Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 21.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 768 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Й., против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********,
отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 5900.18лева,
представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/08.04.2019 г.,
начислена по корекционна процедура за периода от 19.12.2016
г. до 18.12.2017 г., за обект на потребление, находящ
се в *************, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Ищецът твърди, че по
силата на наследствено правоприемство и покупко -продажба е собственик на недвижим имот с
административен адрес *************и потребител на ел. енергия за същия и че от
много години е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД за посочения адрес на потребление.
Посочва, че при заплащане на консумираната ел. енергия е установил, че за
обекта на потребление е издадена фактура № ********** от 08.04.2019 г., за
която се претендира плащане от енергоразпределителното
дружество на сума в размер на 5900.18лева за периода от 19.12.2016 г. до
18.12.2017 г. При направената справка му било обяснено, че е извършена проверка
в обекта, като в резултат на същата е установено неточно измерване/неизмерване
на потребяваната ел. енергия и съгласно ПИКЕЕ е
направено преизчисление на същата, обективирано в посочената по-горе фактура. Определен му е
срок за плащане на задължението. Счита претенцията на ответното дружество,
визирана във фактурата за неизплатени задължения в размер на 5900.18лева за
периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г., изчислени като едностранна корекция
за изминал период, за недължима и недоказана, нито по основание, нито по
размер. Оспорва дължимостта на претендираната
сума по представената фактура за процесния период за
консумация на ел. енергия в обекта. Оспорва, че такова количество ел. енергия
по вид количество и качество е било доставено и консумирано. Твърди, че СТИ не
е било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което
той няма вина и не следва да носи отговорност, обективирана
като едностранна корекция на сметката му за изминал период. Оспорва процедурата
и констатациите, за които ответното дружество приема, че са основание за
начисляване на спорната сума в посоченият обект на потребление. По тези
съображения моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат М.Л., в който посочва, че в исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижимия
имот, обект на потреблението на електрическа енергия и в тази връзка обосновава
активната си материална легитимация, но е представил писмени доказателства за
собственост само на 1/2 идеална част от недвижимия имот. За размера над 1/2 от претендираната
от ответното дружество сума в размер на 5900.18лева, начислена под формата на
корекция за обект, находящ се в *************, за
периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г. по фактура № **********/08.04.2019
г., за клиентски № ********** и абонатен № ********** липсва активна материална
легитимация за предявяване на иск. Сочи, че съгласно чл. 17, т. 3 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061 на КЕВР от 07.11.2007 г., потребителят
е длъжен да съобщава в тридесетдневен срок в писмена форма за всяка промяна в
данните по чл. 12, ал. 1 от Общите условия, както и за промени, свързани със
собствеността относно обекта, в който „Енерго-Про Продажби” АД доставя
електрическа енергия /чл. 16, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на
КЕВР/. Сочи, че
ищецът е бил длъжен да уведоми „Енерго-Про Продажби” АД за
настъпилите промени, свързани със собствеността на процесния обект, но не го е
направил.
Твърди, че претендираната
сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с
200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Според ответника налице
е основание за възникване на вземането му за потребена
ел. енергия по следните съображения: Ищецът и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД. „Енерго – Про Продажби” АД
изпълнява поетите по договора задължения. Извършената на 18.12.2017 г. техническа
проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД е станало в
присъствието на член на домакинството на ищеца и един независим свидетел.
Твърди, че „Електроразпределение Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301208. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено,
че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. са
отчетени 3808 квтч. в регистър 1.8.2. - 9165 квтч. в регистър 1.8.3. - 35420 квтч.
Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов
такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 174523 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата
е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е
съставен Констативен протокол № 860/28.03.2019 г. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 – 35420.7 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На
04.04.2019 г. е изготвено становище на „Електроразпределение Север” АД за
начисляване на електрическа енергия и е конкретизиран размера на оспореното
вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -
35420 квтч. На 08.04.2019 г. е издадена
фактура № ********** от „Енерго-Про Продажби” АД, с което е определена цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 5900.18лева. Позовава се на Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. №
50417/2016 г., I г.о., ГК. Според ответника, въпреки че е извършена корекция на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата
не е заплатена от него. Позовава се на
разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от
ЗЗД относно задължението за заплащане на цената на потребената
ел. енергия. Моли съда, в случай че приеме, че е налице неприложимост на чл. 50
от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко
– продажба на ел. енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, с оглед направеното
оспорване в отговора на ответника и дадените от съда указания в проекта за
доклад, допълва исковата молба в следния смисъл: титуляр на процесната
партида и едноличен собственик на приземния и първия етаж от обекта на
потребление, находящ се в *************, е ищецът Д.Х.Д., който е придобил ½ ид.
част от собствеността върху имота по наследство от неговия баща Х. Д. П. през
2009 г., когато наследодателят е починал и останалата ½ ид. част чрез договор за покупко
– продажба, сключен с нот. акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 126, т. III, рег. № 2300, дело №
486/27.06.2016 г. на помощник - нотариус В. Ч. при нотариус Зоя Аврамова, рег.
№ 333, с район на действие РС – Провадия, по силата на който неговата сестра Н.
Х.ва К. му продава своята ½ ид. част от недвижимия имот – обект на потребление.
Представя писмени доказателства. Предвид направеното допълнение на исковата
молба и изразеното от ответника, чрез неговия процесуален представител,
становище съдът е допълнил проекта за доклад и същият е обявен за окончателен. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, моли предявения иск да бъде уважен. Изразява
становище, че е единствен собственик на обекта на потребление от 27.06.2016 г.,
поради което е страна по облигационното правоотношение. Претендира разноски.
Представя списък на разноските и разписка. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез
неговия процесуален представител, поддържа отговора. Предоставя на съда по
допълненията, направени от ищцовата страна. Заявява, че няма възражения по проекта за доклад
и изразява становище за неговото приемане за окончателен. Оспорва иска. Счита,
че процесното задължение не се включва в
наследствената маса, тъй като наследодателя на ищеца е починал години преди
извършване на проверката, респ. преди процесния
период, поради което ищецът не е активно легитимиран да предявява иск по
отношение на наследствената ½ ид. част от
обекта на потребление. В тази част счита иска за неоснователен на това
основание. Представя писмени доказателства във
връзка с твърденията, наведени от ищцовата страна в
съдебно заседание и представените документи. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и съдействие,
фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните, е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
От представените по до делото и приети
като писмени доказателства нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 126, т. III, рег. № 2300, дело № 486/27.06.2016 г. на помощник -
нотариус В. Ч. при нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333, с район на действие РС –
Провадия, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том V, дело № 2838/16.12.1997 г. на провадийски районен съдия Янка Станева и
удостоверение за наследници изх. № ГР17-206/1/ от 16.04.2019 г. на Д. Х. П.,
ЕГН **********, починал на 15.02.2015 г., б.ж. на ************, се установява,
че ищецът е законен наследник - син на собственика на имота – обект на
потребление Х. Д. П., починал през 2009 г., че последният от своя страна е син
на титуляра на партидата Д. Х. П., по която е
извършена корекция на сметката, както и че през 2009 г. по силата на
наследствено правоприемство ищецът е станал
собственик на ½ ид. част, а през 2016 г. по
силата на договор за покупко – продажба е станал собственик
и на останалата ½ ид. част от първи етаж –
приземен от построената на два етажа жилищна сграда, находяща
се в ************* – обект на потребление.
От представените и приети по делото като
писмени доказателства заявление № 5095784/16.04.2019 г. до
„Електроразпределение Север” АД и заявление № 5095786/16.04.2019 г. до „Енерго – Про продажби” АД, и
двете подадени от ищеца Д.Х.Д., се установява, че на посочената в тях дата
16.04.2019 г. същият е заявил желанието си за предоставяне услуги на достъп и
пренос на ел. енергия, както и за снабдяване с ел. енергия.
От представения по делото Констативен протокол № 1301208/18.12.2017 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на
СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в *************,
при която са установени показания за нощна тарифа – 003808 и дневна тарифа – 009163,
и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ при следните показатели: 1.8.1 – 003808,
1.8.2 – 009163. Електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран
с пломба № 174523. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката,
член на домакинството на абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 860/28.03.2019
г. на БИМ, Регионален
отдел – Варна, се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: М02 Carat digitron, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 174523.
При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с
отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с
отчитане на показващото устройство грешката е в рамките на допустимата. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер М02 Carat digitron трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената ел. енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа Т3 – 035420,7 квтч.
Установено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, че
същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 04.04.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер 35420 квтч. за
периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г., представляващо корекция, извършена
след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/08.04.2019 г.
за клиентски № ********** е начислена сумата 5900.18лева, представляваща
цена на ел. енергия за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г. по
партидата за клиентски № ********** са
начислени 35420 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 12.06.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52011/05.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е
изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената
корекция, получено от ищеца на 08.04.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С писмо изх. № 52011/08.04.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция
на сметката № **********/08.04.2019 г. Видно от приложеното по делото известие
за доставяне, писмото не е получено от адресата и е върнато на подателя на
30.04.2019 г.
От Констативен протокол № 11109463 от 09.01.2015 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с
абонатен № ********** електромер с фабр. № 1115031400708092
с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането
му са нулеви.
Според приетото по делото заключение на вещо лице С.П. процесният електромер е преминал първоначална и последваща метрологични проверки и че срокът на
метрологичната му годност е шест години. Според вещото лице налице са били
техническите предпоставки за извършване на корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 35420 квтч е преминала през електромера. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство върху СТИ, което се изразява в това, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Отбелязва, че
неправомерното вмешателство цели укриване на част от потребената
от абоната ел. енергия. Стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура на стойност 5900.18лева е аритметично
точно изчислена, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергия за процесния период. Същевременно според заключението и
изявленията на вещо лице П., дадени в открито съдебно заседание, тя е
установила, че ел. енергията е потребена от
изготвената експертиза от БИМ. На поставен от процесуалния представител на
ищеца въпрос, дали е възможно със способа, с който е извършено софтуерно
вмешателство, да не е пренасочена ел. енергия, а да са нанесени данни в
регистър 1.8.3, вещото лице отговаря, че с някакъв вид устройство се извършва
софтуерно вмешателство, външна намеса, върху електромера, като по този начин се
скрива ползваната ел. енергия, която се натрупва в регистър 1.8.3. Вещото лице
обяснява още, че със специален софтуер, ползван от
БИМ, се вижда колко е натрупаната ел. енергия, която не е отчетена, но само
като количество, не и датата. Технически не е възможно да се види точната дата
и час, и колко по дневна и нощна тарифа е начислено. Процесният
електромер е двутарифен и работи на две тарифи – Т1 и
Т2. При вмешателство показания от тези тарифи отиват в Т3 – скрития регистър,
който е невидим за инкасаторите, а показанията в него се установяват от БИМ. Количеството енергия,
натрупано в регистър 1.8.3, е преминало през електромера и действително е
доставено и консумирано. Обяснява за процесния
електромер, че стикерът, който е залепен на опаковката от производителя – сериен
фабричен номер, е залепен и на самия протокол за монтаж. Според вещото лице всички
регистри са занулени и няма как в някой от регистрите да има някакви числа, защото електромерът още не е свързан към мрежата. Той е нов.
Заключението
бе оспорено от процесуалния представител на ищеца в частта, в която експертът е
приел, че натрупаните показания в регистър 1.8.3 са задължително преминала през
СТИ и потребена ел. енергия, както и в частта и
отговора, даден от вещото в това съдебно заседание, че не е възможно със
способа, с който е проникнато в софтуера на СТИ, да бъдат вписани показания в
тарифа 1.8.3.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция се явява процесуално
допустима и при наличие на правен интерес за ищеца, тъй като същият е собственик и ползвател на обекта на потребление, и съответно потребител
на доставяна от ответното дружество електроенергия. Последното претендира заплащане
на процесната сума като стойност на
доставена и потребена, но неотчетена и незаплатена
ел. енергия.
По делото са събрани писмени
доказателства, установяващи обстоятелството, че ищецът е реалният собственик на
имота и в този смисъл реален потребител на доставяната в обекта ел. енергия,
макар да не е титуляр на партидата. Собствеността върху ½ от имота –
обект на потребление е възникнала по силата на наследствено правоприемство
през 2009 г., а по отношение на останалата ½ - по силата на договор за покупко – продажба, сключен на 27.06.2016 г., т. е. и двата
юридически факта са се осъществили както преди проверката на СТИ – 18.12.2017
г., така и преди началото на едногодишния период /от 19.12.2016 г. до 18.12.2017
г./, за който ответното дружество е извършило корекция на сметката за
обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски №
**********. Не се оспорва и ползването на имота от страна на ищеца. Ето защо
съдът приема, че същият има активна легитимация в спора с ответното дружество и
по отношение на останалата ½ от имота в качеството му на наследник на неговия
собственик. Нещо повече, в отговора на исковата молба ответникът твърди, че е налице основание за възникване на вземането му за потребена
ел. енергия и по съображение, че ищецът и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия през електро-разпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север” АД, с което на практика признава
наличието на облигационна връзка между страните.
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност -
извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016
г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.
48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма
обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се
уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в
сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните
последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във
времето на решението на ВАС относно извършената на 18.12.2017 г. проверка на
средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим
закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необхоД. съдържание на ОУ е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва
в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно
известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за прилагане
на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението
в случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен
отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да
е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел.
енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са
представени по делото. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е
отчитано, което според вещото лице е резултат на външна намеса в тарифната
схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено
на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице,
т. е. без да е изследвано от него самото СТИ.
Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно
момента на извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва
извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /09.01.2015 г./
същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови
извод, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено
от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било показанието в регистър
1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че начисленото в
регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по
делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата
на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел.
енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на
демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността
правилно да се остойности допълнително начисленото
количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електро-разпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо,
задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не
на ищцата - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то дружеството
е начислило процесното количество ел. енергия с цел
да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен
период от време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение
периодични проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от
основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в случая
са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и потребител,
които се регулират от специални закони и в която регулация задължително участва
Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон,
така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017
г. в размер на 35420 квтч, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 239.00лева за
завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лева. Ответникът е направил възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, предявен е един иск и разглеждането му
е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено на 630.00лева. При това положение в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 869.00лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата 5900.18лева /пет хиляди и деветстотин лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/08.04.2019
г., начислена след корекция на сметката за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017
г., за обект на потребление, находящ се в *************,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 869.00лева /осемстотин шестдесет
и девет лева/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: