№ 16426
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110157561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът „....“ ЕООД, ЕИК ****, извежда съдебно предявените субективни права
при твърдение, че в отношенията им с ответника А. В., ЕГН **********, е налице
облигационна обвързаност по силата на сключен Договор за потребителски кредит от
разстояние № ... от 23.07.2021 г. Сочи, че сключването на договора е обусловено от
извършването на множество последователни действия от страна на потребителя,
посредством които същият да се запознае с условията и съдържанието на договора,
сключен от разстояние. Твърди, че за целта е необходимо потребителят да разполага с
регистрация на уеб адрес: www.minizaem.bg, където след попълване на въпросник и
запознаване с общите условия към договора, клиентът маркира поле, с което приема
условията на кредитодателя. Сочи, че след одобрение, ответникът, в качеството му на
потребител, е получил на предоставения от него имейл адрес договора и общите
условия, като сключването му е потвърдил чрез посочването на уникален
четирицифрен код, изпратен от кредитодателя на телефонния номер, посочен от
клиента. В тази връзка, на предоставения от ответника телефонен номер е получен
активационен код № 3621. Навежда доводи, че последващо потвърждение на
сключения договор се извършва и преди изпращането на паричния превод на
кредитополучателя, чрез провеждане на телефонен разговор с ответника, за който е
налице аудиозапис. Твърди, че за удостоверяване верността на предоставените от
ответника лични данни във връзка със сключването на договора, същият е изпратил
фотоснимки на документа си за самоличност, както и фотоснимка тип „селфи“, от
която да бъде видно, че именно той е носител на приложените данни от документа за
1
самоличност. Ищецът твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си произтичащи
от договора, като е превел в полза на кредитополучателя заетата сума на стойност 3000
лв. по банкова сметка, посочена от ответника. Сочи, че погасителния план по договора
е за период 22.08.2021 г. – 13.07.2023 г., при разпределение на дълга на 24 на брой
ежемесечни погасителни вноски. Твърди, че доколкото от страна на ответника не са
постъпили плащания на дължимите суми, дружеството е изпратило до ответника
имейл съобщение от 18.04.2022 г., с което е обявило кредита за предсрочно изискуем,
съгласно гл. IX, т. 5 от общите условия към договора. В тази връзка, счита че
ответникът следва да му заплати и стойността на договорената възнаградителна лихва,
чийто размер е фиксиран и определен в съдържанието на договора. Сочи, че доколкото
не са постъпили плащания и по отношение на дължимата лихва, както и с оглед
настъпилата предсрочна изискуемост, същата се дължи за периода 23.07.2021 г. –
22.03.2022 г., в общ размер на стойност 676,52 лв. Във връзка с посоченото, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32194/2022 г., по описа на
Софийски районен съд, 169 с-в. С оглед наличието на обстоятелствата по чл. 414, ал. 2
ГПК, за ищеца е налице правен интерес да предяви установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Моли съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца, в качеството му
на кредитодател, сумата от 3676,52 лв., от която 3000 лв., представляващи главница по
предоставения заем и 676, 52 лв. възнаградителна лихва по договора, ведно със
законната лихва, считано от 03.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. С., подава отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на договорни отношение с дружеството – ищец. Сочи, че не
е подавал искания за предоставяне на потребителски кредит, съответно не е подписвал
договор с ищеца. Твърди, че не разполага с потребителски профил на интернет
страницата на дружеството, съответно че не е получавал от ищеца електронни
съобщения и информация във връзка с процесния договор за потребителски кредит.
Оспорва твърденията на ищеца относно потвърждаването на договора, както и
предоставянето на лични данни, съгласно изложеното в исковата молба. Оспорва
приложените от ищеца писмени документи, като сочи, че на същите липсват подписи и
достоверна дата на сключване. Сочи, че доколкото липсват положени подписи по
приложените доказателства, то същите не удостоверяват валидно облигационно
правоотношение помежду им. Във връзка с твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост, навежда доводи, че необходима предпоставка за пораждане
на действието на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
същото да е достигнало до знанието на кредитополучателя. В тази връзка, сочи че от
приложените писмени доказатателства не е видно по ясен и недвусмислен начин, че
уведомлението е достигнало до него. С оглед посоченото, счита че ищецът може да
претендира единствено вземанията за главница дължими към момента на приключване
на устните състезания в настоящото производство. В условията на евентуалност, в
случай че съдът установи наличието на облигационна връзка между страните, твърди
че заемната сума не му е предоставена от ищеца. По отношение на иска за
претендираната възнаградителна лихва по договора релевира възражение за
нищожност на клаузата, регламентираща стойността й, поради противоречието й с
добрите нрави. В условията на евентуалност, навежда доводи за недействителност на
договора за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11
ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, в
условията на пълно и главно доказане, наличието на облигационна връзка с ответника
по силата на сключен договор за потребителски кредит от 23.07.2021 г., респективно
надлежното си изпълнение във връзка с предоставянето на ответника, в качеството му
на потребител, на необходимата преддоговорна информация и общи условия към
договора. В тежест на ищеца е да докаже по делото, че е предоставил в полза на
ответника заетата сума, предмет на договора, съответно основанието, поради което
претендира предсрочна изискуемост.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че
ответникът е поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита,
договорения размер на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото, пълно и главно, правоизключващите отговорността му факти, респективно
основанията, поради които счита че договора е недействителен. По отношение на
възражението за нищожност на договорената възнаградителна лихва следва да докаже
основанието, поради което счита, че същата накърнява добрите нрави.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. №32194/22, СРС, 169-ти с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебна компютърно – техническа експертиза, със
задача формулирана в исковата молба, при депозит в размер на 350 лв., платими от
ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.И.М..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК трето за процеса лице - „ОББ“ АД,
ЕИК ....., в двуседмичен срок от получаване на съобщението да предостави данни
относно исканата от ищеца информация.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
3
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2023
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4