№ 454
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100103392 по описа за 2022 година
Ищецът С. В. Н. излага в исковата молба, че на 01.08.2016г. бил
задържан за 24 часа с полицейска заповед. На 02.08.2016г. ищецът е бил
обвинен в извършването на две тежки умишлени престъпления – по чл.144,
ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК – закана за убийство и по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
– средна телесна повреда. С постановление на прокурор от същата дата
ищецът е бил задържан за 72 часа, след което с определение на съда му е
наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, заменена на 09.08.2016г. с
„парична гаранция“.
След многократни удължавания на срока за разследване, с
постановление на СРП от 30.09.2021г. наказателното производство е
прекратено, т.к. деянията не съставляват престъпления.
Поддържа, че по време на продължилото срещу него наказателно
преследване и в резултата на незаконното си задържане и незаконната мярка
за неотклонение „домашен арест“ е претърпял неимуществени вреди под
формата на стрес, притеснение, безпокойство, безсъние, главоболие, социална
самоизолация и др. Страдал от повишени кръвно налягане и кръвна захар, във
връзка с което на два пъти постъпвал в болница.
Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от
01.08.2016г. – датата на незаконното му задържане, до окончателното
плащане.
След уточнение на исковата молба, началната дата на претенцията за
1
законна лихва е посочена като датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 20.10.2021г., а окончателно, с
молба от 21.12.2022г., поддържана и в о.с.з., проведено на 20.01.2023г.
ищецът заявява, че претендира обезщетение за забава върху определеното му
от съда обезщетение в размер на законната лихва, считано от 05.11.2021г.
Освен това, претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на 500лв. – разноски за адвокатска защита в наказателното производство.
ОТВЕТНИКЪТ - Прокуратура на Република България, оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на вредите и
причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Счита претенцията за
неимуществени вреди за прекомерна и несъобразена с принципа за
справедливост и съдебната практика. Поддържа, че ищецът е бил и по-рано
осъждан и счита, че този факт следва да бъде съобразен от съда, в случай, че
сметне претенцията за обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени
вреди за основателна.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства се установява следното:
На 01.08.2016г. ищецът е бил задържан със заповед за задържане на
лице за срок до 24 часа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На 02.08.2016г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност
с постановление за привличане на обвиняем по ДП №ЗМ3384ЗМК1550/16 по
описа на 09РУ – СДВР, пр.пр. №32455/2016 за следните престъпления:
- по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК - за това,че на 01.08.2016 г. в
гр.София, кв. „Модерно предградие“, ул.“****, се заканил с убийство на Ц.
Н.А. и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх от
осъществяването му;
- по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК - за това, че на същата дата и място, е
причинил средна телесна повреда на Ц. Н.А. - разстройство на здравето
неопасно за живота.
С постановление на прокурор при СРП на същата дата ищецът е бил
задържан под стража за срок от 72 часа.
С определение на СРС от 03.08.2016г. по по нчд № 13793/2016г. на
обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, а с
Определение на СГС от 09.08.2016 г. по в н ч д № 3580/2016г. определението
на районния съд е отменено в частта относно взетата мярка за неотклонение и
е взета мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 200 лева.
От ангажираното писмено доказателство - договор за правна защита и
съдействие от 01.08.2016г., се установява, че ищецът е заплатил на адв. И.
сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита,
2
съдействие и процесуално представителство по образуваното срещу него
наказателно производство.
С постановление на прокурор при СРП от 29.09.2021г. образуваното
срещу ищеца досъдебно производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1,
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това, че в хода на производството не са
събрани доказателства относно това, че обвиняемият е осъществил състава на
престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. В
постановлението е прието за очевидно, че обвиняемият е действал при
условията на неизбежна отбрана по см. на чл.12, ал.1, т.3, алтернативно ал.4
от НК, като се е защитил от група пияни и агресивни нападатели в
собствения си дом, и то в условията на несъмнена уплаха.
Установява се от ангажираното по делото удостоверение, издадено от
СРП, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца чрез адв. И. на
27.10.2021г. и по делото не се твърди и не се доказва същото да е било
обжалвано.
По делото са приети 2 бр. епикризи, издадени от Националната
кардиологична болница. От същите се установява, че ищецът е бил приет на
11.07.2021г. в Клиника по кардиология. Поставена е диагноза ИБС. STEMI –
АНТЕРОСЕПТАЛЕН. ГРАНИЧНА СТВОЛОВА СТЕНОЗА. pPCI+ DESx2 на
LAD /11.07.2021г./.АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ III ст. ДИСЛИПИДЕМИЯ.
Изписан на 15.07.2021г. с подобрение и предписана терапия. Постъпил
отново на 16.08.2021г. в клиниката за инвазивна диагностика, като след
извършването й към вече посочената по-горе диагноза е добавена и
двуклонна коронарна болест. Изписан в добро общо състояние.
Съгласно прието по делото експертно решение на ТЕЛК от
15.02.2022г. ищецът е преосвидетелстван и е прието, че е с 80% трайно
намалена работоспособност /при досегашни 15%/.
Представено е решение на СРС от 24.10.2020г. по гр.д. №33306/2020г.,
с което е прекратен гражданския брак, сключен през 1983г. между ищеца и
Кирилка Н.а, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
От ангажираната по делото справка за съдимост се установява, че
ищецът е осъждан – с присъда от 1984г. му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за една година, отложено за срок от 4 години на осн. чл.66, ал.1
от НК и обществено порицание, а с присъда от 1986г. му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца и обществено
порицание.
За установяване на конкретните претърпени от ищеца неимуществени
вреди, по делото е преведен разпит на двама свидетели и е изслушано
заключението на съдебно – психиатрична експертиза.
При разпита в открито съдебно заседание свидетелят Д.С. заявява, че
познава ищеца, който е неин съсед. Знае за задържането му през 2016г.
Случило се след като ищецът направил забележка за твърде силна музика на
едни момчета – казал им – по-полека, по-тихо, че има хора, които са на
3
работа. След това видяла, че момчетата са прескочили оградата, псували
ищеца и казвали, че ще го пребият. Дошли и роднини на момчетата.
Свидетелката видяла ищеца съборен на земята, биели го, искали „да го
отрепат“. По-късно разбрала, че обвинен бил ищецът, въпреки че момчетата
били влезли в неговия двор, за да го бият. Давала показания в полицията. Не
помни колко време ищецът е бил задържан, но го видяла, след като го
освободили от ареста - не бил добре, бил целият в кръв и рани от побоя.
Поведението му се променило. Преживявал случилото се, не общувал много с
хората, по-късно получил инфаркт.
Свидетелката В.Б. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава
ищеца, с когото са съседи. Познава и едно от момчетата, участвали в
сбиването през 2016г., което също е неин съсед. Цяла нощ пускали музика и
свидетелката също им направила забележка, че пречат, но те „скочили и
започнали глупости“. Сутринта към 7:30 часа свидетелката излязла от дома
си, видяла голяма тълпа и разбрала, че са влезли в двора на С., но нищо не
можела да направи. После видяла, че идва полиция и Бърза помощ. Заявява,
че след инцидента С. изпаднал в голям шок. Получил нещо на сърцето и му
слагали стендове. Развел се с жена си. Не бил добре здравословно и
психически. Не е с поделял нищо на свидетелката, но нейните впечатления от
общуването с него са, че не е спокоен и е станал по-агресивен.
Съдът оценява показанията на свидетелите като обективни,
незаинтересовани и взаимно подкрепящи се, поради което ги кредитира.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – психиатрична
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че при ищеца не се
установяват симптоми, които да покриват критериите за психоза в смисъла на
МКБ – 10. Личността му е балансирана, няма данни за психично
разстройство, системна употреба на алкохол или наркотични вещества.
Водещи в клиничната картина при обследването са повишена тревожност,
раздразнителност, ограничени контакти, данни за проблеми със съня, умора,
неудовлетвореност, допълнително усложнени от прекаран инфаркт и
колебания в артериалното налягане.
Ищецът е преживял психотравмено ситуацията, че е бил арестуван, без
да има вина. По време на тези събития има данни за оттегляне на роднини,
развод със съпругата му, като тези отношения не са се възстановили след
прекратяването на наказателното преследване. Продължителното въздействие
на стресогенните фактори е довело до нарушено социално функциониране,
социално оттегляне, изразени тревожно-депресивни и невровегетативни
оплаквания.
Ищецът все още не е преработил психологически преживяванията си от
ареста и последвалите действие по наказателно преследване. Емоционалните
преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции като гняв,
тревожност, депресивност. Симптомите отговарят на критериите за F41.3.
Други тревожни разстройства, със симптоми на генерализирано тревожно
4
разстройство. Те биха могли да са следствие на хроничното и продължаващо
с години въздействие на стресогенните фактори, като вещото лице сочи, че
колебанията в артериалното налягане, въпреки провежданото лечение, като и
преживения инфаркт най-вероятно се дължат на стресовата ситуация и
последвалия я дистрес. Преживяното травматично събитие може да доведе до
значителни промени в психиката за дълъг период от време. При провеждане
на адекватна медикаментозна терапия в съчетание с психотерапия и
рехабилитация рискът от развитие на тежка личностова промяна може да бъде
минимизиран.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с пр. осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от
общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем в извършването на две престъпления от общ характер, описани по-
горе, при установяването на фактическата страна на казуса, както и че
наказателното производство срещу него е било прекратено, тъй като в хода на
производството не са събрани доказателства относно това, че обвиняемия е
осъществил състава на престъпленията, за които му е било повдигнато
обвинение. Съдът намира и че по делото се събраха достатъчно доказателства
за претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, потиснатост, тревога,
което следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални,
външни доказателства като гласни доказателства.
Поради изложеното съдът намира иска за доказан по основание, а при
определяне на неговия размер взе предвид следното:
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ следва да
бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва
да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при
определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
5
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била
взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
Ищецът е бил задържан на 01.08.2016г., а на следващия ден привлечен
към наказателна отговорност. От този момент същият има качеството на
обвиняем. Наказателното производство е продължило до стабилизирането на
постановлението за прекратяване. Стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В случая, с оглед датата
на която постановлението е било съобщено на лицето, същото е постигнало
стабилитет на 04.11.2021г. Така, наказателното преследване срещу ищеца е
продължило малко над 5г. и 3 месеца.
През този период ищецът безспорно е търпял негативни психически
изживявания и стрес досежно качеството си на обвиняем и свързаната с това
възможност за налагане наказание.
Съдът следва да съобрази и това, че повдигнатото обвинение е било за
две тежки умишлени престъпления, за които законът предвижда налагане на
наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
На следващо място, при определяне размера на обезщетението, съдът
съобразява факта, че по време на воденото срещу него досъдебно
производство ищецът е търпял мерки за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“, които ефективно са накърнили основни негови
човешки права и ценности и неминуемо тежко са се отразили върху личната
му сфера, причинявайки силни негативни емоции – последното се установява
както от показанията на свидетелите, така и от заключението на СПЕ. Но така
описаните мерки ищецът е търпял в сравнително кратък период от девет дни,
което също следва да се съобрази при определяне размера на дължимото
обезщетение.
Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото
обвинение върху социалната и психо-емоционалната сфера на ищеца.
Установи се от свидетелските показания и заключението на СПЕ, че
преживения травматичен епизод и хроничния стрес от продължилото над 5
години наказателно преследване са предизвикали у ищеца гняв, тревожност,
депресивност, дали отражение както на социалното му функциониране и
семейния му живот, така и на физическото му здравословно състояние –
предвид заключението на вещото лице психиатър, че най-вероятно
неповлиялите се от предприетото лечение колебания в артериалното налягане
и претъпения инфаркт се дължат на продължителната стресова ситуация, в
6
която се е намирал ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно
преследване. Налице са данни и за смесено тревожно разстройство със
симптоми на генерализирано такова – безспорно причинени именно от
образуваното срещу ищеца производство, които няма данни да търпят
значително подобрение след неговото прекратяване и се нуждаят от терапия,
провеждана от психиатър.
По въпроса следва ли да бъде отчетен от съда установения по делото
факт за налични предходни осъждания на лицето, съдът съобразява трайната
и непротиворечива съдебна практика, съгласно която наличието на
предишните осъждания /вкл. и такива, за които лицето е било
реабилитирано/, е фактор, имащ значение за преценката относно личността
му и обема на търпените неимуществени вреди, доколкото несъмнено лице,
което не е било до момента обект на наказателна репресия, и лице, което е
осъждано, макар и към момента да е реабилитирано, проявяват различна
чувствителност и понасят в различен интензитет несгодите от незаконното
обвинение / в т.см. напр. мотивите на Определение № 779 от19.11.2018 г. по
гр.д. № 2598/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Като съобрази посочената съдебна практика, която напълно споделя,
съдът намира за необходимо да бъде отчетено обстоятелство, че ищецът е бил
двукратно осъждан и е търпял наказание „лишаване от свобода“, което
неминуемо се е отразило на обема на претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес от воденото срещу него наказателно
преследване и засягане на доброто му име, като ги е намалило.
Същевременно, съдът не може да не съобрази факта, че осъжданията на
ищеца са от преди почти 40 години – един значителен период, през който
личността търпи значително съзряване и промяна, и предвид липсата на
данни за последващи укорими прояви, може да се направи извод за
подобряване както на репутацията на ищеца в обществото, така и за
собствената му самооценка в периода преди процесното наказателно
преследване.
Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе
обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение
сумата от 8 000 лв., която сума би репарирала претърпените от ищеца
неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът взема предвид и
факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала незаконното
обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не
имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /Решение от
30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния
7
предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва. Началният момент
на забавата и дължимостта на законна лихва върху дължимото обезщетение
от датата, на която постановлението за прекратяване се е стабилизирало –
04.11.2021г. Съобразно диспозитивното начало в процеса, законна лихва
следва да се присъди, както е поискана – от 05.11.2021г.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, предвид установяването с категоричност по делото на настъпването
на имуществената вреда – заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер – в причинна връзка с образуваното и водено срещу
ищеца наказателно преследване.
По отношение на разноските:
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, а за държавната такса – в цялост.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. Възражението на ответника за прекомерност съдът
намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото
и минималния адв. хонорар, изчислен по реда на НМРАВ. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер
на 10 лв. – платена държавна такса и 400 лв. - адв. възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и
разноските за изслушаната по делото експертиза, а именно сумата от 300 лв.
С оглед изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С. В. Н., ЕГН **********, от гр.
София, ул. **** следните суми: сумата от 8 000 лева по иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди
от незаконното обвинение в извършване на престъпления по чл.144, ал.3,
пр.1, вр.ал1 от НК и по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, наказателното
производство по което е прекратено с Постановление на прокурор при СРП
от 29.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.11.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 8 000 лева до пълния му размер от 30 000
8
лева; сумата от 500 лв. – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди от същото обвинение; сумата от 410 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати по сметка на СГС сумата от 300 лв. –
разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9