Р
Е Ш Е Н И Е
293
/ 6.2.2020г.
гр. Перник, 06.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05573 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ от Д.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която
се иска да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца и същото да бъде
отменено, като ищеца бъде възстановен на заеманата от него длъжност.
Алтернативно се иска отмяна на издадената заповед, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, като незаконна.
В
исковата молба се посочва, че ищецът е заемал длъжността „Инспектор“ в областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Перник към Главна дирекция „Автомобилна
инспекция“, като на 30.07.2019г. му е била връчена Заповед №
ДН-00-23/30.07.2019г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, респ. е прекратено трудовото правоотношение. Ищецът сочи, че
издадената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание, е незаконна,
като излага за това следните съображения:
На
първо място твърди, че писмото, с което му е била дадена възможност да
представи писмени обяснения и за което се сочи в атакуваната заповед, не е
получено от него. Твърди, че въпросното писмо не е получавано нито лично от
него, нито му е било връчено чрез представител, в случая – майка му. Поради
това счита, че не е спазена законната процедура за поискване и даване на
писмени обяснения преди да бъде наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.
На следващо място ищецът твърди, че не е
извършил нарушенията, по отношение на които му е вменена вина и които са
станали причина за налагане на дисциплинарното му наказание. По отношение на
твърдението в заповедта, че при извършване на проверки, обективирани в
протоколи от крайпътни технически проверки, не е полагал ясен личен печат или
че такъв въобще не е положен, сочи за несигурност у работодателя досежно
извършеното нарушение. Т. е. работодателя не е сигурен дали личния печат не се
чете или въобще не е положил печат.
По отношение на посоченото в заповедта
нарушение, изразяващо се в това, че на 29.01.2019г., е взел участие в
комплексна проверка, касаеща периода от 01.01.2018г. до 01.01.2019г. относно
превозвача „МЕТАЛ ТРЕЙД-66” ООД, при което, въпреки неспазването от страна на
превозвача на нормативните изисквания в БАП, не е предприел законоустановените
действия, съгласно чл. 43 и по реда на чл. 81 т. 3 от УКАНД и с бездействието
си е извършил нарушение по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 3 от КТ, ищецът твърди,
че не става ясно как именно е взел участие в проверка, периодът за която вече е
бил изтекъл. Твърди, че посоченото от работодателя нарушение, изразяващо се в
бездействие, е недоказано.
Ищецът
оспорва и вмененото му в точка 8 от атакуваната заповед нарушение, а именно: че
на 02.04.2019г., когато е следвало да извърши проверка на „Автогара Перник” с
период от 01.04.2019г. до 07.04.2019г., а е установено, че за времето от 12.50
часа до 14.11 часа на 02.04.2019г. се е намирал на територията на гр. Радомир,
твърди, че действията му са били следствие на заповед на работодателя. Сочи
още, че на 03.04.2019г. е бил задържан от органите на МВР, като от тази дата до
настоящия момент е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй
като търпи мярка за неотклонение.
Ищецът твърди, че е налице неяснота и
досежно нарушението, описано под точка 9 в Заповедта. Твърди, че са описани два
периода, които съвпадат като дати, като е описано, че същия е следвало да бъде
с двама различни служители – инспектор Петров и инспектор Пейчев. Описани са и
два различни автомобила – с рег. № С 1192НХ и рег. № СВ4430НВ. Ищецът твърди,
че не става ясно къде е следвало да се намира той и какво е било неговото
задължение, за да бъде извършено нарушение от негова страна. Още повече, че по
време на посочените периоди същият е бил в отпуск по болест, за което е издаден
болничен лист.
Ищецът намира, че по отношение на част
от твърдените нарушения, изложени в мотивната част на заповедта, са настъпили преклузивните
срокове за упражняване на правото от страна на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание. На следващо място намира, че предвид обстоятелството,
че страда от заболяване, попадащо в обхвата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ във вр.
с чл. 1 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5/87г., а именно: „исхемична болест на
сърцето”, е опорочена процедурата по закрилата на уволнение, предвид
обстоятелството, че работодателя не е поискал мнението на ТЕЛК относно
здравословното състояние на предвидения за уволнение работник и не е изискал
разрешение за уволнението му от инспекцията по труда.
С
горните съображения и аргументи, ищецът предявява настоящите си искови
претенции и моли за съдебно решение, уважаващо ги.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявените от ищеца искови претенции. Твърди, че издадената от
изпълнителния директор на ИА „АА” Заповед № ДН-00-23/30.07.2019г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, е правилна и
законосъобразна, като в нея са посочени фактическите и правни основания за
издаването й. Сочи, че с доклад рег. №
11-00-336/22.04.2019г., изпълнителният директор на ИА „АА” е уведомен за
резултатите и констатациите от извършената тематична проверка на ОО „АА” –
Перник. В същия, в раздел „Констатации”, т. 4, са посочени множество конкретни
нарушения на служебните задължения, допуснати от ищеца в периода от
03.05.2018г. до 01.05.2019г. При преценката си, работодателя е приел, че
описаните в посочения доклад множество нарушения са действително извършени от
ищеца, както и че същите представляват системно неточно изпълнение на
служебните задължения от страна на ищеца. Поради това е взел решение за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Ответникът не приема
възражението на ищеца, че на последния не е връчена редовно поканата за даване
на писмени обяснения по образуваното срещу него дисциплинарно наказание. От
представеното известие за доставка се установявало, че същата е приета от лице,
което собственоръчно е изписало имената и качеството, в което я приема, а
именно: З.М. - майка. Ирелевантно е,
според ответника, обстоятелството, че към момента на връчване на поканата на майката
на ищеца, на посочения като постоянен и настоящ такъв на ищеца, последния е
изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест” на друг адрес в гр. Радомир.
Относно
възражението на ищеца, че нарушенията по т. 1, т. 3 и т. 4 от заповедта не са
извършени от него, ответника прилага копия от цитираните протоколи за крайпътни
технически проверки на МПС (15 броя), от
които е видно, че зачисленият на ищеца личен печат с № 1402 не е положен в
протоколите или ако е положен – е нечетлив. Това системно неполагане на печати
или на нечетливи печати в протоколите от крайпътните технически проверки е
нарушение на разпоредбите на УКАНД, които ищецът е длъжен да спазва.
Досежно
възражението на ищеца по т. 5 от
Заповедта, за несъответствие в датите на извършване на комплексната проверка на
превозвача „Метал Трейд” ООД, ответникът посочва, че в Заповедта изрично е
посочено, че комплексната проверка е приключена на 29.01.2019г., а проверявания
период за дейността на превозвача е бил от 01.01.2018г. до 01.01.2019г. Самата
комплексна проверка е извършена в периода от 17.01.2019г. до 29.01.2019г.
Твърди се, че нарушенията на превозвача, които ищецът не е установил, са били
безспорно видими за него, предвид натрупания опит и стаж. Изтъква се, че
контролът върху дейността на
превозвачите и установяване на извършени нарушения е основното задължение на
инспекторския състав на агенцията.
Ответникът
намира за неоснователно и възражението на ищеца, че е изтекла давност за
търсене на дисциплинарна отговорност по отношение на него, предвид
обстоятелството, че всички изброени в заповедта нарушения са извършени през
2019г. и за тях не е изтекъл едногодишния давностен срок.
В
съдебно заседание, ищеца, представляван от пълномощника си, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът
не се явява и не се представлява.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищеца Д.С.Д. е бил в
трудово правоотношение с ответника, като същият е бил назначен на длъжност
„Инспектор“ в ОО „АА“ – Перник към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. Не
се спори по делото и, че със Заповед № ДН-00-23/30.07.2019г. на изпълнителния
директор на ИА „АА“, на основание чл. 188 т. 3 във вр. с чл. 189 ал. 1 и чл.
187 т. 3 и т.10 и чл. 190 т. 7 от КТ, чл. 2 ал. 1 и ал. 2, чл. 5 ал. 2, чл. 6
ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр.
