Решение по дело №11811/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260329
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 10 октомври 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110111811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…..…/…..09.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11811 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна сумата 16,44 лв. , представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1177649 за периода 12.11.2012г. – 09.04.2015г.; сумата 8,92лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 16,44лв. за периода 13.01.2013г.-14.03.2019г.; сумата 141,34лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1177650 за периода 07.05.2002г.-14.01.2019г.; сумата 103,93лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 141,34лв. за периода 05.07.2002г.-14.03.2019г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик бл. 405, вх. 19, ет. 5, ап. 18, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4206/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик бл. 405, вх. 19, ет. 5, ап. 18. Ползваните ВиК услуги се отчитат по две партиди.Твърди, че за периода за периода 12.11.2012г. – 09.04.2015г. е доставил на ответника услуги на стойност 16,44 лв., за абонатен № 1177649, а за абонатен № 1177650 за периода 07.05.2002г.-14.01.2019г.- на стойност 141,34лв., която цена не е заплатена. По партидата на ответника е натрупана като дължима главница в, ведно с лихва за забава, начислена за периода от падажа на съответната фактура до 14.03.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4206/2019г. по описа на ВРС.Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.  Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление. Оспорва начисленото потребление на процесните периоди. Позовава се на изтекла погасителна давност за наведените вземания.  Настоява за отхвърляне на претенцията.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител поддържат становищата си по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №4206/2019г. по описа на ВРС, 20-ри състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №2186/20.03.2019 г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 вр.ал.1 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Спорни по делото са въпросите – има ли ответникът качеството на потребител на ВиК услуги и потребени ли са в действителност начислените услуги.

Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, като и наемател на имота.

В случай потребителското качеството на ответника е своевременно оспорено. В съотвествие с това оспораване с доклада по делото на ищцовата страна е указана необходимостта да установи това качество на ответика по спора, съответно в първото по делото съдебно заседание на  „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от дирекци „Местни данъци и такси“ при Община Варна с препис от данъчната декларация, депозирана от Р.К.С.. Въпреки издаденото съдебно удостоверение, в срок до проведеното второ съдебно заседание ищецът не е ангажирал доказателствата, за снабяването с които то е издадено. Следователно по делото следва да се приеме за недоказано обстоятелството, че ответникът като собственик или ползвател на имота има качеството на потребител за ВиК услуги. Този извод не се променя от факта, че по делото са приложение справка за недобора на частен абонат, карнетни листи и констативен протокол за подмяна на водомера, в които като потребител в отразена Р.К.С.. Част от доказателствата носят и подписа на ответника. Облигационната връзка по договор за доставка на ВиК услуги възниква от точно определи в  чл. 2 ОУ факти – тутулярство на вещни права върху имота или ползването на същия по силата на наемно правоотношение и не може да черпи основанието си от други обстоятелства. Самите карнети не обектират титулярското качество на отетника. Карнените в основната им част са съставени от оператора на ВиК услуги, а подписа на потребителя под тях, ако и да е изпълнен от ответника обективира единствно съгласнието му с установеното потребление.

По изложениете съображения съдът намира, че липсата на надлежно проведено доказване относно фактите, съставляващи елементи от основание, от което възниква заявеното от ищеца право, следва да се възложи на тази страна. Тоест искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора, разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявен от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и управление *** иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД сумата 16,44 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1177649 за периода 12.11.2012г. – 09.04.2015г.; сумата 8,92лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 16,44лв. за периода 13.01.2013г.-14.03.2019г.; сумата 141,34лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1177650 за периода 07.05.2002г.-14.01.2019г.; сумата 103,93лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 141,34лв. за периода 05.07.2002г.-14.03.2019г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик бл. 405, вх. 19, ет. 5, ап. 18, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4206/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2019г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: