№ 47
гр. Враца, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20251400900009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
Съдебното производство е образувано по молба вх.№ 690/28.01.2025 г.
на "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
Б. Д. Н., с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на
дружеството-молител.
В молбата се твърди, че с Ревизионен акт № Р-04000624002807-091-
001/23.10.2024 г. на НАП, ТД Велико Търново са установени задължения на
молителя към държавата за корпоративен данък за периода 23.08.2022 г.-
31.12.2022 г. в размер на 453 830,48 лв. – главница и 81 663,80 лв. – законна
лихва. Посочва се, че според последния счетоводен отчет и баланс към
31.12.2023 г. дружеството разполага с краткотрайни и дълготрайни активи в
общ размер на 226 000,00 лв., които не са достатъчни, за да покрият
краткосрочните му задължения. Твърди се също, че тези активи представляват
вземания, чиято събираемост е проблематична и за които е спорно, че реално
могат да послужат като средство за погасяване задълженията на дружеството.
Посочва се, че към датата на подаване на молбата "Агромикс-
Трейдинг" ЕООД е декапитализирано по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ и при
липсата на имущество за осъществяване на търговска дейност следва да бъде
обявено в несъстоятелност.
При така изложеното се иска: да бъде обявена неплатежоспособността
и свръхзадлъжнялостта на "Агромикс-Трейдинг" ЕООД с начална дата –
24.12.2024 г.; да бъде открито производство по несъстоятелност; да бъде
назначен временен синдик; да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на
запор, възбрани или други обезпечителни мерки върху имуществото на
дружеството; да бъде определена дата на първо събрание на кредиторите; да
бъде обявено дружеството в несъстоятелност; да бъде постановено
прекратяване на дейността му; да бъдат постановени обща възбрана и запор
върху имуществото му; да бъдат прекратени правомощията на органите му; да
бъде лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
1
включено в масата на несъстоятелността; да бъде започнато осребряване на
имуществото и разпределението му.
Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от
разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2
ДОПК, съгласно чл.628, ал.2 ТЗ.
По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана и
специализирана съдебно-счетовдна експертиза, чието заключение е прието от
съда като обективно, компетентно и неоспорено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно
известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в
ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:
След служебна справка в ТРРЮЛНЦ, се констатира, че молителят е
регистриран като капиталово търговско дружество с правноорганизационна
форма – ЕООД и капитал от 100,00 лв., изцяло внесен към момента на
учредяването му.
От обявените в ТР годишни финансови отчети за 2022 г. и 2023 г., от
представените по делото ГФО за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следната
динамика на финансовото състояние на търговеца:
По счетоводните баланси на "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД
структурата и стойността на активите на дружеството са както следва:
- към 31.12.2022 г. балансовата стойност на всички активи е 124
хил.лв., които включват само текущи /краткотрайни/ активи, в т.ч. стоки – 108
хил.лв. и други вземания (вземания от собственика от служебни аванси) - 16
хил.лв.;
- към 31.12.2023 г. балансовата стойност на всички активи е 226
хил.лв., които включват само текущи /краткотрайни/ активи, в т.ч. 111 хил.лв.
– вземания от клиенти и 115 хил.лв. - други вземания (вземания от
собственика от служебни аванси);
- към 31.12.2024 г. балансовата стойност на всички активи е 193
хил.лв., които включват само текущи /краткотрайни/ активи, в т.ч. 193 хил.лв.
– вземания от клиенти;
- към 31.03.2025 г. балансовата стойност на всички активи е 193
хил.лв., които включват само текущи /краткотрайни/ активи, в т.ч. 193 хил.лв.
– вземания от клиенти.
Съгласно удостоверение рег.№ 967000-5028/11.04.2025 г. на Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Враца се установява, че няма данни за
регистрирани ППС, собственост на "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД.
При извършена справка в Агенция по вписванията чрез отдалечен
достъп в Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър
се установява, че в периода 01.01.1991 г. – 10.04.2025 г. няма данни
дружеството-молител да притежава недвижими имоти – земя и сгради.
Няма данни дружеството да притежава и дълготрайни финансови
активи по дялови участия, ценни книги и предоставени заеми за изследвания
тригодишен период преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност.
В заключението е изготвен списък на вземанията на "АГРОМИКС-
ТРЕЙДИНГ" ЕООД към 31.12.2024 г. и 31.03.2025 г. с посочване имената на
контрагентите, основанието и датата на възникване на вземането, дата на
падеж, размер и обезпеченост на вземанията.
В заключението на ССЕ е отразена следната структура на задълженията
2
на "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД:
- към 31.12.2022 г. общият размер на задълженията по балансова
стойност е 34 хил.лв., в т.ч. 20 хил.лв. – получени аванси, 3 хил.лв. –
задължения към доставчици, 1 хил.лв. - осигурителни задължения и 10 хил.лв.
- данъчни задължения, като всички задължения са краткосрочни до една
година и изискуеми;
- към 31.12.2023 г. общият размер на задълженията по балансова
стойност е 33 хил.лв., в т.ч. 8 хил.лв. – задължения към доставчици, 4 хил.лв. -
осигурителни задължения и 21 хил.лв. - данъчни задължения, като всички
задължения са краткосрочни до една година и изискуеми;
- към 31.12.2024 г. общият размер на задълженията по балансова
стойност е 653 хил.лв., в т.ч. 93 хил.лв. – задължения към доставчици и 560
хил.лв. - данъчни задължения, като всички задължения са краткосрочни до
една година и изискуеми;
- към 31.03.2025 г. общият размер на задълженията с включени
публични задължения, съгласно удостоверение изх.№
060372502019277/10.04.2025 г. за наличие или липса на задължения, издадено
от ТД на НАП, гр.Велико Търново, офис Враца, са 673 737,37 лв., в т.ч. 93
163,00 – задължения към доставчици и кллиенти по надпреведени суми и 580
574,37 лв. – данъчни задължения, като всички задължения са краткосрочни до
една година и изискуеми.
В експертизата е изготвен и списък на задълженията към 31.03.2025 г. с
посочване имената на кредиторите, основанието и датата на възникване на
задължението, датата на падеж и размер на дълга, обезпеченост.
Съгласно удостоверение изх.№ 060372502019277/10.04.2025 г. за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП-
Велико Търново, офис-Враца, е видно, че "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД
има публични задължения в общ размер от 574 617,67 лв., от които 463 594,07
лв. – главница и 111 023,60 лв. – лихви към 10.04.2025 г., произтичащи от
задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия за 2022 г.,
2023 г. и от Ревизионен акт № Р-04000624002807-091-001/23.10.2024 г. на ТД
на НАП Велико Търново. В удостоверението е отразено, че няма образувано
производство по принудително изпълнение, няма налагани обезпечителни
мерки върху имущество и има наложен запор на банкови сметки на
дружеството в "Юробанк България" АД.
В Таблица № 7 от заключението вещото лице е отразило стойностите
на показателите за ликвидност, както следва:
- коефициентът на обща ликвидност /краткотрайни
активи:краткосрочни задължения/ към 31.12.2022 г. е 3.647, към 31.12.2023 г. е
6.848, към 31.12.2023 г. е 0.295, към 31.03.2025 г. е 0.286;
- коефициентът на бърза ликвидност /краткосрочни вземания +
краткосрочни инвестиции + парични средства:краткосрочни задължения/ към
31.12.2022 г. е 0.471, към 31.12.2023 г. е 6.848, към 31.12.2024 г. е 0.295, към
31.03.2025 г. е 0.286;
- коефициентът на незабавна ликвидност /краткосрочни инвестиции +
парични средства:краткосрочни задължения/ за целия изследван период е
0,000;
- коефициентът на абсолютна ликвидност /парични
средства:краткосрочни задължения/ за целия изследван период е 0,000.
Показателите за финансова автономност са отразени в таблица № 8 на
ССЕ и имат следните стойности:
3
- коефициентът за финансова автономност /собствен
капитал:привлечен капитал/пасиви/ към 31.12.2022 г. е 2.647, към 31.12.2023 г.
е 5.848, към 31.12.2024 г. е -0.704, към 31.03.2025 г. е -0.714;
- коефициентът на задлъжнялост /привлечен капитал/пасиви/:собствен
капитал/ към 31.12.2022 г. е 0.377, към 31.12.2023 г. е 0.171, към 31.12.2024 г. е
-1.419, към 31.03.2025 г. е -1.401.
От ГФО и таблица № 9 от ССЕ е видно, че капиталовата структура на
"АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД в изследвания период е следната: към
31.12.2022 г. собственият капитал е общо 90 хил.лв., в т.ч. 90 хил.лв. – текуща
печалба; към 31.12.2023 г. собственият капитал е общо 193 хил.лв., в т.ч. 90
хил.лв. – натрупана и неразпределена печалба от минали години и 103 хил.лв.
– текуща печалба; към 31.12.2024 г. собственият капитал е -460 хил.лв., в т.ч.
74 хил.лв. – натрупана и непреразпределена печалба от минали години и -534
хил.лв. – текуща загуба; към 31.03.2025 г. собственият капитал е -481 хил.лв.,
в т.ч. -460 хил.лв. – натрупана загуба от минали години и -21 хил.лв. – текуща
загуба.
В таблици № 10 и № 11 вещото лице е посочило показателите за
обръщаемост на краткотрайните материални активи и показателите за
рентабилност, от които е видно, че към 31.12.2024 г. и 31.03.2025 г. всички
показатели за обръщаемост на краткотрайни материални активи са с нулеви
стойности, т.к. дружеството не притежава такива; показателите са
рентабилност на приходите от продажби за разглеждания период е с нулеви
стойности, тъй като дружеството не е осъществявало стопанска дейност и
няма приходи от продажби, а отрицателните стойности на коефициентите за
рентабилност показват декапитализация на молителя към 31.12.2024 г. и
31.03.2025 г.
В заключението на ССЕ е отразено, че към 31.12.2022 г. и към
31.12.2023 г. дружеството отчита печалба от дейността си съответно в размер
от 100 хил.лв. и 115 хил.лв., а към 31.12.2024 г. и към 31.03.2025 г. отчита
загуба от дейността си съответно в размер на 534 хил.лв. и 21 хил.лв.
Пояснено е, че към 31.05.2024 г. дружеството има приходи от дейността
/продажби на стоки – зърно/ в размер на 593 хил.лв. и разходи от дейността в
размер на 1 127 хил.лв., от които 590 хил.лв. – балансовата стойност на
продадената стока-зърно и 452 хил.лв. – счетоводна начислено публично
задължение за корпоративен данък от нефинансови предприятия по
Ревизионен акт № Р-04000624002807-091-001/23.10.2024 г. на ТД на НАП,
гр.Велико Търново и 85 хил.лв. - лихви. Към 31.03.2025 г. дружеството отчита
загуба от дейността си в размер на 21 хил.лв. в резултат на счетоводно
начисляване на публични задължения за лихви.
В експертизата се посочва, че съгласно предоставените Отчети за
приходи и разходи и хронологии на счетоводните записвания в периода от
17.09.2024 г. до 31.03.2025 г. дружеството не е отчитало приходи от дейността
и е преустановило осъществяването на стопанска дейност. Посочено е, че към
31.12.2022 г. и към 31.12.2023 г. дружеството е имало възможност да покрива
краткосрочните си задължения, но към 31.12.2024 г. и 31.03.2025 г. вече не е
съществувала такава възможност, тъй като размерът на краткотрайните
активи е значително по-малък от размера на краткосрочните задължения.
Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на експертизата – 31.03.2025 г.,
при включване на публичните задължения, дружеството е изцяло
декапитализирано, натрупаната загуба е в размер на 481 хил.лв., а балансовата
стойност на кратотрайните активи е 193 хил.лв., при задължения към
4
кредитори в размер на 674 хил.лв., които са краткосрочни и изискуеми, което е
признак за свръхзадлъжнялост.
Според заключението на експерта, затрудненията на длъжника имат
траен и необратим характер и той се намира в пълна зависимост от
кредиторите си. Посочено е, че последното погасяване на краткосрочно
задължение, произтичащо от търговска сделка към физически лица за
закупено зърно, е извършено на 01.09.2024 г. и е в размер на 53 654,20 лв.
Последното погасяване на публични задължения, свързани с търговската
дейност е извършено на 14.05.2024 г. и е в общ размер на 700,00 лв., като с
него са погасени данъчни задължения за корпоративен данък. На 17.12.2024 г.
е наложен запор върху банковата сметка на молителя в "Юробанк България"
АД от публичен изпълнител, в резултат на който на 31.12.2024 г. е преведена
сума в размер от 21,02 лв. към ТД на НАП.
В заключението е отразено, че към 31.03.2025 г. длъжникът не
разполага с налични парични средства в брой и в разплащателни сметки.
Краткотрайните активи са с балансова стойност в размер от 193 хил.лв., които
са единствено вземания от клиенти с падеж повече от една година. При тези
данни вещото лице прави извод, че към датата на изготвяне на заключението,
длъжникът не притежава парични средства и бързо ликвидни активи, с които
да се покрият началните разноски в производството по несъстоятелност за
срок от 6 месеца в размер на 8 000,00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По действащото българско право производство по несъстоятелност
може да се открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени
лица и 3) при наличие на определени материалноправни основания.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1) търговците по смисъла на чл.1 ТЗ, с изключение на
публичните предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с
особен закон – чл.607А, ал.1 и чл.612, ал.1 ТЗ; 2) неограничено отговорните
съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския
регистър – чл.610 и чл.611, ал.2 ТЗ; 3) починал или заличен едноличен
търговец – чл.611, ал.1 ТЗ; 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез
неплатежоспособен длъжник – члл.609 ТЗ; 5) сдружения и фондации – чл.14,
ал.4 ЗЮЛНЦ.
В конкретния случай молителят попада в първата категория лица –
предвид качеството му на еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност представлява търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ.
Лицата, по искане на които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1) длъжникът; 2) кредитор, притежаващ изискуемо
парично вземане по чл.608, ал.1, т.1 ТЗ – породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й; 3) Националната агенция по приходите за изискуемите
парични вземания по чл.608, ал.1, т.2 и т.3 ТЗ – публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника,
или частно държавно вземане; 4) Изпълнителната агенция "Главна инспекция
по труда" за изискуемите вземания по чл.608, ал.1, т.4 ТЗ – задължения за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца;
5
5/член на управителния съвет на свръхзадължено търговско дружество –
чл.742, ал.2, пр.1 ТЗ; 6/ ликвидаторът на свръхзадължено търговско дружество
– чл.742, ал.2, пр.2 ТЗ.
В случая молителят, в качеството си на длъжник, е поискал откриване
на производство по несъстоятелност спрямо себе си, което е достатъчно за
обосноваване на активната му материалноправна легитимация.
Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на
длъжника: 1) неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо
всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание,
приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл.64,
ал.3 ТЗ. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на
дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по
чл.625 ТЗ основание. В конкретния случай молителят се позовава и на двете
основания.
Според чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение на
държавата или общините, свързано с търговската му дейност, 3) задължение
по частно държавно вземане, или 4) задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а елементите
му са очертани и в чл.631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите. Систематичното тълкуване на двете разпоредби са
дали основание на правната теория и съдебната практика да приемат, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си
парични и други реално ликвидни активи.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични
задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за
пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или
ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива
непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични
средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.
Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от
всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите
парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за
платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на
парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка
активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в
парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност / в този
смисъл Решение № 71/30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., І т. о./. По
правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване
/осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като
действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност,
което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми
вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за
6
платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се
класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят
на четири групи – материални запаси /суровини и материали, незавършено
производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни
вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т. е. за препродажба/ и
парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския
процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно
са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите, задължения при едно действащо предприятие. Същевременно,
формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е
достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността
на длъжника. Това е така, защото в редица случаи начинът на осчетоводяване
на един актив като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната
политика на предприятието и защото самото осчетоводяване не всякога
отразява реалността /счетоводните регистри са частни документи на самия
длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си
обстоятелства/. Ето защо независимо от счетоводното класифициране на
даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността
на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден
/продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок. Съответно – длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално
ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл.608, ал.1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност е
правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се
изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е
реалната имуществена неспособност за генериране на парични средства за
покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на
действително /а не само счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на последните
устни състезания по делото /така Решение № 54/8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
3035/2013 г., Решение № 216/29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г., ІІ т. о.
и др.. В практически аспект това предполага следната поредност на
изследване: 1) дали към датата на последните устни състезания длъжникът
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му
установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор –
дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл.631 ТЗ. При втория
етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника,
което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-
икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен
период назад.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установи, че молителят има изискуеми парични задължения в общ размер от
10 172,00 лв., породени от търговски сделки, както и публичноправни
задължения, свързани с търговската му дейност, които съгласно удостоверение
изх.№ 060372502019277/10.04.2025 г. за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от ТД на НАП-Велико Търново, офис-Враца, са в общ
размер от 574 617,67 лв., от които 463 594,07 лв. – главница и 111 023,60 лв. –
7
лихви към 10.04.2025 г., произтичащи от задължения за корпоративен данък от
нефинансови предприятия за 2022 г., 2023 г. и от Ревизионен акт № Р-
04000624002807-091-001/23.10.2024 г. на ТД на НАП Велико Търново.
При така установеното може да бъде направен категоричен извод, че
дружеството-молител има изискуеми задължения по смисъла на чл.608, ал.1,
т.1 и т.2 ТЗ, поради което трябва да бъде изследван въпросът дали длъжникът
е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане.
Според представените счетоводни баланси и заключението на ССЕ,
към 31.03.2025 г. молителят притежава само текущи /краткотрайни активи/ с
балансова стойност 193 хил.лв. Ето защо съдът намира, че молителят не би
могъл да покрие изискуемите си задължения и е изпаднал в зависимост от
кредиторите си.
Констатираната настояща неспособност на молителя да погаси
изискуемите си парични задължения сама по себе си не е достатъчна, за да се
приеме, че същият е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Както
бе посочено, необходимо е да се установи, че това състояние има траен
характер, което налага и отговор на втория подвъпрос – дали затрудненията
му не са временни по смисъла на чл.631 ТЗ. От заключението на ССЕ се
установява, че към момента дружеството е изцяло декапитализирано,
натрупаната загуба към 31.03.2025 г. е в размер на 481 хил.лв., а от 17.09.2024
г. до момента молителят е преустановил търговската си дейност и не е отчитал
приходи от дейност, което обуславя и невъзможността му да генерира бъдещи
приходи, с които да погаси изискуемите си и значителни по размер
задължения. При тези данни е очевидно, че затрудненията на длъжника не са
временни. При констатираните кратокрайни активи на стойност 193 хил.лв.,
представляващи вземания, които могат да бъдат определени като трудно
събираеми предвид отдавна настъпилите дати на падеж и липсата на
обезпеченост, съдът намира, че молителят не разполага с реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения.
Настоящата икономическа пасивност на молителя не би му позволила да
погаси установените му изискуеми парични задължения. Следователно
понастоящем той е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на
паричните си задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни
активи. Ето защо съдът приема, че е налице установено състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, което изисква да бъде
определена началната дата на това състояние.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са
налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя
се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично
задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл.608, ал.1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника. В случая се констатира, че до момента на установяване на
публичните задължения с Ревизионен акт № Р-04000624002807-091-
001/23.10.2024 г. на ТД на НАП, гр.Велико Търново, молителят все още е
извършвал плащания, като последното погасяване на краткосрочно
задължение, произтичащо от търговска сделка е от 01.09.2024 г. в размер на 53
654,20 лв. Съдът намира, че с установяването на значителното по размер
публично задължение е настъпила и невъзможността за молителя да погасява
изискуемите парични задължения. До м.09.2024 г. дружеството все още е
имало търговска дейност и е реализирало приходи, с които евентуално е могло
да погасява текущи задължения, но след това е спряло да осъществява такава
8
дейност. Ето защо съдът намира, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена датата 23.10.2024 г.
Съдът дължи произнасяне и по второто заявено основание за откриване
на производство по несъстоятелност, а именно – свръхзадълженост на
дружеството.
Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е
свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения.
Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е
обективно икономическо състояние, но за разлика от последната е налице при
невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуемите/
задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество.
Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на
производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото
от него състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/,
като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна
възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или
оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на
търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради
невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си,
обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.
Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост,
макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да
се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в
аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в
неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от
привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже
обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като
от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца,
преценката за наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само
до счетоводните данни за стойността на актива и пасива, но е необходимо да
се изследват характеристиката на активите, тяхното действително
съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не балансова / стойност,
обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и
реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на
дружеството основания, както и да се направи критична оценка на
тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на
извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск
за интересите на кредиторите. Недоказаност на съществуването и/или
ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при
формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за
преценка наличието на свръхзадълженост /в този смисъл – Решение № 152 от
13.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2205/17 г., І т.о., ТК; Решение № 55 от
17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК и др./ .
В конкретния случай се установи, че дружеството-молител няма друг
капитал освен текущите /краткотрайни/ активи. От заключението на ССЕ се
установи, че докато през 2022 г. и 2023 г. собственият му капитал е с
положителни стойности, то към 31.12.2024 г. собственият капитал вече е със
значителна по размер отрицателна стойност от -460 хил.лв., в т.ч. 74 хил.лв. –
натрупана и непреразпределена печалба от минали години и -534 хил.лв. –
9
текуща загуба, а към 31.03.2025 г. собственият капитал вече е -481 хил.лв., в
т.ч. -460 хил.лв. – натрупана загуба от минали години и -21 хил.лв. – текуща
загуба. Както към 31.12.2024 г., така и към 31.03.2025 г. коефициентът на
финансова автономност е с отрицателни стойности, което е показател за
декапитализиран собствен капитал и показва, че е налице превишение на
задълженията спрямо собствения капитал, а към същите дати коефициентът на
задлъжнялост също е с отрицателни стойности, което показва задлъжнялост
на дружеството към кредиторите.
При тези обективни данни съдът приема, че "АГРОМИКС
ТРЕЙДИНГ" ЕООД не разполага с имущество, за да покрие паричните си
задължения, поради което е налице състояние на свръхзадълженост по
смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, представляващо основание за откриване на
производство по несъстоятелност, съгласно чл.607а, ал.2 ТЗ.
В конкретния случай съдът намира, че при липсата на друг капитал
освен краткотрайните активи, състоянията на свръхзадълженост и
неплатежоспособност практически се покриват, поради което изложените
съображения относно началната дата на неплатежоспособността важат и
спрямо началната дата на свръхзадължеността.
По тези съображения и на основание чл.630,ал.1 от ТЗ съдът следва да
обяви свръхзадължеността и неплатежоспособността на "АГРОМИКС
ТРЕЙДИНГ" ЕООД и да открие производство по несъстоятелност.
Преценката относно реда, по който следва да се развива производство
по несъстоятелност следва да се направи на база конкретните данни по делото.
В случая молителят -длъжник е поискал да бъде обявен в несъстоятелност и
да бъде постановено прекратяване на дейността му едновременно с откриване
на производство по несъстоятелност.
Нормата на чл.630,ал.2 от ТЗ предвижда, че когато е очевидно, че
продължаване на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът
може да обяви длъжника в несъстоятелност и да постанови прекратяване на
дейността му, като вариантите за това са два: едновременно с откриване на
производство по несъстоятелност или след постановяване на решението за
откриване производство по несъстоятелност, но преди да е изтекъл срокът за
предлагане на план по чл.696 от ТЗ.
Предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност при
условията на първата хипотеза е съдът да е бил изрично сезиран за това с
искане на някой от изчерпателно посочените в нормата субекти. С оглед
спецификата на производството по несъстоятелност, това искане е допустимо
да бъде валидно направено до приключване на устните състезания по делото в
първата инстанция.
В случая молителят-длъжник е сезирал съда с изрично искане за
обявяването му в несъстоятелност още с подаването на молбата за откриване
на производството. Налице са и материалноправните предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл.630 ал.2 ТЗ. От заключението на ССЕ се установява,че
длъжникът фактически е преустановил осъществяването на търговската
дейност. Установено е също, че прогнозата за финансовото състояние на
длъжника е неблагоприятна, както и че неговото обективно състояние на
неплатежоспособност е трайно и необратимо. От съвкупната преценка на
тези данни, при фактическо прекратяване на търговската дейност от самия
длъжник и при неблагоприятна перспектива за по-нататъшното финансово-
икономическо състояние на дружеството, продължаването на дейността му
може единствено да обремени предприятието на длъжника с допълнителни
10
пасиви и да осуети удовлетворяването на кредиторите.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за
основателно искането на длъжника за обявяването му в несъстоятелност и
прекратяване на дейността му.
Обосновавайки се с констатациите по съдебно-икономическата
експертиза и преустановената търговска дейност, липса на имущество за
покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите и за
покриване на разноските по несъстоятелността, съдът на основание чл.629б
ТЗ с протоколно определение от 22.05.2025 г. е указал на заинтересованите
лица, че в едноседмичен срок могат да представят доказателства за внесена
сума от 8 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност, определени в зависимост от евентуалното
текущо възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски, ведно с
предупреждение за последиците по чл.632, ал.1 ТЗ при непредставяне на
доказателства за авансиране на разноските. Този съдебен акт е обявен в
търговския регистър на 23.05.2025 г., но в указания срок не е заявена
готовност за предплащане на разноски в посочения размер.
При така установените факти, съдът намира, че е налице хипотезата на
чл.632, ал.1 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност едновременно с откриване на производството и същото да
бъде спряно. С оглед обстоятелството, че с решението длъжникът не се
заличава от ТР, имуществото му, което евентуално може да бъде открито след
решението, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и
постигане целите на производството, поради което е необходимо да се наложи
общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Дължимата държавна такса от 250 лв по откриване на производството
не е внесена авансово от длъжника, поради което на основание чл.620, ал.1 ТЗ
следва да се събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл.723
ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.630 вр. чл.632, ал.1 ТЗ,
Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на
"АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с начална дата - 23.10.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на "АГРОМИКС-
ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на "АГРОМИКС-
ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***,
при обявяване на фирмата си да направи добавка „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на "АГРОМИКС-
ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***.
11
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по
молба на длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на
настоящето решение в търговския регистър при удостоверяване, че е налице
достатъчно имущество или при депозиране на необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите, че ако в срока по чл.632, ал.2 ТЗ
не бъде поискано възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено
заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.1 ТЗ "АГРОМИКС-ТРЕЙДИНГ"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Б. Д. Н., ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса
от 250,00 лв.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията препис от настоящия
съдебен акт за извършване на вписването му на основание чл.622 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ решението в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на молителя, чрез
пълномощника му адв.М.Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър,
съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12