Номер 53819.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х. В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201250 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. К. Г. ЕГН:**********,гр./с/. В.Т. ,ул."Ч.''** ,
живущ в с. М., общ. Септември
против Наказателно постановление № 2020-340-01-№26/22,05,20г. на
началника на РУ Септември , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
64, ал.2 и 4 и на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер
на 150 лева.
С жалбата се претендира материално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения защитник,
поддържа жалбата си и настоява да се отмени НП, като ангажира и
доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателят живее на семейни начала със св. В. Л. в наследствен на
последната имот в с. М., общ. Септември и съседен с този на св. Л. Л..
1
На 12,05,20г. вечерта, между 19-20ч, св. Л. Л. установила, че спряла
поливната вода след спор, който имала с В. Л. и жалбоподателя. поради това
76-годишната Л. Л. подала сигнал до РУ Септември и на място пристигнал
автопатрул, в състава на който бил св. пол. Д.. Полицаите установили
липсата на течаща проливна вода, както и факта, че в момента , в който си
приближавали към имота на В. Л. водата потекла отново. След като узнали от
Л. Л. за приключилия вече със съседите спор, предупредили последните - В.
Л. и жалбоподателя да не се саморазправят с нея и да не я заплашват, след
което си тръгнали.
Около два часа по -късно отново получили сигнал за спор между същите
лица и отново посетили адреса. Св.л. Л. им обяснила, че след тръгването им
заплахите продължили , като дори в присъствието на полицаите
жалбоподателят заплашил възрастната жена, че „ ще я съди и тя ще си плати“.
В тази ситуация св. Д. съставил против жалбоподателя акт за нарушение,
което квалифицирал по чл. 64, ал.4 и 2 от ЗМВР.
Оформен е редовен отказ да се подпише акта и такъв да се получи
препис от него.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП.
Основното възражение в жалбата е, че липсва състав на нарушението,
тъй като не е установено неизпълнение на разпореждането. За установяване
на това си твърдение жалбоподателят ангажира показанията на св. В. Л..
Не се правят конкретни възражения за процесуални нарушения, но
такива се констатираха служебно и то от категорията на съществените.
Описанието на нарушението в констативния и санкционния акт е дословно
следното: „В явно нетрезво състояние отправя обидни думи и заплахи за
саморазправа срещу лицето Л. В. Л., с което си действие нарушава
общественият реди буди възмущението на околните граждани. На лицето
многократно му е разпорено да спре, но то продължава“. Това описание е
възпроизведено, почти изцяло ( с изключение на едно важно обстоятелство)
и в санкционния акт. Вярно е, че това описание не съдържа изрично
отразяване на липсата на изпълнение на даденото разпореждане, но
отразеното, че нарушителят продължава, а не преустановява своето описано и
2
възприето като противоправно поведение, ясно сочи именно това. При
описанието обаче отсъства отразяване на обстоятелството кой точно е издал
останалото неизпълнено разпореждане, който реквизит е задължителен
предвид състава на възприетото нарушение по чл. 64, ал.4 вр. ал.2 от ЗМВР. (
виж Р Е Ш Е Н И Е № 578/28.10.2016г.- АдС Пазарджик, кахд 627/2016 г).
„За да е съставомерно деянието, разпорежданията могат да се издават,
независимо от тяхната форма, само и единствено от полицейски орган.
Съдът не може да извърши проверка дали лицето, издало разпореждането,
има качеството полицейски орган, тъй като в НП
административнонаказващият орган не е посочил и не е приел за установено
кое лице е издало разпореждането“.
Липсата на посоченото обстоятелство, което е елемент от състава на
нарушението от една страна засяга правото на защита, а от друга - прави
невъзможен съдебния контрол, който може да се относно липсващия в
административно-наказателното обвинение факт само след събрани едва в
хода на процеса доказателства .
Другото процесуално нарушение се състои в отсъстващото в НП
обстоятелство, че разпореждането е издадено устно, което обаче присъства в
словесната част на акта. Отсъствието му обаче от НП прави невъзможно да се
разбере какъв вид е било разпореждането и защо е дадена квалификация по
ал. 2 на ЗМВР. Алинея втора на чл. 64 от ЗМВР урежда хипотеза, при която
има невъзможност да се издаде писмено разпореждане ( какъвто несъмнено
не е настоящия случай) и предвижда възможност за издаване на устни или
чрез действия разпореждания.
Допуснатото разминаване между акта и НП и липсата и в двата акта на
обстоятелства, значими за елементите от състава на възприетото нарушение
съставляват самостоятелни процесуални нарушения, всяко от които
обуславящо необходимостта от отмяна на санкционния акт.
Извън горното, ще се посочи, че по същество и както правилно
претендира защитата не се установи необходимост „за изпълнение на
възложените функции“( което е елемент от ал.1 на чл. 64) на полицейските
органи от разпореждане към жалбоподателя „да спре да отправя закани и
обидни думи“. Наистина чл. 61, ал.2 от ЗМВР предвижда, че „ за
3
осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията
полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които
има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни
или други противоправни действия, които застрашават обществения ред“.
Поради това, ако действително е имало обиди и закани от жалбоподателя към
л. Л., правомерно е било отправяне на разпореждане в твърдения смисъл. На
обиди и закани преди първото и при първото се посещение полицаите,
предвид показанията на Д., не са станали свидетели. За случилото се преди
тяхното първо посещение на адреса свидетелства Л. Л. . А тя твърди, че
поводът да повика полицаите е „господинът ( визирайки жалбоподателя) се
насочи заканително към мен и каза: Цацаров, Цацаров, сега остава и кмета да
извикаш ….“ , аз недочувам и повечето неща не съм ги чула . Не се разправях
и се обърнах за помощ към полицията „.. това, което тя споделя за изреченото
след първото посещение на полицаите е , че „ господинът застанал към
нейната ограда и казал: ще те осъдя и ще ти взема паричките“ и от съответно
на споделеното от нея пред Д. ( казали й , че ще я съдят ) . Но тези реплики не
дават основание за превенцията по чл. 61, ал.2, вкл. когато тя се представи
като разпореждане по чл. 64. Освен това, при второто посещение ( предвид
показанията на полицейския служител) жалбоподателя отново се обръщал
към Л. Л., заявявайки й, че „ тя ще се плати и ще я съди“ , тоест - заканата „
ще си плати“ е в смисъл, че той ще потърси законов ред, защото е пряко
свързана с „ ще я съди“ - тоест той ще потърси правата си ( срещу нейни
според него незаконосъобразни действия) по законов ред, чрез Съда. Тоест, в
случая, от това, което се представи дори само с показанията на възприетата
като пострадала Л. Л. и на полицейския служител съвсем не два основание да
се приеме такова поведение от жалбопадателя, което да предполага „
противоправно действие, при това застрашаващо обществения ред“.
Изложените дотук съображения сочат,че двата административни акта не
са издадени при една безупречна процедура и това е достатъчно за отмяна на
този от тях, който финализира административното производство пред
администрацията . Но дори и да бяха процесуално безупречни акта и НП -
нарушението, което е вменено , не е извършено.
Искане за разноски не е депозирано - нито с жалбата, нито по същество.
4
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-340-01-№26/22,05,20г. на
началника на РУ Септември, с което на Е. К. Г. ЕГН:**********,гр./с/. В.Т.
,ул."Ч.''** , живущ в с. М., общ. Септември на основание чл. 257, ал.1 от
ЗМВР е наложена глоба в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5