чл. 107а, ал. 21 от КТ, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта на ищеца – 30.07.2019г.
Установява
се, че със Заповед № ДН-00-28/10.09.2019г., издадена от изпълнителния директор
на ИА „АА“, последният е поправил допусната очевидна фактическа грешка в
процесната заповед, изразяваща се в непосочване в основанията за издаване на
Заповедта на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като е посочено, че
основанията за издаване на Заповед № ДН-00-23/30.07.2019г. на изпълнителния
директор на ИА „АА“ следва да се четат като „чл. 188, т. 3, чл. 330 ал. 2, т.
6, във връзка с чл. 189 ал. 1 и 187, т. 3 и 10 и чл. 190 т. 7 от Кодекса на
труда“. По делото е представено писмо, адресирано до ищеца, с което на същия се
връчва екземпляр от издадената заповед, с която е поправена очевидна фактическа
грешка, като не са ангажирани доказателства, които да сочат, че същото е
връчено на ищеца. Досежно това обстоятелство, ищецът е възразил, като е
посочил, че не е узнал за издаването на тази заповед.
По
делото е установено, че нарушенията, във връзка с извършването на които, на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, са установени в хода на
извършена тематична проверка от ГД „АИ“ в ОО „АА“ - Перник, назначена със
Заповед № РД-01-336/22.04.2019г. на Гл. секретар на ИА „АА“ към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. За резултатите от
извършената тематична проверка е изготвен нарочен Доклад с рег. №
11-06.3600/22.05.2019г., в който са отразени установени нарушения от страна на
различни служители, сред които и такива, извършени от ищеца. С посочения
доклад, изпълнителният директор на ИА „АА“ е бил уведомен за резултатите и
констатациите, при което, преценявайки тежестта на извършените нарушения,
същият е взел решение за налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение –
уволнение. С покана рег. № 11-06-3600/11/28.06.2019г. изпълнителния директор на
ИА „АА“ е уведомил ищеца, че срещу него е образувано дисциплинарно производство
на основание чл. 193 от Кодекса на труда, поради което му е указано в срок до
17.30 часа на 04.07.2019г. да даде писмени обяснения относно обстоятелствата,
описани в Доклад с рег. № 11-06.3600/22.05.2019г. и подробно изброени в
отправената покана. В последната към ищеца са поставени въпроси, на които същия
да даде отговор, като същевременно ищеца е уведомен, че непредставянето на
писмени обяснения в указания срок, ще се счита за отказ от предоставянето на
такива.
Видно
от материалите по делото е, че поканата е връчена на ищеца чрез лице от
домашните му, а именно: майка му З.М., на 01.07.2019г., в 12.50 часа. По делото
не са налице, а и не се твърди, че ищецът се е възползвал от правото си да даде
обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно наказание.
Установено
е, че считано от 03.04.2019г., ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа, след което, след привличането му към наказателна отговорност от
органите на прокуратурата с постановление от 04.04.2019г., спрямо същия е била
наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, която ищецът търпи и понастоящем.
От приетите писмени доказателства се
установява, че ищецът страда от заболяване, което е включено в ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
кодекса на труда, а именно: такова по чл. 1 ал. 1 т. 1 от Наредбата – исхемична
болест на сърцето. Установява се, че с декларация от 25.02.2015г., подписана от
ищеца, последният е уведомил работодателя си, че се ползва от закрилата на чл.
333 ал. 1 или ал. 6 от КТ, тъй като боледува от болест, определена в чл. 1 ал.
1 от Наредба № 5 за болестите, а именно: исхемична болест на сърцето.
Последното се установява и от представените от ищеца и неоспорени от ответника
писмени доказателства, а именно: заверено копие на епикриза, издадена от Първо
вътрешно отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове намират своето правно основание в чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.
В
производството по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, в тежест на работодателя е
да докаже законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото
правоотношение с работника или служителя. В настоящия случай, с доклада по чл.
