РЕШЕНИЕ
№ 3383
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110203195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б.-ВИП” ООД, представлявано от управителя
Е. П.срещу наказателно постановление № ................/10.02.23г., издадено от
гл.инспектор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
В жалбата се твърди, че АНО не е взел предвид, че към дата 16.09.2022г.
между дружеството и работника С. Д. е имало сключен валиден граждански
договор за изработка, сключен на 15.09.2022г. и затова Д. е полагал труд на
обекта, като в последствие на 16.09.2022г. е бил сключен трудов договор
между същите страни и тъй като към 15.09.2022г. дружеството не е имало
качеството на работодател на Димитров, затова и не му е връчило копие от
уведомлението. Акцентира се, че съгласно договореното между страните,
работникът е следвало да се яви на работа на 19.09.2022г. и съответно на
18.09.2022г. му е било връчено уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.Иска се
отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не изпраща
представител.
1
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стоянова, която
поддържа, че НП следва да бъде потвърдено. Иска се присъждане на юрк.
възнаграждение
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В хода на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от „Б.ВИП” ООД, на 16.09.2022г. на строеж в гр. София,
м.”Малинова долина” св. Йотова установила, че С. Д. полага труд като
„Кофражист”. Д. по време на проверката, попълнил саморъчно декларация, в
която декларирал, че от 12.09.2022г. работи като „строителен работник”, с
определено работно време 08.00-17.00ч., с почивни дни събота и неделя и
получава месечно възнаграждение в размер на 710.00лв.
В хода на проверката в ДИТ София били представени трудов договор
00763 от 16.09.2022г., сключен между „Булмикс-ВИП” ООД и Светослав
Димитров за длъжността „строител жилища”, като за същия трудов договор
била представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ от 18.09.22г., 21,57,02ч. за проверката бил съставен протокол.
Св. Йотова съставила АУАН на „Б.-ВИП” ООД за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 414, ал. 3
КТ.
Св. Й.е компетентна да издава АУАН, съгласно заповед 1744 от
20.12.2022г. на изпълнителният директор на ИА „ГИТ”.
Със заповед № 3-0693/25.08.22г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
2
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Йотова.
Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на
което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, с оглед на представената и цитирана по-горе заповед.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Императивната разпоредба на чл. 63, ал. 1 КТ определя, че
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал.
2 на същата разпоредба работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
В случая по несъмнен начин се установява, че на 12.09.2022г. Св. Д. е
започнал престирането на трудовите си задължения. Това се потвърждава от
попълнената от Д. саморъчно декларация, в която той изрично е посочил, че
работи като „строителен работник”, с определено работно време 08.00-
17.00ч., с почивни дни събота и неделя и получава месечно възнаграждение в
размер на 710.00лв.
3
Едва след започването на проверката от ДИТ София и установяване на
обстоятелството, че Д. полага труд на строителния обект на дружеството,
жалбоподателят е депозирал сключен трудов договор от 16.09.22г., като за
същия трудов договор била представена справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 18.09.22г., 21,57,02ч.
Фактът, че на 16.09.2022г. Св. Д. е полагал труд за работодателя при
липсата на сключен трудов договор предпоставя извода, че „Булмикс-ВИП”
ООД като работодател е нарушил императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2
КТ, поради което и правилно е издадено обжалваното НП. Доказва се, че
работодателят е допуснал Д. до работа, без да му предостави заверено копие
от уведомлението до ТД на НАП за сключения писмен трудов договор.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че АНО не
е взел предвид, че към дата 16.09.2022г. между дружеството и работника С. Д.
е имало сключен валиден граждански договор за изработка, сключен на
15.09.2022г. и затова Д. е полагал труд на обекта. Това твърдение се явява
тяхна защитна стратегия и се оборва от декларацията, попълнена от Св. Д., в
която той твърди, че работи от 12.09.2022г. като „строителен работник”, с
определено работно време 08.00-17.00ч., с почивни дни събота и неделя и
получава месечно възнаграждение в размер на 710.00лв. Деклараторът не
споменава в декларацията си да има сключен граждански договор с
дружеството, а дори напротив, заявява, че работи със сключен трудов договор
от 12.09.2022г. в дружеството.
Представеният непосредствено след проверката трудов договор от
16.09.2022г. е бил сключен в последствие, с цел нормативно закрепване на
констатирания пропуск от АНО и категорично към 15.09.2022г. дружеството
е имало качеството на работодател на Димитров и съответно е следвало му
връчи копие от уведомлението.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.
Чл. 415в, ал. 2 КТ изрично забранява нарушенията на чл. 63, ал. 2 КТ да
бъдат третирани като маловажни, поради което съдът няма как да
квалифицира случая като такъв.
За неизпълнението на задължението по чл. 63, ал. 2 КТ съгласно чл. 414,
4
ал. 3 КТ е предвидена имуществена санкция за работодателя в размер от 1500
до 15 000 лева. Административното наказание е наложено в минималния
размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 КТ, а именно – 1500 лева, който размер
съдът счита, че е съобразен в пълна степен с разпоредбата на чл. 27, ал. 1
ЗАНН. Ето защо НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
ДИТ следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Б.-ВИП” ООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ............../10.02.23г.,
издадено от гл.инспектор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с
което на „Б.-ВИП” ООД, представлявано от управителя Емилия Петрова е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414,
ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Б.-ВИП” ООД да заплати на ДИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5