв.
Съдът е приел,че за тази сума искът е основателен и е уважил предявения иск. Съдът не
е споделил становището на ищцовата страна, че сумата от 296 986лв следва да бъде
записана в пасива на баланса като допълнителни резерви и не следва да участва при
формиране на равностойността на дяловете на съдружника, тъй като последните заедно със
собствения капитал се изключват от пасива. Съдът се е позовал на установеното от вещото
лице,че отразяването в Баланса на допълнителни резерви не съответства на счетоводните
стандарти, а правилното отразяване на тази сума е като задължения, поради което не следва
да бъде включена към нетните активи. С оглед на това съдът е отхвърлил иска за
главницата за сумата над 351 401 лв. до размера от 499 893 лв и акцесорния иск за
мораторната лихва от уважения иск от 95 073.50 лв. до предявения размер от 128 617.64
лв.Сумата по главницата,за която е отхвърлен иска и която е предмет на обжалване е
148 493лв. и представлява 50% от сумата от 296 986лв., която е отразена като допълнителни
резерви.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно решаващият съд е приел,че резервите не са
част от нетната стойност на баланса, поради което е включил сумата от 296 986 лв. в частта
на задълженията на дружеството.По делото не били ангажирани доказателства,във връзка с
необходимостта от текущо финансиране на дейността на дружеството да е сключван
договор за заем с падежирано връщане, нито има протоколи от ОС на съдружниците за
допълнителни парични вноски по реда на ТЗ. Общото събрание на Галенков ООД одобрило
3
балансите на дружеството и за 2017 г., и за 2018 г., с които кредитиращите суми,
предоставени от двамата съдружници били приети от съдружниците да се третират като
„Резерви". Подържа се,че след като сумите са резерви, те, в облигационен план, нямат
падеж , поради което трайно се използват от дружеството и не могат да се искат обратно от
съдружника докато дружеството съществува, освен ако няма друго решение на
съдружниците, с което същите да се разпоредят с резервите в противен смисъл.Подържа
се,че по делото не са представени документи, които да сочат, че сумите, с които
съдружниците в миналото са кредитирали дружеството си, са били резултат от гласувани на
общо събрание допълнителни парични вноски; самите задължения към съдружниците са
формирани в миналото, но няма юридическа пречка тези суми да се трансформират като
резерви и да не се връщат, което е и сторено от съдружниците чрез гласуване на редовните
общи събрания на съдружниците за приемане на годишните финансови отчети,поради което
би било в противоречие с документите по делото и със закона да се направи извод, че тези
суми трябва да присъстват в раздел В на баланса „Задължения", при условие наличието на
многократно третиране от страна на общото събрание на съдружниците на същите като
резерви.В жалбата са развити и аргументи във връзка с незаконосъобразността на решението
в частта му,с която частично е отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторна лихва.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Съгласно разпоредбата на
чл. 125, ал.З от ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието в дружеството се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването-т.е. съдружника придобива вземане към дружеството за изплащане на
равностойността на дяловете му. При образуването на дружеството дяловата вноска се
заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала - чл. 127 ТЗ,в
случай,че не е уговорено друго.Под имуществени последици" по смисъла на чл. 125, ал. 3
ТЗ следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си да получи част
от имуществото на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала,
наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ,
независимо от вида на вноската - парична ши непарична и от размера й към момента на
възникване на членственото правоотношение на този съдружник. Капиталът на едно
търговско дружество изразява стойността на вноските на съдружниците, но е налице
разлика между него и имуществото на дружеството. Капиталът изразява само стойност,
докато имуществото освен стойностен израз, има и веществен състав. В контекста на
разпоредбата на чл.125, ал.З от ТЗ дружественият дял може да се разглежда като синоним на
членството в дружеството, т.е. той е равнозначен на членството като съвкупност от права и
задължения на съдружниците.
В случая по делото не се спори , че ищцата е бивш съдружник в ответното дружество с 50 %
от капитала му,като спорен е само размера на следващия се дружествен дял.
По делото е спорен реда, по който следва да се определи дружествения дял и в тази връзка са
изготвени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи.Въпросът за начина на
4
уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност е било предмет на разглеждане в практиката на
ВКС,който в редица решения /: Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/08 г. на ВКС, ТК,
11 отд., Решение № 224/10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на ВКС, ТК, II отд. и Решение №
81/18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на ВКС, ТК, I отд . и др./ е приел, че при определяне на
равностойността на дружествения дял на съдружник при прекратяване на членството му в
дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват
по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или
друга цена според пршожимите счетоводни стандарти - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. №
504/08 г. на II т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на II т.о. В компонентите
за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса
на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист
актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10 г. по
т.д. № 765/08 г. на II т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент, към
който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане
на имуществените отношения на съдружника - също и Решение № 120/10.07.2012 г. по т.д.
№ 781/11 г. на II т.о. Дяловата вноска на съдружника намира счетоводно отражение в пасива
на баланса в раздела "Собствен капитал" поради което не се включва в чистия актив и при
формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил участието
си.При определяне на стойността на дружествените активи се използва метода "справедлива
цена ", чието легално определение се съдържа в ПЗР на Закона за счетоводството, а именно
в § 1, 3 - сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен
при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и
продавач , т.е. тя е продажна цена, бордова цена или пазарна цена. Законът не допуска
изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите,
като това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните
активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и освен удовлетворяване на всички
кредитори на дружеството, на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се
ликвидационен дял, но това се свързва с прекратяване на дружеството, което не е
настоящата хипотеза, тъй като дружественият дял е различен от ликвидациония такъв.
Законосъобразен е извода на решаващия съд, че сумата в размер 296 986 лева следва да бъде
в частта на задълженията на ответното дружество.
Въпреки твърдението на жалбоподателя,че по делото не са налице документи,които да
установяват начина на третиране от съдружниците на направените допълнително вноски в
размер на общо 296 986 лева,по делото е представено решение /лист 30/ на Общото събрание
на „ГАЛЕНКОВ“ ООД, проведено на 01.06.2019г. , с което е прието, че допълнителните
паричини вноски на съдружниците, представляващи задължения на дружеството към
двамата съдружници да подлежат на връщане на същите, пропорционално на направените
вноски, както и е разрешено извършването на прихващания на вземания и задължения във
връзка със наличието на вземания на „ГАЛЕНКОВ “ ООД към дружествата поотделно
5
собственост на двамата съдружници.В насока за това,че съдружниците са третирали сумата
296 986 лева като допълнителна парична вноска е и отразеното в протокол /лист 34 и сл./ от
общо събрание на ответника от 27.09.2019г. ,на което в т.З от дневния ред е посочено —
вземане на решения за извършване на допълнителни вноски от съдружниците на основание
чл.12, ал.1 от дружествения договор . Видно от протокола ,при обсъжданията по т.3 от
дневния ред П. Г. е предложил да се направят допълнителни парични вноски от
съдружниците в общ размер на 30 000 лева , покриващи разходите за една година от датата
на събранието. Видно от протокола адв.В. А. като представител на събранието на
жалбоподателката е възразила срещу предложението на Г. с аргумент, че жалбоподателката
Р. Я. към днешна дата е направила такива в размер на 169 646.23 лева, а Г. е направил към
тази дата 98 570.04 лева.Представителката на жалбоподателката е заявила,че счита че
парични вноски от Я. не следва да бъдат извършвани до изравняване на допълнителните
парични вноски на двамата съдружници. Видно от протокола при извършеното гласуване
„за извършване на допълнителни вноски и определяне на срок за внасянето им“
жалбоподателката е гласувала против,в резултат,на което не е взето решение.
В исковата молба,по която е образувано делото ищцата е посочила,че след като съгласно
счетоводния баланс към ГФО на дружеството за 2019г. соббствения капитал на дружеството
е 907 000лв. тя има право да получи след прекратяване на членството си 453 500лв.В
подкрепа на това свое искане ищцата е цитирала решение №224/10.09.10г. по т.д.№765/08г.
на 2-ро ТО на ВКС. При внимателното запознаване в мотивите на цитираното решение
обаче се установява,че становището на ВКС е в смисъл,че „равностойността на
дружествения дял на ищеца във възприетия от решаващия съд вариант на експертното
заключение на тройната ССЕ е съобразен с изискванията за неговото изчисляване,
произтичащи от действалите към релевантния за спора момент специални норми на ЗСч; Н.
и ЗКПО/ДВ бр.15/97 год.- отм./, според които записванията в пасива на баланса на
собствения капитал и резервите не участват като компонент при формиране
равностойността на дяловете на съдружника, а той се изчислява въз основа на т.нар. чист
актив, / без собствения капитал на ТД, резерви, финансов резултат и пр ./“-т.е. собствения
капитал на ТД, резервите, финансовия резултат и пр. са само един от компонентите,които
формират равностойността на дела на съдружника.В мотивите на същото решение ВКС е
посочил,че създадената от ВКС практика във вр. с начина на определяне дължимата
равностойност на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово ТД,
правно и структурно обособено в ООД е преустановено, е последователна.Според приетото
стойностното изражение на същия следва да е базирано или на съставен от дружеството
междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила
и при оспорване извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична
проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на
заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-
икономическа експертиза.В настоящия случай съдът законосъобразно се е позовал на
заключението на вещото лице,което при изготвянето му е съобразило практиката на ВКС
при начина на опеределяне на дружествения дял.
6
Предвид цитираните по-горе доказателства по делото е установено,че сумата в размер на
296 986лева представлява внесени от съдружниците допълнителни парични
вноски.Съгласно чл.134,ал.3,изр. първо от ТЗ допълнителните вноски не се отразяват в
капитала на дружеството. По аргумент на чл.134, ал.З от ТЗ допълнителни парични вноски
подлежат на връщане и не са част от капитала на дружеството Допълнителните парични
вноски представляват заемни средства поради което са част от дружествения пасив и които
подлежат на връщане.В настоящия случай решение за такова връщане е взето с протокола от
проведеното на 01.06.19г. общо събрание на съдружниците. Предвид на това, след тази дата
съдружниците, като физически лица, са придобили качеството кредитор на дружеството за
сумите,които са внесли в дружеството като допълнителни .
С оглед гореизложеното съдът счита,че законосъобразно първоинстанционния съд е
постановил решението в обжалваната му част относно главницата.
Предвид частичното отхвърляне на иска за главницата,законосъобразно е отхвърлил и
акцесорния иск за съответната част от мораторната лихва.
По отношение на разноските
Предвид решението по спора и на основания чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 650лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 11/19.01.2024 г., постановено от Окръжен съд Благоевград,
Пети състав, по т.д. № 176/2022 г. в частта му, с която са отхвърлени:иска за стойността на
дела на прекратилия участието си съдружник Р. Я. в „Галенков" ООД за сумата над 351 401
лв. до размера от 499 893 лв и иска за мораторната лихва от уважения иск от 95 073.50 лв. до
предявения размер от 128 617.64 лв.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Р. Б. Я., ЕГН ********** с адрес в ***, ул.“***“ № *, ет. * да заплати на
„Галенков“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Благоевград,
ул.“Иван Михайлов“ №45, ет.2, представлявано от управителя П. Г. Г. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 650лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8