146 ГПК, съдът изрично е указал на ответника, че е в негова доказателствена
тежест доказването на всички релевантни факти и обстоятелства, т. е. че са били налице предпоставките за
възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на посоченото в заповедта основание. Указано му е, че по отношение на иска, предявен в условията на
евентуалност, в тежест на ответника е да докаже, че за настоящия случай не се
изисква предварително съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган
или че, ако се изисква такова, то такова е дадено преди уволнението.
В
настоящия случай, съдът счита, че е налице процесуално нарушение, което води до
извод за незаконосъобразност на процесната заповед. То, само по себе си, е
достатъчно основание да бъде отменена заповедта за уволнение, без да бъде
разглеждан спора по същество и се изразява в следното:
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, в случаите по чл. 330 ал.
2 т. 6 от КТ (какъвто е настоящия случай), работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник
или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването. Съгласно ал. 2 на чл. 333 КТ, в случаите по т. 2 и т. 3 на
предходната алинея, какъвто е и настоящия казус, предвид установеното
заболяване на ищеца, попадащо в обхвата на Наредба № 5/87г., преди уволнението
се взема мнението и на ТЕЛК. По делото, от страна на ответника, не са
ангажирани каквито и да било доказателства, които да сочат, че същия е спазил
процедурата, предвидена с оглед специалната закрила по чл. 333 ал. 1 КТ, като
не е взел мнение на ТЕЛК, а впоследствие не е поискано и предварително
разрешение от инспекцията по труда. Нормата на чл. 333 ал. 7 от КТ формулира
обективен критерий – заболяването да е факт към момента на уволнението. Предвид
обстоятелството, че още през 2015г. работодателят е бил уведомен за
боледуването на ищеца от заболяване на сърцето, работодателят е следвало да
изиска произнасяне на ТЕЛК по реда на Наредба № 5, която да оформи мнението си,
относно здравословното състояние на
предвидения за уволнение служител (а именно: ищеца), след което да приложи
решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 333
ал. 2 от КТ е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрила при
уволнение. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са
налице предпоставките на чл. 333 ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в
случаите на трудоустрояване или заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване
на предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 КТ и съгласно чл. 344 ал. 3 КТ е
основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. В
този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
83/11.04.2011г. по гр. д. № 1784/2009г. на ІV-то ГО на ВКС, Решение №
424/26.05.2010г. по гр. д. № 1644/2009г. на ІІІ-то ГО на ВКС и др.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че само на това основание издадената
Заповед №
ДН-00-23/30.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, е незаконна и следва
да бъде уволнена. Последното прави предявения иск по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ основателен, поради и което следва да бъде уважен.
Отмяната на
заповедта, с която съществуващо трудово правоотношение е прекратено,
възстановява положението преди уволнението - тоест възстановява се трудовото
правоотношение такова каквото е съществувало преди незаконното уволнение. При
отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят следва да бъде
възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово
правоотношение, а не на друга длъжност при същия работодател. Следователно и
вторият кумулативно обективно предявен иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., предвид
представения списък с разноски по чл. 80 ГПК.
НА
основание чл. 78 ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и
разноските за държавна такса, определена в размер на 50.00 лева, дължима за
разглеждането на двата обективно кумулативно съединени иска.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ Заповед № ДН-00-23/30.07.2019г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с адрес:
гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, с
която на основание чл. 188 т. 3 във вр. с чл. 189 ал. 1 и чл. 187 т. 3 и т.10 и
чл. 190 т. 7 от КТ, чл. 2 ал. 1 и ал. 2, чл. 5 ал. 2, чл. 6 ал. 1 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 от КТ, на Д.С.Д., с ЕГН: ********** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение с ИА „АА“ към Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност – „Инспектор“ в ОО „АА“ –
Перник.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията,
с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5,
представлявана от изпълнителния директор Бойко Здравчов Рановски, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 600.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с ЕИК:
121410441с адрес: гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, представлявана от
изпълнителния директор Бойко Здравчов Рановски ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС
сумата от 30.00 лева, представляваща дължимата се държавната такса
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок датата на
обявяването му – 06.02.2020г., съгласно чл. 315 ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: