РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Радомир, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200332 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./11.11.2021 г. директор на Регионална здравна
инспекция - П. е наложил на жалбоподателя СНЦ „С.к.Г. Р.“, гр. Р. имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 211, ал. 1 ЗЗ.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез
упълномощен представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди оспореното наказателно постановление.
Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р., редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
1
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.07.2021 г. С. Стр. Мл., в качеството на гл. инспектор в дирекция „О. з.“ при
Регионална здравна инспекция – П., в присъствието на Г.В. П. - Р. – инспектор в дирекция
„О. з.“ при Регионална здравна инспекция – П., е извършила проверка в СНЦ „С.к. Г. Р.“,
находящ се в гр. Р., ЖК „А., ул. „К.“ № 1., като на място проверяващите са установили, че
съществува фитнес център. При извършена проверка впоследствие в публичния регистър на
обектите с обществено предназначение се е установило, че СНЦ „С. к. Г. Р.“ не е спазил
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗ и не е уведомил РЗИ – П. за открит обект с обществено
предназначение.
Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка, свидетелката С.
Стр. Мл. - гл. инспектор в дирекция „О. з.“ при Регионална здравна инспекция – П.,
съставила АУАН № ./08.09.2021 г. На това основание е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на СНЦ „С. к. Г. Р.“ е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 211, ал. 1 ЗЗ.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна - установява се от всички събрани
по делото доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което
съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като
последователни и логични.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че
същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради
което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Това е
така, тъй като направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП не
съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нито в АУАН, нито в НП, при излагане на обстоятелствата на нарушението е
посочено кога (на коя дата) е започната дейността в обекта, а съгласно нормата на чл. 36, ал.
1 ЗЗ, идентична с нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № ./21.03.2015 г. за условията и реда за
създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции, всеки, който открие обект с обществено
предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на
обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно
приложение № 2.
Следователно в случая е налице конкретна дата, на която е извършено нарушението и
това е датата, следваща датата на започване на дейността. Непосочването на момента на
извършване на административното нарушение в АУАН и в НП е неизпълнение в пълен обем
2
на задълженията, съответно по чл. 42, т. 3, пр. 1 от ЗАНН и на административнонаказващия
орган по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Безспорно, в случая е посочено, че нарушението е установено на 28.07.2021 г. при
извършената проверка, но датата на установяване на административното нарушение не
може да бъде безусловно отнесена към датата на извършването му. От представените с
административната преписка писмени доказателства, в т. ч. жалба от С.В. от 15.07.2021 г.,
както и договор № ./30.07.2019 г., сключен между Община Р. и СНЦ „С. к.Г. Р.“, се
установява безспорно, че така сдружението - жалбоподател е осъществявало дейност в
обекта към 15.07.2021 г. и съответно задължението за уведомяване на РЗИ – П. е възникнало
към дата, предхождаща тази, посочена в АУАН и НП (28.07.2021 г.), но същата не е
посочена като дата на нарушението. В случая липсата на посочена дата на извършване на
нарушението както в АУАН, така и в НП, е абсолютна пречка за установяване на
обстоятелството кога е започната дейността в обекта, респективно налице ли е нарушение,
което влече след себе си недоказаност на нарушението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление, са посочени в чл.
57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от
които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Същото се
отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на
чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания има
за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл.
42, т. 3, пр. 1, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни,
категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат датата на извършване на
нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Непосочването
на този задължителен реквизит на АУАН и на НП влече извод за липсата на
законоустановените гаранции за реализиране на правото на защита срещу вмененото
нарушение, респективно, представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
обосноваващо отмяна на НП.
Все в обсъжданата посока, следва още да се посочи, че датата на извършване на
административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за
индивидуализацията на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, и при липса
на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с
оглед спазване на тези срокове.
3
На следващо място следва да се посочи, че на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 211, ал. 1 ЗЗ, според която разпоредба се
налага административно наказание „глоба“ на лице, което осъществява дейност в обект с
обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на
регионалната здравна инспекция. Видно е, че процесното административно нарушение не е
сред тези, които се санкционират на основание чл. 211, ал. 1 ЗЗ, тъй като така посочената
санкционна норма предвижда налагане на наказание „глоба“ и следователно е неотносима
към нарушение, което е извършено от сдружение с нестопанска цел. С прилагането на
неотносима към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност
на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо. Съгласно
чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с
административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на
нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка
предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на
приложимото наказание, също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това
наказание. Без значение е причината за неправилно посочената санкционна разпоредба.
Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита
на наказания – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и
на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да
организира адекватно и в пълен обем защитата си. АНО е следвало да положи необходимата
грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно
нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното
постановление. Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче
извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от
наказания да се изисква сам да направи това предвиждане. Неправилното определяне на
основанието за налагане на санкцията се цени от съда за съществено процесуално
нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № ./11.11.2021 г. на директора на Регионална здравна инспекция - П. следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 370,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, като видно от договор за правна защита и съдействие от 21.12.2021 г.
договорената сума е заплатена изцяло и в брой при подписването на договора. Така
договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
4
и при този изход на спора разноските, направени от жалбоподателя, следва да бъдат
заплатени от АНО.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./11.11.2021 г., с което директорът на
Регионална здравна инспекция - Перник е наложил на жалбоподателя СНЦ „С. к. Г.Р.“, гр.
Р., с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „П.“ № . имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 211, ал. 1 ЗЗ.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - П., с адрес: гр. П. ул. „М.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на СНЦ „С. к. Г. Р.“, гр. Р. с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. „П.“ № . сумата от 370,00 (триста и седемдесет лева), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5