Р Е Ш Е Н И Е № 260186
гр.Пловдив, 11.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като изслуша
докладваното от съдията Р.Андреева гр.д.№ 3147/2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№ 4056/03.07.2020 г. на взискателя
„Водостанбдяване и канализация“ ЕООД – гр.Пловдив против постановление от
22.06.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на държавен
съдебен изпълнител при РС – Пловдив по изп.д.№ 20155330400021. Моли за отмяна
на обжалваните действия.
Длъжникът Б.Й.Г. чрез адв. Д.Б. е взела писмено становище за
неоснователност на жалбата.
ДСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и
за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид материалите
по делото и изразените писмени становища, намери следното:
Жалбоподателят има качеството на взискател по приложеното изп.д.№ 20155330400021.
Видно от копието на същото, изпълнителното производство е било образувано по
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Пловдив срещу длъжника Б.Й. Я./Г.
/ въз основа на изпълнителен лист,
издаден по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 8854/2012 г. на ПРС, а предмет на изпълнението са парични
вземания.
По делото са извършвани множество изпълнителни действия, като са налагани:
запор на трудовото възнаграждение на длъжника /04.06.2015 г./, от взискателя е
искано и е насрочван опис на движими вещи в дома на длъжника /17.09.2015
г./, от взискателя е искано и е наложена
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника /17.10.2016 г.,
19.01.2017 г./, от взискателя е искано налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника и извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника
/27.09.2017 г./, наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /
06.02.2018 г./, като запорно съобщение е било връчено на 23.03.2018 г. От взискателя
е искано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника /07.03.2018 г./,
като са били наложени запори върху вземания на длъжника в три банки, а
запорните съобщения са получени съответно на 19.03.2018 г. и на 20.03.2018 г.
След така извършените изпълнителни действия други не са били предприемани,
а на 19.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с искане
за насрочване на опис на движими вещи в жилището на длъжника. С обжалваното тук постановление ДСИ е
констатирал, че към деня на постъпване на молбата са изминали повече от две
години от последното извършено изпълнително действие, в който период
взискателят не е искал извършването на друго изпълнително действие и е
постановил прекратяване на изпълнителното производство.
Така постановеното постановление за прекратяване на изпълнителното
производство е правилно и законосъобразно.
Съгласно нормата на чл. 433,
ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Както правилно е преценил и ДСИ, към датата
на подаване на молбата на взискателя за извършване на нови изпълнителни
действия - 19.06.2020 г. е бил изминал срок повече от две години, в които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по право.
По изложените мотиви съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава
същата ще се остави без уважение.
По изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 4056/03.07.2020 г. на взискателя
„Водостанбдяване и канализация“ ЕООД – гр.Пловдив против постановление от
22.06.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на държавен
съдебен изпълнител при РС – Пловдив по изп.д.№ 20155330400021.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: