Р Е
Ш Е Н
И Е № 260165
гр.Сливен, 20.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 4738 по описа за
Производството е образувано въз основа на предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване на право на собственост върху недвижим имот, евентуално съединен с положителен установителен иск за право на ползване върху същия недвижим имот, подаден от Ж.П.М., ЕГН: ********** ***, Н.Д.М., ЕГН: ********** и П.Л.М., ЕГН: ********** *** чрез адв. Е.Х. *** против И.П.П., ЕГН: ********** ***.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната страна е постъпил. Ответникът чрез адв. Й. от САК е предявил обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 109а ЗС и чл. 109 ЗС.
Съдът, е счел, че предявения иск за
определяне на граници по чл.109а от Закона за собствеността, относно
урегулирани поземлени имоти е недопустим с влязло в сила протоколно определение
от 18.05.2020 г., тъй като очертанията на имотите при тях се определят по
административен ред, с приемането на плана, съответно
кадастъра. В този случай съществува задължителна
съдебна практика по чл.290 ГПК - Решение № 328 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 286/2010 г., II г. о., както и Решение
№ 317 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5672/2007 г., III г. о., ,в което също
изрично се сочи, че е недопустимо с
установителен иск по чл. 109а ЗС да
се определя границата с урегулиран поземлен имот, защото очертанията на урегулирания
поземлен имот се определят по административен ред с приемането на плана и след
влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата.
С оглед на изложените съображение производството в тази част е било прекратено като недопустимо, тъй като
се касае за урегулирани поземлени имоти по отношение на които има действащ
регулационен план.
С влязло в сила протоколно определение от
18.05.2020 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК като страна в
процеса на мястото на починалата в хода на производството на 02.12.2019 г. ищца
Николинка Д.М. единствения нейн наследник П.Л.М..
В исковата
молба ищците твърдят, че страните по делото са наследници на П.П.М., починал на
16.08.1975 г., като първият ищец бил единствен наследник на Иванка В.М.,
починала на 26.02.1995 г. С нотариален акт № 78, т. 3, нот.д.
№ 1120/1981 г. на СРС наследниците на П.П.М. били признати за собственици по давностно владение на овощна градина, находяща се в м.
„Селището” в землището на гр. Сливен, с площ 1 декар, при граници: горски
участък, коларски път, Илия Рундев. Съседният имот от
север бил притежание на Илия Рундев по силата на нот. акт № 77, т. 3, нот.д. №
1119/1981 г. на СРС. В този имот се била намирала постройка, западната част от
която състояща се от стая и салон, с площ от 28 кв.м. със складово помещение до
нея се било владяло от наследодателя на ищците, а след смъртта му и от самите
ищци. За да достигнат тази част от сградата те били ползвали и 30 кв.м. от
имота пред сградата. Поради съществуващия между страните спор Илия Рундев бил предявил иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу
наследодателите на страните, като образуваното гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС било завършило със сключена между страните спогодба,
като си били разпределили ползването между спорните съседни имоти. С нот. акт № 113, т. 1, нот. д. №
98/2005 г. Илия Рундев и съпругата му били продали на
ответника собствения си недвижим имот, образуващ УПИ V-284 в кв. 24 по плана на
м. „Селището” по подробния устройствен план на гр.
Сливен, с площ от 1 декар и граници: север УПИ V-285, изток УПИ-IX-290, юг УПИ
VII-283 и на запад път, заедно с построената в мястото сграда. След влизане в
сила на кадастралната карта на гр. Сливен през
Молят съдът да признае за установено, че ищците по отношение на ответника са собственици на 189 кв.м. заснети поради грешка в имот с идентификатор № 67338.441.114, собственост на ответника, както и че са собственици на западната част на сграда с идентификатор № 67338.441.114.1, състояща се от антре и складово помещение, както и да се признае за установено, че по отношение на ответника ищците имат право на ползване на 30 кв.м. от неговия имот с идентификатор № 67338.441.114 разположени пред сградата в същия имот. В случай, че искът за установяване на собственост на част от сградата с идентификатор № 67338.441.114.1 бъде отхвърлен молят да се признае за установено, че имат вещно право на ползване върху тази част от сградата. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответната страна. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Заявява, че бил закупил през
Предявява обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 109а ЗС и иск по чл. 109 ЗС.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от страна на ответниците по тях
и първоначални ищци. Оспорват предявените искове като недопустими. Искът по чл.
109а ЗС бил недопустим, тъй като по отношение на м. „Селището” бил в сила
регулационен план. Искът по чл. 109 ЗС не бил с конкретизиран петитум и не било
ясно какви действия нарушаващи правото на собственост на ответника по
първоначално предявения иск следвало да бъдат преустановени. Оспорват правото
на собственост на ищеца по насрещните искове, тъй като претендираното от тях
основание за придобиване на собственост било давностно
владение установено въз основа на постигната съдебна спогодба от
В допълнителна молба от 26.02.2020 г. ответникът и ищец по насрещните искове конкретизира тяхното основание и петитум: заявява, че предявява насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК, като моли съдът да установи в отношенията между страните, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114, и на сграда находяща се в процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114.1 въз основа на придобивно основание-покупко-продажба на недвижим имот и насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се претендира ответниците по този насрещен иск и ищци по първоначалния иск да бъдат осъдени да прекратят всякакви действия спрямо него, които му пречат да упражнява неограничено правото си на собственост върху процесния имот и находящата се в него сграда, като бъдат осъдени да не се противопоставят и да не пречат на поставянето на постоянна ограда, която трайно да отдели недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114 от съседния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.116 .
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните по
делото са наследници на П.П.М., починал на 16.08.1975 г., като първият ищец е
единствен наследник на Иванка В.М., починала на 26.02.1995 г. С нотариален акт
№ 78, т. 3, нот.д. № 1120/1981 г. на СРС наследниците
на П.П.М. били признати за собственици по давностно
владение на овощна градина, находяща се в м. „Селището” в землището на гр.
Сливен, с площ 1 декар, при граници: горски участък, коларски път, Илия Рундев. Съседният имот от север бил притежание на Илия Рундев по силата на нот. акт №
77, т. 3, нот.д. № 1119/1981 г. на СРС. В този имот
се била намирала постройка, западната част от която състояща се от стая и
салон, с площ от 28 кв.м. със складово помещение до нея се било владяло от
наследодателя на ищците, а след смъртта му и от самите ищци. За да достигнат
тази част от сградата ищците били ползвали и 30 кв.м. от имота пред сградата.
Поради съществуващия между страните спор Илия Рундев
бил предявил иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу наследодателите на
страните, като образуваното гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС
било завършило със сключена между страните спогодба, като си били разпределили
ползването между спорните съседни имоти. С нот. акт №
113, т. 1, нот. д. № 98/2005 г. Илия Рундев и съпругата му били продали на ответника собствения
си недвижим имот, образуващ УПИ V-284 в кв. 24 по плана на м. „Селището” по
подробния устройствен план на гр. Сливен, с площ от 1
декар и граници: север УПИ V-285, изток УПИ-IX-290, юг УПИ VII-283 и на запад
път, заедно с построената в мястото сграда. След влизане в сила на
кадастралната карта на гр. Сливен през
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Рундева тя заедно с наследодателката на ищците Иванка Панайотова М. били закупили имота, като дълго време не си били разпределили ползването, като тя и нейният съпруг били построили една вила и за да я достъпват били минавали през мястото на ищците. Съпругът й бил повикал вещо лице, което да постави телена ограда. Имотът бил представлявал градина с овощни дръвчета и зеленчуци, а къщата била обща с две стаи и салон, като едната стая била използвала свидетелката и съпруга й, а другата ищците. Свидетелката заявява, че тя и съпругът й били продали своята част и бил изготвен нотариален акт за сделката.
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Рундев,
който е първи братовчед на ищеца Ж.М. техните бащи били купили имота и били
построили в него вила, която се била разделила между техните семейства, като
неговото било продало своята част от имота. Била поставена мрежа, която била
разделяла имотите. Заявява, че южната част се била ползвала от Ж.М., а
северната част от неговото семейство. Пред вилата имало площ от 20-
Видно от показанията на свидетеля Янков, който живее в съседство на имота ищецът Ж.М. бил живял в източната част на имота в лявата част на една къща, на която дясната част била съборена и единствено той бил ползвал имота и запазената част на постройката. Бил виждал и ответника в имота. След като починал братът на ищеца Ж.М. Любен М. той се заселил постоянно в имота, което било станало преди 8-9 години, но и докато брат му бил жив ищецът бил идвал да наглежда имота си.
Видно от показанията на свидетеля Савов, чийто имот се намира в близост до процесния имот, последният бил собственост на бащата на Ж.М. и на Рундеви, като в него имало една постройка, която била собственост на Рундеви с част от парцела, като в имота също така имало гараж и пътека, като източната му част се била ползвала от семейство Рундеви и свидетелят не бил видял някой да я ползва след като Рундеви били продали имота. Ж.М. бил ползвал западната част на вилата, гаража и пътеката и една част от източната част на имота. Вляво от пътеката имало зид, който бил много стар и бил граница между частта на Ж.М. и Рундеви и също имало ограда, която разделяла имота.
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел П., който е баща на ответника
процесният имот бил закупен заедно с построената в него паянтова постройка от
неговия син през
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Тодоров, който е приятел на
ответника същият бил посетил имота му, където имал овощна градина и организирал
в него барбекюта. Ответникът бил ползвал и сграда в
имота, където имал сервизно помещение. Бащата на ответника имал проблеми
миналата година с достъпа до имота, тъй като бил завел геодезисти, които били
изгонени от ищеца. Преди този случай свидетелят не знае дали е имало
възпрепятстване на достъпа до имота, като последно бил посещавал имота през
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Георгиев, който бил посещавал
имота заедно с ответника до
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като последователни едностранни и безпротиворечиви съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Видно от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза границата между имот с
идентификатор № 67338.441.114 и съседния
недвижим имот с идентификатор № 67338.441.116 отразена на кадастралната карта
не е материализирана на място с ограда, като западната част от границата между
двата имота в участъка от улицата до северния ъгъл на гараж в ПИ с
идентификатор № 67338.441.116 минава по подпорна стена изградена поради скатния терен и денивелацията между двата имота на отделни
участъци с различна височина от бетон и зидария. На първия участък на
разстояние от
Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза съществуваща на мястото подпорна стена в имот № 286 започва от западната имотна граница и продължава в посока югоизток и същата е нанесена на действащия към настоящия момент ПУП на м. „Селището”. Вещото лице при направената съпоставка на скиците на съществуващия картен материал за ПИ № 67338.441.114 по КККР на Сливен и ПИ № 286 в кв. 24, отреден УПИ - III -286 по ПУП на м. „Селището” и оригиналната скица на вещото лице по гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС и е установило, че описаните подпорни стени съвпадат с границата отразена в скицата по гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС повдигната със зелен цвят на комбинираната скица, като площта между зелената линия и кадастрално нанесената граница в кадастралната карта е в размер на 20 кв.м. В съдебно заседание вещото лице нанесе номерация върху комбинираната скица.
Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-технически експертизи като изготвени от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Видно от Постановление от 03.02.2020 г. РП-Сливен е отказала да образува досъдебно производство по жалбата заведена от Паско П. срещу Ж.М. по повод отказа на последния да допусне геодезист да измери границите на процесния имот станало на 24.07.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, на който се позовават ищците следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.
За да бъде придобито владение върху
вещ, която се владее от друг (или поне не се владее изключително от лицето,
което я завладява), преди всичко е необходимо да бъде отблъснато владението на
досегашния владелец. Това важи и в случаите когато новият владелец е бивш
държател на вещта, т.е. когато той до завладяването е упражнявал фактическата
власт, като е променил само намерението (interversio possessionis).
При упражняване на фактическа власт върху чужда
вещ презумпцията е лесно оборима, тъй като
собственикът е отстъпил фактическата власт на държателя по силата на някакво
правно основание, чието установяване ще доведе до отричане на предполагаемото
намерение за своене. При упражняване на фактическа
власт върху съсобствена вещ от един от
съсобствениците правно основание също трябва да е налице - решение на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, или дори съгласие
на всички. Използването на цялата вещ без решение или съгласие също е възможно,
както се вижда от уредената в чл. 31, ал. 2 ЗС хипотеза. След като се
допуска тази възможност, не би трябвало да се възприема упражняваната без
основание фактическа власт като владение. Ето защо, се приема, че намерението
на владелеца да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика.
При промяна на държането във владение тези
действия трябва да са насочени и към собственика, а при съсобственост -
към останалите съсобственици.
Ето защо, презумпцията по чл. 69 ЗС е
ограничено приложима. Тя се отнася само до намерението като субективен елемент
на владението, но не и до действията, в които се обективира
промяната на това намерение, извършени по начин да бъдат узнати от собственика.
Както е разяснено с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец (т.нар. interversio possessionis). Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
С решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., ., на ВКС, І г.о. е прието, че действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и той се препятства да упражнява правото си на собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху имота. По същество е прието, че едната страна е демонстрирала пред другата, че владее за себе си.
С решение № 68 /02.08.2013 г. по гр.д. № 603 /2012 г., на ВКС, І г.о. е даден отговор на въпроса: дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито? В отговора също е прието, че за да придобие имот по давност, владелецът трябва да осъществява непосредствена власт върху имота, като отблъсква владението на собственика, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
С Решение № 87/7.05.2015 г. по
гр.д. № 6486/2014 г., І г.о. - представляват
ли промяна в анимуса на съсобственика действията,
изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и
построяването на масивна сграда в едната част, ако между съсобствениците е била
постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите
са разпределили само ползването върху реално определените части при равни
квоти. - Ако между съсобствениците на недвижим имот е било постигната
спогодба, съгласно която те са разпределили ползването върху реално определени
части от съсобствения имот, последващото изграждане
на масивна ограда в едната част на имота не съставлява действие, изразяващо
промяна на анимуса на съсобственика за установяване
на самостоятелна фактическа власт върху реално обособена част от съсобствения имот.
Постигнатата между съсобствениците спогодба за разпределяне на ползването на съсобствения имот изразява волята на всеки един от тях за
зачитане правата на другия съсобственик чрез упражняване на държане върху
притежаваната от него идеална част от имота. Тази спогодба обвързва всички
съсобственици, между които е сключена, както и техните правоприемници, до настъпването на обективна промяна в
обстоятелствата, която да сочи на необходимост от привеждане на ползването в
съответствие с действителното положение. Ако пък е налице субективна промяна,
т.е. промяна в намерението на някой от съсобствениците, свързана с начина, по
който упражнява фактическата власт върху реално обособена част от съсобствения имот, тази промяна трябва да достигне до
знанието на останалите съсобственици, участвали при постигането на спогодбата,
за да им бъде противопоставена.
Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме
като демонстриране на намерение за своене само ако с
оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици.
Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на
правомощията му по чл.31 ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да
си служат със същия имот съобразно правата си, включително с отделни, реално
обособени части от него, за да се приеме, че това действие има за последица
установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде
съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в
намерението спрямо останалите съсобственици.
Поставянето на ограда на място, различно от определеното със спогодбата, представлява обективна промяна в обстоятелствата, която обаче сама по себе си не представлява действие, което да демонстрира отричане правата на другия съсобственик върху целия имот, тъй като засяга ползването само на част от имота. В подобна хипотеза действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо другия съсобственик следва да отричат правата му върху целия имот, който позоваващия се на придобивна давност ползва по силата на спогодбата.
Съгласно Решение № 299 от 15.06.2010 година на ВКС, Второ ГО споразумението за разпределяне на ползването обвързва не само лицата, които са притежавали имота в съсобственост към момента на сключването му, но и последващите приобретатели до момента,в който начинът на ползуване не бъде променен по предвидения в чл.32 ЗС ред. Решение № 159/14.06.2013 г. по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о. - При наличието на уговорка за ползване между собственика и упражняващото фактическата власт лице последното държи вещта за собственика дори помежду им да е постигнато съгласие за последващо прехвърляне на собствеността по причина,че дори такова съгласие за последващи действия да е било постигнато, това не променя уговорката за ползване. Освен това при уговорка за последващо прехвърляне на собствеността държателят субективно продължава да има знание, че правото на собственост не му принадлежи, че упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика и очакване за последващо придобиване на това право. Очакването за придобиване на правото на собственост въз основа на сделка изключва намерението вещта да се свои преди това, т.е. изключва намерението фактическата власт да се упражнява за себе си преди сключването на договора, тъй като по отношение на способа, чрез който ще бъде придобита собствеността, държателят има знание и определеност. Ако промени това свое субективно отношение към вещта и започне да я счита за своя с оглед обещанието собствеността да му бъде прехвърлена, държателят следва да уведоми собственика за тази промяна, т.е. да демонстрира спрямо него намерението си занапред да свои вещта, тъй като по отношение на уговорката за ползване,която е била постигната помежду им промяна не е настъпила-обещавайки да прехвърли собствеността в един бъдещ момент собственикът не променя собственото си отношение към вещта,нито предполага,че държателят ще промени своето.
Съдът, счита, че цитиранатав
предходните абзаци съдебна практика е относима и би могла да се приложи и към
настоящия случай, тъй като съсобственикът е държател по отношение на идеалните
части на останалите съсобственици и ги ползва без да има намерение да ги свои,
като ако настъпи промяна в неговото намерение същата следва да бъде доведена до
знанието на останалите съсобственици, за да може от този момент да започне да
тече придобивна давност в негова полза. Държателят
също упражнява фактическа власт върху вещта без намерение да свои същата, като
промяната в неговото намерение също следва да бъде манифестирана с конкретни
действия пред собственика на имота. В случая е налице уговорка за ползване между предишния
собственик и упражняващи фактическата власт лица, като последните държат вещта за собственика, тъй
като упражняват фактическата власт върху процесните обекти в недвижимия имот
въз основа на правно основание в случая спогодба за разпределение на ползване
одобрена от съда. Тази уговорка за ползване дори и да приемем, че обвързва и
последващия собственик на имота по аналогия с решението по чл. 32 ЗС не
означава, че държането е преминало във владение по отношение на последващия собственик
без изрично и конкретни действия насочени спрямо него ползвателите
не са манифестирали тази промяна в намерението.
В процесния случай единствено ищецът Ж.М. е бил
страна по постигнатата между него и семейство Рундеви
предишните собственици на процесния имот спогодба, която е била одобрена от
съда по гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС . С одобряването на тази спогодба от съда е било
разпределено ползването между страните съгласно приетата по делото комбинирана
скица, като ищците Мария и Илия Рундеви щели да
ползват мястото обозначено на скицата обозначено в червен цвят с пътеката
обозначена със защриховано, но без защрихованото като общо място пред вилната
сграда, без 30 кв.м. от общото място пред вилната сграда собственост на
ответниците и без складовото помещение долепено до постройката собственост на
ответника. Ответниците щели да ползват обозначеното със синьо върху
комбинираната скица плюс пътеката и вилната сграда обозначена в синьо и
складово помещение и
Спогодбата, с която приключва делото по предявен иск
по чл. 109 ЗС не съставлява решение за разпределяне на ползване между
съсобственици, тъй като между страните по спогодбата не е налице съсобственост
по отношение на парцел 286 и на обектите в него. Съдът приема, че тази спогодба
съставлява правно основание въз основа на което предишните собственици на
процесния имот предоставят фактическата власт върху описаните обекти в имота на
ищеца Ж.М. и останалите починали страни по спогодбата. Въз основа на тази
спогодба те упражняват фактическата власт върху тези обекти в имота. Спогодбата
обаче не учредява ограничено вещно право на ползване по отношение на ищеца Ж.М.,
тъй като не е съставена в изискуемата от закона нотариална форма за учредяване
на вещни права съгласно чл. 17 ЗЗД.
Съдът приема, че въз основа на тази спогодба и
комбинираната скица, която е неразделна част от нея ищецът Ж.М. упражнява
фактическа власт върху обектите от имота собственост на Рундеви,
в качеството си на държател, а не на владелец или ползвател с учредено
ограничено вещно право на ползване върху имота. В случая собственикът е отстъпил фактическата
власт на държателя по силата на някакво правно основание/съдебната спогодба/,
чието установяване води до отричане на предполагаемото намерение за своене. Съдът приема, че намерението на владелеца да държи
вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието
на правомощията на собственика.
При промяна на държането във владение тези
действия трябва да са насочени и към собственика, а при съсобственост -
към останалите съсобственици.
Държател не може да прекрати упражняваното от
собственика владение просто като промени намерението си и започне да свой
вещта. Това намерение трябва да бъде манифестирано спрямо собственика чрез
действия, отричащи неговото владение и то така, че той да узнае за тази
интервенция, за да може да защити своето владение в сравнително кратките
срокове по чл. 75-76 ЗС.
В случая ищците се позовават на давностно владение и
твърдят, че са придобили право на собственост или при условие на евентуалност
право на ползване върху процесните имоти. Съдът счита, че ищците са
манифестирали промяната на намерението си по отношение на своенето
на процесния имот пред собственика най-рано през
С оглед на изложеното съдът, счита че ищците не са придобили право на собственост по давност по отношение на претендираните обекти от недвижимия имот собственост на ответника.
По отношение на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 56 ЗС в условие на евентуалност: Правото на ползване по чл. 56 ЗС представлява вещно право, по силата на което носителят може да ползва вещ съгласно нейното предназначение, правото на собственост върху която вещ принадлежи на лице, различно от ползващия. Въз основа на придобивна давност по смисъла на чл. 85 ЗС може да се придобие не само право на собственост върху вещ, но и друго вещно право, което зависи от действията на имота, които фактически представляват упражняване на съответното вещно право. Предвид това, законът позволява придобиване по давност като оригинерен способ и на вещното право на ползване /в посочения смисъл - Решение № 119/15.03.2010 г. по гр.д. № 303/2009 г. на ВКС, I ГО/. От приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот с се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот. Ищците поддържат, че са придобили по давност вещно право на ползване върху така описания чужд имот, като съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС ако владението е добросъвестно правото на ползване ще се придобие чрез упражняването на фактическа власт върху имота в продължение на 5 години, а при недобросъвестно - чл. 79, ал. 1 ЗС давностният срок е 10 години. Добросъвестното владение е легално определено в чл. 70 ЗС като владение на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, респ. - носител на вещно право на ползване, без да знае, че праводателят му не е носител на учреденото право или че предписана от закона форма е опорочена. Ищците не твърдят да са придобили владението върху имота въз основа на правно основание, при опорочена форма, нито твърдят да са сключвали договор със собственика на имота за учредявяване на право на ползване във формата на нотариален акт, но да не са придобили на това основание правото, поради обстоятелството, че праводателят не е бил носител на правото на собственост или тъй като вече е бил учредил правото на ползване. Предвид това, ищците се позовават единствено на недобросъвестно владение при придобиване на правото на ползване, поради което следва да докажат, че е ползват имота с намерението да са носители на пожизнено право на ползване в период от 10 години. По делото не се доказва ищците да са ползвали имота в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗС държанието е упражняване на фактическа власт върху вещта, която лицето не държи като своя, т.е. сочената от законодателя разлика с владението, определено в чл. 68, ал. 1 ЗС е субективното отношение по повод на упражняването на фактическата власт на една вещ. За да настъпи промяна в основанието на държанието и превръщането му във владение е необходимо държателят да е извършил едностранни действия, с които да отрича владението на собственика, да престане на държи вещта за последния и да започне да я държи за себе си. Промяната в намерението и превръщането на държанието във владение не трябва да остане скрита, а трябва да намери външен израз в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към собственика и които да покажат несъмнено, че държателят, който упражнява фактическата власт отрича правата на собственика и го владее вече за себе си.
От събраните по делото доказателства не
се установи нито един от двамата ищци да са владяли
претендираните от тях обекти в недвижимия имот на ответника добросъвестно или
недобросъвестно за период от пет или десет години, нито се установи кога и с
какви действия са отрекли владението на собственика и са манифестирали пред
него промяната в своето намерение и
взетото от тях решение да своят вещта. От свидетелските показания и от
приложената по делото преписка се установява единствено манифестиране на
промяна в намерението за своене на вещта от страна на
ищеца Ж.М. по отношение на бащата на собственика на имота свидетелят П., но не
и по отношение на самия собственик и не може да бъде направен категоричния
извод, че последният е бил уведомен и е знаел за тази промяна в намерението на
ищците и взетото от тях решение да своят процесните обекти в имота негова
собственост. Не се установи да са демонстрирали и такава промяна в намерението
си и по отношение на предишните собственици, но и дори последните да са знаели,
че ищците владеят процесните части от техния недвижим имот, това не обвързва
новия собственик.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, който се
позовава на оригинерното придобивно
основание изтекла придобивна давност следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предявеният насрещен установителен иск от ответника с правно основание
чл. 124 ГПК следва да бъде уважен като основателен и доказан, тъй като видно от
представения по делото нотариален акт ответникът е собственик на процесния имот
на твърдяното от него придобивно основание.прехвърлителна сделка за покупко-продажба на недвижим имот.
Втората
предявена с насрещната исковата молба претенция, поддържана в процеса, е
свързана със защита на свои права от неправомерно посегателство върху
тях. По смисъла на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В този
смисъл за основателността на иска следва да се установи кумулативното наличие
на две предпоставки- ищецът да е собственик и ответникът да създава пречки при
реализацията на собственическите му права. Този втори насрещен иск, също се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, тъй като ответникът доказа,
че е собственик на имота и че ищците са възпрепятствали заснемането на
границите му от геодезист, което се установи от свидетелските показания и от
представената по делото полицейска преписка.
Съгласно т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС - иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В случая е предявен иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част се твърди, че е неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот. Този иск, обаче съдът отхвърля като неоснователен и недоказан по изложените съображения, поради което не следва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Съдът уважава
предявения насрещен установителен иск за собственост по отношение на процесния
недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114, и на сграда находяща се в
процесния недвижим имот сграда с идентификатор № 67338.441.114.1. Видно от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза разликата в площта на
процесния имот между кадастралната карта и скица № 2195 от 23.05.2006 г. е 94
кв.м. Върху комбинираната скица, неразделна част от заключението върху
действащата кадастрална карта за процесните имоти е отразена междуимотната граница по действащия ПУП и по скицата на
вещото лице по гр.д. № 1390/1990 г. на СлРС. По
отношение на тази разлика липсва установителна
претенция за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част да
се твърди, че неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот, заявена
от ищеца по насрещния установителен иск по чл. 54 ЗКИР. Предмет на насрещният
иск е единствено процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114, и на
сграда находяща се в процесния недвижим имот сграда с идентификатор №
67338.441.114.1 в техните граници съобразно актуалната кадастрална граница на
имота. Съдът счита, че не следва служебно да установи, че ищеца по насрещния
иск е собственик и на тези 94 кв.м. разликата в площта на процесния имот между
кадастралната карта и скица № 2195 от 23.05.2006 г. без да бъде сезиран с
изричен иск по отношение и на тях, тъй като би било надхвърлено диспозитивното начало на процеса.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските, които е направил в производството в общ размер на 1430 лева. Съдът не счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Воден от горното, Сливенски районен съд,
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост върху недвижим имот, съставляващ 189 кв.м. заснети поради грешка в имот с идентификатор № 67338.441.114, и западната част на сграда с идентификатор № 67338.441.114.1, състояща се от антре и складово помещение, както и да се признае за установено, че по отношение на ответника ищците имат право на ползване на 30 кв.м. от неговия имот с идентификатор № 67338.441.114 разположени пред сградата в същия имот и ОТХВЪРЛЯ предявените при условие на евентуалност искове за признаване на установено, че ищците имат вещно право на ползване върху тази част от сградата, и евентуално съединен с положителен установителен иск за право на ползване върху същия недвижим имот, подадени от Ж.П.М., ЕГН: ********** *** и П.Л.М., ЕГН: ********** *** против И.П.П., ЕГН: ********** *** като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПРИЗНАВА за установено чл. 124 ГПК между страните, че ответникът И.П.П., ЕГН: ********** *** е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114, с площ от 896 кв.м., при граници: № 67338.441.116; № 67338.441.113; № 67338.441.115; и № 67338.441.25 и на сграда находяща се в процесния недвижим имот сграда с идентификатор № 67338.441.114.1, с площ от 50 кв.м. въз основа на придобивно основание-покупко-продажба на недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Ж.П.М., ЕГН: ********** *** и П.Л.М., ЕГН: ********** *** да прекратят всякакви действия спрямо него, които му пречат да упражнява неограничено правото си на собственост върху процесния имот и находящата се в него сграда, и да не се противопоставят и да не пречат на поставянето на постоянна ограда, която трайно да отдели недвижим имот с идентификатор № 67338.441.114 от съседния недвижим имот с идентификатор № 67338.441.116, както и на заснемането на границите на имотите от геодезист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ж.П.М., ЕГН: ********** *** и П.Л.М., ЕГН: ********** *** да заплатят на И.П.П., ЕГН: ********** *** сумата от 1430 лева, съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.