Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261705
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 139 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, от
Постъпила е искова молба от
Г.М.Т. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. К.-Д. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Панчо Владигелов
№ 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, представлявано от Я.О., Б.Р. и Т.Я. за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите от 662,56 лв.
главница, 117,94 лв.-надбавка-печалба; 191,47-мораторна лихва за периода
28.11.2008-29.06.2011 г. ведно със законната лихва от 29.06.2011 г. до
окончателното плащане и разноски, за които е образувано изп
дело при ЧСИ ......
В исковата молба се твърди,
че ..............се е снабдил с изп. лист на 11.10.2011 г. въз основа на
ч. г. д. 12038/2011 г. на ПРС. По
него е образувано изп. дело 1138/2013 г. на ЧСИ ...... До 03.09.2014 г. по него
са извършвани изп. действия, след това до
02.02.2017 г. не са осъществявани искани такива. През 2018 г. ищеца е поискал прекратяване на изп. дело. ЧСИ е отказал, поради прекъсване на давността
на 30.03.2015 г. и 01.12.2016 г. На
тези дати са насрочени описи,
но не са
осъществени такива. Няма изричен акт
за тях. Твърди
се, че същите
са демонстрирани чрез поставяне на печати върху
други документи, като се оспорва
дата на съставянето
им. Последното действие е осъществено на 03.09.2014 г. и до 03.09.2019 г.
давността е текла. Възоснова на договор за
цесия от 10.01.2017 г. ответника е конституиран като взискател по делото. Всички
действия след 03.09.2016 г.
са осъществени по прекратено дело,
поради което не прекъсват течението
на давността.
В предоставения срок за отговор
ответника оспорва иска. Заявява, че не е изтекла
петгодишна давност. Давността е прекъсвана с подаване на заявление
за издаване на заповед за
изпълнение. С молбата за образуване на
изп. дело е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което
е прекъснато течените на давността. След
това давност не е текла. На
01.06.2013 г. е присъединен кредитор,
което също прекъснало давността, на 03.09.2014 г.;
24.08.2017 г.; 09.11.2019 г.; е наложен запор на 30.03.2015 г.; 01.12.2016 г. ; 02.02.2017 г.; 18.12.2018 г.;
30.10.2019-насрочени описи, на
20.12.2019 и 20.01.2020 г. са постъпили
суми по запорите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложения изпълнителен лист от 11.10.2011 г.; писмо от служба „Архив“
на ПРС от 05.08.2020 г., служебна разпечатка от деловодната програма за дело ч.
г. д. 12038/2011 г. на ПРС е видно, че по заявление на ..............по 410 от ГПК е образувано ч. г. д. 12038/2011 г. на ПРС, по което на същия
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца за притендираните вземания произтичащи от договор за кредит за
покупка на стоки и услуги от 07.10.2007 г. Няма данни за постъпило възражение,
дадени указания и предявен иск по чл. 422 от ГПК за вземанията. Делото е унищожено след
изтичане на срока за съхранение.
От представения от ответника договор за кредит за покупка на стоки и услуги
от 07.10.2007 г., сключен между ищеца и ..............е видно, че вземането за главница произтича от предоставена в заем сума от
1149 лв., дължима на 24 месечни погасителни вноски в периода 30.10.2007
г.-30.09.2009 г.
От приложеното изп. дело № ..../2013 г. на ЧСИ
............. е видно, че по издадения изпълнителен лист от 11.10.2011 г. е
образувано от ..............на 16.04.2013 г. при ЧСИ ............... изпълнително дело за събиране на
процесните вземания, На същата дата е поискано извършване на изпълнителни
действия. На 02.02.2017 г. е насрочен опис на движими
вещи за 22.03.2017 г. На 20.03.2017 г. е конституиран нов взискател
-„Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД. На същата дата е
поискано извършване на изпълнителни действия. На 24.08.2017 г. е наложен запор
върху вземания на длъжника от ................ На 18.12.2018 г. е насрочен опис
на движими вещи за 24.01.2019 г. На 30.10.2019 г. е поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия по делото.
На 08.11.2019 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На
20.12.2019 г. е постъпила сума по запора в размер от 680,87 лв. Делото е спряно
от 16.01.2020 г.
От изготвеното заключение от 01.07.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че
двата отпечатъка от щемпел в двата документа по изпълнително дело ..../2013 г.
на ЧСИ ............. са положени от един и същи щемпел, и то в близко време.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на цедента на ответника
спрямо ищеца, както и, че въз основа на тях е образувано изпълнително дело
..../2013 г. на ЧСИ ..............
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът
по изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, при условие, че
възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт,
следва да се приеме, че
в настоящия случай спорът се свежда
до това изтекла
ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение
на процесните вземания в период след възникването им до момента
на предприемане на изпълнителни
действия, доколкото не се твърди и установява, да е водено производство по реда
на чл. 422 от ГПК, прекъсващо давността.
С оглед характера на вземанията за дължими суми
по изпълнителния лист, следва да се приеме, че главницата
касае задължения които се погасяват с общата петгодишна давност и лихви, които се
погасяват с изтичане на тридишна давност съобразно чл.
111 ЗЗД.
Доколкото в
процесния случай се касае за вземания
установени със заповед за изпълнение
и издаден възоснова на нея изпълнителен
лист, съобразно т. 14 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, не е налице прекъсване
на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на изпълнителния
лист. Предвид падежа на последната погасителна вноска по договора за
кредит-30.09.2009 г. и липсата на данни за обявена предсрочна изискуемост
следва да се приеме, че към момента на образуване на изпълнителното дело
16.04.2013 г. се е погасило по давност вземането за надбавка-печалба в размер
от 117,94 лв. и част от притендираната мораторна лихва за периода 28.11.2008 г.-15.04.2010 г.
Тъй като в
молбата на взискателя от 16.04.2013 г. се отправя искане за предприемане на действие по събиране на вземането, следва да се приеме, че прекъсване на давността е настъпило от този
момент за притендираната главница и съответстващата и
законна лихва, мораторна лихва за периода 16.04.2010-29.06.2011
г., както и за притендираните разноски. След този
момент до 20.03.2017 г., когато отново е поискано извършване на изпълнителни
действия е изминал период надхвърлящ две години и явяващ се основание за
прекратяване на производството поради настъпила преремпция
по силата на закона. До този извод съда достига като намира, че не е налице
извършване на изпълнителни действия на 03.09.2014 г., тъй като не е налице
реално наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Извършените след
16.04.2015 г. действия от страна на взискателя и
съдебния изпълнител се явяват осъществени по прекратено дело и не следва да се
приемат за валидни такива. От момента на прекъсване на давността 16.04.2013 г.
до завеждане на делото 07.01.2020 г. е изтекъл период надхвърлящ пет години,
поради което възможността за събиране на заявените от ищеца вземания се е
погасила по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да се
уважат.
Поради изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните
от него разноски в съответствие с депозирания списък и представените доказателства,
които съответстват на 691,83 лв.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. К.-Д. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Панчо Владигелов № 21,
Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, представлявано от Я.О., Б.Р. и Т.Я. сумите от
662,56 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и 56 ст.)-главница, 117,94 лв.(сто
и седемнадесет лева и 94 ст.) -надбавка-печалба; 191,47(сто деветдесет и един
лева и 47 ст.) -мораторна лихва за периода
28.11.2008-29.06.2011 г. ведно със законната лихва от 29.06.2011 г. до
окончателното плащане и разноски, за които е образувано изп.
дело 1138/2013 г. при ЧСИ ................
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Панчо Владигелов
№ 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, представлявано от Я.О., Б.Р. и Т.Я. да
заплати на Г.М.Т.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 691,83 лв. (шестстотин деветдесет и един лева и 83
ст.) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала!
ММ