№ 15
гр. Свищов, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20224150200204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 22-0352-000634 от 10.10.2022г. на Началник
РУ Свищов към ОД МВР В.Търново.
Жалбоподателят В. К. П., чрез защитника адв. П. Г. обжалва
наказателното постановление № 22-0352-000634 от 10.10.2022г. на Началник
РУ Свищов към ОД МВР В.Търново , с което на основание чл. 179 ал. 2 пр.
1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП. Оспорва възприетата фактическа обстановка, която не
отговаряла на действителността. Твърди, че се движел със съобразена
скорост, при ляв завой срещу него в пътната лента за движение по която се
движел навлязъл лек автомобил и за да избегне челен сблъсък с него, бил
принуден да предприеме избягваща маневра вдядсно, излязъл от пътното
платно и влязъл в пътна канавка. Оспорва наказателното постановление като
неправилно , постановено в противоречие със закона, като необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и при съществени
процесуални нарушения. Позовава се на допуснати процесуални нарушения
1
при издаване на акта , тъй като нито актосъставителят, нито свидетелят по
акта били очевидци, от което следвало, че било допуснато нарушение по чл.
40 ал.3 от ЗАНН. Позовава се и на нарушение по чл. 42 от ЗАНН относно
описанието на нарушението, като не било направено пълно и детайлно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, което
ограничавало правото му на защита. Твърди, че не били събрани
доказателства във връзка с възраженията му по акта за установяване на
въпросното МПС. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание защитника му поддържа жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направени по делото
разноски.
Наказващият орган – Началника на РУ на МВР гр. Свищов,
редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема становище по
жалбата.
След като се запозна с представените по делото доказателства,
становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът
намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0352-000634 от
10.10.2022г. на Началник РУ Свищов към ОД МВР В.Търново, издадено въз
основа на Акт № GA732316 от 25.09.2022г. за установяване на
административно нарушение, на жалбоподателя e наложено
административно наказание на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП глоба в
размер на 200 лева за това, че на 25.09.2022 г. около 14,00 часа по път III-405,
при км. 69+200 в посока към село Царевец, управлява лек автомобил „*****“
с регистрационни табели № *****, собственост на ***** , Булстат ********,
като при навлизане в ляв завой, не съобразява поведението си с пътните
условия и релефа на местността, губи контрол над автомобила и излиза в
дясно от пътното платно по посока на движението си, като реализира ПТП с
материални щети, с което виновно е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП , като
водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
2
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, ПТП. Описано е, че водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр. № 0239, като
уреда отчел 0,00 промила алкохол. Наказателното постановление е връчено
на 26.10.2022г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН № 685, Серия GA, бл. № 732316 от
25.09.2022г. съставен от актосъставителя Б. Б.– мл. автоконтрольор при РУ
МВР Свищов против , в което фактическото описание на нарушението е
идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП.
От разпита на актосъставителя Б. се установи, че на посочената
дата с колегата ги изпратили на получен сигнал за самокатстрафирал
автомобил между селата Царевец и Козловец. Заяви, че при отиване на място,
автомобилът, който бил касатрофирал бил извън пътното платно, там бил
водачът и една пътничка. Попитали ко какво се е случило, той обяснил, че
автомобил навлязъл леко в неговото платно и за да избегне удар, излязъл от
платното в дясно. Допълни, че от пътничката с него не снели обяснения.
Същият изнесе, че не са очевици на нарушението, а отишли на място, след
като ПТП вече било осъществено. Видно от показанията му, нарушителят
казал, че не е съгласен с констатациите в акта, бил съставен протокол за ПТП.
Този свидетел изнесе, че случилото се било при дневна С., суха пътна
настилка, възходящ наклон, ляв завой и водачът излязъл вдясно от него,
имало материални щети, които не описали в акта, а били описани в протокола
за ПТП. Обясни, че констатациите, които описал в акта били направени въз
основа на самия път – ляв завой и водачът излязъл вдясно от пътя, както и
разположението на автомобила било ориентир за описаното в акта. При
предявяване на св. Б. на АУАН от 25.09.2022г., същият заяви, че в съставения
от него акт не бил описал суха пътна настилка, наклон, не бил описал самата
местност като релеф.
Св. К. изнесе, че отишли на мястото по сигнал за ПТП между
сецата Царевец и Козловец, като лицето, което подало сигнала за ПТП се
движело от Козловец към Царевец и по негови обяснения, при ляв завой,
автомобил движещ се срещу него навлязъл в неговото платно и за да избегне
3
удар, излязъл от пътното платно и се врязал в храстите, но не могъл да даде
описание на автомобила, а само цвят. Потвърди, че от момичето, което било с
водача на автомобила не били снети обяснения, не я поканили да стане
свителе по акта. Водачът при съставянето на акта изразил несъгласие с
констатациите в акта, твърдейки, че няма вина за ПТП.
Разпитана по делото беше св. С. С., посочена от жалбоподателя.
Същата изнесе, че на въпросната дата пътувавала с жалбоподателя на
предното място до водача, движели се от гр. Пловдив към гр. Свищов и в
участъка между селата Козловец и Царевец при ляв завой срещу тях се
движел тъмносив автомобил, който се движел в тяхната лента, а за да
предотврати удар, жалбоподателят отбил насядно към канавката между
храстите. Видно от показанията им, след излизането им от автомобила,
жалбоподателят се обадил на телефон 112, след което се обадил и на
застрахователната си компания. Тази свидетелка посочи, че цялата лява
страна на автомобла, както и части от дясната страна – преден фар и огледала,
били пострадали. Видно от показанията, при идването на полицейските
служители, не й били искани обяснения, не била запитвана да стане свидетел
по акта. Същата заяви, че чула жалбоподателя и като разговоря с телефон 112
и пред полицаите да обяснява, че ПТП е станало заради друг автомобил.
Изслушан беше в съдебно заседание аудиозапис приложен към
писмото на Отдел Районен център 112 Русе, посредством използване на
служебния лаптоп на съда в присъствието на системния администратор и
съдържанието му беше отразено в съдебния протокол, където
жалбоподателят съобщава за ПТП, и че имало друг участник, но той избягал,
който автомобил бил влязъл срещу него на завоя и трябвало да влезе в
канавката за да избегне челен сблъсък с него, за които обстоятелства по
делото не са събрани доказателства. В административно-наказателната
преписка се съдържат възражения от жалбоподателя срещу съставения му
АУАН от 25.09.2022г. с вх. № 5825/03.10.2022г.., в които оспорва
възприетата в акта фактическа обстановка, като несъответсваща на
действителната такава, твърдейки, че няма вина за ПТП, а другият водач е
причинил ПТП, за което имало и очевидец, който не бил посочен като
свидетел по акта. В административно-наказателната преписка се съдържа
сведенеие от М. К., справка във връзка с подадено възражение срещу АУАН ,
с която е предложено административно-наказателно производство да
4
продължи с издаване на наказателно постановление, за което лицето да бъде
уведомено. Така с писмо от 08.10.2022г. жалбоподателят бил уведомен, че
възражението му е прието за неоснователно и производството ще продължи с
издаване на наказателно постановление и налагане на административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Съгласно справка за нарушител /водач В. К. П., по отношение на същия няма
влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Компетентността на административно-наказващия орган за
издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с
приложената Заповед № 8121З-1630 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), депозирана е в преклузивния
срок за обжалване и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
По същество е основателна.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява
по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя В. К. П. нарушение, като административно-наказващия орган
не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От приетите по делото доказателства се
установява, че АУАН е съставен от полицейски служител Б. Б., пристигнал
на място след като бил изпратен от дежурния за сигнал за ПТП, който не е
очевидец, а вписания като свидетел по акта – М. К., също така е полицейски
служител, пристигнал на мястото с актосъставителя Б..
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за
5
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели –
очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН
се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето
на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на
свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Това не е сторено. В акта дори не е посочено лице, което е установило
нарушението. При така установената фактическа обстановка, липсата на
втори свидетел, се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП по т. 1 , като
незаконосъобразно. Нарушението на правилото на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление в тази част, без да се
разглежда спора по същество. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори и липсата на втори свидетел да не беше съществено
процесуално нарушение, поради това, че и актосъставителя , и свидетеля по
акта не са очевидци, посоченото нарушение се явява недоказано, тъй като по
делото не се установи възприетото в АУАН и НП, че жалбоподателят при
навлизане в ляд завой не е съобразил поведението си с пътните условия и
релефа на местността и е изгубил контрол над автомобила си и е излязъл в
дясно от пътното пратно по посока на движението си, като реализира ПТП.
Следва да се посочи, че актосъставителят Б. в съдебно заседание заяви, че
констатациите в окта направил въз основа на самия път, разположението на
автомобила също било ориентир, но същевременно при предявяването на
същия на АУАН, заяви, че в акта не бил описал обстоятелства като суха пътна
настилка , наклон, както и релефа на местността. Същевременно по делото
няма данни за несъобразяване на поведението на водача с пътните условия и
6
релефа на местността, за скоростта на жалбоподателя. Никой от свидетелите
по делото не изнесе данни за скоростта, с която се е движел жалбоподателя,
от където да може да се направи преценка за „несъобразяване на
поведението“. Липсват факти, които да подкрепят описаното от
актосъставителя Б.. Описано е в акта, че е реализирано ПТП с материални
щети, но не са описани в какво се изразяват, кои са лицата, претърпели
имуществени щети. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено
ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае
защо е приет за извършител и от кое негово неправомерно поведение
произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.
При извършената проверка по законосъобразността на издаденото
НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да се разглежда спора по същество. Даденото в АУАН и
НП описание на нарушението е в нарушение на законовите изисквания да се
направи пълно описание на нарушението.
Административнонаказващият орган е описал нарушението,
като е посочил, че водачът при навлизане в ляв завой не съобразява
поведението си с пътните условия и релефа на местността, губи контрол над
автомобила и излиза в дясно от пътното платно по посока на движението си
като реализира ПТП. В случая административно-наказващия орган е посочил
преди правната квалификация на нарушението, че водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или опасност за движението, реализирано
ПТП. Или посочил е всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с
които съобразно правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП водачът следва да
съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с
кои фактори не е била съобразена. Липсват каквито и да било данни по делото
за скоростта, с която се е движил водача и какви са били пътните условия,
релефа на местността, станали причина за ПТП. И от разпита на
актосъставителя Б., и от заявеното от св. К. се установи, че пред тях
жалбоподателят обяснил, че друг автомобил навлязъл в неговото платно и за
7
да избегне удар, излязъл вдясно от платното. Недопустимо е в хода на
съдебното следствие да се установяват за пръв път факти, които е следвало да
намерят отражение в словесното описание на нарушението. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в немъзможност
да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, кои факти
и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.
На следващо място в словесното описание на нарушението е
описано, че жалбоподателят не съобразил поведението си с пътните условия и
релефа, при навлизане в ляв завой, изгубил контрол над автомобила и излязъл
в дясно от платното. Посочена е правната квалификация на нарушението –
чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 пр. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.
При даденото словесно описание на нарушението съдът приема, че
е било установено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП /водачът изгубил
контрол над управлявания автомобил/. С описание на нарушението при
издаване на НП обаче е прието нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Загубата на
контрол над управляваното превозно средство представлява нарушение на
задължението на водача да контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява, каквото задължение е предвидено в чл.20, ал.1 от ЗДвП. От
друга страна, посочената от административно наказващия орган
квалификация по чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда задължение за водача да
съобрази скоростта си на движение с редица обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие. За да бъде санкциониран водачът по този текст е
необходимо административно наказващият орган да въвеве и опише
фактическите обстоятелства, които съставляват това „предвидимо
препятствие” на пътя. Нито в съставения АУАН, нито в НП са изложени
такива обстоятелства, поради което и обвинението е останало неясно и
непълно за жалбоподателя.
Даденото описание на нарушението сочи на нарушение на чл. 20
ал.1 ЗДвП, но не такава правна квалификация е възприета в наказателното
постановление. Несъответствието между текстовото описание на
нарушението и правната му квалификация представлява съществено
процесуално нарушение, което от своя страна съществено накърнява правото
8
на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга страна поставя
съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на
акта по същество на спора.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. В настоящия случай заплатеното
адвокатското възнаграждение е в размер на 300,00 лева, поради което именно
разноски в този размер следва да бъдат заплатени на жалбоподателя и
възложени върху юридическото лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – В.Търново.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0352-000634 от
10.10.2022г. на Началник РУ Свищов към ОД МВР В.Търново, издадено въз
основа на Акт № GA732316 от 25.09.2022г. за установяване на
административно нарушение, с което на В. К. П. с ЕГН ********** от гр.
******* e наложено административно наказание на основание чл. 179 ал. 2
пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за това, че на 25.09.2022 г. около
14,00 часа по път III-405, при км. 69+200 в посока към село Царевец,
управлява лек автомобил „*****“ с регистрационни табели № *****,
собственост на ***** , Булстат ********, като при навлизане в ляв завой, не
съобразява поведението си с пътните условия и релефа на местността, губи
контрол над автомобила и излиза в дясно от пътното платно по посока на
движението си, като реализира ПТП с материални щети, с което виновно е
нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП , като водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, като
9
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН да
заплати на В. К. П. с ЕГН ********** от гр. ******* сумата от 300,00 лева
/триста лева/ - направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10