Решение по КНАХД №249/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от „К.-С.“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], общ. [област], представлявано от М. Д. К., чрез пълномощник адв. Б. К. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.* срещу решение № 74/14.07.2025г., постановено по АНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд-[област].

С последното е изменено Наказателно постановление № 815774-F808006/26.02.2025г., издадено от началник на отдел Оперативни дейности – [област], Дирекция „Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НА НАП, като се намалява размера на имуществената санкция наложена на дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС от 1100 лева на 1000 лева.

В касационната жалба се навежда отменително основание за неправилно постановено решение, поради противоречие с материалния закон с искане да бъде постановено друго, с което се отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Твърденията за процесуални нарушения жалбоподателят свързва с липса описание на място на извършване на нарушението,по съображения, че решаващият съд е заместил задължението на административнонаказващия орган да определи точно мястото на нарушението. Съдът е приел за безспорен факта, че проверявания търговски обект се намира на територията на к.к. П., землището на [населено място], община [област], а според жалбата мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП не било определено и не кореспондира с изводите на съда. Счита за неправилни мотивите, че проверяваното лице само било предоставило погрешно информация за местността в която се намира търговския обект.

Според жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал, вкл. и разпита на актосъставителя, установяват точната индивидуализация и местонахождение на обекта, за АНО не е съществувала пречка да ги опише. Счита, че начина по който е описан в АУАН като „Снек-бар „Х. и М.“, находящ се в к.к. П., местност М.“ не определя землището /на [населено място] или [населено място]/, в което се намира проверявания търговски обект. Твърди също, че по отношение на местността в която се намира търговският обект са налице противоречиви данни, което е в нарушението на законовото положение по НПК, но в решението това обстоятелство е прието за несъществено. Счита, че по този начин съдът е толерирал бездействието на приходната администрация и е формирал неправилни изводи за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания въззивен акт и по същество да отмени изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуален представител адв. К. поддържа жалбата по съображения за липсата на съществени реквизити на АУАН и НП свързани с мястото на нарушението. Счита, че представените пред касационната инстанция писмени доказателства не съдържат идентични данни, достатъчни да индивидуализират местонахождението на процесния обект. Допълва, че декларираният от дружеството адрес на търговския обект не освобождава органа от задълженията да установяване точно местоположение на проверявания обект.

От ответника е депозиран писмен отговор на жалбата, в който тя се оспорва по съображения, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че обжалваното решение на Районен съд-[област] е правилно и законосъобразно и молят да бъде оставено в сила. Считат възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни по съображения, че местонахождението на проверявания обект е описан по начина деклариран от търговеца. Изведените КЛЕН на фискалното устройство в търговския обект и наименованието и адреса съвпадат напълно с описаните в АУАН и в НП. В съдебно заседание упълномощен юрисконсулт Х. поддържа отговора и прибавя, че дружеството не е ангажирало доказателства да стопанисван друг обект в поземления имот. Липсата на посочено землище счита за ирелеватно обстоятелство поради достатъчно на брой признаци за индивидуализация на обекта. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представения списък на разноски.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно, позовано е на внимателен анализ на събраните в делото доказателства, индивидуализиращи търговския обект в достатъчна за целите на производството степен.

Пред касационният съд от ответника са представени справка за регистрираните от дружеството-жалбоподател фискални устройства и справка за движението и отчетените по тях продажби.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид писмените становища на страните и мотивите на обжалваното решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при което е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата на „К.-С.“ ООД срещу Решение 74/14.07.2025г. по АНД 181/25 г. на РС- [област] е неоснователна. Това е така по следните съображения.

Административно-наказателното производство срещу дружеството започва със съставянето на АУАН № F808006/28.01.2025г. за това, че е извършено плащане на стойност 30,00 лв., регистрирано под № 000519, което не е отразено във фискалните устройства в обекта към момента на плащането - нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. За допуснатото нарушение е издадено Наказателно постановление и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева, изменен със съдебното решение от РС-[област] на 1000 лева.

Обжалваното решение е валиден допустим и законосъобразен съдебен акт. За да го постанови, въззивният съд е приел в изградената от него фактическа обстановка, че при извършена проверка в търговски обект – снек бар „При Х. и М.“, стопанисвано от дружеството „К.-С.“ ООД, е констатирано плащане на стойност 30 лв., което не била отразено във ФУ в обекта. Нарушението е установено от изведена КЛЕН на монтираните ФУ в деня на проверката - 26.01.2025г.

Доказателствата по делото установяват неотчетено във фискалните устройства плащане от 30 лв., което обстоятелство всъщност не се оспорва, с отбелязване в съдебното решение на писмените обяснения /л.21/ на управителя на дружеството М. К., че пропускът „се дължи на заблудата, че плащанията минават по банка и не е необходимо да бъдат отново маркирани на фискалното устройство“ Спорно е описанието на обекта с доводи за липсата на индивидуализация/ местонахождение на търговския обект, в който е констатирано нарушението. В тази връзка районният съд се позовава на събраните доказателства, чийто анализ е свел за безспорно установено местонахождение на снек бар „При Х. и М.“, в к.к. П., местност „М.“. Анализирани са показанията на разпитаните свидетели И. и А. и съпоставени с писмените доказателства, приел,че се касае за сграда - търговски обект чието описание е в местността „М.“, курортно туристическо ядро М. в к.к. П.. Според разрешение за поставяне на преместваеми обекти от 2022, 2023 и 2024 год., местността е посочена като „А.“. По този повод СмРС е приел, че е налице несъответствие в местността, в която се намира проверения обект в различните регистри, но това обстоятелство не отклонява факта, че имотът се намира на частта от територията на к.к. П., попадаща в землището на [населено място], общ. [област].

Изводът на съда, че неправилно посочената местност, в която се намира проверяваният търговски обект при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не съставлява съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита на нарушителя или да обуславя незаконосъобразност на НП се подкрепя и от настоящият касационния състав. Съдът споделя изцяло изложените доводи, че проверяваният обект е обозначен с неговото име, местоположението му в к.к. П., наименованието на обекта със стопанисващото го юридическо лице.

Анализирайки приложимите правни норми съдът е направил обоснован и правилен извод, че дружеството търговец, стопанисва проверяваният търговски обект снек-бар „При Х. и М.“ и извършваните в него продажби е длъжно да регистрира и отчита посредством издаване на фискална касова бележка от ФУ /при установени регистрирани и монтирани в обекта общо 3 броя фискални устройства/. Този извод се подкрепя и от събраните в хода на извършената проверка доказателства - констативен протокол към който препраща АУАН и в който са описани и други индивидуализиращи търговския обект признаци - брой места на открито и закрито, договорът за наем, по силата на който жалбоподателят осъществява търговската си дейност в обекта, вида на предлаганите стоки, регистрираните в обекта фискални устройства с техните номера, работното време на обекта, вкл. и обстоятелството, че търговеца „К. - С.“ ООД на територията на курорта П. стопанисва само един обект - поверяваният „Снек бар „При Х. и М.“ Доказателства за стопанисване на друг търговски обект, различен от обекта на контрол не са ангажирани по делото. При това положение правилно въззивният съд е приел за доказано по несъмнен начин, че става въпрос точно за този търговски обект, независимо от наименованието на местността, в която в действителност се намира. Като релевантно за разрешаването на случая е отчетено обстоятелството, че при регистрирането на фискалните устройства и на ПОС - терминалното устройство в обекта, жалбоподателят е подал като информация, че снек-бар „При Х. и М.“ се намира в к.к. П., местността М.. Последното се установява от представените КЛЕН отчети, дневни отчети на фискалната памет на устройствата, копие от фискални бонове и подробен отчет от ПОС - терминалното устройство. Освен това, правилно мотивите насочват към обстоятелството, че в декларацията от 03.03.2025 г. /след издаване на НП/ пред приходния орган законният представител на дружеството М. К. е посочила „Снек бар При Х. и М.“ с адрес к.к. П., М.“ /л.70/. Ето защо не съществува съмнение, че става въпрос за различен/друг обект, независимо от наименованието на местността, в която действително се намира.

Обстоятелството, че имота е посочен с номер на идентификатор 69345.6.216 данните по издадените разрешителни за поставяне на търговски обект /л.54 възз.дело/ не формира извод за „заместване“ или „изземване на чужди задължения“ /както се твърди в жалбата/. Привнесената от съда яснота е ответна на възраженията на жалбоподателя по повод договора за наем на обекта от 18.11.2024 г. /л.49/ и официалната информация на АГКК по писмо от 12.05.2025 г. за местностите, които попадат в териториалния обхват на ОУП на к.к. П. /л.59/ Под същото наименование и идентификационни номера, обектът е вписан в справката за регистрирани фискални устройства по информация на търговеца /вж.л.71-72/

Правилно е приетото от съда, че дружеството по никакъв начин не е било затруднено да упражни правото си на жалба, каквото всъщност е направено - депозирал е жалбата си срещу издаденото НП чрез наказващия орган до местно компетентния съд по мястото на извършване на нарушението, а именно до РС - [област], а не до грешно посочения в НП РС – [община], но дори и обжалването да бъде пред този съд, за местната подсъдност съдът е задължен да следи служебно.

Не се споделят и останалите доводите на касатора, че в случая сме изправени в условията на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. не е посочена дата и място на нарушението, което да води до съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта, след като мястото на нарушението е обозначено в достатъчна степен да бъде конкретизирано, така че да се определи кой е местно компетентния съд, без да се твърди, как точно по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Предвид изложеното правилни са изводите на СмРС, че при съставянето на АУАН и в процедурата по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, Касационният състав споделя тези изводи. В случая не е допуснато нарушение, свързано с ограничаване правото на защита на жалбоподателя при описанието на местонарушението.

Правилно е приложен и материалния закон, безспорно „К.-С.“ ООД е адресат на задължение да регистрира и отчита продажбите, реализирани в стопанисвания от него търговски обект, по смисъла на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Налице е ощетяване на фиска, като законодателят е регламентирал по императивен начин тези обществени отношения, чието нарушаване осъществява състав на административно нарушение, защото така е предвидено в нормативен акт. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не са налице основания да се приеме, че се характеризира с обществената опасност по-ниска от тази на типичните нарушения от този вид.

Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци, правилно на база събраните доказателства съдът е редуцирал наложената санкция от 1 100 лв. до предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС минимален размер от 1000 лева.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касация бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в касационната инстанция в размер на 100 лв.

 

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/14.07.2025 г. по АНД № 181/25 г. на Районен съд - [област].

ОСЪЖДА „К.-С.“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], общ. [област], представлявано от М. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на НАП юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалва