Определение по дело №139/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 403
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20225500500139
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
гр. Стара Загора, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
Членове:Атанас Д. Атанасов

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е по частна жалба на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си
представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.В. –прокурист,
действащи заедно чрез адв. Х.И., срещу определение № 1256/14.12.2021 г. по
гр.д.№ 2493/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък, с което е била
върната исковата молба, а производството по делото е било прекратено.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт и претендира за неговата отмяна и
връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия или
изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.
В срока за отговор на частната жалба е подаден такъв от особения
представител на насрещните страни Д. В. Ш. и Н. В. Ш., с който жалбата е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
определение.
Въззивният съд, като взе предвид доводите страните и материалите
по гр.д.№ 2493/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на “Ю.Б.” АД срещу Д. В. Ш. и Н. В. Ш., с която при условията на
пасивна солидарност са били предявени осъдителни искове за сумите от
4342,84 лв. – главница и 501,77 евро - договорна лихва за периода от
30.11.2020 г. до 04.08.2021 г., дължими по обявен за предсрочно изискуем
договор за банков кредит, обезпечен с ипотека.
Връчването на исковата молба на двамата ответници е станало по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, т.к. не са били открити на адреса си в гр.К..
По отношение на ответницата Д. В. Ш. връчителят е събрал данни от
1
домоуправителя на входа на жилищната сграда по регистрираният й
постоянен адрес, че лицето от години живее гр.М., ***, а по отношение на
ответника Н. В. Ш. – че лицето от години живее в гр.В..
От извършените от съда справки в НБД „Население“ е видно, че Д. В.
Ш. има регистриран постоянен адрес в гр.К., *** и настоящ адрес в И.,
считано от 10.03.2005 г., а Н. В. Ш. има регистрирани постоянен и настоящ
адрес в гр.К., ***.
Съдът е извършил повторен опит за връчване на исковата молба, като
по отношение на ответника Н. В. Ш. връчителят е събрал данни от
домоуправителя на входа на жилищната сграда по регистрирания му
постоянен и настоящ адрес, че лицето от години живее и работи в друго
населено място, а по отношение на ответницата Д. В. Ш. – че от години живее
в чужбина.
Съдът е назначил на двамата ответници по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител, на когото са връчили преписи от исковата молба и
приложенията към нея.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответниците е
направил възражение за липса на компетентност на сезирания съд по смисъла
на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент, т.к. местоживеенето
на двамата ответници е в И..
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по
делото е установено местоживеенето на всеки от ответниците Д. В. Ш. и Н. В.
Ш. да е в И., поради което е приел, че не е компетентен по смисъла на
Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент да разгледа предявените
искове и е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемите по закон съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от
процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява за основателна, по
следните съображения:
Приложното поле на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския
парламент се отнася до граждански и търговски дела при които е налице
международен елемент.
Съгласно чл.4 от Регламента искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се
предявяват пред съдилищата на тази държава членка.
Чл.5§1. предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава
членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава
членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от
настоящата глава.
В раздел 4 – чл. 17§1. б.Б е предвидено, че по отношение на дела във
връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се
приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия,
2
компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и
член 7, точка 5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за
всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на
стоки.
Съгласно чл.18.2 другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят.
В случая претендираните от ищеца права произтичат от договор за
банков кредит, обезпечен с ипотека, поради което ответниците попадат в
категорията „потребител“ по смисъла на чл. 17§1. б.Б – страни са по договор
за кредит, платим на вноски, сключен с цел извън тяхната търговска дейност
или професия.
Ето защо компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата-
членка, където ответниците имат местоживеене.
Съгласно чл.61 §1 за да определи дали една страна има местоживеене в
държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага
вътрешното си право, а съгласно § 2 на същата разпоредба ако една страна
няма местожителство в държава членка, чиито съдилища са сезирани по
дадено дело, тогава, за да се определи дали страната има местожителство в
друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка.
В случая за определянето дали ответниците имат местоживеене в
България приложимото право е българското право, което не съдържа
ограничение относно доказателствата, с които може да бъде установено това
обстоятелство.
При извършената преценка на доказателствата в първоинстанционното
производство се обосновава извод, че ответницата Д. В. Ш. няма
местоживеене в Република България, но по отношение на ответника Н. В. Ш.
категорично може да се обоснове извод, че местоживеенето му е в Република
България, т.к. при направените опити за връчването на исковата молба от
събраните от връчителите сведения е установено, че това лице пребивава в
друг град в страната, а не по регистрираните си постоянен и настоящ адрес, но
не и на територията на друга конкретна държава.
В случая след като се установява, че местоживеенето на ответника Н. В.
Ш. е на територията на Република България липсват основания за сезирания
съд Районен съд – Казанлък да приеме, че не е компетентен да разгледа
предявените срещу него искове.
Назначавайки по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на този
ответник първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с
приложимото национално право, поради което производството по
предявените срещу Н. В. Ш. искове следва да продължи с участието на
назначения му особен представител.
Разпоредбите на чл.28 §1 и §2 от Регламент № 1215/2012 г. на
Европейския парламент предвиждат, че когато срещу ответник с
местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава
членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен,
освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на
3
настоящия регламент, като съдът спира разглеждането на делото дотогава,
докато не бъде доказано, че ответникът е могъл да получи документа за
образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок,
който да му позволи да организира защитата си, или че са били предприети
всички необходими стъпки за тази цел.
В случая по отношение на ответницата Д. В. Ш. липсват данни
първоинстанционният съд да е предприел действия за установяване на
местоживеенето й по реда на чл.62 §2 от Регламента, както и действия в
съответствие с чл.28 § 2, посредством които да се осигури възможност на
страната да узнае за образуваното срещу нея дело пред Районен съд –
Казанлък и евентуално да извърши процесуални действия по оспорване или
приемане на компетентността му по смисъла на § 1 на чл.28.
В тази връзка назначаването на особен представител по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК не може да се приеме за такива действия, т.к. правото си по чл.28
§ 1 от Регламента да оспори или приеме компетентността на сезирания съд
страната може да упражни единствено след като лично е узнала за
образуваното срещу нея дело.
В конкретната хипотеза след като е установил, че местоживеенето на
ответницата Д. В. Ш. не е на територията на Република България
първоинстанцонният съд не е следвало веднага да се десезира със спора по
предявените срещу нея искове прогласявайки своята некомпетентност да ги
разгледа, а е следвало да предприеме съответните процесуални действия за
установяването на адрес на територията на Кралство И., на който исковата
молба би могла да й се връчи по реда Регламент № 1393/2007 г на
Европейския парламент и на Съвета, с оглед предоставянето й на възможност
да пророгира компетентността на сезираният български съд.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на Районен съд – Казанлък за
продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с дадените
указания.
Относно разноските:
Тъй като в настоящото производство насрещните страни Д. В. Ш. и Н.
В. Ш. са участвали чрез назначения им от Районен съд –Казанлък особен
представител – адв. П.Г. от АК – Стара Загора, на същата следва да бъде
определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
На основание § 1 и чл.11 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адв. П.Г. следва да бъде определено
възнаграждение за подаването на отговор на частната жалба в размер на по
200 лв. за всеки един от Д. В. Ш. и Н. В. Ш., общо 400 лв., платимо от сумата
по внесения от частния жалбоподател депозит.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.272, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 1256/14.12.2021 г. по гр.д.№ 2493/2021 г. по
описа на Районен съд –Казанлък.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък за продължаване на
съдопроизводствените действия в съответствие с дадените в мотивировъчната
част на настоящото определение указания.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. П.Г. от АК – Стара Загора възнаграждение за
осъщественото представителство на Д. В. Ш. и Н. В. Ш. в размер на по 200 лв.
за всеки един от тях, общо 400 лв. /четиристотин лева/, платимо от сумата по
внесения от “Ю.Б.” АД депозит.
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5