Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на деветнадесети януари 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян И. от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2685/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от И.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 1361/13.102022 г. на Районен съд –
Варна (ВРС), постановено по АНД 3325/2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-0439-000169/10.08.2022 г. на началника на Трето РУ при
ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на
застраховането (КЗ) е наложено на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
Касаторът излага съображения за наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
приложим по изричното препращане на чл. 63в от ЗАНН. Счита се в жалбата, че не
са обсъдени наведени от касатора възражения по съставения акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), което е възпрепятствало правото му на
защита. Твърди нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, което е препятствало
възможността да се отправи предложение до наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на административно-наказателното производство. На
посочените основания се моли отмяната на въззивното решение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна по касационната жалба – Началника на
Трето РУ на ОДМВР – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В приложени по делото писмени бележки /л. 23 от преписката/ жалбата се оспорва
като неоснователна. Навеждат се доводи за законосъобразно проведено
административно-наказателно производство, по което не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че процесните АУАН и НП са постановени при
спазване на законовите изисквания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Моли се за потвърждаване на оспореното решение на ВРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът приема, че касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решение е
неблагоприятно и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Решението на ВРС е валидно и постановено в
необходимата от закона форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е
подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд-Варна като първа
съдебна инстанция, а решението постановено от едноличен съдебен състав, както
изискват правилата на ЗАНН. Проверяваният акт е допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт.
Съставът на Административен съд – Варна, като разгледа
делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и твърденията на страните, както и след извършената задължителна
проверка, вменена на съда с чл. 218 от АПК, за валидност, допустимост и
съответствие на обжалваното решение с материалния закон и като предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, съставът на Районен съд
– Варна е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 09.07.2022 г., около 09:30 часа, в гр. Варна, ул.
„Вяра“, срещу бл.44 в посока бул. „Трети март“ касаторът е управлявал лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № В****ВН, като при извършване на проверка от
органите на ОДМВР – Варна било установено, че за посочения автомобил, който не
е собственост на нарушителя, а на друго физическо лице, няма сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното
нарушение проверяващите органи съставили процесния АУАН №
22-0439-000169/09.07.2022 г.
Впоследствие, административно-наказващият орган
възприел изцяло констатациите в АУАН и постановил процесното НП №
22-0439-000169, с което наложил на касатора административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
За да постанови съдебното решение, съставът на ВРС е
обсъдил становищата на страните, показанията на разпитаните свидетели и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При извършената съдебна
проверка е установил, че при съставянето на процесните АУАН и НП не са допуснати
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Отразената в НП фактическа обстановка се
подкрепя напълно от събраните доказателства. Прието е в обжалваното решение, че
към момента на извършване на проверката за управляваното от касатора МПС не е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което осъществява
от обективна страна състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Приел е, че
правилно наложеното наказание „глоба“ е в императивно установен в закона размер
от 400 лева. Постановено е също така във въззивното решение, че случаят не е
маловажен, доколкото не се установяват други обстоятелства, които да сочат за
липса или незначителност на обществената опасност на деянието.
Решението на ВРС е правилно.
Направените изводите от първостепенния съд се споделят
изцяло от касационната инстанция. Според чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба в размер на 400 лева.
Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора, е свързано с обществените отношения, гарантиращи
правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива
имуществени и неимуществени вреди, като посочената норма е с императивен
характер и указва задължително поведение – управление на МПС след сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“ за посочени в разпоредбата лица. Правилно
въззивният съд е констатирал, че И.И. е осъществил от обективна страна състава
на процесното нарушение. Като неоснователни се приемат твърденията на касатора
за това, че възраженията му не са обсъдени във въззивното производство и в
производството пред административния орган, напротив в обжалваното съдебно
решение има пространно обсъждане на доводите в жалбата и е спазен принципа на
служебното начало за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
В касационната жалба не се отрича от касатора, че е
управлявал МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В
процесния случай са налице всички елементи от състава на нарушението, поради
което се прави извод, че законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на И.И..
Настоящият състав счита, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с останалите нарушения от същия
вид. Доказателства в обратен смисъл не бяха представени по делото, поради което
съдът намира, че липсват предпоставките, установени в чл. 28 от ЗАНН. Застраховка
„Гражданска отговорност“ е била сключена на следващата дата след установяване
на нарушението, а именно на 10 юли 2023г., това щеше да има значение върху твърдението
за маловажност по чл.28 от ЗАНН, ако жалбоподателят беше доказал /предвид лежащата върху него за този
релевантен факт доказателствена тежест/, че валидността на предходната
застраховка „Гражданска отговорност“ е
изтекла само няколко дни преди последващото ѝ възобновяване.
Не са налице основания за отмяна на оспореното
решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1361/13.102022 г. на
Районен съд – Варна, постановено по АНД № 3325/2022 г.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.